Смирено вдигната глава


Мой приятел се включи в някакво предизвикателство във Фейсбук - в седем поредни дни да сподели седем важни за него книги. Днес беше редът на Виктор Франкъл. Моят приятел сподели корицата на книгата "Човекът в търсене на смисъла" и написа: 
Човекът преживял ужасите на Холокоста, запазил човешкото в себе си и продължил след това да върви по своя път с гордо вдигната глава! 
Напълно съм съгласен с написаното от моя приятел, само бих променил едно. Струва ми се, че след своя болезнен, но осъзнат и преработен опит, запазвайки и издигайки своето достойнство, Франкъл е бил смирен. Достойнство и смирение. Не гордост. Представям си смирението на устоелия, на моралния победител. Франкъл не е вървял с гордо вдигната глава. Според мен е вървял със смирено вдигната глава. 

А вие какво ще кажете? 

Comments

  1. Знае ли се... Когато човек не е минал през същото, трудно му е да каже... Но аз залагам на смирението, просто защото не виждам тук място за гордост...

    ReplyDelete
    Replies
    1. Дано не ни се даде да узнаваме от личен опит. Но така го чувствам от сегашната си камбанария. Може би защото ценностно важни за мен хора, които съм срещал на живо, не са излъчвали гордост, а смирение и мъдрост.

      Delete

Post a Comment

Popular posts from this blog

Къде да уча психология в България?

Демокрация отвъд представителството [презентация от конференция]

Опасен метод - филм за психоанализа и... още нещо