Вълната на Брус Спрингстийн

от: Georgi Stankov

3 часа и 48 минути. Не, няма грешка. Толкова е продължил концертът на Брус Спрингстийн в Мадрид преди няколко седмици. Страхотно като за 62-годишен рок ветеран. Съмнявам се, че много млади групи могат да се мерят с него. Но нещо, също толкова уникално, е публиката на концертите му. Защото никой и нищо не може да задържи публиката на концерт, който не харесва. 

Само изключителни артисти могат да създадат такава атмосфера, такова споделено усещане, че хората да забравят конкретното време и място и да се пренесат в друго измерение. Артистът е като предавател - той излъчва психичната си енергия си и тя (образно казано) се движи като радио вълна сред хората. А те като ретранслатори улавят вълната и я предават нататък.

Когато прави каквото обича, човек е в състояние на поток (flow) - термин, създаден от Михали Чиксентмихали. Това е пълното отдаване на това, което правиш, сливането с процеса, забравата за всичко останало. Поток е най-творческото и най-релаксиращото състояние на съзнанието. И да, колкото повече сме в поток, толкова по-щастливи сме.

  

Повод за горните разсъждения стана този запис от концерта на Брус Спрингстийн във Флоренция на 10 юни тази година.
Спрингстийн изпълнява класиката на Бийтълс Twist and Shout. Как да наречем този момент: поток, вълна, химия, споделено щастие? Каквото и да кажем, няма да сбъркаме.

Вали като из ведро, но на кой му пука?