Китайската капка на живота

от: Georgi Stankov

Китайската капка наживота. Източник: Gizmodo

Този човек е на 69 години. 28 от тях е работил като шофьор на камион. През тези години лявата половина на лицето му била изложена на слънцето. Ултравиолетовите лъчи поразили кожата и тя преждевременно остаряла. Вероятно през първите години не се е забелязвала разлика. После станала по-видима, но понеже всичко се случало бавно и постепенно, шоьорът не се притеснил. 

Накрая, когато лицето му погрозняло, било късно. Пък и той никога не си бил помислял да използва слънцезащитен крем. 

Представете си, че същото се случва на психично ниво. Например с човек, който е изложен на постоянен стрес. Не прекомерно силен (психологическият термин е дистрес), но постоянно, често повтарящо се напрежение... като китайска капка. 

Няма значение какъв е източникът на стреса - семейни, професионални грижи или друго. Важен е фактът, че го има. И най-устойчивата личност може да капитулира след дългогодишното въздействие на капката. Резултатът: невроза, инфаркт, депресия, раздяла, развод, алкохолизъм, намалено либидо, лоши отношения с приятели и близки, в краен случай - самоубийство. И въобще човек носи на врата си като тежък воденичен камък чувството за неудовлетвореност от живота.

Това може да се случи с всеки от нас, ако не се грижим за душевното си благополучие. Какво можем да правим? Неща, които едновременно са превенция на стреса и осмислят всекидневието ни. Например: 

• да се занимаваме с хоби (някаква форма на изкуство, лек спорт като йога, аеробика, или по-сериозно натоварване сред природата като бушкрафтинг, както прави един мой виртуален познат. На езика на психоанализата това се нарича сублимация). 
• да се срещаме с хора (някой ден ще ви разкажа за "случая Розето", но засега стига да напомня: общуването с приятни хора е животоспасяващо!). 
• да си поставяме дългосрочни цели (и да планираме как да ги постигнем стъпка по стъпка. Много ценна е визуализацията - да си представим как ще изглежда ситуацията, когато е изпълнен един етап от плана, как ще се чувстваме, а и с какво ще се наградим. В тази връзка започнах да прилагам тактиката 3 неща за деня). 

А ако тези неща не помагат, може би трябва да преосмислим въобще ценностите си. Какво наистина искаме от живота? Какво ни е най-важно. Може пък да сменим работата, щом не ни удовлетоврява, да прекъснем връзка, която отдавна е само формална и няма да се възроди. В крайна сметка: за какво живеем? Искаме ли да сме щастливи?

Вижте пак снимката на шофьора. Представете си, че едната половина от лицето е тази част от личността ви, която понася стреса безропотно и без да се грижи за себе си. А другата страна е тази част от вас, за която се грижите.

*********************
Този пост не открива топлата вода. Целта му е само да напомни нещата, които по принцип знаем, и които по принцип често забравяме.  

Днес е Черешова задушница. Мисля, че един от големите уроци на Задушница, наред с това, че ни учи да почитаме почитта на покойниците, е че ни провокира да оценим колко е прекрасно да сме живи, да бъдем, да ни има тук и сега.