Как се прави социално-психологически експеримент?

от: Georgi Stankov

Пламен Димитров

Днес в предаването "Хрътките" по bTV Action имаше любопитен разговор на водещата Валентина Войкова с психолога Пламен Димитров. Темата беше социалният експеримент на екипа на предаването със следния сюжет: 

Родител оставя детето си (момиченце на около 7 години) на напознати хора в парка "за две минути", за да купи вода. В това време идва друг човек и взема детето.  Какво ще стане след това?

Пламен Димитров е председател на Дружеството на психолозите  в България и професионалната му компетентност е безспорна. Той обясни основните правила на социално-психологическите експерименти и защо журналистическият социален екперимент не е адекватен. Той може да става за репортаж, но не и за сериозен разговор на тема човешко поведение. 

Въпреки, че водещата не оставяше д-р Димитров да разясни пространно нещата през перспективата си на психолог и често го прекъсваше, все пак зрителите можаха да научат, че: 

• Хората използват сложен комплекс от поведения. Поведението на детето е индикатор, по който възрастните се ориентират дали то има доверие на друг човек. Заснетите със скрита камера в експеримента са следили дали ги има тези ресурси, които да гарантират предаването на грижата. Хората четат много сигнали и понеже имат много опит със взаимодействието деца - възрастни, разчитат имплицитните сигнали в детското поведение като достатъчно успокоително. Те наблюдават изключително много показатели, а това, че не ги осъзнават, не значи, че не ги взимат под внимание. 
• Ако си поставяме за цел да разберем какво значи експериментално наблюдение на такива поведения, трябва да наблюдаваме микроповедения. Ако "разчленим" записа на много малки детеайли и го наблюдаваме от различни гледни точки, ще видим достатъчно индикации за един чувствителен възрастен, че ситуацията не съдържа заплаха за детето. 
• Изследването може да се проведе и коментира в определен контекст. Например в случая инсценировката на "Хрътките" беше проведена в парк, където хората обичайно имат определени поведения и начини на възприемане на ситуацията, които са различни от реакциите и поведенията им в друга среда. 
• Писаните правила и закони трябва да стимулират онези неписани преживявания, емоции и ценности, онези модели на поведение, които хората организирано включват, за да доведат до реакция действията си. Поведението не се дефинира със закони. То може да е обусловено от законите, но в крайна сметка хората чрез волята си, преценките си, възприятията си, решенията си и отговорностите си го правят. 
• Когато лъжеш хората, за да предизвикаш наблюдения върху тяхното истинско поведение, има голяма доза вероятност интерпретацията, която получаваш, да е дефектна. Социалните експерименти се правят в лаборатории или в специални условия, които се контролират от научни работници с отговорности. Когато се правят научни социално-психологически експерименти, много внимателно се контролира средата и се създават условия не да се предизвикат поведения, а да се наблюдават реални, и то диференцирано измервани такива. 

Налагащият се извод е, че "Хрътките" трябваше да поговорят с Пламен Димитров преди "експеримента", за да им каже всичко това, а не след него.

За да изгледате разговора, кликнете на линка  в началото на поста.

П.П. Поставих на статията етикет професия психолог, защото тук ставя ясно как работят психолозите - преди всичко с интерес към научна достоверност, а не към празнословна сензационна журналистика.