Въпрос за $ 1 000 000: рационални ли сме? И защо не сме?

Нека ви попитам нещо:

В едно езеро растели лилии, които започнали да се размножават. Всеки ден покритието от лилии удвоявало размера си. Ако лилиите са покрили цялото езеро за 48 дни, колко време им е трябвало да покрият половината езеро?

И една аритметична задача:

Топка и бухалка струват един долар и десет цента. Бухалката струва един долар повече от топката. Колко струва топката? 

Такива въпроси, в различни форми, са често задавани в психологически изследвания на мисленето, оценяването и вземането на решения. Когато нямат много време да мислене, мнозинството от хората казват уверено, че топката струва десет цента. А половината езеро ще се покрие с лилии за 24 дни. Въпреки, че отговорите на пръв поглед са верни, всъщност те са грешни.  

Топката струва пет цента, а бухалката - долар и пет цента. Що се отнася до лилиите, половината езеро е покрито за 47 дни.

И какво от това?

Не е задължително да си Буридановото магаре,
за да не знаеш какво е по-добре да избереш...
Психолозите се питаме: Защо се случва така? Защо често решенията ни изглеждат правилни, а на "второ четене" се оказват нелогични? Защо отиваме в магазина да купим едно нещо, а накрая вземаме друго (не по-добро); защо ядем нездравословна храна; защо пием повече от допустимата норма алкохол и решаваме да шофираме; защо добрите момичета си падат по лоши момчета; защо избираме политици според харизмата, а не според знанията и уменията; защо ценим семейството, но изневеряваме; защо до последно отлагаме да свършим нещо важно и вместо това гледаме филми или играем игри на компютъра?

Над тези и още много въпроси за рационалното и нерациoналното в човешкото поведение повече от 40 години работят някои от светилата в психологията: покойният Амос Тверски и Даниел Канеман (носител на Нобелова награда по икономика), Гари Клайн, Насим Никълъс Талеб, Дан Ариели и Шийна Айнгард. По-нататък ще пиша за всеки от тях, защото изследванията им са фантастични!

Преди броени дни дойде новината, че фондацията "Темпълтън" ще финансира с 1 милион долара Ричард Уест и Кийт Станович за 3-годишно изследване на рационалните решения. Двамата са сред най-утвърдените и уважавани експериментални психолози съответно в САЩ и Канада. Станович е поне малко познат у нас, защото преди три години на български излезе книгата му "Нека мислим правилно за психологията" (Изток - Запад, 15 лева, силно я препоръчвам).

Какво е рационалност?
Проф. Ричард Уест от университета Джеймс Медисън.
Уест обяснява рационалността като начин на мислене, който ни води към по-добро разбиране за това, което е вярно за света, начин на мислене, който ни приближава до разбирането на света, такъв какъвто наистина е. Стартовата точка на двамата учени е откритието им от предишни проучвания, че и хора с висок коефициент на интелигентност понякога правят нелепи мисловни грешки. Нещо повече: според данните на Уест и Станович понякога умните хора са по-податливи на мисловни грешки от обикновените хора. Човек с шампионски IQ може да е тотално объркан относно хиляди всекидневни ситуации, в които се изисква здрав разум. Досега обаче психологията няма инструменти да измерва този здрав разум, или казано по научному: уменията за рационално мислене.

Проф. Кийт Станович от университета на Торонто 
След три години (надявам се) ще имаме първия тест, изследващ тези умения.

Ричард Уест и Кийт Станович не са първите, които поставят под въпрос общовалидността на стандартните тестове за интелигентност. През 80-те години на 20 век Хауърд Гарднър разви теорията за множествената интелигентност. На тази основа през 90-те Даниел Голмън пък разботи модела си за емоционална интелигентност.

Кийт Станович и Ричард Уест не са и първите, които получават добра сума за провеждане на изследване. Всъщност в Америка добрите психолози често получават добри грантове, за да правят наука.

Защо Станович и Уест получиха парите?

Поставен по-сериозно, въпросът е: как точно е позиционирана науката психология в света на (общо взето) прагматичния капитализъм? В какви условия се прави психологията по света?

Психологията на първо място е експериментална наука. Поставянето на научни хипотези, както и дизайнът, провеждането и анализът на психологически изследвания стоят в основата на науката. На второ място: психологията е приложна наука. Изследванията не се правят заради олимпийския принцип: "Я дай сега да правим нещо", а се правят с идеята резултатите им да носят знание, да дават препоръки, да улавят тенденции, да създават перспективи, да предлагат решения. Обобщено: психологията се стреми да е полезна. А това значи резултатите да се използват на различни нива и области във всекидневния живот на хората, организациите и обществото. Да прави живота на хората по-познаваем и по-добър - това е социалната функция на психологията.

В това се крие отговорът на въпроса защо Уест и Станович получават парите. В западния свят се правят качествени научни изследвания, бизнесът знае това и инвестира в тях, защото в дългосрочен план това ще е инвестиция с много висока възвращаемост. Освен това там имат дълга традиция в даряването на средства за наука. Множество филантропски организации подкрепят научни проекти, които могат да подобрят живота на хората. Затова там ценят знанието и хората, които го създават.

За сравнение, в България на пръсти се броят изследванията, финансирани от местни бизнес или нестопански организации. Единственото сериозно психологическо проучване, за което се сещам, беше  спонсорирано от Юлиян Генов.

Възможните приложения от изследването на рационалността: в бизнеса, мениджмънта и планирането, подбора и обучението на персонал, оформянето на рекламни стратегии, в образованието... навсякъде. В чисто екзистенциален смисъл, изследването може да обогати разбирането ни за мъдростта.

Как ще се изразходват парите на фондация "Темпълтън"? Най-вече за заплатите на екипа, който ще работи пред следващите три години върху анализа на по-рано събрани данни, за административни разходи и за пътните разходи на Кийт Станович до САЩ. Като разделим 1 милион на три години и на няколкото души, които ще работят по проекта, се вижда, че това не са чааак толкова много пари. Но са достатъчно, за да могат учените да се фокусират върху работата си, когато не се занимават с преподаване в университетите си. И са доста повече от моя опит в правенето на изследвания за 1000 лева :)

Comments

Popular posts from this blog

Къде да уча психология в България?

Демокрация отвъд представителството [презентация от конференция]

Опасен метод - филм за психоанализа и... още нещо