(Суб)културно: цветя от края на 70-те и 80-те

Колко пъти си гледал "Коса"? Още ли настръхваш от I Got Life? Спал ли си в спален чувал, говорил ли си с непознати за смисъла на живота след един джойнт и няколко споделени бири? Бил ли си на Джулая, украсявал ли си тениски със самоделни щампи, тарашил ли си пенсията на баба си, за да си купиш касетка на "Джой Дивижън"? И за теб ли братя Аргирови са лигльовци? Значи тази новина е за теб!

До 5 април можеш да се насладиш на една страхотна изложба. Нарича се "Младежката контракултура в България на 70-те и 80-те години" и ще я видиш в галерия "Алма Матер" в Софийския университет. 

Организатор на изложбата е Културният център на СУ "Св.Климент Охридски",  а съставители са Михаил Груев, Боян Гюзелев, Нели Воева и Роберт Леви.

Ще видиш българските хипари и битници, пънкари и уейвове, хеви-метъли и рокери, всякакви неформални типове от 70-те и 80-те. Времето, когато комунистите наричаха западната музика упадъчна и намаляха поведението на учениците, които с дрехите и прическите си подражаваха на известните западни групи. Някои от материалите в изложбата са предоставени от архива на МВР. Например този:

В "сводките" на народната милиция субкултурите в България са представяни като „групи на нездрава основа“, а поведението им е определяно с колоритните епитети „идеологическа диверсия“ и „битова разложеност“.

Идеологизацията, която режимът сам наложи на младежките субкултури (и затова са контракултури), може да изглежда странна за тези, които на са живели в епохата на соца. Става дума просто за млади хора, които искаха свободата да правят каквото им харесва, без да пречат и без да им се пречи, да слушат любимата си музика, да изразяват свободно мнението си, отвъд догмите на комсомолското мислене. Въобще, искаха нормалност и много от тях я потърсиха в чужбина след падането на "Желязната завеса." Но това е друга история.

Тук мога дълго да пиша за формирането на субкултурите, за социалнопсихологическите процеси в малките общности, за понятия като референтни групи и референтни личности. Но предпочитам да се фокусирам върху ценностната страна на темата, която също е психология - само че оцветена, критична, социално ангажирана.

Изложбата е разнолика, също като младите хора, които представя и все пак едно ги обединява: те бяха неформални, самоорганизирани и спонтанни. Бяха неуправляеми и затова бяха контра. Всяко време има нужда от такава контракултура, от глътка свеж въздух и закачливо намигване да не се взема на сериозно.

А в България сега, както и преди 30 - 40 години, имаме нужда от много контракултура. За да се научим да приемаме различието. Да се научим да го уважаваме. И за да се научим да се поглеждаме отстрани. И за да се научим да ценим свободата. И да се научим да я отстояваме.  И да я споделяме. Не знам дали ти персонално се нуждаеш от всичко това, но обществото ни има нужда със сигурност. Трябват повече хора, които да живеят така: Ние сме нова генерация завинаги!

Димитър Воев (1965-1992), един от най-големите съвременни поети на България.

* * *

Забележка: фотографиите се използват със съгласието на Културния център на СУ и авторите на изложбата.