Възходът и падението на Дидерик Стапел: размисли около етиката в психологията
от: Georgi Stankov
Една от най-важните професионални теми, за които исках да пиша през годината, беше историята на Дидерик Стапел. Темата е значима, защото засяга професионалната етика на психологията и репутацията на нашата общност пред обществото.
Защото Стапел не е кой да е - той беше професор по социална психология и декан на факултета по социални науки в университета в Тилбург, Холандия. Той беше една от звездите на европейската социална психология. Но-о-о-о...
През 2011 година ръководството на университета заподозря, че Стапел фалшифицира данните за научните си публикации и започна разследване срещу него. Стана ясно, че поне 55 от 123-те академични статии на Стапел съдържат манипулирани данни. За да получи определени резултати, той сам си съчинявал даннните, или пък фалшифицирал и подменял реално получени данни. Както казваме на български: не статистика, а стъкмистика.
 |
| Проф. Стапел на върха на славата си. |
Реакцията на Тилбургския университет беше категорична: незабавно отстраняване от заеманите академични позиции. Преди десетина дни излезе и окончателният доклад от разследването в университета, озаглавен "Flawed science: The fraudulent research practices of social psychologist Diederik Stapel".
Един от участниците в академичната бъркотия коментира:
Никога не съм имал каквото и да е подозрение. Той се ползваше с голямо доверие, декан на факултета, брилянтен, успешен, за мен нямаше индикатори, че не трябва да му вярвам. И в това не бях единственият.
Постъпките на Стапел нанесоха страшен удар върху репутацията на социалната психология. Да, има огромна армия от добросъвестни учени, които работят по правилата: стартират от дадена теория, поставят си хипотези, разработват и прилагат методики за изследване на участниците. Един Стапел обаче беше достатъчен, за да се взре светът в психолозите и да повдигне въпросително вежди. Холандското правителство през годините беше отпускало грантове за "научните" изследвания на Стапел на стойност 2 200 000 евро, а сега се оказа, че той е злоупотребил с парите на обществото. Потърпевши са не само данъкоплатците: измамени са също студентите и колегите му, които са ползвали данните за свои разработки. Измамени са и списанията, публикували статиите му.
Историята със Стапел все пак има и положителен елемент. За психолозите като общност това беше началото на катарзис, породен от оживените дискусии за социалната отговорност на професията. Похвална е и реакцията на университета в Тилбург, който показа ясно, че никой не може да се заиграва с правилата на академичната работа. Мисля, че всеки начинаещ изследовател в областта на социалните науки трябва задължително да прочете доклада.
Ще призная, че именно историята на професор Стапел ме накара да открия блог за изследването Haskovo Playgrounds: In a Transition from Communism to the Modern Times. Блогът е своеобразен архив на всички дейности по изследването - с видео, с фотографии - просто няма как да говорим за измисляне и фалшифициране. Трябва да пазим доверието на обществото и да не забравяме, че в крайна сметка психологията служи на обществения интерес!
Ще призная, че именно историята на професор Стапел ме накара да открия блог за изследването Haskovo Playgrounds: In a Transition from Communism to the Modern Times. Блогът е своеобразен архив на всички дейности по изследването - с видео, с фотографии - просто няма как да говорим за измисляне и фалшифициране. Трябва да пазим доверието на обществото и да не забравяме, че в крайна сметка психологията служи на обществения интерес!
Лошото наистина е, че и други колеги и ученици, с които е провеждал изследвания, също пострадаха. Доброто в случая, както и ти споменаваш, е че инцидентът отключи вълна от дискусии и промени в академичната общност. Поне в моят университет сега се задълбочава работата в насока прозрачността и етиката на научно-изследователските проекти от самото им начало.
ReplyDeleteЧетох, че в края на 2012г. Стапел е публикувал автобиографична книга, в която - естествено - е писал и за фалшификациите си. Знаеш ли подробности?
Delete(И между другото, как се пише правилно името му на български? Diederik ми звучи като Дидерик, но дали не е Дедрик или Дидрик - нали това е холандското съответствие на германското име Дитрих?)
Да в края на 2012, Дидерик Стапел издаде автобиографична книга озаглавена "Дерайлиране" (хол. Ontsporing). В нея пише, според ревю на NRC Handelsblad, за това какво го е довело до деянията му. Той се опитва да направи личностен анализ на себе си. Въпреки, че в предговора Стапел споменава, че книгата не е някаква самозащита, все пак книгата оставя впечатление точно за обратното (NRC Handelsblad). Също така той разказва как е фалшифицирал данните от проучванията си (вечер с чаша чай се е усамотявал (понякога и в колата си) и е фалшифицирал данните на лаптопа си докато яде М&М's, които били предназначени за въображаеми участници в експериментите му). Стапел определя себе си като "изпечен фалшификатор" и "илюзионист". Като по-млад е искал да бъде актьор и режисьор, но не му е стискало. Пише още, че бил несигурен и имал постоянна нужда от потвърждение.
DeleteА освен това съм чувал, че Стапел си е подбирал по-наивни студенти и колеги, с които да работи. За да им спести уж работа, той им казвал, че ще се занимае със събирането на данните, а всъщност тогата е имал възможност да фалшифицира. Щом данните вече били изфабрикувани, никой не можело да се усъмни. Професори от моя университет ми разказаха, как са били рецензенти на някой от научните трудово на Стапел и били много възхитени, че данните му толкова изящно подкрепят теорията му. Никой тогава не се е съмнявал, че известен професор би фалшифицирал.
Аз не познавам Стапел лично, но имам интереса случка свързана с него.
Стапел ми подписа писмото за прием във Университетът в Тилбург малко преди да го уличат във изфабрикуване на данните. Е аз без да знам избрах все пак да се запиша в Радбауд.