Образованието - трески или деца за дялане?
от: Georgi Stankov
Но нито децата, нито учителите са истинските трески за дялане в системата на образованието.
И всички тези неща не струват много пари, нали?
Те струват друго: (1) смелостта да сме визионери, (2) смелостта да направим реформа и (3) смелостта да сме търпеливи и да поддържаме избраната посока, докато промяната се случи.
ЧЕ ОБРАЗОВАНИЕТО трябва да се промени, е ясно.
Че учителите се деформират от уродливата система,
Че пияната учителка Илияна Иванова е колкото грешна, толкова и жертва,
Че има малоумни, корумпирани и зли учители,
Че в образованието има недомислици като ужасните учебници,
Че съученици се пребиват вместо "Добро утро",
Че съученици се пребиват вместо "Добро утро",
Че много родители са духовни и материални чалгари,
Че децата възпроизвеждат в обществото същата простотия, на която са били подложени в обкръжението си,
всичко това е ЯСНО.
Но нито децата, нито учителите са истинските трески за дялане в системата на образованието.
Какво може да се промени към по-добро?
- Да се въведе обучение в "меки умения" като част от основната учебна програма.
- Децата да учат за личностно израстване, социална интелигентност, решаване на конфликти, емпатия и самоконтрол. Бих въвел такива курсове и за учителите и директорите, за да може тези "неща" да станат част от училищната култура.
- Учителите да имат повече свобода да преподават. Образованието да измести фокуса си от формалното оценяване на това дали учителят следва плана на министерството и дали попълва редовно материалната книга към това дали има творчески подход на преподаване, съобразен с контекста на училището и учениците в него.
- При децата да се стимулира развиването на умения за мислене, вместо папагалското запаметяване на факти, които ще бъдат забравени веднага след изпитването.
- Учебната програма да се промени, така че учениците да могат да се съсредоточат върху своите силни страни, възможности и страсти, вместо да се измъчват с дисциплини, в които са слаби. Достатъчно ми е да знам основните закони и принципи на физиката, а не да правя сложни изчисления. Учебната програма трябва да се нагоди и според стила на учене на различните ученици.
- Учениците да имат право да изразяват себе си - да изказват мнения, да предлагат решения, да творят. Вместо да осакатяваме, окалъпяваме и окастряме децата, те могат да растат с идеята, че различието е естествено и че за много неща няма само една възможна истина и само един възможен начин. Сега енергията на децата се пилее на вятъра или е насочена към разрушение и саморазрушение.
И всички тези неща не струват много пари, нали?
Те струват друго: (1) смелостта да сме визионери, (2) смелостта да направим реформа и (3) смелостта да сме търпеливи и да поддържаме избраната посока, докато промяната се случи.
Това, което тези неща струват (и много от нас не са готови да дадат) е лично време. Има радикална разлика между знание, което може да се запише (декларативно) и такова, което трябва да се прецени според ситуацията (условно). Малко повече по темата съм писал тук: http://mapto-on.blogspot.co.uk/search/label/образование Имам и желание да пиша още, но ще видим как ще се справя с времето и страстите.
ReplyDeleteВинаги можем и повече и може да правим всичко с добро.Статията ви е много интересна и се радвам, че ни пишете. Особено когато детето е в началните класове , след първоначалния ентусиазъм, в произволен момент през годината може да настъпи преумора и отчаяние. Понякога децата спират да си пишат домашните и дори започват да си мислят, че не се чувстват добре, и изобщо не се стараят да пишат или четат. Тук е важно да има някаква система измислена от родителите, която да се следва и да му се помогне да се концентрира и да научи всичко нужно.
ReplyDelete