Дълбокият сън и способността ни да учим

Спете. Спете не просто повече. Спете дълбоко.
Защото дълбокият сън подобрява когнитивните ни функции. Едно много интересно изследване на Цюрихския университет и няколко други научни институции откри, че съществува причинно-следствена връзка между качеството на съня и способността на мозъка да учи.
Казвам "причинно-следствена", което е много важно, защото ние винаги сме знаели, че има връзка между съня и ефективността ни, но тук имаме истинско експериментално откритие. Тоест, минаваме от етап "мисля, че" към етап "знам, че."
Изследователите наблюдавали две групи - експериментална и контролна.
При експерименталната група екипът изследвал дали нарушаването на дълбокия сън при изследваните лица на следващия ден ще се отрази на учебни задачи, свързани с фината моторика. Първо участниците били оставени да спят спокойно, без да се въздейства на мозъчната дейност. На следващия ден ефективността на ученето на различни моторни операции била много висока.
След това, в друга нощ, учените въздействали на моторната кора. Те стимулирали мозъчните центрове, свързани със съня, така че възбудимостта на съответните синапси не се намалява по време на сън и мозъкът да не достигне състоянието на бавни мозъчни вълни. На следващия ден екипът наблюдавал как кривите на учене и ефективността на изпълнението на задачи се променяли в хода на експеримента. Наблюдението потвърдило хипотезата, че сутрин участниците по-лесно усвояват как да изпълняват различни моторни задачи. С напредването на деня, обаче, процентът на грешките им се увеличавал - значително повече, отколкото в деня след дълбок сън.
Смущаване на дълбокия сън при участниците от експерименталната група. 
Тук се проявили трудности при изучаването на движенията на пръстите при моторните операции и при възпроизвеждането им. Ефективността на ученето и изпълението сутринта била толкова слаба, колкото била във вечерта на първия ден от експеримента.
Що се отнася до контролната група, в единия случай резултатите от представянето били приблизително същите като на експерименталната групаа. На втората нощ по време на съня били стимулирани други зони на мозъка, които нямат общо с ученето и изпълнението на задачи в областта на моториката. Така че там, където хората от екперименталната група, дали ниски резултати, тези от контролната група отново дали високи резултати. И в двата дни (без стимули и след стимули на други мозъчни зони) процесите на учене и изпъление на задачи при участниците от контролната група бил успешен и резултатите - високи.
Заключението е, че дълбокият сън е фундаментален за поддържането на способността на мозъка да учи и да изпълнява задачи.

- - - - -
Някои полезни допълнения:

Да обясня накратко с прости думи какво е "дълбок сън." "Дълбокият сън" е сънят без запомнени сънища, при който мозъчната активност е минимална, а мозъчните центрове са на "икономичен режим" и се "зареждат" за бъдещите си задачи. Наричаме го още N-REM.
Противоположен на дълбокия сън е т.нар. REM (като рок-групата, а абревиатурата значи Rapid Eye Movements), когато активността на мозъка е доста по-близо до активността му по време на бодърстване. Обикновено човек редува дълбок сън и REM по няколко пъти на нощ, но това, от което наистина се наспива, е дълбокият сън. Препоръчително е човек да си търси онези 8 часа - за да е сигурен, че ще има достатъчно време в състояние на не-REM. Самият не-REM преминава през 3 фази и затова е важно човек да спи несмущаван, за да може мозъкът му да получи това, което му е нужно. Свързваме дълбокия сън с третата фаза на не-REM; тя се отличава с т.нар. бавни вълни (вижте илюстрацията по-горе), наричани още делта вълни, затова научното му име е Slow wave sleep (SWS).

Comments

Popular posts from this blog

Къде да уча психология в България?

Демокрация отвъд представителството [презентация от конференция]

Опасен метод - филм за психоанализа и... още нещо