Глад и страх - кое надделява?

Поведението на животните и хората се движи от различни мотиватори (спомнете си йерархията на потребностите на Маслоу). Поне на първите две нива от пирамидата, хората и животните имаме еднакви мотиватори, които са се появили и развили през милионите години на еволюция. Два от инстинктите ни за оцеляване са гладът и страхът. 

Първите две нива са т.нар. базисни потребности.
По това хората не се различават от животните.

Но какво става, когато тези инстинкти за оцеляване се конкурират? Кой инстинкт е по-силен: желанието да ям, или страхът да не ме изядат? 

Ново изследване в областта на невронауките потърси отговор на този въпрос чрез наблюдаване на поведението на мишки, когато са гладни. (Да, поредното безценно изследване с мишки.) Изследването се интересува от три предпочитания на мишките след 24 часа глад и жажда: 

1. Кое е по-важно - да ядат или да пият вода? 

2. Кое е по-важно - да се нахранят или да общуват с други мишки? 

3. Кое е по-важно - да останат на безопасно място или да потърсят храна на опасно място?

Експериментът показва първо, че гладът е по-силен от жаждата: когато мишките са гладни и жадни, те предпочитат първо да ядат, вместо да пият вода. 

Второ, експериментът показва, че гладът е по-силен от необходимостта от социално взаимодействие: гладните мишки се втурвали към храната и едва след като се насищали, търсели компанията на друг индивид.

И накрая: гладът е по-силен дори от страха. По начало страхът е жизнено важна емоция и основен двигател за оцеляване. Страхът помага на живите същества да се защитят от хищниците. Но когато са поставени в условия да избират между опасно място, където има храна (например открито пространство или стая, която мирише на лисици), или да останат в безопасна зона, гладните мишки в крайна сметка решават да отидат в страшното място.

И така, гладът се изкачва на върха в класацията на биологичните мотиватори. Това предполага, че когато гладните мишки открият храна, мозъчните вериги, контролиращи хранителното поведение, потискат активността на невроните, които регулират различните поведения за безопасност. 

Невронауките обикновено изследват поотделно въздействието на различните мотиватори/инстинкти/потребности, но така не отразяват съревнованието между тях - нещо, което често се случва в естествена среда. В дивата природа, когато животното е поставено в ситуация на избор, гладът може да се окаже доминиращ мотиватор на поведението. Единственото нещо, което ми липсва в това изследване, е ролята на инстинкта за възпроизвеждане. Мисля, че щеше да е още по-полезно да видим изследване, в което мишките са не само гладни и жадни, но и в период на размножаване. Защото и сексът е мотиватор, оооо, даааа! :)