Инициация а ла Стайнбек

от: Georgi Stankov

През март 1960г. Стайбек тръгнал на обичайното си пътешествие с двамата си синове: големият - Том - на 15 и малкият - Джон - на 13 години. Както обикновено, с неговото комби. И както обикновено, си измислили прякори. И както всеки път, яли кулинарните "шедьоври" на малкия, Флай.  И в цялата обичайност, за разлика от друг път, бащата решил, че е дошло времето да спре да ги поучава. И казал: 

- Реших да ви даря свободата. 

- Сър? 

- Махам ви се от главите. 

- В какъв смисъл? 

- Край на лекциите. Край на конското. На границата сте да станете мъже, така че ви е ред да понесете и известна част от болката. Вече сте свободни. 

- Какво значи "свободни"? 

- Ще ви кажа. Всяка хубава оценка си е твоя. И всеки провал си е твой. Именно в това е смисълът на свободата и той е ужасен. - Имах чувството, че поне за миг съм уловил вниманието им. 

- Кое му е ужасното? - попита Флай. 

- Ще ви кажа, но в крайна сметка ще трябва сами да стигнете до този извод. Свободата е най-тежката форма на робството. Няма шеф, когото да мамиш, нито учител, когото да заблуждаваш. Няма оправдания, които да минават. И няма кому да се оплачеш. 

- Ти сериозно ли си го решил? Да ни... се махнеш... от главите?

- Най-сериозно. Крайно самотно чувство е, нали? 

Усещах как мошеническите им мозъчета се щурат да открият къде е хватката, затова отговорих на мислите им: 

- Хватка няма - рекох. - Ако закъсате дотолкова, че да изтървете съвсем нещата, аз, естествено, ще ви помогна. Но не ща да чувам повече подробности.. Тази част от живота ви беше дотук.

- Бас държа, че даскалите няма да го приемат. 

- Разбира се, че няма. Същото се отнася и до полицията, а и до съдията, пред когото може да ви изправят. Но това си е ваша работа. Хубаво е да си мъж, може би най-хубавото, но един мъж е длъжен да си носи задълженията, да си излежи присъдата, да е сам господар на себе си. 

Когато в мразовитата мартенска вечер на 1960-та се случвал този разговор, големият син бил на 15, а малкият - на 13. В думите на бащата изпъкват някои от основните американски ценности - индивидуализъм, свобода на избор, лична отговорност. Стайнбек е казал честни, нешлифовани думи. Зад тях стоят всъщност духът и моралът на американската нация.

Днес в групата говорихме за инициацията - посвещението, през което минават момчетата, за да станат мъже. 

Преди хиляди години инициацията била свързана с изпитания. Момчетата били принуждавали да вършат непосилни за годините им неща, да понасят болка и лишения и да живеят в ужасни условия... На някои диви места това се случва и днес.

Харесвам инициацията, която Стайнбек направил със синовете си. Вярно, Джон Стайнбек е любимият ми писател и  сигурно съм пристрастен. Но това, което е направил, ми изглежда по-истинска инициация от всяка друга в нашето време. Харесва ми как е възпитавал децата си. Това е инициацията, която бих приложил и на сина си.

-------------------------
Цитатът е по:
Стайнбек, Дж., Америка и американците, Колибри, С., 2011, стр.75. Превод: Венцислав Венков

Какво е важното накрая?

от: Georgi Stankov

Каква история бихте разказали в края на живота си?

Кой спомен, мислите, че ще е най-силен?

Какво послание от живота си би било най-важно да предадете на другите?

Може би ще е за:

• как е минала кариерата Ви?
• колко пари сте спечелили? 
• какви неща сте придобили? 
• местата, до които сте пътували? 
• начинанията, които сте завършили успешно? 
• или нещо друго? 

Моя приятелка от Дания ми разказа за резултатите от норвежко изследване, събрало историите на 51 неизлечимо болни пациенти на възраст между 43 и 95 години. Разговорите са били част от терапията през последните седмици от живота им. 

 Методологията:

Технически изследването протекло така: на пациентите се давали отворени задачи за писане, например "Ако можех да се върна на място, където съм бил/а..." или "Човекът, който никога няма да забравя..." и т.н. После отговорите били разделени в категории. Оказало се, обаче, че категориите са почти ненужни. Защо ли?

Резултатите: 

За какво, мислите, са разказвали най-много хората? Всички те разказвали, общо взето, за едно и също: за любов и грижа. Любов и грижа, свързани с хора, които за били важни за пациентите: родители, дядовци и баби, съпруги и съпрузи, деца, приятели, дори и някои по-странични хора, оставили върху тях отпечатък по някакъв начин.

Местата, които хората, си спомняли, били свързани с любовта и семейството. Домът от детството, лятната вила, градината, в която са си играли като деца и т.н. И хората, които никога няма да забравят, са тези, които са обичали и от които са били обичани. 

Любов и грижа. Хора и връзки. Това е, което хората си спомнят в края на живота си. 

Малко мои мисли за живота: 

Ето защо е хубаво да показвате на любимите си хора, че ги обичате. Ако са си отишли от живота ви, споменете ги с признателност, че ги е имало. Ако имате приятели далеч - обадете им се. Ако сте родители, или дядовци и баби, имате страхотния шанс да дадете най-прекрасното нещо на децата: любов и грижа. Един ден - след много години - ще те го знаят. 

Помислете си за възрастни хора, които остаряват сами - партньорите им са починали, а децата им са далеч. Много от тях имат неосъзнатата потребност да споделят живота си и опита си. Едно малко добро, което да направите през годината, може да е това - да седнете до някой възрастен човек и да поговорите с него. Помислете и за децата в институции. Ако сте доброволци в такаво място, можете поне малко да компенсирате липсата на любов и грижа.

И малко мисли за психологията: 

Терапията, приложена на норвежките пациенти, е пример за наративна терапия. При нея клиентът разказва, подкрепян от терапевта. Струва ми се много подходящо да се използва при възрастни хора, защото освен да стимулира процеса на себепознание, тя може да подкрепи и процеса на себеприемане. Това би им донесло усещането за смисъл на живота им и би помогнало да намерят покой със себе си. Казано с думите на Ерик Ериксън: цялостност вместо отчаяние.

Вместо заключение:

Първи курс психология в Университета на Ковънтри

от: Georgi Stankov

Със съгласието на Ивайло Кръстев, който учи психология в Университета на Ковънтри, публикувам част от негово писмо. Иво е първокурсник и участваше в една от моите тренинг групи.

 .............

В академично отношение мисля, че ще бъде доста напрегната година. Това, което ми беше много страннно е, че за разлика от училище, където дават списък с изготвени учебници, които да закупим, то тук просто препоръчват дадени четива и изцяло от теб зависи от къде и как ще четеш.

Ами имаме 5 курса за цялата година + един, който се нарича Add+vantage module (избираем модул) :

116PY Introducing Psychology
117PY Developmental Psychology
118PY Research Methods and Professional Development
119PY Contemporary Applications of Psychology
120PY Psychology in Context
Add+Vantage: Intermediate English: Academic Essay Writing (Избрах си този модул, тъй като мисля, че много ще ми помогне при подготовката за писане на психологични есета - което е основното при курсовите работи)

....... само до декември месец имам да изготвя около 3 курсови работи ( 2-те , от които са formative и дават 0% за крайната оценка, но все пак са важни). За всеки модул учителите препоръчват дадени четива и това е - това какво означава, че трябва да ги изчета всичките препоръчани от тях учебници, за да си взема изпита на края на семестъра ли ?
 
Курсовите работи са на теми като :

1."Present an integrated explanation, drawing on the BPS’s five core areas (cognitive/biological/social/developmental/individual differences), for the understanding of depression. Only utilise research conducted in the last 3 decades".

2. A 1000 word assignment on the following question:

“Assess a controversial debate within psychology”.

This question allows you to choose an area of psychology and to critically assess the competing arguments where there is some theoretical disagreement. While you are free to choose a topic for this assignment it is strongly recommended that you speak to your tutor about your area in a seminar to be sure that your question is appropriate.

·         Coursework 1 (formative 0%): Humour and Psychology Report (word guide = 1000-1500)

Deadline: 21^st November 2011

·        Coursework 2 (35%): Aggression and Impulsivity (word guide = 1000-1500)     

Deadline: 16^th January 2012

                            

·         Coursework 3 (35%): Gender and Play (word guide = 1000-1500)

Deadline: 19^th March 2012

Такива са темите, на които трябва да си изготвим курсовите работи.

Колко даваме? (част II)

от: Georgi Stankov

Вчера представих Световния индекс на даряването (The World Giving Index) от 2010г. на Charity Aid Foundation. 

Днес ще ви запозная с разултатите на индекса за 2011г. 

Бележки за методологията: 

Както и миналата година, CAF търси какво и колко даряват хората по света. Изследват се три измерения:

# даването на пари на благотворителна организация;
# даването на свободно време за организация или кауза (хуманитарна, политическа, религиозна и т.н.);
# помагането на някой непознат, който се е нуждаел от помощ.

Въпросите се отнасят само за това, което анкетираните са направили през миналия месец. Галъп са изследвали над 150 000 души от 153 страни, в които живеят 95% от жителите на света. 

Основни изводи от изследването: 

1. Въпреки световната криза, светът е дарявал повече през 2011г. 
2. Увеличило се е даряването на време и помагането на непознати хора, но е спаднало даването на пари. 
3. Потвърждава се откритието от 2010г., че различните възрастови групи даряват по различен начин: по-възрастните дават повече пари, а по-младите – повече време и помощ на непознати. 
4. Финансовият простеритет и дарителството не са пряко свързани. Има богати страни, които не даряват толкова, колкото някои по-бедни страни. Отново се отчита, че там, където хората се чувстват по-щастливи, има по-силна тендеция за доброволчество и даряване на средства. 
5. Като регион Азия е постигнала най-сериозен напредък. Вижда се, че е възможно една страна да повиши рязко резултатите си само за една година: Индия, Пакистан и Бангладеш са го направили. 
6. САЩ са най-даряващата страна на планетата. САЩ бяха на 5-о място през 2010г., сега са на 1-о място, като имат увеличение във всички измерения на даряването: на пари, на време, на помощ за непознати. 

Резултатите:

Първите 10 страни са:

САЩ 

Ирландия 

Австралия 

Нова Зеландия 

Великобритания 

Нидерландия 

Канада 

Шри Ланка 

Тайланд 

Лаос 

Въпреки, че има размествания, те не са толкова големи, че да оспорят резултатите от предишното изследване. 

Къде сме ние?

През 2010г. България беше класирана на 141 място. През 2011г. сме на 145-о място. От 153 страни. 

Румъния беше на 143-о място, сега е на 118-о. Македония беше на 91-о място, а сега е на 132-о. Турция беше на 134-о място, сега е на 136-о. Босна и Херцеговина от 121-о място падна до 144-о. Черна гора от 138-о място стигна до 146-о. Сърбия от 150-о място се „издигна” до 147-о. Хърватска беше на 119-о място, сега е на 149-о. Албания беше на 112-о място и сега е на 150-о. Гърция от 147-о място през 2010г. падна до151-о място през 2011г. 

Това, че България за втори пореден път попада в дъното на класацията, може да се обясни с някои черти на народопсихологията ни. Като изключим порива на Възраждането (но и тогава наистина дейните българи са били малцина) и следосвобожденския ентусиазъм (но и тук трябва да си кажем честно, че хора като Евлоги и Христо Георгиеви са се броели на пръсти) в нашата страна няма дълбока и вкоренена в моралните ни устои традиция на спомоществователство, взаимопомощ и доброволчество. Докато гледаме добруването на семействата си и близките си приятели, често оставаме безучастни към нуждите на други хора. Същевремено сме тъжни... според всички класации за изследване на щастието българите сме най-малко доволни от живота! Как да даряваш, когато си толкова нещастен?

Можем да се утешим все пак, че две поредни години на последните две места в класацията – 152 и 153 – са Бурунди и Мадагаскар. 

Слабите места на методологията:

Няма такива. За първия индекс имаше един проблем: той беше моментна снимка на ситуацията и нямаше възможност да се сравняват резултати и да се проследи тенденция. Сега това е решено. Може да сравняваме данни и да се търсим тенденции. Затова и от фондацията са дали A global view of giving trends като подзаглавие на доклада си. 

Силните места на методологията:

1. Изследването отново е достатъчно представително. 
2. Даните не са интерпретирани, а са представени единствено като факти. Както от CAF коректно казват: „Световният индекс на даряването може да ни каже колко дават хората, но не може да ни каже защо.” Интерпретациите – каквито и да са те – остават за социалните науки като психологията.

Колко даваме? (част I)

от: Georgi Stankov

Днес ще анализирам един изключително интересен документ: Световният индекс на даряването (The World Giving Index) от 2010г. на Charity Aid Foundation. 

Индексът е основан на данни от Gallup’s WorldView World Poll от март 2010г. и представя проучване на дарителството в 153 държави. В тях живеят около 95% от хората по света. 

От CIF са изследвали три измерения на даряването: 

• даването на пари на благотворителни организации; 

• даването на свободно време за организация, общност или кауза; 

• помагането на някой непознат, който се е нуждаел от помощ. 

Второто измерение допуска времето да е отдадено не само за хуманитарна организация, но и за политическа или религиозна структура. 

Основните изводи на изследването: 

1. Да помогнеш на непознат човек е най-честият начин за даряване. Това се случва на всички места по света. 
2. Щастливите страни даряват повече от богатите. Открита е една интересна корелация: в страните, където хората изпитват по-високо субективно чувство за щастие, се дарява повече отколкото в тази страни, в които хората имат просто висок БВП. 
3. Когато хората гледат на даряването като на нещо повече от даване на пари, се развива нов вид „глобална щедрост.” Благодарение на това в топ 20 на най-даряващите страни попадат Гвинея, Гайяна и Туркменистан, където над 60% от хората помагат на непознати. 
4. Колкото повече остаряват хората, толкова повече започват да даряват пари на благотворителни организации. По-младите са по-склонни да даряват време и да помагат на непознати. Това може би обяснява защо много млади американци стават доброволци в Корпуса на мира или Teach for America, а младите европейци – в Европейската доброволческа служба. 

Кои са първенците?

Първите 10 са: 

Австралия 

Нова Зеландия 

Канада 

Ирландия 

Швайцария 

САЩ 

Нидерландия 

Великобритания 

Шри Ланка 

Австрия 

Къде сме ние? 

България е на 141-во място от 153 страни. Непросредствено преди нас са Русия и Черна гора. На две места зад нас е Румъния. На седем места зад нас е Гърция. Сърбия и Украйна делят 150-о място. Турция е малко над нас – на 134-а позиция. Естония, Босна и Херцеговина, Косово и Унгария са на 121-а. Словакия и Албания са 112-и, а Армения и Латвия - 115-и. Хърватско е на 119-о място. Беларус е на 105 място. 

Всички източноевропейски страни изостават, като балканците сме изключително назад в класацията. „Шампиони” сред източноевропейците са Словения (№62), Полша и Чехия (№81) и Македония (№91). Пак повтарям: от общо 153 страни от всички части на света. 

Слабите места на методологията: 

Първо: Изследването е фокусирано върху много кратък отрязък: изследваните лица са отговоряли дали са дарявали време, пари или са оказвали помощ на непознат само за последния един месец. Ако изследването беше продължило една година, данните щяха да са доста по-сигурни. Ако беше лонгитюдно изследване – например да се прави през 5 години в течение общо 20 години, - щяха да са още по-сигурни. 

Но... доколкото познавам българската /а и балканската културна среда/ силно се съмнявам, че щеше да има драстична разлика в нашето и на близките страни подреждане. Вярно, ако някой проведе изследване след дарителските кампании покрай наводнението на село Бисер, процентът на даряващите в България щеше да се повиши. Дали обаче даряването е „изконно българска черта”, както обичаме да казваме? Според мен основанията за такова твърдение са силно преувеличени. Освен това резултатите от The World Giving Index силно корелират с откритията на Хофстеде за междукултурните различия, според които основната причина българите да не сме цъфнали и вързали е... самите българи [моя груба интерпретация].

Второ: Изследването е проведено само в градове. Може би селското население би дало различни резултати. Тук може да се отговори така: първо, в индустриалните страни жителите на градовете са огромно мнoзинство, така че изследването на няколко различни по размер града дава сериозна представителност за цялата страна. Второ, в развиващите се страни (включително Китай и Индия, където селяните са много) преобладаващата част от жителите на градовете са преселници от села или са първо поколение деца на преселници, които би трябвало да са наследили ценностните и поведенческите модели на родителите си. 

Ето защо за мен изследването е представително. 

Силните места на методологията: 

Първо: Отчетено е, че по-богатите нации могат да даряват по-големи суми пари от по-бедните, ето защо е включено и даряването на време за някаква кауза (доброволчество). По същата причина е добавено и третото измерение: помощ на непознат човек. 

Второ: Изследвани са представителни национални извадки – между 500 и 1000 души в по-малките страни, в по-големите държави - над 1000 души, а в страни като Китай и Русия – минимум по 2000 души. Всички изследвани лица са на възраст над 15 години. 

Моето заключение: 

Световният индекс на даряването е изготвен много професионално. Методологията е изрядна, данните са коректни, резултатите – достоверни.

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 Виж анализа за The World Giving Index за 2011г.!
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Забележка:
В България Charity Aid Foundation е представена от Фондация Помощ за благотворителността в България.

Слуховете: как Пол Маккартни "умря"

от: Georgi Stankov

Днес светът е покрусен от новината за смъртта на певицата Уитни Хюстън и изведнъж се появи слухът, че актьорът Киану Рийвс също е починал при инцидент. Ето защо реших да разкажа една история за слухове и... още нещо :)

Знаете ли, че в края на 60-те години на 20в. половината свят напълно сериозно вярвал, че Пол Макартни е мъртъв?

Да, Бийтълс били на върха на славата, издавали албум след албум и правили култови филми, но въпреки това според слуховете Пол бил умрял, а го замествал двойник.

Вестници и списания (и то не само жълти) разпространявали тезата, че Бийтълс умишлено крият смъртта на колегата си. Тримата останали живи разкривали зловещата истина единствено чрез символи, скрити в обложките на албумите им.

Например през 1969 година дълга статия във вестника на Мичиганския университет заявила, че Маккартни е загинал при автомобилна катастрофа през ноември 1966-та. Доказателствата: във вътрешната обложка на албума Sgt. Pepper's Lonely Heart Club Band певецът носел на ръката си значка с надпис OPD, което значело Officially Pronounced Dead (официално обявен за мъртъв). На гърба на обложката пък всички битълси били снимани в анфас, а само Пол - в гръб. 

Още по-зашеметяващи са аргументите, намерени в обложката на Abbey Road. Джон Ленън бил облечен като духовно лице, Ринго Стар като служител в траурна агенция, а Джордж Харисън - като работник, готов да изкопае гроба. Колкото до Пол Маккартни, той пресича улицата с боси крака! А според някои азиатски вярвания, много модерни по това време в западната попкултура (включително сред Бийтълс), мъртвите ходят боси. Освен това Пол е единственият, който на снимката върви с десния крак напред. А регистрационният номер на таксито, паркирано от дясната страна на улицата, е 28 IF - това е възрастта, на щеше да е Пол Маккартни, ако (if) беше жив. Как да не повярваш на толкова убедителни факти?

Връзка към страница с подробна информация по случая– is paul dead.

Пол Маккартни се появил пред списание Life, за да опровергае нарастващите слухове (да кажем с хитроумните думи на Марк Твен: "Слуховете за моята смърт са преувеличени!"). Дори след интервюто за списанието, хиляди продължили да вярват в конспирацията. Те били убедени, че интервюто е дадено от двойник!

Защо разказвам тази история? Защото появата и разпространението на слуховете е една от най-интересните теми в социалната психология. Социалната машина за (не)бивалици произвела достоверна версия за съдбата на известна личност и я подкрепила с "твърди" доказателства. Историята също така напомня, че съвсем нормални, логично мислещи и интелигентни хора, в определен контекст могат да повярват на невероятни неща.

Защо някои слухове, макар и неверни, са толкова устойчиви?

Първото обяснение е това, което споменах по-горе: слуховете като социални епидемии изникват в подходящ социален контекст. Те са отзвук на актуална социална ситуация. Сега е разбираемо, че след смъртта на Уитни Хюстън има предпоставки да се появи слухът за Киану Рийвс.

Второто е, че слуховете отговарят на колективните потребности на хората - например когато засягат други личности, те отговарят на нуждата да обсъждаме другите и да знаем някакви разтърсващи факти за тях. (Да, ако е слух, той трябва да предлага много необикновена информация! Спомнете си как в разказа на Елин Пелин "Жената със златния косъм" слухът, че вдовицата Смарайда притежава толкова чуден атрибут, и то на едно съкровено място, разпали страсти и я превърна в притегателен обект за мъжките фантазии.)

Трета възможна причина е, че източниците на информация може да ни изглеждат достоверни. Когато астрологът Емил Лещански "предсказа" земетресение в Хасково по Великден 2009г., хиляди местни жители напуснаха домовете си и отидоха на село, или под открито небе в градските паркове. Когато някаква информация се предава по голяма медия, от уста на уста или от блог на блог, ако вярваме на източника, сме склонни от своя страна също да я разпространяваме.

Клинт Истууд рекламира Крайслер

от: Georgi Stankov

Легендарният актьор Клинт Истууд изигра и озвучи рекламата на Крайслер, която беше излъчена по време на Super Bowl-а на 5 февруари 2012. Както знаем, Супербоулът е най-голямото спортно събитие в САЩ, а тази година Ню Йорк Джайънтс биха Ню Ингланд Пейтриътс. 

Но да се върнем на рекламата.

Тя е доста неконвенционална. Първо, защото е много дълга - две минути. Второ, заради посланието. Истууд говори с глас, от който можеш да настръхнеш. Гласът му е инструмент, с който докосва сърцата на хората. Думите му са послание към американския народ. Вдъхновяващо послание за това, че американците могат да продължат напред, че могат да спечелят... и че са още на полувремето.

Колата се появява едва в края на рекламата, заедно с думите "Детройт ни показва, че това може да бъде направено. И това, което е вярно за тях, е вярно за всички нас".

Сред ключовите думи в текста са заедно, победа и борба. Вместо обичайните ценности, налагани от автомобилния бранш, като комфорт, удоволствие, вълнуващ живот и класа, Крайслер залагат на ценности, които търсят смисъла на живота отвъд материалните неща и   задават въпросите "Кой съм аз? Кои сме ние?". 

От компанията твърдят, че са искали да покажат

 ...духа на това, което е Крайслер днес, как виждаме ролята си в обществото, и нашата страст и нашата любов към тази страна.

Мисля, че е важно да отбележим историческия момент, в който се появява "Полувреме в Америка" - финансова криза, нарастваща безработица,  неясна международна обстановка, страх от несигурност. Във време на изпитания, точно заедно, победа и борба очертават американската идентичност.

Анализаторите единодушно изразиха възхищението си от рекламата, но някои от тях не пропуснаха да зачекнат темата за "полувремето" като метафора на изтичащия мандат на президента Обама и подканяне да се продължи заедно към втори мандат. Други откриха в нея скрит призив държавата да подкрепи автомобилната индустрия. Клинт Истууд отрече тези внушения и се усъмни как е възможно интелигентни хора да интерпретират спота по такъв начин.

Каквато и да е истината, огромният интерес към рекламата доказва едно: Крайслер са си свършили добре работата и тя си е струвала всеки цент, платен в най-гледаното време.

За психолозите и блоговете

от: Georgi Stankov

Днес ме потърсиха от компания, развиваща бизнес в интернет. Предложиха ми да се погрижат за рекламата ми онлайн: да ми направят сайт, завършващ на .com или .eu, да направят презентация с видео, снимки и каквото е необходимо още, както и да таргетират реклама чрез Adwords на Google към конкретни потребители по ключови думи /например „психолог - хасково”/. Казаха ми, че това ще е полезно за практиката ми. 

Учтиво отказах. Имам разнообразни причини.

I. Занимавам се с психология, не за да печеля от това. 

Имам интересна работа в пробационната служба, която ценя и която заема по-голямата част от времето ми. Като служител в пробационната служба, няма мправо на частна практика. Затова през свободното си време съм доброволец в различни инициативи (главно организирани от мои приятели) или работя по собствени проекти, които финансирам сам. Благодаря за интереса, но рекламата за мен просто е излишна - аз не търся клиенти.

II. По принцип предпочитам да имам блог, а не сайт. 

Причината е в стилистиката и експресивността. 

Блогът е спонтанна медия. Блогването е форма на импресионизъм. Блогът е незавършеност и несъвършенство. Блогът е промяна. Блогът е стремеж за непрекъснато търсене и споделяне. Освен това блогът е комуникативен, скромен и по аматьорски дружелюбен. 

Блогът е бърз и лесен за писане. В него можеш да напишеш текст като този, който четеш сега, и това не е политически некоректно. Харесвам блог-културата и съм част от блогърската общност. Блогър съм от времето, когато повечето хора у нас дори не бяха чували думата "блог".

III. Имам етични възражения против този тип реклама в интернет. 

Онази компания едва ли търси само мен – тя търси и други психолози от района на Хасково. Тя не се интересува от това колко съм добър. Нито колко хора съм подкрепил в трудна житейска ситуация. Всеки, абсолютно всеки, който вложи някаква сума за реклама, може да излиза на първо място в търсачките. И значи ли това, че е компетентен? Да, знам, че не е незаконно и е по правилата на бизнеса. Но не е в границите на моята професионална етика да изляза със сайт и да заявя „Вижте ме!” Единственета ми реклама са и могат да бъдат хората, с които съм работил професионално!

* * *
Затова моят избор е да пиша тук за нещата, които ме вълнуват и които правя. Платената реклама в търсачките е за други желаещи. 

Тренинг в областта на туризма - част 2

от: Georgi Stankov

На 28 и 29 ануари обучавах на социални умения и умения за работа в екип втората група от обучението по туризъм, за което писах по-рано.

Предлагам Ви три записа от двата дни, главно на загряващи упражнения. Записите бяха направени със знанието и съгласието на участинците. По разбираеми причини, най-важните моменти в обучението не бяха записани.

Човешкото домино:

Кула от спагети - част 1:

Кула от спагети - част 2:

Обучение "Тийм билдинг и превенция на професионалното изгаряне"

от: Georgi Stankov

На 24 януари 2012г. имахме тренинг с колегите от Пробационната служба в Хасково. Темата беше "Тийм билдинг и превенция на професионалното изгаряне." 

Един от тях тайно ме записал, докато нареждах играчките за едно от упражненията, а след това ми даде записа. 

Накрая всички бяха доволни и ентусиазирани и заявиха, че искат следващото обучение да бъде за два дни, изнесено извън града. Така че, през пролетта ме чака ново предизвикателство. Замислям няколко грандиозни тренинг дейности! :)