Образованието - трески или деца за дялане?

от: Georgi Stankov

ЧЕ ОБРАЗОВАНИЕТО трябва да се промени, е ясно. 

Че учителите се деформират от уродливата система,

Че пияната учителка Илияна Иванова е колкото грешна, толкова и жертва, 

Че има малоумни, корумпирани и зли учители, 

Че в образованието има недомислици като ужасните учебници,

Че съученици се пребиват вместо "Добро утро",

Че много родители са духовни и материални чалгари,

Че децата възпроизвеждат в обществото същата простотия, на която са били подложени в обкръжението си, 

всичко това е ЯСНО. 

Но нито децата, нито учителите са истинските трески за дялане в системата на образованието.

Какво може да се промени към по-добро? 

• Да се въведе обучение в "меки умения" като част от основната учебна програма. 
• Децата да учат за личностно израстване, социална интелигентност, решаване на конфликти, емпатия и самоконтрол. Бих въвел такива курсове и за учителите и директорите, за да може тези "неща" да станат част от училищната култура. 
• Учителите да имат повече свобода да преподават. Образованието да измести фокуса си от формалното оценяване на това дали учителят следва плана на министерството и дали попълва редовно материалната книга към това дали има творчески подход на преподаване, съобразен с контекста на училището и учениците в него. 
• При децата да се стимулира развиването на умения за мислене, вместо папагалското запаметяване на факти, които ще бъдат забравени веднага след изпитването. 
• Учебната програма да се промени, така че учениците да могат да се съсредоточат върху своите силни страни, възможности и страсти, вместо да се измъчват с дисциплини, в които са слаби. Достатъчно ми е да знам основните закони и принципи на физиката, а не да правя сложни изчисления. Учебната програма трябва да се нагоди и според стила на учене на различните ученици. 
• Учениците да имат право да изразяват себе си - да изказват мнения, да предлагат решения, да творят. Вместо да осакатяваме, окалъпяваме и окастряме децата, те могат да растат с идеята, че различието е естествено и че за много неща няма само една възможна истина и само един възможен начин.  Сега енергията на децата се пилее на вятъра или е насочена към разрушение и саморазрушение. 

И всички тези неща не струват много пари, нали?
Те струват друго: (1) смелостта да сме визионери, (2) смелостта да направим реформа и (3) смелостта да сме търпеливи и да поддържаме избраната посока, докато промяната се случи. 

Възходът и падението на Дидерик Стапел: размисли около етиката в психологията

от: Georgi Stankov

Една от най-важните професионални теми, за които исках да пиша през годината, беше историята на Дидерик Стапел. Темата е значима, защото засяга професионалната етика на психологията и репутацията на нашата общност пред обществото. 

Защото Стапел не е кой да е - той беше професор по социална психология и декан на факултета по социални науки в университета в Тилбург, Холандия. Той беше една от звездите на европейската социална психология. Но-о-о-о...

Проф. Стапел на върха на славата си.

През 2011 година ръководството на университета заподозря, че Стапел фалшифицира данните за научните си публикации и започна разследване срещу него. Стана ясно, че поне 55 от 123-те академични статии на Стапел съдържат манипулирани данни. За да получи определени резултати, той сам си съчинявал даннните, или пък фалшифицирал и подменял реално получени данни. Както казваме на български: не статистика, а стъкмистика. 

Реакцията на Тилбургския университет беше категорична: незабавно отстраняване от заеманите академични позиции. Преди десетина дни излезе и окончателният доклад от разследването в университета, озаглавен "Flawed science: The fraudulent research practices of social psychologist Diederik Stapel". 

Един от участниците в академичната бъркотия коментира: 

Никога не съм имал каквото и да е подозрение. Той се ползваше с голямо доверие, декан на факултета, брилянтен, успешен, за мен нямаше индикатори, че не трябва да му вярвам. И в това не бях единственият.

Постъпките на Стапел нанесоха страшен удар върху репутацията на социалната психология. Да, има огромна армия от добросъвестни учени, които работят по правилата: стартират от дадена теория, поставят си хипотези, разработват и прилагат методики за изследване на участниците. Един Стапел обаче беше достатъчен, за да се взре светът в психолозите и да повдигне въпросително вежди. Холандското правителство през годините беше отпускало грантове за "научните" изследвания на Стапел на стойност 2 200 000 евро, а сега се оказа, че той е злоупотребил с парите на обществото. Потърпевши са не само данъкоплатците: измамени са също студентите и колегите му, които са ползвали данните за свои разработки. Измамени са и списанията, публикували статиите му. 

Историята със Стапел все пак има и положителен елемент. За психолозите като общност това беше началото на катарзис, породен от оживените дискусии за социалната отговорност на професията. Похвална е и реакцията на университета в Тилбург, който показа ясно, че никой не може да се заиграва с правилата на академичната работа. Мисля, че всеки начинаещ изследовател в областта на социалните науки трябва задължително да прочете доклада.

Ще призная, че именно историята на професор Стапел ме накара да открия блог за изследването Haskovo Playgrounds: In a Transition from Communism to the Modern Times. Блогът е своеобразен архив на всички дейности по изследването - с видео, с фотографии - просто няма как да говорим за измисляне и фалшифициране. Трябва да пазим доверието на обществото и да не забравяме, че в крайна сметка психологията служи на обществения интерес!

Очаквайте скоро!

от: Georgi Stankov

С Тюркан Фърънджъ по време на презентацията Haskovo Playgrounds: In a Transition from Communism to the Modern Times

В момента съм на обучение по дебрифинг и нямам възможност да направя своевременно обещания подробен (фото)репортаж за участието ни на Софийска Архитектурна Седмица 2012. Там бяхме с моя научен партньор Тюркян Фърънджъ и Елиф Кайрян от Измирско детско ателие. Водихме две работилници и направихме една презентация. Да, мога да определя участието ни като успешно :) Казахме каквото имахме да кажем, направихме каквото имахме да направим и за радост срещнахме много съмишленици и потенциални партьори. Очаквайте подробности в края на седмицата! 

Сега мога само да благодаря на всички участници за проявения интерес и за ентусиазма и креативността, с които се включиха в съвместната ни работа! Благодаря също на кураторите Делчо Делчев и Валери Гюров и на екипа на Едно, които организираха това прекрасно събитие!

Посвещение

от: Georgi Stankov

Нямам почти никакво свободно време. След малко ще участвам в панела на Балканските архитектурни фестивали, но искам да споделя нещо важно за мен: 

Реших да посветя уъркшопа Детски площадки, идеи и идеологии, който водих в четвъртък, на паметта на Борис Стругацки. Великият писател фантаст, който почина преди десетина дни, беше един от вдъхновителите на юношеството ми. Той така умееше да разказва истории, с такива (не)възможни светове и идеологии, че откриваше нови посоки пред утъпканите пътеки на мисленето ми.

Оттук насетне всяко следващо издание на уъркшопа ще е трибют на Борис Натанович.

А сега отивам да кова история на Софийската архитектурна седмица, а това не винаги става лесно... както знаем, трудно е да бъдеш бог и психолог!

Две работилници за детски площадки и една презентация в рамките на Софийската архитектурна седмица

от: Georgi Stankov

Архитектите и дизайнерите правят детски площадки. Правят също и работилници за детски площадки. 

А какво могат да внесат психолозите и социолозите в това поле? С какво социалните науки могат да са полезни при създаването на детските пространства и при включването на децата като пълноправни участници във вземането на решения? И как можем да устроим материална среда, която да стимулира и подкрепя развитието на децата?

С турската ми колега Тюркян Фърънджъ заедно ще опитаме да представим пресечните точки на творците на пространствата и изследователите на обществата. Ще ни партнира Елиф Кайрян от Измирско детско ателие.

Как ще го направим? 

С две работилници и една презентация в рамките на Софийска архитектурна седмица 2012. 

Те са резултат от изследване, посветено на детските площадки в Хасково (вижте блога ни Haskovo Playgrounds).

Създадохме собствена методика, вдъхновена от т.нар. Mosaic approach, за да разберем перцепцията на децата и родителите на два вида детски площадки - старите, наследени от епохата на социализма, и новите, които се проектират и инсталират през последните 20 години. 

Ето какво ще правим: 

1. Работилница "My Dream Playground": http://edno.bg/en/sofia-architecture-week-2012/program/645 на 28.11.2012г. от 13:00 до 16:00. (Допълнение: виж репортажа от работилницата!)

2. Работилница "Playgrounds, Ideas, and Ideologies": http://edno.bg/en/sofia-architecture-week-2012/program/679 на 29.11.2012г. от 13:00 до 16:00.

3. Презентация за изследването "Haskovo Playgrounds: In a Transition from Communism to the Modern Times": http://edno.bg/en/sofia-architecture-week-2012/program/684 

на 30.11.2012г. от 11:00 до 12:00. 

За хората, които имат интерес да участват: линк към събитието във Фейсбук.

Първата работилница е за по-ограничен брой участници - насочена е предимно към студенти по дизайн и архитектура, които ще работят в екип с деца. Тук ще обучим студентите как да ползват нашата техника за интервюиране и сътрудничество с деца, която нарекохме "My Dream Playground", а малките ще могат да влязат в ролята на пълноправни участници в процеса на вземане на решения относно собствената им среда на живот.  

Втората работилница е за по-широк кръг участници, а не само за хора от сферата на архитектурата и дизайна. Тук ще изследваме как социални, културни и исторически феномени се отразяват в светогледа на обществата и общностите. Ще потърсим скритите ценностни и идеологически патерни в околния свят, включително в сградите, организацията на публичните пространства и местата, в които всекидневно оперираме. И накрая с творческа симулация ще създадем различни реални и нереални общества и символите, скрити в тяхната архитектура и в начина, по който организират своите лични и публични пространства. 

Презентацията ще представи научното ни изследване и ще включва неговите цели, хипотезите ни, методологията, резултатите и заключенията ни. Изследването е пилотно в следните аспекти:

• за първи път в България беше разработена и приложена методологията Mosaic approach като начин на работа с деца 
• за първи път беше изследвано цялостното възприемане на детските площадки чрез дефинирането на 5 функционални измерения на детските площадки 
• за първи път се направи сравнително изследване на два вида съоръжения за детски площадки: наследените от комунистическата епоха и новите модерните съоръжения 
• за първи път се прави сравнение на приоритетите при основните потребители на детските площадки: деца и родители.

Ето два примера за крайните продукти от уъркшопа, който правихме в Измир в началото на октомври 2012г.

Допълнение: 

...направен с желание и любов!

от: Georgi Stankov

Днес един приятел сподели във Фейсбук този видео клип. Песента се казва Angel, а групата - Rising.

Клипът отприщи възторжени коментари и спомени на хората, замесени в записването на песента, в снимането и в монтажа. Накрая най-старият от замесените, от висотата на побеляващите си къдрици, каза мъдростта: 

...просто беше направен с желание и любов от всички. 

Може би ще ме разпознаете като героя на Angel. Преди 10 години, когато се снимаше това видео, бях в разцвета на младостта си. 10 години изглеждат достатъчно време, за да предизвикат известна носталгия, както и да запалят искрата на някогашния ентусиазъм. 

Ще опитам да коментирам историята с клипа на две нива: индивидуално и надииндивидуално. 

Индивидуалното: 

Индивидуалното ниво казва, че клипът на Angel е велик и страхотен, защото има лична стойност за всеки от участниците в сбъдването му. Свързваме го със значим момент от личните си истории. За всички нас правенето на видео клип беше новост - за оператора беше за първи път, за групата, за монтажиста, за звукорежисьора и за актьорите. Какво може да компенсира липсата на опит и класа в такъв случай? Това, че се забавлявахме. Играехме. Творихме.

(Сюжетът накратко: в съня си протагонистът вижда чудна хубавица и още по тъмно тръгва с мотор да я търси. Стига върха, който е видял в съня си и тича към нея, но тя изчезва всеки път, щом той я доближи. Накрая, отчаян, се хвърля от една скала.)

Спомням си, че правихме по няколко дубъла, а накрая нямахме много материал за монтаж, примерно защото на една от ключовите сцени се подхлъзнах, а на друга прелестната Пламена беше забравила да си свали маратонките. А самодивска риза с маратонки... не върви :)  Така си отидоха най-хубавите кадри, в които я носих на ръце... 

Разбира се, винаги сме знаели, че сме аматьори. В това беше очарованието. Радостта от творчеството правеше студения вятър на Перперикон незабележим. Финалният скок  продължава части от секундата, но го заснехме в двора на хасковската пожарна, където ходих да тренирам как се скача от 6 метра височина... 

Ето за такива събития хората след години казват "Какви времена бяха!"

Надиндивидуалното:

Отношението ми към клипа е силно повлияно от обстоятелството, че играх роля в него. Ако  обаче преминем от психичната реалност на личните си истории към търсенето на по-обективна интерпретация и надиндивидуално разбиране, ще стигнем до темата за човека като творец. 

Психологията е доказала (чрез теориите и изследванията на Морено, Селигман и Чиксентмихайи) - че  сме психично здрави тогава, когато съществуването ни е водено от креативност, съзидателна дейност и заниманието с неща, реализиращи чувството ни за смисъл в живота. 

Ние, хората, ще станем като богове, когато сме творци, когато си позволим да следваме сърцата си и когато влагаме любов във всяко занимание, във всяко свое съзнателно дихание! 

Затова е хубаво (дори е задължително, ако говорим за постигането и поддържането на психично здраве) да не оставаме творческото начало да спи. Рецептата за психично здраве е: спонтанност, игра и креативност, насочени към постигането на това, които разбираме  като пълноценен живот! 

Ако тук и сега живеем пълноценно, няма да ни се налага да поклащаме глави със съжаление за отминалите времена.

Заключение: 

Един (дори и аматьорски) творчески продукт може да има психологическа стойност по три причини:
първата е, че отразява част от личните истории на група от  хора,
втората е, че в него откриваме вложени желание и любов, което отразява идеята за потока (а през очилата на психоанализата ще говорим и за сублимция),
третата е, че може да даде на голяма група от хора споделен общ смисъл и разбиране за живота и нашето предназначение на света.

========================
П.П. Препоръчвам да гледате чудесния аматьорски филм Born of Hope, създаден от почитатели на Толкин.

На Измирската архитектурна седмица 2012

от: Georgi Stankov

На 4 и 5 октомври с колегата ми Тюркян Фърънджъ участвахме в Измирската архитектурна седмица 2012. Тюркян е докторант по социология в университета Гази в Анкара и има силен интерес към ранното детско развитие, но от позицията на социолог. Двамата направихме интересен синтез на детската психология и детската социология с дисциплини като градско планиране, архитектура и дизайн, заради което Камарата на архитектите в Измир ни покани да участваме на техния ежегоден форум. 

В Измир се представихме с академична лекция и работилница. 

Лекцията беше за студенти по архитектура от университета Dokuz Eylül. Темата: изследването ни за детските площадки в Хасково и петте измерения, на които според нас трябва да отговаря мястото за игра на децата. Представихме методиката, която разработихме и приложихме при изследването си в Хасково (Mosaic approach, който е пилотен за България). 

Показахме как на практика социалните науки могат да помогнат на архитектите и дизайнерите в оформянето на публичните пространства (важна тема за мен, заради интереса ми към т.нар. Environmental psychology). Показахме още един начин социалните науки да служат на обществения интерес (друг значим момент, пряко свързан с възгледите ми за професионалната мисия и етика на психолозите). 

Със студентите по архитектура от университет Докуз Ейлюл

На работилницата обучихме студенти по архитектура по нашата методология за работа с деца. Студентите усвоиха умения за ефективна комуникация с деца, така че да активират детското участие в процеса на вземане на решения относно пространствата, които децата обитават и в които всекидневно взаимодействат помежду си и с възрастните. 

След това под нашата супервизия студентите работиха с деца за изпълнението на проекта „Детската площадка на моите мечти”. Уъркшопът ни имаше и известен социален ефект, защото децата бяха от маргинализирани общности с трудности в социалното включване и по-високо ниво на престъпност (ок, извън политическата коректност бих казал директно, че повечето деца бяха с ромски произход). Децата бяха много заинтересовани и с огромно желание участваха в уъркшопа. За тях останаха прекрасни спомени, за студентите – нови знания и умения, а за нас с Тюркян – усещането за добре свършена работа! 

П.П. Благодарности на проф.Хикмет Гьокмен от университета Докуз Ейлюл и на г-жа Елиф Кайрян от Измирско детско ателие за тяхното гостоприемство и съдействие! 

С организаторите на мястото на лекцията. Вдясно от мен е проф.Гьокмен, вляво - Тюркян Фърънджъ, а дамата с бялата рокля е Елиф Кайрян.

П.П.П. София, чакай ни!!! 

Още малко снимки: 

Запознавам се с децата.

А тук вече сме първи приятели.

С децата и един от учителите им.

Брифингът за студентите беше специална
част от уъркшопа... 

...на която ги обучихме да използват
нашите техники за работа с деца.

Започва се с брейнсторминг и се стига до...

...избор на идея и проектиране.

А изпълнението е...

...истинко забавление!

Невероятно е как добре си паснаха детската креативност
и уменията на студентите по архитектура!

На финала - всички заедно и доволни :)

Ето 6 от резултатите от уъркшопа:

Война (или мир) на световете?

от: Georgi Stankov

Когато на 6 август американският марсоход Curiosity кацна на Марс, си казах, че това е историческо събитие и се зарадвах, че съм свидетел на случването му. Представих си как до няколко десетилетия човек ще стъпи на Червената планета.

<

Спомних си също за Войната на световете на Хърбърт Уелс, където марсианците са лошите момчета. Това ме наведе на темата за контакта, за срещата. Нали като юноша обичах да чета Стругацки, Артър Кларк... Опитах да си представя каква ли би била срещата на две цивилизации от различни планети. Какво е необходимо, за да може да се случи срещата? 

Първо - и двете цивилизации трябва да имат разум. Всъщност това се предполага - няма да е цивилизация, ако е без разум. Разумът предполага организиране на обществена структура и ред.

Второ - всяка от двете цивилизации трябва да има обща идентичност - трябва да имат ясното осъзнаване на своята уникалност. Ние сме земляни, независимо от различните си раси, религии и езици. 

Трето - трябва да обитават едно и също време-пространство. Ако има паралелни измерения и всяка цивилизация живее в своето измерение, няма да има контакт. 

Четвърто - трябва да има желание за контакт. Ако едната страна е затворена в себе си и самодостатъчна, тя няма да търси срещата. Земляните общуваме откакто ни има на Земята. Срещите помежду ни невинаги са били лесни (нито пък сега са такива) - вижте например историите на кървави войни и конфликти. Но имам чувството, че чрез всичките си грешки растем и - макар и бавно  -помъдряваме. Така че от страна на земляните, според мен, има мотивация среща с Другите.

Пето - уважение и приемане на различието на Другите. Давам си сметка, че това е по-скоро желателно и препоръчително поведение, но не и задължително, за жалост. Историята  на човечеството изобилства от примери за нетолерантност и отхвърляне на другите, дори за по-лошо - за разорение и унищожение. Все пак, в необрозримо бъдеще може би ще достигнем онази хармония и етика на отношенията между хората и (защо не?) цивилизациите, за която се пее в песента Футуролог на Щурците. 

Препрочитайки написаното дотук, откривам, че един мега-контакт между две космически цивилизации отразява (разбира се, на много по-високо ниво) контакта между две личности.

Мисля, че това, с което бихме влезли в един междупланетен контакт, ще е проекция на това, което ние, земляните, влагаме като индивиди и нации в собствените си срещи помежду ни. Подозрителни ли сме? Враждебни ли сме? Открити ли сме за нов опит? А подготвени ли сме за различни сценарии? Може би... не съвсем.

----------------
Поздравявам ви с две песни с два възможни сценария за бъдещето: горе е The Eve of the War от концептуалния албум на Джеф Уейн The War of the Worlds по романа на Хърбърт Уелс, а долу - Футуролог от албума Мускетарски марш на Щурците.

Не всичко е пари, приятелю..., ако искаш да си изобретател!

от: Georgi Stankov

Не всичко е пари, приятелю, не всичко е пари... се пее в една популярна българска песен. 

 Сещам се за един мой познат, който с хитра усмивка би добавил "освен ако не са много пари." 

Фотография: Adam Cudworth

Но парите, в частност липсата им, не са пречка за британския студент Адам Къдуърт. Той е на 19 и учи в Университета на Нотингам. Адам решил да построи летателно устройство, което да заснеме снимки на земната повърхност. Устройството било просто като фасул - картонена кутия, която се издигнала в стратосферата с помощта на двемутров латексов балон. Вътре Адам закрепил фотоапарат, купен втора ръка от eBay за 30 паунда. Добавил GPS устройство, радио и микропроцесор. Разходите по проекта възлезли общо на 200 паунда. 

Фотография: Adam Cudworth

Летящият балон, изработен от подръчни средства и носещ гордото име HABE 5, се издигнал на 20 мили над Земята. Това са 33,5 километра, или 33 592 метра. Фотографиите са прекрасни! 

Така че не всичко е пари (освен ако не са много пари). Добрите резултати се плод на творчество, на идеи, на предприемачество, и не на последно място - на забавлението и играта по време на работа. Айнщайн го е казал отдавна: творчеството е интелигентност, която се забавлява. Когато нещата, които правим, ни приличат на игра, или когато търсим удоволствието в процеса на правене, вместо да се застопоряваме само върху мисълта за крайния резултат, нещата се получават спонтанно.

Вижте фотогалерията на Адам Къдуърт във Flickr! 

Фотография: Adam Cudworth

Фотография: Adam Cudworth

От търсачката: какво да очаквам от психологичен тиймбилдинг?

от: Georgi Stankov

От търсачката е рубрика, в която пиша по ключови думи, с които различни потребители са намерили този блог. Например някой е посетил блога с въпроса  "Какво да очаквам от психологичен тиймбилдинг?". Ето най-същественото за тийм билдинга, до което стигнах по пътя на собствения си опит. 

Какво е тийм билдинг? 

Тийм билдингът - това са различни дейности, които имат за цел да повишат позитивната атмосфера и ефикасността на организациите. Добре функциониращите организации, като например компаниите в топ 500 в класацията на списание Fortune, правят тийм билдинги.

И понеже посетителят е задал въпроса за "психологически тийм билдинг", ще обясня, че психологията се занимава с отношенията между хората и как хората оперират в една група. Психолозите имаме теоретична подготовка за това какви процеси и тенденции могат да се развиват в групата от хора, имаме и практически умения да ги търсим и изследваме, както и усета да доловим, че сме попаднали на нещо важно.

Срещал съм масовата представа за тийм билдинга като приятно прекарване на маса в уютна планинска хижа. Но тийм билдингът не е това няколко души да отидат някъде с една тава пържоли, две каси бира и три самуня хляб и да ги изядат и изпият заедно! Да, тийм билдингът улеснява и окуражава хората да се забавляват и да се почувстват "окрилени". Това обаче трябва да се случва не с профанизираното търсене на повърхностен "кеф", а по един смислен, изследователски, креативен и насърчаващ откритата комуникация начин.

В психологията тийм билдингът се свързва с термини като организационно развитие, организационно учене и организационна интелигентност!

Погледнато по-философски, тийм билдингът е хуманистичната нотка в оркестъра на (пост)индустриалото общество, която  напомня, че човеците не са само ресурси. Че вместо да ги изцеждат, работодателите трябва да инвестират в тях. 

Как се прави дизайн на тийм билдинг? 

Както казах, тийм билдингът е сбор от дейности. Както доброто ястие се получава с точното дозиране на продукти и подправки, така и тийм билдинг е полезен, когато дейностите внимателно се подбират. Обикновено хората са най-въодушевени от упражненията, игрите, творческата работа в малки групи и състезанията между тях. Когато правя тийм билдинг, освен игри и упражнения, предвиждам групово обсъждане, самостоятелна работа, или работа по казус.

Какво да включва тийм билдингът?

Това зависи от заявката на организацията - от това какво иска да постигне. Тийм билдингът трябва да е съобразен с желанията на мениджмънта какво иска да се развие в организацията. Така че понякога се налага предварителна работа заедно с мениджърите или с част от екипа, за да дефинираме основните нужди на организацията. Като знаем основните нужди на екипа, решаваме в каква насока искаме да градим: напр. подобряване на комуникацията, управляване на конфликтите, ефективно вземане на решения, уважаване на различията и т.н. 

Всеки тийм билдинг тряба да има индивидуален дизайн, съобразен с потребностите на екипа, с размера на групата, със сезона, с това дали активностите ще са на открито или на закрито, с времето, което хората могат да отделят за тийм-билдинга, с финансовите им възможности.

Дизайнът на тийм билдинга предвижда игри, симулации, казуси и дискусии, съобразени с тематиката, заявена от клиента.  Важното за мен е дейностите да съчетават творческото начало и спонтаността с онова, което шопът най мразел да прави.

И какво в крайна сметка да очаквате?

I. Като съдържание:

- индивидуален разговор с психолог (като разновидност: разговор в малка група) за определяне на важна за организацията тема или по предварително заявена от мениджмънта тема;
- работа по казуси - индивидуално / в малки групи / в цялата група;
- забавни игри, симулации, упражнения.

Технически последният компонент обикновено заема най-много време.

II. Като резултат:

- подобрен организционен климат;
- усилване на чувството за принадлежност към организацията;
- изграждане на нови знания и умения в членовете на организацията;
- по-качествено използване на знанията и уменията, с които отделните участници и организацията вече разполагат;
- в дългосрочен план - повишаване на ефективността на организацията.

--------------------------------

По-долу показвам няколко снимки от тийм билдинг, който водих на 31 август и 1 септември този година в Ивайловградско. 

Начертаване на стратегията. Пътят е страшен, но славен! 

Ами да започваме... Да знаете само какво съм ви замислил!

О, Боже!!! Откъде на този психолог му хрумнаха такива неща?!

Аз мога!!!

Лелеееее, не съм бягал толкова от казармата! 

А аз не съм бягал така, откакто като дете дядо Милко ме хвана да му бера сливата!!!

Ха-а-а-а, видя ли, стигнах първи! Нашето пламе сме бързаци! 

Един доволен, сплотен и устремен към още по-добро представяне колектив
(липсват двамата арбитри и двамата ловци)!

И един удовлетворен от работата си автор на "психологични тийм билдинги" :) 

П.П. Скъпи читателю, беше ми да лесно пиша на тема тийм билдинг. Сега съм изправен пред истинско предизвикателство: един потребител е дошъл в блога по ключови думи porno filmi s malko po stari kaki. Очаквайте продължение...

Какво е полово-ролеви стереотип?

от: Georgi Stankov

Стереотипът казва, че само жените 
клюкарстват, а мъжете  - не

Вчера писах, че при мъжете пиенето на алкохол се е превърнало в полово-ролеви стереотип. 

В тази връзка ме попитаха какво точно значи полово-ролеви стереотип. 

Няма да давам сложна академична дефиниция. Ето моето обяснение: това е да се приписват определени качества и/или поведения на представителите на всеки пол. От мъжете се очаква да са (.......), а от жените - да са (.......). Затова хората имат съответно положителни или отрицателни нагласи към хората, които се държат (или не се държат) така, както се очаква от техния пол. 

Да си от единия пол съвсем не опира до това дали пикаеш прав/а или клекнал/а. Стереотипът налага неписани обществени норми и предполага обществени очаквания да се държиш по определен начин и да се интересуваш от определени неща, само защото си мъж/жена.

* * * 

Дисциплините, изследващи различията между половете, са Диференциална психология (този клон на психологията изследва индивидуалните различия в зависимост от личностния тип, интелигентността, образованието, пола, възрастта, етноса... Топ експертът в тази област у нас е проф. Ирина Зиновиева от Софийския университет) и Социални изследвания на пола (т.нар. gender studies: междудисциплинарна област, в която се пресичат психология, антропология, философия, социология, история, изкуствознание и т.н. В СУ има такава магистърска програма).

Колите на смъртта

от: Georgi Stankov

Знаете ли какво е престъпление по чл.343б, ал.1 от Наказателния кодекс?

Това е да шофираш след употреба на алкохол. Това значи дрегерът или кръвната проба да отчетат над 1,2 промила алкохол в кръвта.

Представете си случка: 

Типичен сценарий включва весела компания от млади хора. Те се черпят, адреналинът е висок, момчетата опитват да впечатлят момичетата, има музика, смях... После се качват заедно в колата и тръгват – към следващото заведение, към нечий апартамент, или към гробищата.

Работил съм с десетки хора, шофирали в нетрезво състояние. Понякога професионалната неутралност ми идва в повече, затова тук няма да бъда неутрален. Да пиеш и след това да караш кола е безумие! Смъртоносно при това!

Някои от клиентите ми не само са шофирали пияни - те са предизвикали катастрофи, унищожили са чуждо имущество, и по-лошо: нанесли са телесни повреди, дори са причинили смърт. Те не са си представяли, че това може да се случи точно с тях. Нито са успявали да осъзнаят истински още колко хора ще бъдат засегнати – жертвите им, близките им, както и близките на жертвите.

По-точно, знаели са го, но само на теория. В действителност им е изглеждало, сякаш това не се отнася за тях, сякаш не може да им се случи.

За съжаление, страшно много хора могат да влязат в някоя от тези роли – на извършителя или на абсолютно невинната жертва. Това може да е брат ви или сестра ви, собственият ви баща, собственото ви дете, съседът, приятелят, колегата... Как става така, че стотици хиляди българи стигат до там?

Феноменът "идентичност":

"Какъв мъж си, ако не можеш да изпиеш две - три ракии?" Хм, вероятно никакъв, мислят си тийнейджърите и бързат да се "докажат". За много от тях е лесно, защото имат такъв ролеви модел в семейството или в квартала - баща, дядо, други значими възрастни... В социокултурната реалност на българите алкохолът се възприема като част от половата идентичност на мъжете. Дори е ритуал, елемент от юношеската инициация, от порастването и възмъжаването. На психологически език това се нарича полово-ролеви стереотип.

Това донякъде обяснява защо основно мъже шофират след употреба на алкохол. Шофирането е проява на мъжественост. Преди 500 години мярката за "мъжкарство", "бабаитлък" или "реноме" била да яздиш хубав кон с украсена юзда и скъпо седло. Сега - да караш хубава кола с екстри. Пиенето е задължително и тогава, и сега. Атрибутите се менят, но моделът на мъжката идентичност остава непроменен...

Социалнопсихологическият феномен:

Според Аристотел човекът е социално животно. Хората си влияят едни на други - взаимно си оказват това, което бихевиористът Боби Скинър  нарича "положително подкрепление". Знаем, че пиенето (обикновено) е социален феномен: пием при семейни събирания, в приятелска компания, на интимна вечеря. Доказано е, че пиенето в компания допринася за усилването на социалните връзки между пиещите. Освен това пиенето в компания е ритуал. И на всичкото отгоре то провокира пиещите взаимно да се поощряват за извършване на едно или друго действие. В компания, в която всички пият и шофират, човек се чувства овластен да постъпва точно така. Правим това, което околните и важни за нас хора одобряват. Първият закон на Станков за социалната адаптация гласи: "Не се цепи от колектива!"

Какво решение предлагам?

Трудно е да се промени модел на мислене, който някои хора са попили още като деца. Трудно е да се промени поведение, подкрепяно през поколенията. Трудно е да се преодолеят обществени нагласи, които негласно доминират в обществото ни от поколения и противоречат на писаните закони.

Позитивната промяна, обаче, е възможна. Тя ще се случи, ако хора от различни професионални области обединят идеите си. Ето с какво мога да допринеса аз:

Преди да си вземат книжките, младите шофьори трябва да минат през психологически тренинг. Не говоря за лаборатория за психотестове! Имам предвид поне 20-часов групов тренинг, който да ги накара да осъзнаят какво значи да караш на пътя, какво значи да си отговорен за другите и за себе си! Вече имам идея как могат да се правят такива дейности.

 * * * * * * * * * * * *
Накрая ще споделя едно клипче, което направих преди 2 години. Наричам го "колите на смъртта." Показвам го на осъдените на пробация за шофиране в нетрезво състояние. Някои се замислят. Други... не.

Алфи Кон за образование и родителство без условия

от: Georgi Stankov

От много мислене и правене на какво ли не, забравих да ви кажа, че в Gorichka.bg е публикувано интервюто на Василена Доткова с Алфи Кон за списание AMICA /септември 2011г./.  Днес открих, че съм си изпратил линка към интервюто на електронната поща още миналата година и реших да го споделя с вас. Алфи Кон е един от хората, на които имам най-голямо доверие, когато става дума за разсъждения на тема "Какво да правим с децата си?" Затова с удоволствие препоръчвам книгите му за четене и дори смятам да пиша за една -две от тях.

Интервюто "Алфи Кон за безусловното родителство" ясно посочва вредата от външните стимули върху вътрешната мотивация: 

Въпрос: Много родители сякаш оценяват качеството на училището по натиска, който то оказва върху децата им. Ако не им дават много домашни, няма строга дисциплина, ако децата ходят с удоволствие на училище, това изглежда някак подозрително - може би не научават достатъчно и не реализират максимално потенциала си? Какво бихте казали на тези родители?

Отговор: Бих ги призовал да обърнат внимание на дългосрочните цели, които си поставят в отглеждането на децата си, както и да преразгледат доста изкривените си схващания за ученето. На първо място, дори ако беше вярно, че натискът и неприятното преживяване от ходенето на училище наистина вдигат нивото на усвояване на факти и умения, заслужава ли си това за един любящ родител, при положение, че емоционалните, социални и морални последствия за развитието на детето са значителни и тревожни? Но това не е всичко. Ами ако този тип високо-натоварващо традиционно училище пречи и на интелектуалните ни цели за развитието на детето? Нещастните деца не развиват критическо мислене и креативност. Дори на децата, които са притесняващо послушни, които не могат или не искат да се разбунтуват срещу училище от този тип, то нанася вреда. Защото задушава любопитството им и ги кара да работят толкова усърдно, че не им остава време за истинско мислене.

Когато едно училище залага много на оценките, когато настройва децата едно срещу друго като ги кара да се състезават, когато дава купища домашни и така принуждава учениците да работят още една допълнителна смяна вкъщи, когато бърза да наказва за всяко провинение или с дрънкулки и трофеи да подкупва децата да полагат усилия - всичко това създава един дух на фабрично производство. А до момента никакъв опит и нито едно изследване не е показало, че духът на фабриката е продуктивен за постигането на каквито и да било амбициозни образователни цели. 

***

Ценно четиво!
Повече за Алфи Кон: >>>тук.

Опасен метод - филм за психоанализа и... още нещо

от: Georgi Stankov

Ако сте изкушени от психоанализата, знаете, че в сърцевината на Едиповия комплекс лежи идеята за борбата между сина и бащата. Борба за вниманието и любовта на един много специален обект - майката. В тази непрестанна и буреносна плетеница на любов и омраза, възхищение и завист, ревност и бунт търсим отговора на много от нашите науспешни взаимоотношения и нерешени лични конфликти, както и на изборите, които правим в живота си на възрастни.

Филмът Опасен метод (A Dangerous Method) разказва за отношенията между Зигмунд Фройд и Карл Густав Юнг, наричани още бащата и синът в ранната история на психоанализата. 

Филмът е направо исторически! Защо? Това е първият игрален филм за Юнг (за Фройд не съм сигурен. Иначе тук Виго Мортенсен е изиграл изключително силно ролята на Фройд.)!

Фройд е създателят на науката за изслeдване на несъзнаваното. Юнг е неговият най-близък съратник, любим ученик и най-накрая... съперник, който се осмелява да ревизира учението на Първия. Появява се и една жена (преминаваща през ролите на пациент, на обучаващ се психоаналитик и на любовница на Юнг) - Сабина Шпилрейн. Нейните лични търсения, стремежът й за себепознание и саморефлексивност отразяват историческото и философското основание на психоанализата да съществува и да се развива в онази сравнително резервирана към смелите идеи на Фройд епоха. 

Събитията се случват във Виена преди Първата световна война. Аристократичната обстановка и обноските на героите, дълбочината и елегантността на изказа в писмата им, цялостното излъчване на филма успешно разкриват духа на времето, родило в лицето на психоанализата една от най-великите теории на съвременната култура. 

Действието е бавно, на моменти може би дори изглежда мудно, но зад това привидно спокойствие се развихрят дълбоки и изключително драматични събития. Както, между впрочем, подобава на истинска психоаналитична история. :) Филмът открива много теми за дискусия: отношенията терапевт - пациент, проекциите, пренос и контрапренос, психотерапветичната догма, има ли колективно несъзнавано и т.н.

Силно ви препоръчвам "Опасен метод" - един от трите най-смислени филма на 2011г., без да изключвам от списъка "Полунощ в Париж" на Уди Алън! 

------------------------------- 
В сблъсъка на титаните моите професионални предпочитания са в полза на Фройд, но сега няма да се разпростирам по тази тема.

Еранда и книгите

от: Georgi Stankov

Еранда беше момиче от града. Учеше дизайн и се възторгваше от красивото. Обичаше шума, движението, пъстротата и скоростта на живота в големия град.

Тази сутрин Еранда изскочи от входа на кооперацията в най-слънчевото си настроение. Беше хубава, с мека усмивка и дълга коса. Беше облякла роклята с цвят на петрол с черно-бели цветя в стил art nouveau. Когато минаваше покрай любимата френска пекарна, вдиша дълбоко чудния аромат и помаха на собственичката. Денят беше прекрасен, а Еранда - пълна с велики идеи за дизайнерското изложение след две седмици.

Малко след това, на ъгъла на булевард "Възход" Еранда спря. Видя как един човек вадеше книги от чувал и ги хвърляше в контейнера за смет. Когато си отиде, Еранда приближи контейнера. Момчетата от "Чистотата" си бяха свършили работата още по тъмно и книгите бяха на дъното на празния контейнер, недостъпни и унизени. Кому са били излишни, помисли се Еранда, как може за някой книгите да са излишни? 

Как можеше да са излишни басните на Лафонтен и "По пътя"? Но те бяха, запратени на дъното, удавени в разлетите останки от нещо като имам-баялдъ. 

Когато пристигна в университета за упражненията при Мини, както наричаха любимата дребна асистентка, Еранда изглеждаше различно. Наоколо състудентите й бяха шумни, възбудени (любимото ми агрегатно състояние, обичаше да се шегува Еранда), всички се вълнуваха от дизайнерското изложение. Еранда обаче сякаш не беше там. Отговаряше кратко, гледаше умислено.

Упражнението свърши, всички си тръгнаха, а Еранда помоли Мини да остане още няколко часа и да поработи сама. Мини се съгласи. 

Еранда си тръгна късно вечерта.

Дизайнерското изложение беше след две седмици.

Еранда предаде проекта си в работилницата и там го направиха.

Момичето от града беше проектирало библиотека. Изглеждаше доста обикновена. Не помня дали спечели първата награда. Но когато изложението отмина, всички говореха за нея.

(Никой не знаеше как и защо Еранда избра да направи библиотека в онзи ден, когато остана сама  в студиото. Артистична закачалка сякаш изглеждаше по-логично за нейния стил.) 

Посетителите на изложението отначало подминаваха библиотеката. После някои се застояха малко. После се събраха повече. После започнаха да водят други хора, за да го видят. Някои се състезаваха кой ще разчете думите, които (както се говореше) били вмъкнати в простичката мебел. После дойде една телевизионна репортерка с оператор да отразят събитието. После... Библиотеката изглеждаше доста обикновена. Но не беше.


----------------------------------------------------------------------------------------

Написах този кратък разказ, за да покажа, че всичко около нас може да дръпне спусъка на творческото ни начало. Всичко може да ни провокира и да ни даде добри идеи. Например за Еранда всичко е започнало от стъпсването при вида на човек, захвърлящ книги. Можем да си представяме как се е чувствала. Можем също да се впечатляваме как е успяла да преодолее афекта с творчество (това е доста здравословно, между другото!).

Еранда не съществува, поне не като героиня на разказ. Еранда и разказът за нея се родиха от снимката, която публикувах по-горе. Скритият надпис в библиотеката гласи Read Your Bookcase. 

А каква история бихте разказали вие за тази библиотека?