Еранда и книгите

от: Georgi Stankov

Еранда беше момиче от града. Учеше дизайн и се възторгваше от красивото. Обичаше шума, движението, пъстротата и скоростта на живота в големия град.

Тази сутрин Еранда изскочи от входа на кооперацията в най-слънчевото си настроение. Беше хубава, с мека усмивка и дълга коса. Беше облякла роклята с цвят на петрол с черно-бели цветя в стил art nouveau. Когато минаваше покрай любимата френска пекарна, вдиша дълбоко чудния аромат и помаха на собственичката. Денят беше прекрасен, а Еранда - пълна с велики идеи за дизайнерското изложение след две седмици.

Малко след това, на ъгъла на булевард "Възход" Еранда спря. Видя как един човек вадеше книги от чувал и ги хвърляше в контейнера за смет. Когато си отиде, Еранда приближи контейнера. Момчетата от "Чистотата" си бяха свършили работата още по тъмно и книгите бяха на дъното на празния контейнер, недостъпни и унизени. Кому са били излишни, помисли се Еранда, как може за някой книгите да са излишни? 

Как можеше да са излишни басните на Лафонтен и "По пътя"? Но те бяха, запратени на дъното, удавени в разлетите останки от нещо като имам-баялдъ. 

Когато пристигна в университета за упражненията при Мини, както наричаха любимата дребна асистентка, Еранда изглеждаше различно. Наоколо състудентите й бяха шумни, възбудени (любимото ми агрегатно състояние, обичаше да се шегува Еранда), всички се вълнуваха от дизайнерското изложение. Еранда обаче сякаш не беше там. Отговаряше кратко, гледаше умислено.

Упражнението свърши, всички си тръгнаха, а Еранда помоли Мини да остане още няколко часа и да поработи сама. Мини се съгласи. 

Еранда си тръгна късно вечерта.

Дизайнерското изложение беше след две седмици.

Еранда предаде проекта си в работилницата и там го направиха.

Момичето от града беше проектирало библиотека. Изглеждаше доста обикновена. Не помня дали спечели първата награда. Но когато изложението отмина, всички говореха за нея.

(Никой не знаеше как и защо Еранда избра да направи библиотека в онзи ден, когато остана сама  в студиото. Артистична закачалка сякаш изглеждаше по-логично за нейния стил.) 

Посетителите на изложението отначало подминаваха библиотеката. После някои се застояха малко. После се събраха повече. После започнаха да водят други хора, за да го видят. Някои се състезаваха кой ще разчете думите, които (както се говореше) били вмъкнати в простичката мебел. После дойде една телевизионна репортерка с оператор да отразят събитието. После... Библиотеката изглеждаше доста обикновена. Но не беше.


----------------------------------------------------------------------------------------

Написах този кратък разказ, за да покажа, че всичко около нас може да дръпне спусъка на творческото ни начало. Всичко може да ни провокира и да ни даде добри идеи. Например за Еранда всичко е започнало от стъпсването при вида на човек, захвърлящ книги. Можем да си представяме как се е чувствала. Можем също да се впечатляваме как е успяла да преодолее афекта с творчество (това е доста здравословно, между другото!).

Еранда не съществува, поне не като героиня на разказ. Еранда и разказът за нея се родиха от снимката, която публикувах по-горе. Скритият надпис в библиотеката гласи Read Your Bookcase. 

А каква история бихте разказали вие за тази библиотека?