Да видиш себе си в другия

от: Georgi Stankov

Спомняте ли си унищожителното земетресение в село Бисер преди само 5 месеца? Хиляди хора откликнаха на призива за помощ: едни с пари, други - с вещи, трети - с доброволен труд на място. 

Причините да помагаме са различни. Ето една от тях: като в огледало виждаме себе си в страдащия. Споспбността да се поставим на мястото на друг човек, да опитаме да почувстваме това, което преживява той в дадена ситуация. 

Един от най-мощните ни мотиви да даряваме е, че можем да се поставим на мястото на друг човек. Съпреживяването "като че ли съм аз" изключително силно влияе на алтруизма. Това преживяване на чуждото нещастие като свое става особено интензивно, ако наистина в миналото си сме имали подобен опит. Или ако имаме чувството, че някога за някого не сме направили достатъчно... тогава несъзнателно го компенсираме с помощ за непознати или слабо познати. Понякога пък се нуждаем от това да помогнем и да бъдем добри, за да излекуваме собствена неизлекувана травма.

Разбира се, винаги можем да обясним благотворителността с други причини. Такива, които не изглеждат толкова егоистични, а изглеждат социално-ангажирани и благородни и следователни - поощрявани от обществото. Не ги отричам, но понякога несъзнателно рационализираме и си приписваме по-благородни подбуди. Това обаче не значи, че трябва да се отказваме от помагането! Напротив, доказано е, че хората, които даряват (било то пари, време, умения и т.н.) или участват в някаква достойна кауза, обикновено са по-щастливи, по-здрави и по-оптимистични и живеят по-пълноценно от тези, които не даряват нищо.