В началото на 25-ата

Тази година през есента ще станат 25 години, откакто професионално вървя по пътя на психологическата наука.
Чак се зачудих, че е минало толкова много време.
Пътят ми е криволичещ, лъкатушещ, понякога трънлив, има завои, нагорнища и надолнища, рядко беше права магистрала.
Може би защото учителите ми бяха вдигнали високо летвата на изискванията, които с колегите ми имахме към себе си?
Може би защото поехме по този път в друго време, когато психологическата култура на обществото ни беше много ограничена, а частната практика - непозната?
Може би защото на 24 години не знаех това, което знам на 49?
Всичко това, а навярно и още много други причини, направиха моя път такъв. И сега, когато се подготвям за първите си стъпки през 2026 г., чувствам само усещане за движение, тишина и вътрешна посока.

Новата ми валутна политика от началото на 2026 г.

Драги приятели, колеги, клиенти, последователи на тази страница, 

След по-малко от два месеца България влиза в еврозоната. В тази връзка ви уведомявам, че от началото на 2026 година ще работя само с евро и ще приемам плащания само в евро.
Работата ми изисква пълна отдаденост и съсредоточеност върху хората и техните нужди. Затова предпочитам да не се занимавам с обмени на валута, да не губя време в банки, да не се разфокусирам с излишни ангажименти, които биха се отразили отрицателно на моето състояние в работните дни.
Плащането в евро ще ми спести време и енергия, а това ще повиши още повече коефициента ми на полезно действие. Ще напомням това периодично на всички, които ме потърсят през следващите десет седмици.
Винаги съм се стремил качеството на работата ми като психолог, психотерапевт, обучител и изследовател да се съизмерва с най-добрите европейски стандарти и практики, които съм видял и до които съм се докоснал. Ще продължа да го правя и занапред.
Включително във финансовите измерения на психологическия бизнес.

До новата психологическа и финансова 2026 година! 

Защо се вкарваме отново и отново в болката?

Според психоаналитика Джонатан Шедлър, има шест причини хората да продължават да повтарят болезнени преживявания: 

1️⃣ За да облекчат вината. Някои хора изпитват вина заради успеха или удоволствието, сякаш насладата е прегрешение. Те търсят страдание, за да изкупят вината и да платят дълга си към съвестта си. В някои случаи болката и страданието стават „цената за вход“ за всяко удоволствие, което си позволяват.

2️⃣ За да получат усещане за контрол и майсторство. Човекът се опитва да получи усещане за контрол над болезнени или травматични преживявания, при които преди са изпитали безпомощност. Има подсъзнателна фантазия, че могат да поправят минала травма или да оправят минала грешка, като я повторят и я накарат да завърши различно (но в действителност те просто продължават да преживяват същата болка).

3️⃣ Страданието е дом. Ето една аналогия, която може да ни помогне да разберем това: когато паникьосани коне бъдат спасени от горяща конюшня, те често тичат обратно вътре. Конете свързват конюшнята с безопасност и сигурност – тя е техният дом.
Първоначалните привързаности на детето, колкото и нещастни да са били, също са дом. Независимо колко пренебрегвано или злоупотребявано е било, там детето е изпитало грижата и комфорта, които е знаело (каквите и да са били те като качество). В търсенето на комфорт, то търси същата болка.

4️⃣ Вторична печалба. Болката, страданието и проблемите на психичното здраве идват с непреки или скрити ползи, които клиницистите наричат ​​„вторична печалба“. Трудностите, които хората преживяват, могат да им донесат внимание, съчувствие, освобождаване от отговорности, специално отношение, дори финансови стимули (напр. обезщетение за инвалидност). Вторичната печалба може да бъде мощен стимул за продължаващо страдание.
В психотерапията може да бъде полезно да поканиш пациентите да размислят върху негативната страна на оздравяването. Първата реакция вероятно ще бъде нещо като, „Няма негативна страна, бих направил всичко, за да се подобря.“ Ако терапевтът е настоятелен и каже нещо като „Не толкова бързо, нека наистина помислим за това“, може да стигнат до някои изненадващи прозрения.

5️⃣ За да накажат другите (пасивно-агресивно). Желанието да накажеш някой друг може да бъде по-силно от желанието да избегнеш болка. Например, човек може несъзнателно да саботира своите перспективи за успех или щастие точно защото това е, което някой друг иска за тях (оттук и изразът „да си отреже носа, за да си запази лицето“).
Психичноздравните симптоми причиняват болка и страдание и на *други* хора. Например, депресиран човек може да бъде твърде депресиран, за да изпълни своята част от работата, да печели прехраната си, да спазва социалните си ангажименти, да прави секс с партньора си и т.н. Може да има (общо взето несъзнателно) садистично удоволствие от причиняването на тази болка на другите, особено без отговорност или последствия. Но кой може да обвини страдащия човек? В крайна сметка той е жертвата.

6️⃣ За да повишат самочувствието или да почувстват превъзходство. За някои хора, чувствата за самоуважение и дори превъзходство са свързани със самоотрицание и самонаказание. Човекът изглежда организиран около вярата, „Аз съм по-добър от теб, защото страдам повече.“ Колкото повече страдание, толкова повече се чувства морално превъзходстващ другите. В клиничната литература това се нарича „морален мазохизъм“. 

Как едно споделяне направи Деня на психолога различен за мен

Днес е 4 април - денят, който преди вече немалко години българската психологическа общност реши да избере за свой професионален празник. Денят не беше избран случайно - на датата четвърти април някога студентите по психология от Софийския университет създадоха своето Дружество на младите психолози и започнаха да се събират на него... Имах щастието да бъда съвременник, свидетел и донякъде участник в този процес.

А на днешния 4 април 2023 години едно мило споделяне беше най-хубавото поздравление, което съм получавал. То дойде от г-жа Хайрие Салим. Ето го: 

04.04 ден на психолога! Да са честити, хората с усет за душевното терзание, угризения на съвестта, извисена себекритика и... равновесие..! Преди години посетихме с детето ми един много мъдър психолог. Избрах го измежду десетки други професионалисти. Проучвах,кой може да е най-добрият, или най-подходящия за сина ми в ранимата възраст на първокласник. Разгледах профила му във фейсбук, самата профилна снимка излъчваше такава приятна енергия,че си казах "това е нашият човек!" Изслуша детето ми като един приятел 😊спечели му доверието, като и той бегло сподели за своето детство. Докато ги чаках в коридора и слушах тихият и приятен диалог,аз също се потопих в мечтите споделени приятелски... Посетиха заедно богата на зеленина джунгла, милваха хищни животни, летяха с парапланер над високи планини и долини викайки с радост от надпреварата с орлите... 

Течаха сълзите на майката, 

Течаха словата на детето , 

Радостно, буйно, безспирно... 

Правеха оригами на следващата среща. За домашна работа имахме жабчета да правим. Гледахме от стария едвам зареждащ компютър как се прави. Сгъваме,прегъваме, не става. Сгъваме, прегъваме и пак! Сетне като ги направихме с малко по дебела цветна хартия 😍 станаха наистина красиви,зелени картонени жабчета! Каква огромна радост бе когато натиснахме жабчето за опашката и хоп, взе,че подскочи😍🤩👏☺️🥰😁🤭🙆🏻‍♀️🙆🏼‍♂️ станахме и се прегърнахме силно! Този момент си го припомнихме преди два месеца, когато след дълга раздяла се събрахме и си разказвахме любими спомени... Хора,ако имате проблеми,съветвайте се със специалисти. Това не е срамно! Даже напротив, след време с гордост ще споменавате името му, като го препоръчвате на някого! Georgi Stankov благодаря,че се появихте в правилния момент 💗🙏💗 Желая ви много здраве и успех във живота и професията (не се и съмнявам,че сте докоснали още много сърца и променили мисленето) ❤️

Обучение по проект "Развитие на уменията на бъдещето сред младите, чрез проблемно-базирано обучение за по-конкурентна Европа"

В периода от 15 май до 21 май 2022 г. бях сред обучителите по проект №2019-3-BG01-KA205-077847 “Развитие на уменията на бъдещето сред младите, чрез проблемно-базирано обучение за по-конкурентна Европа”, изпълняван от Фондация Българска Памет в партньорство със „Сдружение за Македонско-Българско приятелство” гр. Битоля, Република Северна Македония, и съфинасиран по програма „Еразъм +“ КД2. 

В обучението се включиха по двадесет младежи от България и Северна Македония.

Основната цел на проекта е чрез методите на проблемно-базираното обучение да бъде разработена и приложена иновативна обучителна методология за млади хора (15-24г.), насочена към развитието на умения на бъдещето, предприемачески, социални и граждански компетенции, както и реализация на обучения за младежи, младежки работници и представители на свързани с младежката работа сектори. 

Повече подробности: 
В периода от 15 май до 21 май 2022 г., Фондация Българска Памет реализира събитие “Развитие на уменията на бъдещето сред младите, чрез проблемно-базирано обучение за по-конкурентна Европа”

Погубната роля на политическата поляризация - дори на националния празник

Видях, че група русофили, предвождани от един политически лидер, освиркват министър-председателя Кирил Петков на Шипка. Ето какво имам да кажа по този случай.

На национален празник, на официално събитие, на което избраните от нас представители на институциите отиват в своята официална позиция, не трябва да слизаме на нивото на всекидневните политически борби.

Може да сме, или да не сме гласували за този министър председател, за този президент и за този парламент, но в определени случаи нормалните хора се обединяват около надиндивидуалното, надгруповото и надпартийното.

Това, което видяхме и чухме днес, не е неуважение към един конкретен министър председател. Това е неуважение към собствения национален празник, към националния идеал за единство и към една от институциите на държавността. И е предупреждение колко е пагубна политическата поляризация, подклаждана от популистки лозунги и лидери.

С изключение на няколко официални празника, имаме около 360 дни в годината, в които можем колкото щем да сме партизани и политикани. Имаме достатъчно дни да протестираме, да предлагаме политики (ако ни стига акъла за това), да изразяваме противостоящи позиции. Но не и днес! Също не и на 24 май и на 6 септември и в още няколко тържествени случая. Не го правете и на тържествената заря - проверка за Априлското въстание, когато президентът Радев е там, дори да не го харесвате. 

Ходжалинската трагедия 30 години по-късно: правни и хуманитарни аспекти

На 25 февруари участвах в конференцията "Ходжалинската трагедия 30 години по-късно: правни и хуманитарни аспекти", организирана от Лабораторията по проблемите на Черноморския и Каспийския регион при Висшето училище по сигурност и икономика (ВУСИ) и посолството на Азербайджан в България. 

На конференцията беше представено българското издание на книгата на проф. Намък Алиев "Противопоставянето между Армения и Азербайджан. Правни аспекти", която разглежда конфликта в Нагорни Карабах. На конферецията се изказаха посланикът на Азербайджан у нас Хюсеин Хюсеинов, д-р паскал Желев от УНСС, г-н Рауф Алиев от парламентарната група за приятелство между Азербайджан и България, доц. Теодор Дечев, доц. Дария Николиева-Крачунова, София Шигаева-Митреска, която ръководи Центъра за азербайджански език и култура към СУ "Св. Климент Охридски" и разбира се - моя милост. 

Темата на моето изказване беше колективната травма и колективната памет на азербайджанците, преживели трагедията при Ходжали*, както и интергенерационното предаване на травмата в поколенията, родени след Първата карабахска война. Обсъдих и необходимостта от здравословно и устойчиво преодоляване на травмата, което означава да се постигне помирение между азербайджанската и арменската общност и създаването на добър модел за съвместно съжителство между двата етноса в рамките на Нагорни Карабах като част от Азербайджан. 

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - 

* Трагедия в Ходжали - етническо прочистване на азербайджанците в град Ходжали в Нагорни Карабах от страна на арменските въоръжени сили по време на Първата карабахска война (1988 - 1994). На 25-26 февруари 1992 г. няколкостотин цивилни граждани от азербайджански произход се опитват да избягат от обсадения град, но са безмилостно изтребени. Оцелелите разнасят из Азербайджан вестта за избиването и травмата, както и споменът за него, го превръщат в един от най-важните фундаменти на съвременната азербайджанска колективна идентичност. 

Най-пълният анализ на събитието на български език са направили Дечев и Попов (2018) в студията "Етническото прочистване в Ходжали през 1992."

#callmeadreamer but #ijustlovebulgaria

Представете си България, в която вместо да се нападат от окопите на своите политически позиции и идеологии, хората се заемат да работят заедно, за да открият и утвърдят своите споделени истини и ценности, които ги обединяват отвъд личните и груповите перспективи.
Представете си каква ще бъде България тогава!
В една такава България ще имаме президент, който ще ни напомня тези ценности и истини и ще стои зад тях, за да не забравяме, че Съединението Прави Силата!
you may #callmeadreamer but #ijustlovebulgaria

Човекът, който садеше дървета

Вчера, в разгара на летните жеги и в очакване на днешния ден с прогнози температурата да бъде 44 градуса по Целзий, заговорихме със сина ми за нормалното за сезоните, за климатичните промени и за бъдещето на природата. Освен от жегите, всъщност, разговорът беше вдъхновен и от призива на ВиК - Хасково гражданите да избягват да мият автомобилите и балконите си, защото нивата на подземните източници, от които градът ни получава вода, опасно намаляват. 

Казах на сина си, че наистина има промени в климата и въпреки, че е трудно да кажем със сигурност колко от промените са резултат от човешка дейност и колко са част от естествените природни процеси и цикли, можем да правим някои неща, които хем са добри за намаляване на температурата, хем биха увеличили количествата на подземната вода. Едно от най-важните неща е да садим колкото можем повече гори. И то предимно такива, които еволюционно са се развили по нашите земи и са типични за нашата равнинна надморска височина. Не смърчове, борове и ели (те са подходящи за паркове и за градска среда), но дъбове, букове, явори и ясени и т.н. Преди години с бабата и майката на моя син засадихме малки ясени в едно място край Хасково. Пет от ясените оцеляха и сега растат смело нагоре. В момента имаме две малки издънки от семки от рожков. Ще почакаме още две-три години да поизраснат и ще ги засадим. 

Без много да морализаторствам, пробудих интереса на детето. 

И в тази връзка споделям с вас един чудесен разказ за засаждането на дървета. Той е писан в оригинал на френски език, но тук освен, че е анимиран, някой е добавил субтитри на български. Казва се "Човекът, който садеше дървета."  

Кратък политико-психологически коментар за изминалата предизборна кампания

В деня на психолога в България, който символно днес е и ден за избори, ще споделя наблюдението си върху един от парадоксите в политическите нагласи на българските граждани: склонността да си приписваме повече интелигентност, гражданска съвест, праведност и морално превъзходство въз основа на политическите ни симпатии.

Ако аз симпатизирам на Х, значи съм добър, свестен, просветен, загрижен за държавата и за общността си, но ако ти симпатизираш на Y, най-вероятно си тъп, заблуден, ограничен, продажен, вреден и помагащ на елементите, които съсипват държавата.

 
Това, разбира се, не е така. Нашите избори са резултат от множество фактори, които влияят във времето и е грешно да правим подобни елементарни заключения.

 
Нашите предпочитания в политиката са подобни на нашите вкусове в редица други области - мода, храна, литература, музика, футболни отбори, - но сами по себе си те не ни правят нито умни, красиви и добри, нито тъпи, грозни или лоши.

Добре е да помним това и да мислим, че в дългосрочен план генерализирането, етикетирането на другите, агресивното противопоставяне и поляризацията няма да направят една партия по-привлекателна.

Участието ми в конференцията "Current Problems of Management, Finance and Public Governance in Modern Globalization Processes"

На 18 март участвах в международната онлайн научно-практическа конференция "Current Problems of Management, Finance and Public Governance in Modern Globalization Processes", организирана от Университета на Държавната фискална служба на Украйна в гр. Ирпин.

Ирпин е невероятно спокоен и зелен град (бях там през 2019г. на друго научно събитие) само на десетина километра от Киев, а в местния университет, създаден от украинската Фискална служба, много успешно използват информационните технологии в своята работа. Запознах се с някои местни учени и често си пишем. Така че виртуалната конференция беше отлична възможност да се видя с други изследователи и да обменим знания и опит. Имаше представители на Украйна, Индия, Полша, Италия и аз от България. 

Моята презентация беше на тема "Citizen Participation in Public Governance: Incontestable Advantages and Inevitable Risks". 

Получих много полижителна обратна връзка за доклада си, а във Фейсбук страницата на Катедрата по мениджмънт, която организира конференцията, направо беше обявено, че "Активността на участниците в конференцията беше най-голяма по време на задълбочения доклад на Георги Станков, доктор по философия, Софийски университет (България), който представи резултатите от своето изследване на тема „Участие на гражданите в публичната администрация: неоспорими ползи и неизбежни рискове“." 

VIIІ Міжнародна науково-практична інтернет-конференція «АКТУАЛЬНІ ПРОБЛЕМИ МЕНЕДЖМЕНТУ, ФІНАНСІВ ТА ПУБЛІЧНОГО...

Posted by Кафедра менеджменту НУДФСУ on Friday, March 19, 2021

Демокрация отвъд представителството [презентация от конференция]

На 19 февруари 2021г. изнесох презентация, наречена "Демокрация отвъд представителството" в рамките на форума "Ние Граждани-Те". 

Моята презентация заема първите около 3 часа и 30 минути, а след това е презентацията на адв. Таня Стойнова.

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - 

Форум "НИЕ - граждани-ТЕ" е дейност по проект "Форум за приложна демокрация", изпълняван от организациите Агенция за регионално сътрудничество и развитие (Хасково) и Институт за право и правосъдие (Хасково) и община Маджарово.

Предизборни мисли [част 1]

 Искам в предстоящата предизборна кампания да видя, че политическите сили не просто обещават "ще направим това или ще направим онова", а предлагат ясна идеология и обвързват политическите си предложения с тази идеология.

Идеологията има значение, дори в 21 век (и особено в 21 век), и нейната липса води до размиване на политическите физиономии и води до популистки лакърдии и хаотични, но медийно широко отразявани действия без идейна последователност, а политическото поведение не се различава от поведението на потребителите на Фейсбук, които се борят за повече лайкове на поредното си селфи.

България и Европа имат потребност от изчистване на тези размивания. Иначе сме пред риска протестен вот без ясна политическа основа и позициониране, а от там и без яснота какви действия да очакваме от политическите играчи, да ни докара до поредната ситуация, в която гражданинът гледа небето и пита "Боже, аз ли криво ти се молих, ти ли криво ме разбра?"

Академия за млади лидери

Миналата седмица водих обучение в рамките на първата Академия за млади регионални лидери, организирана от Фондация "Българска памет" с подкрепата на фондация "Ханс Зайдел." В събитието участваха 32 младежи от България и Македония. 

Първата сесия имаше за цел да профилира лидера като личност и затова дискутирахме качествата, необходими на истинския лидер. Казвам „истинския“, защото добре знаем, че мнозина са звани, но малцина – призвани, които носят в себе си смисъл, морал и желание да променят света около себе си. Обединихме се, че лидерът трябва да служи за пример, да вдъхновява, да мотивира и води; че трябва да е умен, уверен, добронамерен, съобразителен, да може да поставя цели и да е устремен към тях; че трябва да го е грижа за другите, да може да изслушва, да е търпелив и упорит, да се контролира и да понася стреса, дори когато срещне неуспех. Открихме и още много други черти на личността, които отличават лидера. И тогава младите лидери се изправиха пред предизвикателство – да оценят себе си – дали наистина притежават този сложен комплекс от качества, с които да успеят да постигнат промяната, която търсят за своите страни?! Те се замислиха и честно признаха, че има още доста неща за развитие и надграждане. И всъщност това е добрата новина, защото стремежът към усъвършенстване трябва да си води през целия ни живот.

Следващата сесия допринесе за разбирането на себе си и на другите чрез теорията за човешката мотивация, развита от Ейбрахам Маслоу. Ключовият момент в нея е, че човешкото поведение е водено от желанието (съзнателно или не) да постигнe пет основни групи нужди: физиологични, сигурност, принадлежност, признание, самоактуализация. И така участниците започнаха да разбират по-добре собствената си мотивация да станат социално активни и да търсят поле за изява като лидери, но също толкова важно е, че разбраха, че хората около тях имат различни свои потребности и че ако искат да ги вдъхновят и поведат към дадена промяна, трябва да разбират, разпознават и отчитат тези техни потребности.

Третата сесия започна със задълбочено изследване на една от уважаваните и важни концепции в съвременната психология на личността – т.нар. „Големите пет“, според която човешката личност може да се обхване от пет основни характеристики. Участниците имаха възможност да се самооценят и позиционират по всяка от петте скали и да открият по кои от характеристиките в OCEAN трябва да положат усилия за промяна и развитие. След това разбраха, че SWOT-анализът е приложим съвсем не само в икономиката и бизнеса, а и в дейността на лидера, който трябва да разбира собствените си силни и слаби страни, както и предимствата и недостатъците на средата, в която действа. Това отвори вратата към следвата задача: да се запознаят целеполагането и трите вида цели, които разполагаме във времето: краткосрочни, средносрочни и дългосрочни. Човек трябва да си поставя цели във всяко от тези три измерения и след да се научи да ги планира чрез метода на т.нар. smart-цели. Участниците видяха как се прави това на практика и разбраха, че могат да започнат незабавно да ги прилагат в живота си, особено в личностното си развитие и за преодоляването на слабостите, които откриха по Големите 5. Подобно на OCEAN, терминът SMART също е акроним и значи, че една цел трябва да е S (specific), M (measurable), A (achievable), R (realistic) и T (time-oriented). На български език (а и на официалната книжовна норма в Македония) това означава, че целите трябва да са много конкретни и ясни, след това да се измерими по някакви индикатори, да бъдат постижими, но и да бъдат реалистични, и на края – да бъдат с ясен краен срок. 

Последната сесия включваше практическа задача - построяването на кула от спагети, което е метафора на смарт-целите и на живота като цяло – тя имаше ясна цел, индикатори за свършена работа, беше постижима, реалистична и имаше определено време за работа. Така по пътя на ученето чрез правене младите лидери осъзнаха, че смарт-целите са инстумент, с който могат както да развият себе си, така и да работят за постигането на промяната в общността, в която живеят. Така е, защото вътрешната промяна винаги води и до ефект извън нас. Но всичко в лидера и лидерството започва от вътре – от умението да се опознаваме и да се развиваме като личности. А развитието е дългосрочна стратрегия, изпълнено с много отделни стъпки и смарт-цели. 

Денят премина интензивно, интерактивно, с доста мислене, но и забавление, дори с пеене на песни в съпровод на тарамбука, а освен това впечатлих македонските участници с уменията си да говоря на местен диалект. Обратната връзка от участниците беше положителна и всички казаха, че биха искали този тип занимания и обучения да намерят своето продължение и в бъдеще. 

Благодаря на екипа на фондацията, че ми се довери да водя цял ден от обучението. 

Как да хакнем живота? Бърз курс за хлапета

На хоризонта се задава "Как да хакнем живота?" - летният курс за деца от 10- до 12-годишна възраст, основан на принципите на дизайн мисленето.

Курсът включва 8 занятия, които ще се провеждат всеки вторник през месеците юли и август 2020. 

Курсът има за цел да помогне на децата в прехода към тинейджърството и новите въпроси, които възникват пред тях: 

• Как да изразявам себе си? 
• Как да вземам решения? 
• Как да отстоявам това което мисля? 
• ...и въобще как да 'хаквам' всяка ситуация, която животът ми сервира. 

Организираме курса заедно с най-доброто пространство за култура и неформално образование в Хасково - Кошера. Не се притеснявайте, ако детето Ви пропусне някое занятие - винаги може да навакса; важното е да бъде в процеса. 

Цена на курса: 110 лв.*

Цена на посещение: 20 лв.*

* с възможност за осигуряване на обяд, след предварителна уговорка.

-----------------------------------------------------------------------------------

Дизайн мисленето (Design thinking) е креативен подход за решаване на комплексни проблеми чрез иновативни и нестандартни решения.

Този метод учи децата, че имат силата да променят света в екип като им дава увереност да се справят в непозната ситуация и удовлетворение от постигнатия резултат. 

Преди няколко години завърших курса по дизайн мислене на проф. Каваняро от Станфордския университет и от тогава редовно използвам елементи от метода в своята работа с деца. Опитът показва, че има ефект и им помага да мислят извън кутията, да намират нови решения и постепенно да стават по-уверени в себе си.

Когато не ти се отвори парашутът

В живота си човек нерядко може да попадне в кофти ситуация. Както беше писал един македонски писател, ситуация, в която "да не му се отвори парашутът." Разбира се, има ситуации и ситуации. Някои могат да се оправят, но други - не. Ако кофти ситуацията не може да се промени, трябва човекът да се промени. Но кой се променя, без да го иска? Кой приема лесно промяна, която не е желал? Почти никой. Тогава човек преминава през различни фази на превъзмогване на ситуацията - отричане, недоволство, гняв, тъга - трудно е просто изведнъж да приеме кофти промените.

Полезно е в такъв момент човек да знае, че има професионалисти, които могат да помогнат със знания, опит и разбиране.

Днес е Денят на психолозите в България и използвам повода да кажа, че нашата професия е нужна и в добри, и в лоши времена. 

Вижте човека, изобразен на рисунката - когато питам хората как мислят, че се чувства той, те обикновено отговарят, че е наранен, гневен, навярно и много потиснат. Може би направо лудва. Навярно нещо не му се е получило както иска, заради нещо е наранен и не знае какво да направи с гнева си, не знае как да преодолее фрустрацията. Това е съвсем човешко, съвсем нормално.

Е, ако човек няма по-добро решение от това да удари главата си в стената или да удари някого с ножа, по-добре да потърси психолог.

Не науката, а лидерството

Покрай пандемията на Covid-19 имаме възможност да чуем всякакви мнения - лекари, професори, доценти... вирусолози, пулмолози, епидемиолози, специлаисти по инфекциозни болести и по какво ли още не. И когато виждаме по телевизионни канали или сайтове имена, които не знаем, но пред тях има едно "д-р" или "доц.", па още повече "проф.", сме свикнали да вярваме. Или най-малкото да се вслушваме като в авторитети. Отделно, че има сайтове, които публикуват невярна информация, позовавайки се на не знам си какви други учени глави и често слагайки гръмки заглавия на публикациите си (знаете, борба за трафик). Естествено, през последните две седмици сме със завишено внимание към определени теми и бързо реагираме - кликваме, гледаме, слушаме, четем, изпитваме емоции... Защото ситуацията е нова и непозната, ние нямаме опит с такива ситуации, объркваме се от неизвестността и в резултат често изпитваме повишена тревога. Авторитетът е този, който знае какво да се направи и го казва. Изпитваме потребност от това някой да изясни и разреши нещта.

Но сега виждаме много авторитети, които казват много неща... понякога противоречиви. Това ни обърква още повече. И объркването расте още повече благодарение на Фейсбук демокрацията, която позволява да изразяваме мнение или отношение по всички теми, които ни засягат, че и по такива, които не ни засягат. Виждаме, че и нашите контакти също изразяват мнения и отношения, споделяйки едни или други авторитети. 

Хубаво е да помним: 

Авторитетите са авторитети - имат знание. 95% от нас нямат почти никакво знание в медицината и естествено слушаме и следваме авторитети и избираме кому да вярваме въз основа на често съвсем субективни причини. 

Ето сега се оказва, че на високо ниво в държавата има някакъв проблем -  от една страна Кризисният щаб има една представа за решаването на ситуацията, а от друга страна, от новосформирания Медицински съвет към правителството се чуват други гласове. 

Ние, разбира се, около 95% от нас, си нямаме идея какво да се прави. И отново субективни причини ни насочват в една или друга посока. Примерно мой познат - вкъщи са с три деца, едно от тях бебе. Да стоят целодневно у дома пет души, без да могат да посещават различни места и да спортуват в парка, никак не е приятно. За този мой познат ръководителят на щаба изглежда бърка много. Друг мой познат е възмутен, че блокирането на Витоша възпрепятвало семейството му да си направи традиционното за тяхното домочадие снежно иглу.

Но за друг човек, чиято професия е свързана с много социални контакти, и който има двама възрастни родители у дома си, мерките на щаба са уместни, защото се страхува, че ако се зарази след извънредното положение, може лесно да предаде вируса на възрастните. Защото няма къде да отидат и живеят в един дом. 

Така че различните мнения на авторитети срещат различни лични ситуации, субективни възприятия и предпочитания. 

Ще споделя какво мисля и аз - също въз основа на личния си опит.

Попадал съм в ситуации, когато е необходимо да се вземат нелесни решения, засягащи други хора. Тогава се чуват много гласове от  хора, които изглеждат загрижени и предлагат решения, виждал съм много заинтересовани страни и всяка със собствена идея как ще (й) е най-добре. Виждал съм ги да се позовават на различни източници, да посочват различни аргументи, и нерядко разгорещено да спорят. Това е нормално за всяко общество, но е особено дебело подчертано при нас, българите - народ, който по думите на великия Гоце Делчев, страда от  една обща болест... Досещате ли се коя?

Сега е същото. Медицината е една, но ни предлагат различни подходи за прилагането й. Умните глави "горе" теглят в различни посоки, ние "долу" напъваме след тях. Тогава кого да послушаме? 

Нека послушаме този, който е поел отговорнстта да решава и изпълнява решенията. Много хора говорят, но малцина биха се нагърбили да носят отговорността да вземат решения и да ги изпълняват. Дори да сме раздразнени и гневни от ситуацията, дори да искаме да насочим нанякъде гнева си, не е тяхна вината - те са само вестители на лоши вести.

Не познавам проф. Мутафчийски и другите хора от щаба, не познавам и "опонентите" на щаба. Знам, че в този щаб са взели решение и работят по него. Мутафчийски всеки ден излиза пред обществеността и отговаря. Преди пандемията не сте го виждали по телевизията, следователно не е човек, който гори от желание да е под светлината на прожекторите. В случая му е възложена задача, той е поел да я изпълнява, носи отговорност и има ясното съзнание, че носи такава отговорност. Ако нещо се скапе - с репутацията му е свършено (тя и сега търпи щети, след като отначало стана популярен). Той знае това. Защото в кризисна ситуация не е достатъчна просто наука. Тя не стига. Необходимо е лидерство. Лидерството ще победи разпространението на коронавируса. 

Кой от опониращите на щаба би носил отговорност (и каква), ако (както многократно се предлагаше през изминалите две седмици) изведнъж преустановим ограничителните мерки, върнем децата на училище, отворим заведенията и спрем режима на "физическа дистанция", но в резултат от това пандемията избухне в степен, че болниците ни да не могат да работят оптимално? 

Именно - никой. 

Смирено вдигната глава

Мой приятел се включи в някакво предизвикателство във Фейсбук - в седем поредни дни да сподели седем важни за него книги. Днес беше редът на Виктор Франкъл. Моят приятел сподели корицата на книгата "Човекът в търсене на смисъла" и написа: 

Човекът преживял ужасите на Холокоста, запазил човешкото в себе си и продължил след това да върви по своя път с гордо вдигната глава! 

Напълно съм съгласен с написаното от моя приятел, само бих променил едно. Струва ми се, че след своя болезнен, но осъзнат и преработен опит, запазвайки и издигайки своето достойнство, Франкъл е бил смирен. Достойнство и смирение. Не гордост. Представям си смирението на устоелия, на моралния победител. Франкъл не е вървял с гордо вдигната глава. Според мен е вървял със смирено вдигната глава. 

А вие какво ще кажете? 

Онлайн група за подкрепа по време на извънредното положение

За много от нас изминалата седмица на извънредно положение донесе промени. За други промените тепърва започват. Това ни поставя в ситуация, пред каквато не сме се изправяли преди като личности и като общество.

Неизбежно е да преживяваме разнообразни, разнопосочни и не винаги лесни за разбиране и овладяване емоции. Променяме рутината си, при това промените не се отнасят само за нас, а и за наши близки - деца, родители, роднини. Виждате, че и информацията, която излъчват различни хора през различни медии, често не помага, а обърква. Промените не е само в обществената динамика - те са и във вътрешната ни динамика. В движение се учим да ги овладяваме - като общество и като индивиди. 

Създавам онлайн група за подкрепа. Тя ще се събира веднъж седмично в онлайн среда и ще следва принципите на т.нар. encounter-групи, вдъхновени от Карл Роджърс през 60-те години на 20 век. Може би вие или някой, когото познавате, изпитва потребност да общува с други хора и да сподели тази нова, непозната и все още трудна за овладяване динамика на преживяванията си, или просто да пусне светъл лъч разнообразие в новото всекидневие.

Това може да се случи с помощта на опитен групов водещ. Готов съм да помогна! А и вие си помогнете! 

П.П. Участието в групата е безплатно. Местата са ограничени. 

След края на пандемията идва "След края на света"!

Темата за пост-апокалиптичния свят ме заинтересува през 2014г., когато прочетох едно Ръководство за планиране на извънредни ситуации на Пентагона. Първоначално предвиждах "След края на света" като игра за възрастни, но така и не се намериха достатъчно пораснали, които да се престрашат да разчупят консервите. Затова започнах да прилагам някои елементи от играта в работата с деца - в групите "АБВ на детето" знаят това най-добре! 

Напоследък все повече хора се осъзнават, че не знаят какво ги очаква и че понякога се появяват нежелани и нечакани ситуации, в които не можем да планираме бъдещето си. 

Затова след края на пандемията и на извънредното положение, което парламентът гласува днес, играта "След края на света" няма да е само за деца, но ще има и версия за възрастни, при това преоформена като цялостен тийм билдинг. Така че най-интересното предстои! Ще ви държа в течение, а междувременно прегледайте това събитие. 

След края на света. Епична игра за деца

“След края на света” е тематична групова игра за деца, създадена от психолога Георги Станков.

Сюжетът на играта е изграден около мотива за приключенията на шепа оцелели човеци в един сложен пост-апокалиптичен свят. Участниците в играта се сблъскват с множество рискове, изправят се пред различни опасности и преодоляват редица трудни изпитания, за да създадат нов, по-безопасен живот за себе си и да започнат отначало изграждането на човешката цивилизация.

Игровата реалност съдържа разнообразни задачи и упражнения, които не само ще забавляват децата, но и ще спомогнат за развитието на техните умения за работа в екип, творческо мислене и сръчност.