Човекът, който садеше дървета

Вчера, в разгара на летните жеги и в очакване на днешния ден с прогнози температурата да бъде 44 градуса по Целзий, заговорихме със сина ми за нормалното за сезоните, за климатичните промени и за бъдещето на природата. Освен от жегите, всъщност, разговорът беше вдъхновен и от призива на ВиК - Хасково гражданите да избягват да мият автомобилите и балконите си, защото нивата на подземните източници, от които градът ни получава вода, опасно намаляват. 

Казах на сина си, че наистина има промени в климата и въпреки, че е трудно да кажем със сигурност колко от промените са резултат от човешка дейност и колко са част от естествените природни процеси и цикли, можем да правим някои неща, които хем са добри за намаляване на температурата, хем биха увеличили количествата на подземната вода. Едно от най-важните неща е да садим колкото можем повече гори. И то предимно такива, които еволюционно са се развили по нашите земи и са типични за нашата равнинна надморска височина. Не смърчове, борове и ели (те са подходящи за паркове и за градска среда), но дъбове, букове, явори и ясени и т.н. Преди години с бабата и майката на моя син засадихме малки ясени в едно място край Хасково. Пет от ясените оцеляха и сега растат смело нагоре. В момента имаме две малки издънки от семки от рожков. Ще почакаме още две-три години да поизраснат и ще ги засадим. 

Без много да морализаторствам, пробудих интереса на детето. 

И в тази връзка споделям с вас един чудесен разказ за засаждането на дървета. Той е писан в оригинал на френски език, но тук освен, че е анимиран, някой е добавил субтитри на български. Казва се "Човекът, който садеше дървета."