Wednesday, 23 September 2020

Академия за млади лидери

Миналата седмица водих обучение в рамките на първата Академия за млади регионални лидери, организирана от Фондация "Българска памет" с подкрепата на фондация "Ханс Зайдел." В събитието участваха 32 младежи от България и Македония. 


Първата сесия имаше за цел да профилира лидера като личност и затова дискутирахме качествата, необходими на истинския лидер. Казвам „истинския“, защото добре знаем, че мнозина са звани, но малцина – призвани, които носят в себе си смисъл, морал и желание да променят света около себе си. Обединихме се, че лидерът трябва да служи за пример, да вдъхновява, да мотивира и води; че трябва да е умен, уверен, добронамерен, съобразителен, да може да поставя цели и да е устремен към тях; че трябва да го е грижа за другите, да може да изслушва, да е търпелив и упорит, да се контролира и да понася стреса, дори когато срещне неуспех. Открихме и още много други черти на личността, които отличават лидера. И тогава младите лидери се изправиха пред предизвикателство – да оценят себе си – дали наистина притежават този сложен комплекс от качества, с които да успеят да постигнат промяната, която търсят за своите страни?! Те се замислиха и честно признаха, че има още доста неща за развитие и надграждане. И всъщност това е добрата новина, защото стремежът към усъвършенстване трябва да си води през целия ни живот.

Следващата сесия допринесе за разбирането на себе си и на другите чрез теорията за човешката мотивация, развита от Ейбрахам Маслоу. Ключовият момент в нея е, че човешкото поведение е водено от желанието (съзнателно или не) да постигнe пет основни групи нужди: физиологични, сигурност, принадлежност, признание, самоактуализация. И така участниците започнаха да разбират по-добре собствената си мотивация да станат социално активни и да търсят поле за изява като лидери, но също толкова важно е, че разбраха, че хората около тях имат различни свои потребности и че ако искат да ги вдъхновят и поведат към дадена промяна, трябва да разбират, разпознават и отчитат тези техни потребности.


Третата сесия започна със задълбочено изследване на една от уважаваните и важни концепции в съвременната психология на личността – т.нар. „Големите пет“, според която човешката личност може да се обхване от пет основни характеристики. Участниците имаха възможност да се самооценят и позиционират по всяка от петте скали и да открият по кои от характеристиките в OCEAN трябва да положат усилия за промяна и развитие. След това разбраха, че SWOT-анализът е приложим съвсем не само в икономиката и бизнеса, а и в дейността на лидера, който трябва да разбира собствените си силни и слаби страни, както и предимствата и недостатъците на средата, в която действа. Това отвори вратата към следвата задача: да се запознаят целеполагането и трите вида цели, които разполагаме във времето: краткосрочни, средносрочни и дългосрочни. Човек трябва да си поставя цели във всяко от тези три измерения и след да се научи да ги планира чрез метода на т.нар. smart-цели. Участниците видяха как се прави това на практика и разбраха, че могат да започнат незабавно да ги прилагат в живота си, особено в личностното си развитие и за преодоляването на слабостите, които откриха по Големите 5. Подобно на OCEAN, терминът SMART също е акроним и значи, че една цел трябва да е S (specific), M (measurable), A (achievable), R (realistic) и T (time-oriented). На български език (а и на официалната книжовна норма в Македония) това означава, че целите трябва да са много конкретни и ясни, след това да се измерими по някакви индикатори, да бъдат постижими, но и да бъдат реалистични, и на края – да бъдат с ясен краен срок. 

Последната сесия включваше практическа задача - построяването на кула от спагети, което е метафора на смарт-целите и на живота като цяло – тя имаше ясна цел, индикатори за свършена работа, беше постижима, реалистична и имаше определено време за работа. Така по пътя на ученето чрез правене младите лидери осъзнаха, че смарт-целите са инстумент, с който могат както да развият себе си, така и да работят за постигането на промяната в общността, в която живеят. Така е, защото вътрешната промяна винаги води и до ефект извън нас. Но всичко в лидера и лидерството започва от вътре – от умението да се опознаваме и да се развиваме като личности. А развитието е дългосрочна стратрегия, изпълнено с много отделни стъпки и смарт-цели. 

Денят премина интензивно, интерактивно, с доста мислене, но и забавление, дори с пеене на песни в съпровод на тарамбука, а освен това впечатлих македонските участници с уменията си да говоря на местен диалект. Обратната връзка от участниците беше положителна и всички казаха, че биха искали този тип занимания и обучения да намерят своето продължение и в бъдеще. 

Благодаря на екипа на фондацията, че ми се довери да водя цял ден от обучението

Wednesday, 17 June 2020

Как да хакнем живота? Бърз курс за хлапета

На хоризонта се задава "Как да хакнем живота?" - летният курс за деца от 10- до 12-годишна възраст, основан на принципите на дизайн мисленето.

Курсът включва 8 занятия, които ще се провеждат всеки вторник през месеците юли и август 2020. 


Курсът има за цел да помогне на децата в прехода към тинейджърството и новите въпроси, които възникват пред тях: 
  • Как да изразявам себе си? 
  • Как да вземам решения? 
  • Как да отстоявам това което мисля? 
  • ...и въобще как да 'хаквам' всяка ситуация, която животът ми сервира. 
Организираме курса заедно с най-доброто пространство за култура и неформално образование в Хасково - Кошера. Не се притеснявайте, ако детето Ви пропусне някое занятие - винаги може да навакса; важното е да бъде в процеса. 

Цена на курса: 110 лв.*
Цена на посещение: 20 лв.*

* с възможност за осигуряване на обяд, след предварителна уговорка.

-----------------------------------------------------------------------------------
Дизайн мисленето (Design thinking) е креативен подход за решаване на комплексни проблеми чрез иновативни и нестандартни решения.

Този метод учи децата, че имат силата да променят света в екип като им дава увереност да се справят в непозната ситуация и удовлетворение от постигнатия резултат. 

Преди няколко години завърших курса по дизайн мислене на проф. Каваняро от Станфордския университет и от тогава редовно използвам елементи от метода в своята работа с деца. Опитът показва, че има ефект и им помага да мислят извън кутията, да намират нови решения и постепенно да стават по-уверени в себе си.

Saturday, 4 April 2020

Когато не ти се отвори парашутът

В живота си човек нерядко може да попадне в кофти ситуация. Както беше писал един македонски писател, ситуация, в която "да не му се отвори парашутът." Разбира се, има ситуации и ситуации. Някои могат да се оправят, но други - не. Ако кофти ситуацията не може да се промени, трябва човекът да се промени. Но кой се променя, без да го иска? Кой приема лесно промяна, която не е желал? Почти никой. Тогава човек преминава през различни фази на превъзмогване на ситуацията - отричане, недоволство, гняв, тъга - трудно е просто изведнъж да приеме кофти промените.

Полезно е в такъв момент човек да знае, че има професионалисти, които могат да помогнат със знания, опит и разбиране.

Днес е Денят на психолозите в България и използвам повода да кажа, че нашата професия е нужна и в добри, и в лоши времена. 


Вижте човека, изобразен на рисунката - когато питам хората как мислят, че се чувства той, те обикновено отговарят, че е наранен, гневен, навярно и много потиснат. Може би направо лудва. Навярно нещо не му се е получило както иска, заради нещо е наранен и не знае какво да направи с гнева си, не знае как да преодолее фрустрацията. Това е съвсем човешко, съвсем нормално.

Е, ако човек няма по-добро решение от това да удари главата си в стената или да удари някого с ножа, по-добре да потърси психолог.

Friday, 27 March 2020

Не науката, а лидерството

Покрай пандемията на Covid-19 имаме възможност да чуем всякакви мнения - лекари, професори, доценти... вирусолози, пулмолози, епидемиолози, специлаисти по инфекциозни болести и по какво ли още не. И когато виждаме по телевизионни канали или сайтове имена, които не знаем, но пред тях има едно "д-р" или "доц.", па още повече "проф.", сме свикнали да вярваме. Или най-малкото да се вслушваме като в авторитети. Отделно, че има сайтове, които публикуват невярна информация, позовавайки се на не знам си какви други учени глави и често слагайки гръмки заглавия на публикациите си (знаете, борба за трафик). Естествено, през последните две седмици сме със завишено внимание към определени теми и бързо реагираме - кликваме, гледаме, слушаме, четем, изпитваме емоции... Защото ситуацията е нова и непозната, ние нямаме опит с такива ситуации, объркваме се от неизвестността и в резултат често изпитваме повишена тревога. Авторитетът е този, който знае какво да се направи и го казва. Изпитваме потребност от това някой да изясни и разреши нещта.

Но сега виждаме много авторитети, които казват много неща... понякога противоречиви. Това ни обърква още повече. И объркването расте още повече благодарение на Фейсбук демокрацията, която позволява да изразяваме мнение или отношение по всички теми, които ни засягат, че и по такива, които не ни засягат. Виждаме, че и нашите контакти също изразяват мнения и отношения, споделяйки едни или други авторитети. 

Хубаво е да помним: 
Авторитетите са авторитети - имат знание. 95% от нас нямат почти никакво знание в медицината и естествено слушаме и следваме авторитети и избираме кому да вярваме въз основа на често съвсем субективни причини. 

Ето сега се оказва, че на високо ниво в държавата има някакъв проблем -  от една страна Кризисният щаб има една представа за решаването на ситуацията, а от друга страна, от новосформирания Медицински съвет към правителството се чуват други гласове. 

Ние, разбира се, около 95% от нас, си нямаме идея какво да се прави. И отново субективни причини ни насочват в една или друга посока. Примерно мой познат - вкъщи са с три деца, едно от тях бебе. Да стоят целодневно у дома пет души, без да могат да посещават различни места и да спортуват в парка, никак не е приятно. За този мой познат ръководителят на щаба изглежда бърка много. Друг мой познат е възмутен, че блокирането на Витоша възпрепятвало семейството му да си направи традиционното за тяхното домочадие снежно иглу.

Но за друг човек, чиято професия е свързана с много социални контакти, и който има двама възрастни родители у дома си, мерките на щаба са уместни, защото се страхува, че ако се зарази след извънредното положение, може лесно да предаде вируса на възрастните. Защото няма къде да отидат и живеят в един дом. 

Така че различните мнения на авторитети срещат различни лични ситуации, субективни възприятия и предпочитания. 

Ще споделя какво мисля и аз - също въз основа на личния си опит.

Попадал съм в ситуации, когато е необходимо да се вземат нелесни решения, засягащи други хора. Тогава се чуват много гласове от  хора, които изглеждат загрижени и предлагат решения, виждал съм много заинтересовани страни и всяка със собствена идея как ще (й) е най-добре. Виждал съм ги да се позовават на различни източници, да посочват различни аргументи, и нерядко разгорещено да спорят. Това е нормално за всяко общество, но е особено дебело подчертано при нас, българите - народ, който по думите на великия Гоце Делчев, страда от  една обща болест... Досещате ли се коя?

Сега е същото. Медицината е една, но ни предлагат различни подходи за прилагането й. Умните глави "горе" теглят в различни посоки, ние "долу" напъваме след тях. Тогава кого да послушаме? 

Нека послушаме този, който е поел отговорнстта да решава и изпълнява решенията. Много хора говорят, но малцина биха се нагърбили да носят отговорността да вземат решения и да ги изпълняват. Дори да сме раздразнени и гневни от ситуацията, дори да искаме да насочим нанякъде гнева си, не е тяхна вината - те са само вестители на лоши вести.

Не познавам проф. Мутафчийски и другите хора от щаба, не познавам и "опонентите" на щаба. Знам, че в този щаб са взели решение и работят по него. Мутафчийски всеки ден излиза пред обществеността и отговаря. Преди пандемията не сте го виждали по телевизията, следователно не е човек, който гори от желание да е под светлината на прожекторите. В случая му е възложена задача, той е поел да я изпълнява, носи отговорност и има ясното съзнание, че носи такава отговорност. Ако нещо се скапе - с репутацията му е свършено (тя и сега търпи щети, след като отначало стана популярен). Той знае това. Защото в кризисна ситуация не е достатъчна просто наука. Тя не стига. Необходимо е лидерство. Лидерството ще победи разпространението на коронавируса. 

Кой от опониращите на щаба би носил отговорност (и каква), ако (както многократно се предлагаше през изминалите две седмици) изведнъж преустановим ограничителните мерки, върнем децата на училище, отворим заведенията и спрем режима на "физическа дистанция", но в резултат от това пандемията избухне в степен, че болниците ни да не могат да работят оптимално? 

Именно - никой. 



Wednesday, 25 March 2020

Смирено вдигната глава


Мой приятел се включи в някакво предизвикателство във Фейсбук - в седем поредни дни да сподели седем важни за него книги. Днес беше редът на Виктор Франкъл. Моят приятел сподели корицата на книгата "Човекът в търсене на смисъла" и написа: 
Човекът преживял ужасите на Холокоста, запазил човешкото в себе си и продължил след това да върви по своя път с гордо вдигната глава! 
Напълно съм съгласен с написаното от моя приятел, само бих променил едно. Струва ми се, че след своя болезнен, но осъзнат и преработен опит, запазвайки и издигайки своето достойнство, Франкъл е бил смирен. Достойнство и смирение. Не гордост. Представям си смирението на устоелия, на моралния победител. Франкъл не е вървял с гордо вдигната глава. Според мен е вървял със смирено вдигната глава. 

А вие какво ще кажете? 

Saturday, 21 March 2020

Онлайн група за подкрепа по време на извънредното положение

За много от нас изминалата седмица на извънредно положение донесе промени. За други промените тепърва започват. Това ни поставя в ситуация, пред каквато не сме се изправяли преди като личности и като общество.

Неизбежно е да преживяваме разнообразни, разнопосочни и не винаги лесни за разбиране и овладяване емоции. Променяме рутината си, при това промените не се отнасят само за нас, а и за наши близки - деца, родители, роднини. Виждате, че и информацията, която излъчват различни хора през различни медии, често не помага, а обърква. Промените не е само в обществената динамика - те са и във вътрешната ни динамика. В движение се учим да ги овладяваме - като общество и като индивиди. 


Създавам онлайн група за подкрепа. Тя ще се събира веднъж седмично в онлайн среда и ще следва принципите на т.нар. encounter-групи, вдъхновени от Карл Роджърс през 60-те години на 20 век. Може би вие или някой, когото познавате, изпитва потребност да общува с други хора и да сподели тази нова, непозната и все още трудна за овладяване динамика на преживяванията си, или просто да пусне светъл лъч разнообразие в новото всекидневие.

Това може да се случи с помощта на опитен групов водещ. Готов съм да помогна! А и вие си помогнете! 

П.П. Участието в групата е безплатно. Местата са ограничени. 

Friday, 13 March 2020

След края на пандемията идва "След края на света"!

Темата за пост-апокалиптичния свят ме заинтересува през 2014г., когато прочетох едно Ръководство за планиране на извънредни ситуации на Пентагона. Първоначално предвиждах "След края на света" като игра за възрастни, но така и не се намериха достатъчно пораснали, които да се престрашат да разчупят консервите. Затова започнах да прилагам някои елементи от играта в работата с деца - в групите "АБВ на детето" знаят това най-добре! 

Напоследък все повече хора се осъзнават, че не знаят какво ги очаква и че понякога се появяват нежелани и нечакани ситуации, в които не можем да планираме бъдещето си. 

Затова след края на пандемията и на извънредното положение, което парламентът гласува днес, играта "След края на света" няма да е само за деца, но ще има и версия за възрастни, при това преоформена като цялостен тийм билдинг. Така че най-интересното предстои! Ще ви държа в течение, а междувременно прегледайте това събитие. 

След края на света. Епична игра за деца



“След края на света” е тематична групова игра за деца, създадена от психолога Георги Станков.

Сюжетът на играта е изграден около мотива за приключенията на шепа оцелели човеци в един сложен пост-апокалиптичен свят. Участниците в играта се сблъскват с множество рискове, изправят се пред различни опасности и преодоляват редица трудни изпитания, за да създадат нов, по-безопасен живот за себе си и да започнат отначало изграждането на човешката цивилизация.

Игровата реалност съдържа разнообразни задачи и упражнения, които не само ще забавляват децата, но и ще спомогнат за развитието на техните умения за работа в екип, творческо мислене и сръчност.


Friday, 14 February 2020

The Crown And The Ring

Човек може да се учуди, но "Короната и пръстенът" беше сред любимите ми песни преди 30 години. И все още много я ценя. 

Както в повечето от произведенията на Manowar, сюжетът се гради около победоносните походи на героите, които разбиват враговете, увенчават се със слава и получават короната и пръстена - знаци на победата и величието. 

<

И да, разбира се, че това е песен за величието и победата на бойното поле.  Самата музика е толкова величествена, с този орган и хора, че слушайки я, настръхваш. Сигурно точно такива трябва да са химните на победата.

Но искам да ви предложа още един поглед към нея. Имаме външни врагове и те са видими. Изправяме се срещу тях и ги надвиваме. Имаме външни цели и те са измерими. Борим се и ги постигаме. Но понякога, преди да погледнем навън, трябва да погледнем първо към себе си. Понякога врагът е в нас. Затова песента може да се отнася за вътрешните ни врагове - за страховете, спирачките, преградите, консервите от "трябва" и "не трябва", които носим в себе си. Или готовността бързо да се откажем и да не посмеем да кажем "аз искам това" и да го отстояваме. Или пък гордостта, липсата на спокойствие, свърхконкурентността или "комплексите", натрупани през годините. Познавам хора, които се опитват да печелят външни победи, защото имат подсъзнателната потребност да прикрият несигурността от това, че вътре в тях нещо не е както трябва. Но познавам и хора, които се отказват да се стремят към победи, пак поради същата причина - поради вътрешната несигурност и невяра в себе си.

Ето защо, колкото и да са важни победите на бойното поле и външните успехи, които са видими и ценени в материалния свят, в който живеем, още по-важно е да постигнем победи в себе си, над себе си. Кой е нямал слабост? Кой няма слабости сега? Кой от нас не носи нещо, с което иска да се пребори и да премахне, или да го отстрани и подмине? Кой от нас няма потребност да се освободи от нещо? Или пък не мечтае да постигне нещо? Нима юнаците от The Crown and the Ring не са изпитвали поне малко колебание, съмнение, тревога? Напротив - изпитвали са. И те са хора като нас. Но смелостта е в това да надмогнеш страховете си и слабостите си и въпреки, че ги имаш, да продължиш с упорство и постоянство към желаната цел. Не да си затваряш очите, че нямаш слабости. И не да се огъваш, защото ги имаш. А да живееш с тях, да ги срещаш, да ги приемеш и признаеш и чрез действието си да ги превъзмогнеш. 

Така че "Короната и пръстенът" не е само за победата с външните врагове, а и за вътрешната победа. 

Thursday, 23 January 2020

Нищо не се връща. Нищо не е както преди

Понякога хората ми казват: "Искам да бъда, както си бях преди", или "Искам всичко да е както беше", или "Искам нещата отново да станат такива като преди." Както се досещате, казват го най-вече, когато са в криза, в труден житейски момент и когато хармонията в живота им е нарушена. 

Нищо не се връща. И понякога може да ни е трудно да приемем това, но няма как. И в психологията се опитваме да обясним, че животът не е кръг, в който се въртиш, за да стигнеш онова преди, нито е линия, по която се плъзгаш напред - назад и пак можеш да стигнеш състоянието преди. Макар че би било супер да е така, особено ако има опция да прескачаме трудните моменти и да останем завинаги в хубавите. Има моменти, когато ни се иска да кажем "О, миг, поспри!", но знаем, че никога няма пауза или стоп - движението продължава. Както каза Игрит на Джон Сноу, "трябваше да останем в пещерата."

Всъщност идеята за връщане към условията на някакво чудесно минало не съществува само на индивидуално ниво - в историите на Иван, Петя, Есмегюл, Тошко, Албена.* Не - тя съществува дори в митовете, когато става дума за цели общности и народи. Антролопологът Мирча Елиаде нарича този мотив митът за вечното завръщане, защото хората копнеят от днешното профанно и несъвършено време се върнат към място и/или обстоятелства, които са сакрални, чисти, святи и благополучни за тях.

Но да се върна към мисълта си за онези трудни моменти, в които някой иска да е същият като преди и нещата да са същите както преди. Това желание е разбираемо и човешко, но неизпълнимо и невъзможно. При това не само обстоятелствата са различни - самите ние ставаме различни в резултат от всяка трудност, от всяка криза, болка или загуба. Работата на психолога е да помогне на човека да види, че няма връщане назад, че животът му е тук и сега. Животът е като спиралата - той се развива. Единственото възможно движение е напред към бъдещето. Това, с което ние помагаме, е хората да погледнат ситуацията си отстрани и да я видят по нов начин и да продължат. Да вземат най-доброто, което може да се вземе, да поумнеят и поузреят, да си направят изводите и така... 



 - - - - - - - - - - - - - - -  
Бележка: 
* Всички изброени имена са измислени и не визират конкретни лица. 


Thursday, 16 January 2020

За нуждата от усамотение във времето на всеобщата самота

Живеем в екстравертирано общество, в което има малко място за усамотение и мълчание. Непрекъснато се тъпчем с разговори, филми, театър, радио, видео или телевизия.
                                                     
                                                                                                                Ги Корно

Все повече се говори за самотата и отчуждението като за масов феномен на развитите общества.

Парадоксално, никога преди в историята на човечеството не сме били по-обкръжени от всевъзможни технологични и културни стимули. Отвсякъде ни залива бла-бла, уж ставаме по-знаещи и богати на знания, в същевременно ставаме по-объркани, затруднени да се ориентираме и да избираме измежду разноликата и разнопосочна информация и нерешителни какво да правим с нея.

За да постигнем изцелението на обществото в това време на всеобщата самота, трябва да започнем със собственото си изцеление. И най-подходящото начало за това е да останем насаме - не самотни, но усамотени. А за все повече хора това е трудно и невъзможно, защото всъщност изглежда страховито да останеш сам и да мислиш дълбоко.

Затова ви призовавам - намерете време за усамотение извън коловозите на живота си. Може би не веднага, със сигурност не лесно, но вероятно накрая ще чуете звука на тишината. 

Как едно споделяне направи Деня на психолога различен за мен

Днес е 4 април - денят, който преди вече немалко години българската психологическа общност реши да избере за свой професионален празник. Ден...