ГЕОРГИ СТАНКОВ

Миналата седмица водих обучение в рамките на първата Академия за млади регионални лидери, организирана от Фондация "Българска памет" с подкрепата на фондация "Ханс Зайдел." В събитието участваха 32 младежи от България и Македония.  Първата сесия имаше за цел да профилира лидера като личност и затова дискутирахме качествата, необходими на истинския лидер. Казвам „истинския“, защото добре знаем, че мнозина са звани, но малцина – призвани, които носят в себе си смисъл, морал и желание да променят света около себе си. Обединихме се, че лидерът трябва да служи за пример, да вдъхновява, да мотивира и води; че трябва да е умен, уверен, добронамерен, съобразителен, да може да поставя цели и да е устремен към тях; че трябва да го е грижа за другите, да може да изслушва, да е търпелив и упорит, да се контролира и да понася стреса, дори когато срещне неуспех. Открихме и още много други черти на личността, които отличават лидера. И тогава младите лидери се изправиха пред преди

На хоризонта се задава " Как да хакнем живота? " - летният курс за деца от 10- до 12-годишна възраст, основан на принципите на дизайн мисленето. Курсът включва 8 занятия, които ще се провеждат всеки вторник през месеците юли и август 2020.  Курсът има за цел да помогне на децата в прехода към тинейджърството и новите въпроси, които възникват пред тях:  Как да изразявам себе си?  Как да вземам решения?  Как да отстоявам това което мисля?  ...и въобще как да 'хаквам' всяка ситуация, която животът ми сервира.  Организираме курса заедно с най-доброто пространство за култура и неформално образование в Хасково - Кошера . Не се притеснявайте, ако детето Ви пропусне някое занятие - винаги може да навакса; важното е да бъде в процеса.  Цена на курса: 110 лв.* Цена на посещение: 20 лв.* * с възможност за осигуряване на обяд, след предварителна уговорка. ----------------------------------------------------------------------------------- Диз

В живота си човек нерядко може да попадне в кофти ситуация. Както беше писал един македонски писател, ситуация, в която "да не му се отвори парашутът." Разбира се, има ситуации и ситуации. Някои могат да се оправят, но други - не. Ако кофти ситуацията не може да се промени, трябва човекът да се промени. Но кой се променя, без да го иска? Кой приема лесно промяна, която не е желал? Почти никой. Тогава човек преминава през различни фази на превъзмогване на ситуацията - отричане, недоволство, гняв, тъга - трудно е просто изведнъж да приеме кофти промените. Полезно е в такъв момент човек да знае, че има професионалисти, които могат да помогнат със знания, опит и разбиране. Днес е Денят на психолозите в България и използвам повода да кажа, че нашата професия е нужна и в добри, и в лоши времена.  Вижте човека, изобразен на рисунката - когато питам хората как мислят, че се чувства той, те обикновено отговарят, че е наранен, гневен, навярно и много потиснат. Може би

Покрай пандемията на Covid-19 имаме възможност да чуем всякакви мнения - лекари, професори, доценти... вирусолози, пулмолози, епидемиолози, специлаисти по инфекциозни болести и по какво ли още не. И когато виждаме по телевизионни канали или сайтове имена, които не знаем, но пред тях има едно "д-р" или "доц.", па още повече "проф.", сме свикнали да вярваме. Или най-малкото да се вслушваме като в авторитети. Отделно, че има сайтове, които публикуват невярна информация, позовавайки се на не знам си какви други учени глави и често слагайки гръмки заглавия на публикациите си (знаете, борба за трафик). Естествено, през последните две седмици сме със завишено внимание към определени теми и бързо реагираме - кликваме, гледаме, слушаме, четем, изпитваме емоции... Защото ситуацията е нова и непозната, ние нямаме опит с такива ситуации, объркваме се от неизвестността и в резултат често изпитваме повишена тревога. Авторитетът е този, който знае какво да се направи и

Мой приятел се включи в някакво предизвикателство във Фейсбук - в седем поредни дни да сподели седем важни за него книги. Днес беше редът на Виктор Франкъл. Моят приятел сподели корицата на книгата "Човекът в търсене на смисъла" и написа:  Човекът преживял ужасите на Холокоста, запазил човешкото в себе си и продължил след това да върви по своя път с гордо вдигната глава!  Напълно съм съгласен с написаното от моя приятел, само бих променил едно. Струва ми се, че след своя болезнен, но осъзнат и преработен опит, запазвайки и издигайки своето достойнство, Франкъл е бил смирен. Достойнство и смирение. Не гордост. Представям си смирението на устоелия, на моралния победител. Франкъл не е вървял с гордо вдигната глава. Според мен е вървял със смирено вдигната глава.  А вие какво ще кажете? 

За много от нас изминалата седмица на извънредно положение донесе промени. За други промените тепърва започват. Това ни поставя в ситуация, пред каквато не сме се изправяли преди като личности и като общество. Неизбежно е да преживяваме разнообразни, разнопосочни и не винаги лесни за разбиране и овладяване емоции. Променяме рутината си, при това промените не се отнасят само за нас, а и за наши близки - деца, родители, роднини. Виждате, че и информацията, която излъчват различни хора през различни медии, често не помага, а обърква. Промените не е само в обществената динамика - те са и във вътрешната ни динамика. В движение се учим да ги овладяваме - като общество и като индивиди.  Създавам онлайн група за подкрепа. Тя ще се събира веднъж седмично в онлайн среда и ще следва принципите на т.нар. encounter-групи, вдъхновени от Карл Роджърс през 60-те години на 20 век. Може би вие или някой, когото познавате, изпитва потребност да общува с други хора и да сподели тази нова, неп

Темата за пост-апокалиптичния свят ме заинтересува през 2014г., когато прочетох едно Ръководство за планиране на извънредни ситуации на Пентагона. Първоначално предвиждах "След края на света" като игра за възрастни, но така и не се намериха достатъчно пораснали, които да се престрашат да разчупят консервите. Затова започнах да прилагам някои елементи от играта в работата с деца - в групите "АБВ на детето" знаят това най-добре!  Напоследък все повече хора се осъзнават, че не знаят какво ги очаква и че понякога се появяват нежелани и нечакани ситуации, в които не можем да планираме бъдещето си.  Затова след края на пандемията и на извънредното положение, което парламентът гласува днес, играта "След края на света" няма да е само за деца, но ще има и версия за възрастни, при това преоформена като цялостен тийм билдинг. Така че най-интересното предстои! Ще ви държа в течение, а междувременно прегледайте това събитие.  След края на света. Епична игра

Човек може да се учуди, но "Короната и пръстенът" беше сред любимите ми песни преди 30 години. И все още много я ценя.  Както в повечето от произведенията на Manowar, сюжетът се гради около победоносните походи на героите, които разбиват враговете, увенчават се със слава и получават короната и пръстена - знаци на победата и величието.  < И да, разбира се, че това е песен за величието и победата на бойното поле.  Самата музика е толкова величествена, с този орган и хора, че слушайки я, настръхваш. Сигурно точно такива трябва да са химните на победата. Но искам да ви предложа още един поглед към нея. Имаме външни врагове и те са видими. Изправяме се срещу тях и ги надвиваме. Имаме външни цели и те са измерими. Борим се и ги постигаме. Но понякога, преди да погледнем навън, трябва да погледнем първо към себе си. Понякога врагът е в нас. Затова песента може да се отнася за вътрешните ни врагове - за страховете, спирачките, преградите, консервите от &qu

Понякога хората ми казват: "Искам да бъда, както си бях преди ", или "Искам всичко да е както беше ", или "Искам нещата отново да станат такива като преди." Както се досещате, казват го най-вече, когато са в криза, в труден житейски момент и когато хармонията в живота им е нарушена.  Нищо не се връща. И понякога може да ни е трудно да приемем това, но няма как. И в психологията се опитваме да обясним, че животът не е кръг, в който се въртиш, за да стигнеш онова преди , нито е линия, по която се плъзгаш напред - назад и пак можеш да стигнеш състоянието преди . Макар че би било супер да е така, особено ако има опция да прескачаме трудните моменти и да останем завинаги в хубавите. Има моменти, когато ни се иска да кажем "О, миг, поспри!", но знаем, че никога няма пауза или стоп - движението продължава. Както каза Игрит на Джон Сноу, "трябваше да останем в пещерата." Всъщност идеята за връщане към условията на някакво чудесно минал

Живеем в екстравертирано общество, в което има малко място за усамотение и мълчание. Непрекъснато се тъпчем с разговори, филми, театър, радио, видео или телевизия.                                                                                                                                                                       Ги Корно Все повече се говори за самотата и отчуждението като за масов феномен на развитите общества. Парадоксално, никога преди в историята на човечеството не сме били по-обкръжени от всевъзможни технологични и културни стимули. Отвсякъде ни залива бла-бла, уж ставаме по-знаещи и богати на знания, в същевременно ставаме по-объркани, затруднени да се ориентираме и да избираме измежду разноликата и разнопосочна информация и нерешителни какво да правим с нея. За да постигнем изцелението на обществото в това време на всеобщата самота, трябва да започнем със собственото си изцеление. И най-подходящото начало за това е да останем насаме - не самотн