Ползите от писането на ръка

Откакто през 1999г. открих предимствата на компютъра за писане на дълги текстове, прогресивно намалявам писането на ръка. Животът показва, че съм само един от милиардите, преминали тази промяна. И има защо, нали? Писането на компютър е по-бързо, по-четливо е, спестява ни времето за набиране на ръкописните бележки, помага ни по-ясно да визуализираме структурата и обема на текста, и т.н. 

И въпреки, че технологичният прогрес замени много ръчно извършвани дейности, има основание да прогнозираме, че писането на ръка няма да изчезне и ще е устойчиво поне колкото Лили Иванова. Причината? Все повече изследвания сочат, че писането на ръка допринася положително за когнитивното развитие на личността. 

Така например, сканиране на мозъчната дейност на деца показва, че изписването на думи на ръка ангажира повече мозъчни центрове и води до повишена мозъчна активност в сравненение с набирането на думи на клавиатурата на компютъра. 

Друго изследване, публикувано в Journal of Educational Psychology, показва, че писането на ръка има общо с по-дълготрайната памет при учене. Сравнени са две групи: ученици, които си записват бележки на ръка и  ученици, които си записват бележки с клавиатура. Резултатът е, че децата от първата група по-лесно и с повече подробности могат да възпроизведат какво са записвали, отколкото хората от втората група. 

Идентично заключение правят и психолзите Мюлер и Опенхаймер, които изследват студенти от Принстънския университет и от Универиситета на Калифорния в Лос Анжелис. Според тях, студентите, които записват лекции на ръка, дали по-добри резултати във възпроизвеждането на темите, съдържанието и смисъла на лекциите, отколкото студентите, които записвали (често дума по дума) лекциите на лаптопи. 

Двамата изследователи обясняват това по следния начин: студентите, които записват върху хартия, преформулират информацията, докато си водят бележки, а това значи, че в движение се стремят да осмислят и разберат смисъла на думите. За разлика от тях, студентите, които писали на клавиатури, се впускали да набират твърде много текст, понякога съвсем буквално, но не отделяли много време да вникват в информацията. 

Освен за когнитивното развитие, ръкописното писане е полезно и за моторното развитие. Като пише, детето се научава да е по-прецизно при дейности с ръце и започва да борави по-добре с инструменти. Проф.Едуард Гентаз от Женевския университет твърди, че този процес трябва да продължи няколко години и че ползите от него са отвъд самото писане. 

- - - 

Така че, помагайте на децата си в изграждането на умения да пишат на ръка, да си водят бележки, да записват идеи, дори просто да си драскат, когато мислят за нещо. Ще им бъде от полза!

Дълбокият сън и способността ни да учим

Спете. Спете не просто повече. Спете дълбоко.
Защото дълбокият сън подобрява когнитивните ни функции. Едно много интересно изследване на Цюрихския университет и няколко други научни институции откри, че съществува причинно-следствена връзка между качеството на съня и способността на мозъка да учи.
Казвам "причинно-следствена", което е много важно, защото ние винаги сме знаели, че има връзка между съня и ефективността ни, но тук имаме истинско експериментално откритие. Тоест, минаваме от етап "мисля, че" към етап "знам, че."

Изследователите наблюдавали две групи - експериментална и контролна.
При експерименталната група екипът изследвал дали нарушаването на дълбокия сън при изследваните лица на следващия ден ще се отрази на учебни задачи, свързани с фината моторика. Първо участниците били оставени да спят спокойно, без да се въздейства на мозъчната дейност. На следващия ден ефективността на ученето на различни моторни операции била много висока.
След това, в друга нощ, учените въздействали на моторната кора. Те стимулирали мозъчните центрове, свързани със съня, така че възбудимостта на съответните синапси не се намалява по време на сън и мозъкът да не достигне състоянието на бавни мозъчни вълни. На следващия ден екипът наблюдавал как кривите на учене и ефективността на изпълнението на задачи се променяли в хода на експеримента. Наблюдението потвърдило хипотезата, че сутрин участниците по-лесно усвояват как да изпълняват различни моторни задачи. С напредването на деня, обаче, процентът на грешките им се увеличавал - значително повече, отколкото в деня след дълбок сън.

Смущаване на дълбокия сън при участниците от експерименталната група. 

Тук се проявили трудности при изучаването на движенията на пръстите при моторните операции и при възпроизвеждането им. Ефективността на ученето и изпълението сутринта била толкова слаба, колкото била във вечерта на първия ден от експеримента.

Що се отнася до контролната група, в единия случай резултатите от представянето били приблизително същите като на експерименталната групаа. На втората нощ по време на съня били стимулирани други зони на мозъка, които нямат общо с ученето и изпълнението на задачи в областта на моториката. Така че там, където хората от екперименталната група, дали ниски резултати, тези от контролната група отново дали високи резултати. И в двата дни (без стимули и след стимули на други мозъчни зони) процесите на учене и изпъление на задачи при участниците от контролната група бил успешен и резултатите - високи.

Заключението е, че дълбокият сън е фундаментален за поддържането на способността на мозъка да учи и да изпълнява задачи.

- - - - -
Някои полезни допълнения:

Да обясня накратко с прости думи какво е "дълбок сън." "Дълбокият сън" е сънят без запомнени сънища, при който мозъчната активност е минимална, а мозъчните центрове са на "икономичен режим" и се "зареждат" за бъдещите си задачи. Наричаме го още N-REM.
Противоположен на дълбокия сън е т.нар. REM (като рок-групата, а абревиатурата значи Rapid Eye Movements), когато активността на мозъка е доста по-близо до активността му по време на бодърстване. Обикновено човек редува дълбок сън и REM по няколко пъти на нощ, но това, от което наистина се наспива, е дълбокият сън. Препоръчително е човек да си търси онези 8 часа - за да е сигурен, че ще има достатъчно време в състояние на не-REM. Самият не-REM преминава през 3 фази и затова е важно човек да спи несмущаван, за да може мозъкът му да получи това, което му е нужно. Свързваме дълбокия сън с третата фаза на не-REM; тя се отличава с т.нар. бавни вълни (вижте илюстрацията по-горе), наричани още делта вълни, затова научното му име е Slow wave sleep (SWS).

Фабриката за мечти и цената на "духовното израстване"

И вие ли сте забелязали огромния интерес към темата за духовното и нематериалното в живота ни?

Постоянно срещаме реклами на книги, лекции и семинари как духовно да се пробудим и развием, как да открием истинската си духовна същност и истинското си Аз. В тези практики откривам три парадокса: научен, етичен и професионален.

Научният е, че абсолютно винаги подобни духовни семинари са квазинаучни. Те вземат дадени научни открития и психологически теории, опростяват ги, вадят ги от контекста, парфюмират ги с красиви послания и ги представят като някакъв съвършено нов продукт. Често в науката такива "продукти" се наричат метатеории. По този начин можете да срещнете идеи на Ериксън или Маслоу, вплетени в някакви каламбури, за да вдъхват научност на измислицата на поредния гуру. Науката психология е потърпевша от подобни неща, макар, че понякога ги прилагат именно хора, представящи се за психолози. 

Етичният е, че обикновено "духовното израстване" излиза доста скъпо. Колкото и да изглежда парадоксално, обучителите в духовно израстване често подхождат материално към потребителите на своя квазинаучен продукт. Понякога се комбинират няколко продукта - семинар, книга, консултиране... Духовното е много материален бизнес, се оказва... Затова не приемам, че ценообразуването на такъв продукт може да се оправдае с "Ами всеки професионалист си определя сам стойността на труда." Винаги има един праг на почтеност и на съобразяване със средата, в която работиш. Дори когато работата ти не е научно издържана, редно ли е да използваш несигурността на клиентите си?

Професионалният абсурд е, че гуруто избягва да поема отговорност за работата си. Да, вярно е, че потребителят (или клиентът, както го наричаме в психологията) е отговорен за своите решения и че трябва да работи върху себе си. В случая обаче гурутата се крият зад други обяснения, дори когато продуктът им е купен или се консумира продължително. Например все ще се намери обяснение, че вината нещо да не се получи е в потребителя, а не в продукта. Крайната цел (няма значение дали ще я наречем щастие, духовно израстване или другояче) винаги остава на една ръка разстояние и още нещо трябва да се направи. В резултат, уж побутвани с приказките за самоуправление и самоовластяване, хората всъщност стават зависими от наставленията на гуруто, като едни социални наркомани, които ходят години наред на семинари за поредната доза метатеория. 

По темата за отговорността ще кажа следното: Когато при теб дойде човек в критична ситуация, в състояние на несигурност и тревожност, той не може да осмисля и да преценя всичко, но той ти се доверява и ти си отговорен за него точно както и той е отговорен за себе си.

Но защо (все пак) толкова много интелигентни и образовани хора следват мантрите на гурута за духовно израстване? Защото наистина много хора изпитват вътрешна несигурност в определени периоди от живота си,  и тогава те по-лесно следват внушения и по-лесно се хващат на предложените им решения. Тогава хората имат по-голяма склонност да следват авторитети и това са харизматичните, сладкодумни гурута. 

А мечтата за самоактуализация и личностна реализация е вечна и затова винаги се намират хора, които да повярват на поредния ребрандиран, излъскан и разпалващ фантазиите продукт.

Йерархията на потребностите на великия психолог Ейбрахам Маслоу,
която много гурута на духовното израстване изполват в метатеориите си.

Какво се чете най-много в този блог?

Днес проверих кои са най-четените статии за всички времена в този блог. В случая "всички времена" означава от средата на 2010г., когато го създадох. Ето инфографика за текстовете, привлекли най-много потребители в интернет. 

Общият брой публикации в блога за изминалите шест и половина години е 141. Общият брой посещения на блога през това време е 193 682. От тях най-много са от България - 89 248. Нещо, което ми прави голямо впечатление, е че имам почти толкова читатели от САЩ - 84 141. Очевидно са от българската диаспора там и приемам интереса им като признание за старанието ми да поддържам блог на ниво над българското.

Тази класация не значи, че читателите в интернет се интересуват точно от тези теми. Тя само показва кои от темите, които ме вълнуваха професионално през последните седем години, са вълнували и други хора.

Ето и по-подробни данни за прочитанията: 

1. Марио де Андраде: "Ценното време на зрелостта" с 11 069 прочитания. 

2. Къде да уча психология в България? с 8007 прочитания. 

3. Опасен метод - филм за психоанализа и още нещо с 3895 прочитания. 

4. Кажи ми какви са приятелите си, за да ти кажа какъв си ти с 1265 прочитания. 

5. Моделът на Хофстеде с 1233 прочитания. 

6. Кой е по-по-най? с 1198 прочитания. 

7. Как учим децата? с 1160 прочитания. 

8. Константин Иречек за нас с 960 прочитания. 

9. Драгомир Андонов: 7 правила на живота и бизнеса с 895 прочитания. 

10. За идентичностния капитал с 851 прочитания. 

Още с излизането на статията за Марио Андраде ми направи впечатление, че привлича много голям трафик. Хората търсят стихотворението Ценното време на зрелостта и изглежда, че моят текст се появява на добра позиция в резултатите на Google. Радвам се, че съм направил това произведение достъпно до повече от 11 хиляди души за 4 години, а и че покрай това съм им представил малко от теорията на Ерик Ериксън. :)

В класацията има две статии за психологията в България (номер 2 и номер 6) - за позиционирането на специалността психология в различните университети, включително и преглед на Рейтинговата система на висшите училища в България. Целта и на двете статии е да анализира качеството (наличие и отсъствие) на психологическата наука в българските университети. Предполагам, че повечето от челите тези статии са били кандидат-студенти.

На предна позиция е и статията ми за "Опасен метод", много добър филм за отношенията между Фройд и Юнг.  

Три статии са посветени на научни изследвания и теории: номер 4 (за силата на социалните офлайн мрежи), номер  5 (за различията в културите) и номер 10 (за идентичностния капитал). И по трите теми преподавам на студенти в Софийския университет, където водя курса "Умения за въздействие."

Статията под номер 8 (цитати от писма на Константин Иречек) е в графата народопсихология, доколкото става дума за някои особености в българския нрав. 

Статия номер 9 представя споделения опит на Драго Андонов - предприемач от Хасково, който синтезира житейските си уроци в този поучителен текст. 

И да си призная, доста съм учуден от факта, че на седма позиция в класацията е "Как учим децата?". Какво ме учуди? Първо, че е много кратък текст, по-скоро импресия с няколко споделени мисли, написани за две минути. Няма претенции за нещо приносно, за да попадне в топ 10. Второ, скоростта, с която статията привлече читатели. Тя набра 1160 прочитания само за една седмица - това е първият ми текст за 2017-а и вече е по-четен от някои от най-хубавите ми текстове в блога. 

От всички статии, които хората са чели, само една (и то последната!) е пряко свързана с практиката ми като бизнес, от който печеля - статията "За идентичностния капитал", посветена на метода за личностно развитие, по който работя. Може би трябва да си направя маркетингова стратегия и да пиша статии в стил "Психолог разваля магии и привлича положителна енергия, помага за зачеване и спира запек на психическа основа". :)

Да видим как ще се развива класацията топ 10. Засега няма изгледи водачът да бъде изместен в близките години. Но кой знае. Неведоми са пътищата блогърски.

Как учим децата?

Децата подражават на поведението на възрастните около тях. Ние непрекъснато учим децата как да се държат в живота, без да го осъзнаваме през по-голямата част от времето. Ако крещите на децата си (или на партньора си, в тяхно присъствие), им давате урок, че това е приемлив начин да се държат, така че в крайна сметка те ще започнат да го повторят - към Вас или други хора. Не забравяйте, че ние трябва да бъдем промяната, която искаме да видим в децата си (и в Родителство без стрес не обещаваме, че това ще е лесно).

"Детско царство" - ролева игра за деца

Беше 1 октомври, събота, ранен следобед. Слънцето щедро обсипваше пловдивския квартал "Тракия" с лъчите си, а птичките чуруликаха жизнерадостно в клоните на дърветата. Събота ранен следобед - по това време свободният човек, добре похапнал, се отдава на раздумка или сладка дрямка пред телевизора. Свободният човек - да, но с +Elitsa Hristova бяхме заети и дрямката беше непостижим блян.

Заехме пространството между бл.151 и бл.152 в пловдивския ж.к. "Тракия" и започнахме да режем дъски, да боядисваме и ковем. Трудихме се здраво, защото трябваше да се подготвим за ролевата игра за деца Детско царство, част от детската програма на +One Architecture Week в Пловдив.

В Детското царство децата преминаха през много препятствия, за да изградят и спасят своя град. Зла вещица направи всичко възможно да им попречи и затова децата трябваше да обединят сили, за да я спрат. Преминаването през огнена река, отключването на скритата врата, играта на доверието и търсенето на съкровище са забавни игри, но всъщност те са само част от процеса, който трябва да научи децата на по-важни неща.

По занимателен начин децата мислиха за различни професии и за разделението на труда, за взаимодействието между различните страни в едно общество, за логиката и смисъла на градоустройството, за екипната работа и вземането на решения и за това как сътрудничеството и намирането на общо решение води до добруването на всички.

Защото игрите могат  хем да са забавни, хем да са сериозни. Играта всъщност си е нещо много сериозно, особено ако питате 6-годишния ми син. И сериозни теми могат да се изследват чрез игра. Включително чрез ролева игра - няма как, това е психодраматистът в мен.

Преди снимките, нека разкажа какво искахме да дадем на децата с тази игра.  

1. Беше си чиста проба игра. Следователно донесе радост. 
2. Беше ролева игра. Слодователно даде на децата опит да мислят като някой друг, да мислят за неговите нужди, интереси и мотивация. 
3. Беше (малко нещо като) архитектурна игра. Децата мислеха за градоустройство, разположение на квартали, площади, мостове и т.н. Съвсем сами си построиха моста. 
4. Беше приключенска игра - децата преследваха вещица, преминаха през огнена река и т.н. 
5. Беше творческа игра. Децата бяха съавтори на играта. Ние дадохме формата, но те я запълниха в съдържание (а в някои случаи дори промениха формата).
6. Беше тийм билдинг. Играта показа как непознати деца за два часа могат да се превърнат в екип и да постигнат нещо заедно. Задачата беше още по-трудна заради разликите във възрастта и нагледно показваше как никак не е лесно да управляваш различията между 4- и 10-годишни.  

И така, ето малко снимки, благодарение на Силвия Георгиева от екипа на OAW 216. 

Първо наредихме материалите си на поляната:

Започнахме да строим замък между блоковете:

Добре, че си имахме печена доброволка от екипа на фестивала, 

която през цялото време ни помагаше:

Накрая се появи това. Ако не знаете, това е замък:

Малко по-късно дойдоха Децата и изобщо не чакаха покана - 

сами се заеха да усвояват пространството: 

Тук например строят мост. Коловозът, създаден от автомобилите, е река. Всъщност, в района има няколко такива реки, затова по-късно се появи и сал. Едната река беше огнена, но децата успяха да я преминат. 

Кольо Фичето си има достойни наследници.

  

Освен, че строиха, децата играха различни игри, които бяха част от общия сюжет. Успешното приключване на всяка игра беше стъпка към следващата фаза от сюжета.

Наред с физическите занимания, децата имаха възможност да мислят. Например: какви професии имат хората в един град? С какво се занимават? Къде са техните квартали, улици, площади? Къде е по-удобно да бъдат различните обекти в един град, според мястото им в живота на града?

Ето и картографиране. Елица е учила геодезия и други подобни, така че разбира как се правят карти, включително такива, на които черният път е река, а близките храсти - гора. 

Лошото на приказките е, че понякога в тях се появява някой злодей, който не оставя добрите да си живеят спокойно живота. В нашия случай това беше една вещица (естествено Елица), която пречеше на децата и техния град. За да я победят, децата тръгнаха на поход към нейното свърталище. 

И накрая децата не искаха да ни пуснат да си отидем. Е, поне някои от нас.

Накрая няма да пропусна да благодаря на хората, които спомогнаха организационно и логистично да направим ролевата игра: +assen assenov, +Magdalina Rajeva, +eneq hyperionska и +Ljubo Georgiev. 

Глад и страх - кое надделява?

Поведението на животните и хората се движи от различни мотиватори (спомнете си йерархията на потребностите на Маслоу). Поне на първите две нива от пирамидата, хората и животните имаме еднакви мотиватори, които са се появили и развили през милионите години на еволюция. Два от инстинктите ни за оцеляване са гладът и страхът. 

Първите две нива са т.нар. базисни потребности.
По това хората не се различават от животните.

Но какво става, когато тези инстинкти за оцеляване се конкурират? Кой инстинкт е по-силен: желанието да ям, или страхът да не ме изядат? 

Ново изследване в областта на невронауките потърси отговор на този въпрос чрез наблюдаване на поведението на мишки, когато са гладни. (Да, поредното безценно изследване с мишки.) Изследването се интересува от три предпочитания на мишките след 24 часа глад и жажда: 

1. Кое е по-важно - да ядат или да пият вода? 

2. Кое е по-важно - да се нахранят или да общуват с други мишки? 

3. Кое е по-важно - да останат на безопасно място или да потърсят храна на опасно място?

Експериментът показва първо, че гладът е по-силен от жаждата: когато мишките са гладни и жадни, те предпочитат първо да ядат, вместо да пият вода. 

Второ, експериментът показва, че гладът е по-силен от необходимостта от социално взаимодействие: гладните мишки се втурвали към храната и едва след като се насищали, търсели компанията на друг индивид.

И накрая: гладът е по-силен дори от страха. По начало страхът е жизнено важна емоция и основен двигател за оцеляване. Страхът помага на живите същества да се защитят от хищниците. Но когато са поставени в условия да избират между опасно място, където има храна (например открито пространство или стая, която мирише на лисици), или да останат в безопасна зона, гладните мишки в крайна сметка решават да отидат в страшното място.

И така, гладът се изкачва на върха в класацията на биологичните мотиватори. Това предполага, че когато гладните мишки открият храна, мозъчните вериги, контролиращи хранителното поведение, потискат активността на невроните, които регулират различните поведения за безопасност. 

Невронауките обикновено изследват поотделно въздействието на различните мотиватори/инстинкти/потребности, но така не отразяват съревнованието между тях - нещо, което често се случва в естествена среда. В дивата природа, когато животното е поставено в ситуация на избор, гладът може да се окаже доминиращ мотиватор на поведението. Единственото нещо, което ми липсва в това изследване, е ролята на инстинкта за възпроизвеждане. Мисля, че щеше да е още по-полезно да видим изследване, в което мишките са не само гладни и жадни, но и в период на размножаване. Защото и сексът е мотиватор, оооо, даааа! :)