Какво се чете най-много в този блог?

Днес проверих кои са най-четените статии за всички времена в този блог. В случая "всички времена" означава от средата на 2010г., когато го създадох. Ето инфографика за текстовете, привлекли най-много потребители в интернет. 

Общият брой публикации в блога за изминалите шест и половина години е 141. Общият брой посещения на блога през това време е 193 682. От тях най-много са от България - 89 248. Нещо, което ми прави голямо впечатление, е че имам почти толкова читатели от САЩ - 84 141. Очевидно са от българската диаспора там и приемам интереса им като признание за старанието ми да поддържам блог на ниво над българското.

Тази класация не значи, че читателите в интернет се интересуват точно от тези теми. Тя само показва кои от темите, които ме вълнуваха професионално през последните седем години, са вълнували и други хора.

Ето и по-подробни данни за прочитанията: 

1. Марио де Андраде: "Ценното време на зрелостта" с 11 069 прочитания. 

2. Къде да уча психология в България? с 8007 прочитания. 

3. Опасен метод - филм за психоанализа и още нещо с 3895 прочитания. 

4. Кажи ми какви са приятелите си, за да ти кажа какъв си ти с 1265 прочитания. 

5. Моделът на Хофстеде с 1233 прочитания. 

6. Кой е по-по-най? с 1198 прочитания. 

7. Как учим децата? с 1160 прочитания. 

8. Константин Иречек за нас с 960 прочитания. 

9. Драгомир Андонов: 7 правила на живота и бизнеса с 895 прочитания. 

10. За идентичностния капитал с 851 прочитания. 

Още с излизането на статията за Марио Андраде ми направи впечатление, че привлича много голям трафик. Хората търсят стихотворението Ценното време на зрелостта и изглежда, че моят текст се появява на добра позиция в резултатите на Google. Радвам се, че съм направил това произведение достъпно до повече от 11 хиляди души за 4 години, а и че покрай това съм им представил малко от теорията на Ерик Ериксън. :)

В класацията има две статии за психологията в България (номер 2 и номер 6) - за позиционирането на специалността психология в различните университети, включително и преглед на Рейтинговата система на висшите училища в България. Целта и на двете статии е да анализира качеството (наличие и отсъствие) на психологическата наука в българските университети. Предполагам, че повечето от челите тези статии са били кандидат-студенти.

На предна позиция е и статията ми за "Опасен метод", много добър филм за отношенията между Фройд и Юнг.  

Три статии са посветени на научни изследвания и теории: номер 4 (за силата на социалните офлайн мрежи), номер  5 (за различията в културите) и номер 10 (за идентичностния капитал). И по трите теми преподавам на студенти в Софийския университет, където водя курса "Умения за въздействие."

Статията под номер 8 (цитати от писма на Константин Иречек) е в графата народопсихология, доколкото става дума за някои особености в българския нрав. 

Статия номер 9 представя споделения опит на Драго Андонов - предприемач от Хасково, който синтезира житейските си уроци в този поучителен текст. 

И да си призная, доста съм учуден от факта, че на седма позиция в класацията е "Как учим децата?". Какво ме учуди? Първо, че е много кратък текст, по-скоро импресия с няколко споделени мисли, написани за две минути. Няма претенции за нещо приносно, за да попадне в топ 10. Второ, скоростта, с която статията привлече читатели. Тя набра 1160 прочитания само за една седмица - това е първият ми текст за 2017-а и вече е по-четен от някои от най-хубавите ми текстове в блога. 

От всички статии, които хората са чели, само една (и то последната!) е пряко свързана с практиката ми като бизнес, от който печеля - статията "За идентичностния капитал", посветена на метода за личностно развитие, по който работя. Може би трябва да си направя маркетингова стратегия и да пиша статии в стил "Психолог разваля магии и привлича положителна енергия, помага за зачеване и спира запек на психическа основа". :)

Да видим как ще се развива класацията топ 10. Засега няма изгледи водачът да бъде изместен в близките години. Но кой знае. Неведоми са пътищата блогърски.