Марио де Андраде: "Ценното време на зрелостта"

от: Georgi Stankov

Ласар Сегал: портрет на Марио де Андраде
Марио де Андраде (1893 - 1945) е бразилски поет,  писател, есеист и изследовател на културата. Интелектуалец от най-висока класа, творил през първата половина на 20в., един от бащите на южноамериканския модернизъм.

Книжовното му наследство има култов статус в Бразилия. Днес най-голямата библиотека в Сао Паоло, където де Андраде живял, носи неговото име.

Един от най-великите му текстове се казва "Ценното време на зрелостта". Докато го четох, си мислех за един човек, с когото работих през есента и зимата. Сякаш беше написано за него и за избора, който трябваше да направи. А може би е за всеки един от нас.

Представям моя превод от английски плюс + малко теоретично допълнение.


"Преброих годините си и открих, че ми е останало по-малко време да живея занапред, отколкото е времето, което съм живял досега. 

Имам повече минало, отколкото бъдеще.

Чувствам се като момчето, което получило купа с бонбони. Отначало то ядяло лакомо, но когато забелязало, че са му останали само няколко, то започнало да ги вкусва бавно. 

Нямам време да се занимавам с посредствеността.

Не искам да влизам в срещи, където парадират възпалени его-та.

Дразнят ме завистниците, които се опитват да дискредитират по-кадърните, ламтейки за техните места, таланти, постижения и късмет.

Нямам време за безкрайни разговори, безполезно е да обсъждам живота на другите, които не са част от моя живот. 

Нямам време да управлявам чувствителността на хората, които въпреки хронологичната си възраст, са незрели. 

Не мога да понасям какво правят хората, борейки се за власт.

Хората не обсъждат съдържанието, а само етикетите. Времето ми стана оскъдно да обсъждам етикети. Искам същността, душата ми бърза... 

Няма много бонбони в купата...

Искам да живея до човечни хора, много човечни, които се смеят на собствените си грешки, и далеч от такива, които са станали самодоволни и самонадеяни от триумфите си, далеч от такива, изпълнени с чувството за собствената си важност.
Искам да съм с такива, които не бягат от отговорностите си. 
Които защитават човешкото достойнство. 
Такива, които избират да са на страната на истината и честността.
Важно е само това, какво прави живота ни ценен за живеене. 

Искам да се обградя с хора, които знаят как да докоснат сърцето на другите.
Хора, които от ударите на живота са се научили да израстват с доброта в душите си.

Да... аз бързам... да живея със силата, която само зрелостта носи. 

Възнамерявам да не пропилея нито едно от лакомствата, които са ми останали. Сигурен съм, че те ще бъдат още по-прелестни от тези, които съм изял досега.

Целта ми е да стигна до края доволен и в мир с любимите си хора и със съвестта си.
Надявам се, че вашата цел е същата, защото така или иначе и вие ще стигнете до края..."


* * * * * 
На английски: The Valuable Time of Maturity.

* * * * *
Малко теоретично допълнение:

В психологията на развитието има една много уважавана теория: на Ерик Ериксън за стадиите в психосоциалното развитие на човека и за кризите на различните възрасти.

Ериксън казва, че по пътя от люлката до гроба човек преминава през 8 стадия. Всеки от тях носи "криза" - предизвикателство, с което трябва да се справим. За малките бебета това може да е доверието към околния свят, за тийнейджърите - изграждането на собствена идентичност, и така нататък.

Седмият стадий продължава  от около 35-ата до около 65-ата година. Това е времето на избора Генеративност срещу Стагнация. Въпросът е как да направим живота си ценен - такъв, че да си струва. В популярната култура сте го чували като "криза на средната възраст" - време, когато човек преразглежда себе си, живота си, връзките си... "Ценното време на зрелостта" засяга именно тази екзистенциална тема. Въпросите на Марио де Андраде са на място:  Какъв съм? За какво си струва да се раздавам? С какви хора искам да срещам? Какво искам да предам на другите? Метафората за купата с бонбони направо ми напълни душата! 

Comments

  1. БРАВО на Марио де Андраде (почвам да го чета) !!!

    Седмият стадий (стадий 1.7 от около 35-ата до около 65-ата година - СРЕДНО АРИТМЕТИЧНО ОКОЛО 50-тата година) е най-трудният, но и на-важният стадий, т.е. равносметката от миналото, осъзнаването на историята (но истинската), преоценяване на ценностите, окончателното помъдряване, нов поглед към бъдещето (хем да има още време за предаване към най-вече собствените ти деца и следващите растящи поколения, т.е. "Стадии на психосоциално развитие - от 1.1 - до 1.5"), съчетаване на:

    Разум + материално + равносметки + осъзнаване на "простотията" и заблудите + знания + ерудиция + опит и сръчност + новите технологии + истинския прогрес + наслаждаване от природата + нова вяра + нова/стара любов + нов поглед към бъдещето ... (и получаваш отговора на формулата) = ДУХ (Fired by the Holy Spirit) ...

    SO, KEEP HIGH SPIRIT !!! :)

    ReplyDelete
  2. Общо взето, добър текст, и добър превод.

    Има обаче съществувание, надхвърлящо претенциите ни към живота и поставянето на себе си на командния му пулт, и надхвърлящо стремежа да грабнеш с пълни шепи колкото се може повече от това, което може да ти предложи.... Би било жалко да останем на нивото на това все да се стремим да бягаме от това, което ни наранява и ощетява (между другото, обречено на неуспех начинание), а не да заживеем живот, в който знаем как да превърнем неизбежното раняващо в нещо красиво и съзидателно, и където страданието ще неразделна, плодотворна част от нашето съществуване.

    Константин Димитров

    https://www.facebook.com/constantino.dimitrov

    ReplyDelete
    Replies
    1. Тази поема не е за бягството. А е за смисъла.

      Delete
  3. Само да направя "малка" поправка. Автор на текста по-горе е не посочения Mário Raul de Morais Andrade (9.10.1893 – 25.02.1945), а Mário Coelho Pinto de Andrade (1928 - 1990).

    ReplyDelete
    Replies
    1. Именно посоченият Mário Raul de Morais Andrade е автор на "Ценното време на зрелостта."
      Иначе, благодаря за коментара, беше интересно да открия, че има такъв португалоезичен африкански поет.

      Delete

Post a Comment

Popular posts from this blog

Къде да уча психология в България?

Демокрация отвъд представителството [презентация от конференция]

Опасен метод - филм за психоанализа и... още нещо