За един бургер повече: Очобо и маркетингът, съобразен с културата

Японка в традиционно облекло;
рисунка върху коприна.

Представете си общество с вековни традиции, здраво вкоренени в начина на мислене и на живот на хората. Представете си още, че отвън идват нови представи за света и живота, за това кое е приемливо и кое - не. Срещата на модерността с традиционните културни практики може да стане въпрос с повишена трудност.

Но понякога се намира решение, което омиротворява традиционното и модерното. Така се случи в Япония и случаят очобо. Какво е очобо ли? Това е идеята за малката, деликатно оформена уста на японската жена. 

Каква беше дилемата в очобо?

Знаете, че японската естетика цени изящните малки градини, малките дървета - бонсаи, малките женски стъпала... оказва се, че това се отнася и за устите на дамите. За японците малката затворена уста е красива, а голямата и широко отворена уста - грозна. 

Това обяснява защо начинът на хранене на японците, и особено на японските жени, е съчетание от смирение, сдържаност, скромност и... малко отваряне на устата.

Tази естетическа нагласа е допринесла за формирането на уникална култура на хранене в Япония, но в 21 век се сблъска с неочаквано предизвикателство: американските фаст фууд шампиони - бургерите. Те са част от излез-и-хапни-навън-с-приятели-културата за Запада. И ето дилемата: как японката да изяде голям бургер? Трябва широко да отвори уста, за да го захапе. Социалният етикет казва, че е крайно нежелателно да го направи публично. Желание, забрана, срам, негодувание... Тогава?

Решението.

През 2013г. веригата ресторанти Freshness Burger излезе с Освобождение на жените от магията на "очобо": маркетингова стратегия, която се съобразява с културните норми, а не се конфронтира с тях. Freshness Burger започнаха да продават бургерите със специални хартиени опаковки, които скриват лицата на дамите, когато ядат от храната. 

Резултатът: за един месец продажбите на класически бургери на жени се увеличиха с 213%.

Изводът. 

Понякога въпросът кой ще победи във войната между традициите и модерността е погрешен.
Двете алтернативи са съвместими. Ин и ян, криза и възможност, сит вълк и цяло агне.
Изтокът умее да интегрира противоположностите.
А маркетингът трябва да е съобразен с културата.
Това значи да сме креативни в контекста.
Добре е да помним тази перспектива.

------------------------------
Забележка: статията излиза като огледална публикация в специализирания блог Междукултурни умения.

Кръгове и социoметрия в Google+

Един разговор за управлението на кръговете в Google+ ме вдъхнови да потърся теоретичните основи на кръговете в Г+. Защото има такива. Концептуално кръговете в Г+ са онлайн приложение на социометрията, създаденa от Джейкъб Морено. 

Какво е социометрията?

Това е метод за изследване на отношенията между хората, на неформалната структура в човешките общности и на степента на близост, доверие или авторитет между членовете на общността. Как така?

Ето един пример: рисуваме в центъра на лист кръг, с който обозначаваме себе си. След това нанасяме други кръгове, за да обозначим свои познати - например съучениците ни от гимназията. Разполагаме всеки на такова разстояние от нас, че да покажем степента на близост, която чувстваме към съответния човек. Или пък да определяме към кого от колегите в офиса можем да се обърнем при професионален проблем. Или с кого бихме споделили съкровена мечта, вярвайки, че няма да ни се присмее. 

Няма как всички да са на еднакво разстояние. Доверието, симпатиите, близостта много често са различни, нерядко са несиметрични и понякога не са двупосочни. Социометричната техника за представяне на отношенията се нарича социограма.

Пример за социограма: Джон и неговите познати нюйоркчани.

Пример за социограма: Джон има 16 приятели и познати от времето, когато е живял в Ню Йорк. С някои се знае от офиса, с други е ходил на футболни мачове, с трети се е запознал в кварталната кръчма. Някои от познатите му също се познават и това е отбелязано с линиите помежду им. Тези, които Джон чувства по-близки, е разположил по-близо до себе си. Някои са доста отдалечени и вероятно Джон няма добри чувства към тях (поне според това, което Джон знае и си представя за техните отношения). Подчертавам: социограмата отразява субективните възприятия на Джон на отношенията му с хората. Например някой от хората, които той е разположил близо до себе си, може в своята социограма да постави Джон на доста по-голяма достанция! 

Същият принцип е приложим спрямо цели категории или групи от хора. Вярно, тогава има по-голямо обобщаване, но точно това се доближава до идеята за кръговете в Гугъл+. 

Категориите от познати на Джон.

Най-близо до Джон са хората, които нарича VIP (най-близките роднини и приятели) и FRIENDS. Следват братовчедите и лелите от RELATIVES, колегите от OFFICE  и съседите от NEIGHBORS. Хората, с които се среща във фитнеса или с които кара колело в парка, са SPORT. С трите хикса показваме, че има хора, които Джон не иска нито да вижда, нито да чува.

По подобен начин в Google+ категоризираме контактите си в тези категории, които са важни за нас. И ако социометрията е създадена, за да мери човешките отношения, то Google+ ни дава възможност да мерим и собствените си интереси. Всъщност, това е и една от основните му разлики с Фейсбук, който навремето стартира като пространство за среща на реално познаващи се хора. +Guy Kawasaki обаче още през ранната 2012г. настояваше, че системата Google+ не е просто за хора - тя е за страсти и интереси.

Ето например Анна и нейните интереси. 

Да приемем, че Анна има пет кръга: Семейство, Фотография, Готвене, Мода и Онлайн Пазаруване. Анна е настроила системата така, че да получава известия за всяка публикация на хората от Семейство (затова съм го оцветил в синьо). Освен това Анна иска да получава колкото може повече публикации от Семейство в общия поток от новини (затова връзката от кръга към Анна е по-широка). Това се отнася и за Готвене и Фотография. Анна е решила да получава по-малко публикации в потока от кръговете Мода и Онлайн пазаруване.

Практически това, което е направила Анна, е социометричен избор по интереси. 

Най-важното за социометричните отношения в кръговете на Google+: 

1. Те са индивидуализирани - всеки потребител е свободен да създава кръгове, така както му харесва. Кръговете отразяват моя свят и моите интереси. Аз съм активен агент и създавам света си според личните си предпочитания. Затова е важна онлайн идентичността, която изграждаме; затова е полезно да имаме подробни профили и релевантно съдържание - по този начин ясно заявяваме кои сме и помагаме на другите да преценят дали да ни добавят в хръговете си. 

2. Отношенията не е задължително да са симетрични - аз добавям Иван, той мен - не. Тогава ще мога да чета само публичните публикации на Иван. Несиметрично е и това, че можем да настроим колко информация да получаваме от даден кръг. Също несиметрично е, че можем да избираме с кого какво да споделяме и колко дистанция да поддържаме. Дори това, че можем да си "поръчаме" известия всеки път, когато хората от даден кръг публикуват нещо, е несиметричност (примерно аз получавам известия за кръга VIP).

3. Динамични са - можем да преместим един човек от един кръг в друг, а може да е в 2-3 кръга едновременно. Можем и да го премахнем от кръговете. Можем да променим интензивността на информацията от един или друг кръг, в зависимост от моментен интерес или тенденция (например по време на актуални политически събития, които ни интересуват, можем да настроим системата така, че да получаваме повече информация от кръг с условното име "Новинарски сайтове").

Как да станеш атрактивен кандидат за Google (и не само)?

Революцията в технологиите води до промени в образованието, в организацията на информацията, в поведението на партиите, в обществените процеси, в компаниите. Последните променят  и начина, по който подбират хората си. Ето един пример с любимата ми Google. 

В New York Times има хубава статия от Томас Фридман за посещението му в Mountain View и разговора му с +Laszlo Bock, един от най- важните хора в Google по отношение на подбора и управлението на човешките ресурси. Поводът за срещата бе изказването на Бок, че високият академичен успех и резултатите от тестовете не са надеждни критерии за наемане и нямат висока стойност за предсказване на професионалното представяне. Но ако е така, какви критерии са надеждни, с по-висока степен на предсказуемост? Ласло Бок изяснява това. Важно е да имаме предвид какво прави Гугъл, защото така ще можем да прозрем бъдещите практики в подбора на хора!

Ето накратко същността: Кои са най- важните качества, за да те наемат в Google? 

1. Обща познавателна способност. Това не е коефициентът на интелигентност, нито когнитивно качество като супер памет или устойчиво внимание. Това е способността да се учи и да се обработва в движение. Това е способността да се свържат точките, от отделни частици информация да се сглоби цяла картина. В Google оценяват това с помощта на структурирани поведенчески интервюта, конструирани така, че дават висока предсказуемост.
2. Лидерство. Бок го нарича спешно лидерство. С други думи, добрият кандидат трябва да бъде най-напред добър екипен член, който в определена ситуация да може да заеме позицията на лидер и да поведе груповия процес, а след като проблемът е решен или задачата - изпълнена, да се върне към обичайната си роля на човек от екипа. В други източници съм срещал такова поведение под името ситуационно лидерство.
3. Собственост. Това е чувството за отговорност към работата на компанията - че тя е твоята компания, съчетано със самостоятелната власт и смелостта да се намесиш, да  предприемеш действия. Това е да покажеш, че те е грижа.
4. Смирение. То има две измерения : (а) междуличностно - да създаваш пространство за останалите в екипа, не се стремиш да си център на вниманието или да доминираш над всички процеси, и (б) интелектуално - да бъдеш интелектуално скромен - само скромните хора са в състояние да се учат, защото те признават, че не знаят достатъчно.
5. Опит. Не е изненадващо, че според Бок това е най-маловажното качество при подбора на персонал. За Гугъл не е приоритет да наеме човек с 10-годишен опит на дадена позиция. Ако можете да учите, ако сте адаптивни и креативни в различен контекст, ще развиете експертизата си.

Това са най-важните критерии за наемане на персонал в Google. Изглеждат ми разумни и адекватни на времето, в което живеем. Пък и Гугъл не са единствените. Дори в България имаме пионер: +Svetlin Nakov създава +Software University (Софтуерен университет), който даже без да е акредитиран, е близо до идеята на Google, че дипломата съвсем не е най-важна!

Що се отнася до мен, като психолог изпитвам задоволство, защото статията отново подчертава, че и в ерата на IT революцията единственият устойчив човешки капитал са меките умения - лидерство, работа в екип, социални умения, адаптивност, креативност. А пък нали с това се занимавам... :)

"Живите мъртви" и психологията на ръба

Промоционалният плакат на
Живите мъртви от 2010г.
Изображението се използва
по правилата за
честна употреба.

Снощи, след няколкомесечно прекъсване, продължи четвъртият сезон на сериала +The Walking Dead  (Живите мъртви, както е известен в България). Това беше добър момент за почитателите му, сред които съм и аз :)

Постапокалиптичният сюжет за живота на шепа хора, оцелели след злощастна зараза и превръщането на почти цялото човечество в зомбирана хищна тълпа, не е нов - киното и литературата отдавна експлоатират тази идея. Постижение на екипа е, че успешно създава потискаща, злокобна и понякога безперспективна атмосфера. Но изключителното в този сериал е майсторството, с което сценарият използва психологията на ръба*. 

Освен трилър и хорър, Живите мъртви е и психологическа драма. В него има няколко елемента, заслужаващи отбелязване: 

Първо, вземането на решения в екстремни ситуации. Когато нямаш време да мислиш и трябва да направиш бърз избор, или когато стресът е силен и ограничава способността ти за задълбочена преценка, или когато попадаш пред напълно непознат проблем... какво ще направиш? В сериала това се случва много често. Решения, взети под диктовката на инстинка за оцеляване (и в този смисъл рационални, макар често предизвикващи моралните норми), се редуват с решения, които не следват нито логиката на оцеляването, нито на морала. Но това най-добре илюстрира объркаността и хаоса в главите на героите.

Второ, социалнопсихологическите процеси в малка група. Сценаристите на сериала постоянно разглеждат въпросите за конфликта, чувството за принадлежност, сплотяването и разделянето в групата (например Андреа избра да остане с губернатора на Уудбъри), различните лидерски подходи по време на криза (харизматичното, но манипулативно и агресивно лидерство на губернатора на Уудбъри срещу основаното на хуманни ценности лидерство на Хършел), влиянието на различията или на личните отношения върху климата в групата и нейната ефективност, и накрая - емоционалните преживявание на групата и на индивидите при всички тези събития. 

Трето, развитието на характерите.  То е свързано с (а) личностните предиспозиции, които се отключват от (б) процесите в групата и (в) нейната реакция на външните събития. Докато някои персонажи са сравнително по-устойчиви и непроменливи и оттам предсказуеми в поведението си (например Хършел с функцията му на морален арбитър), други понякога се "люшкат" между различни състояния (като Рик след загубата на жена си), а трети се променят поради динамиката на груповия живот и вътрешни процеси (Шейн) или заради фактори като възрастта (Карл навлиза в пубертета и дръзко търси независимост).

Тази триада ме привлече към сериала. Ако човек преодолее идеята, че сюжетът е само е шок и ужас, ще открие интересни психологически моменти.

--------------

* "Психология на ръба" - харесва ми да наричам така процесите на вземане на индивидуални и групови решения в крайно напрегната обстановка. 

Има ли връзка между начина на живот и психичното здраве?

Д-р Роджър Уолш.
Фото: UC Irvine Today

Да. Има такава връзка.

Начинът на живот има значение за психичното здраве. Д-р Роджър Уолш, професор в University of California Irvine, въвежда термина терапевтични промени в начина на живот (therapeutic lifestyle changes, или накратко TLCs), за да опише как хората могат да увеличат своето благополучие и душевно здраве.

Терапевтичните промени начина на живот включват осем области на човешката дейност. Ако сте проактивни и постоянни, дори чрез малки промени в тези осем области, бихте могли да увеличите чувството си за контрол над живота си, за добруване, покой и хармония със събе си, и в крайна сметка може да заживеете много по-добре (в психологическия смисъл на думата добре) . 

Данните от изследването на д-р Уолш са публикувани в сп. American Psychologist през януари 2011г., а тук накратко предавам съдържанието. 

Осемте области на промени в начина на живот са:

Упражнения

Умерените физически упражнения има пряка връзка с чувството за благополучие. Хората, които са физически активни, се чувстват по-добре от тези, които не прибягват до физически упражнения. Ако правите редовно упражнения, ще подобрите когнитивните си функции: внимание и памет (включително в напреднала възраст!), а на физиологично ниво ще подпомогнете образуването на неврони в мозъка. 

Диета

Храненето е важно за психичното здраве. Важно е да се ядат повече разноцветни плодове и зеленчуци (т.нар. диета на дъгата) и риба (богата на омега-3 мазнини). При децата има връзка между вида на храната и училищните им постижения. При възрастните съществува положителна корелация между избора на храна, от една страна, и поддържането на когнитивните функции и ниските нива на психопатология, от друга. 

Природа

В продължение на хилядолетия природата е била обичайната човешка среда. Индустриалното общество създава заетия градски човек, който е по-дистанциран от природата. Ако прекарвате повече време в природна среда, ще избегнете изкуственото железо-бетонно-пластмасово обкръжение, ще се спасите от медийния потоп, а за сметка на това ще повишите познавателните си способности и психологическия си баланс. 

Добри отношения

Поддържането на добри междуличностни отношения е важно за психичното ви здраве, а освен това ще подобри социалните ви умения. В бестселъра Изключителните Малкълм Гладуел разказва историята на градчето Росето в САЩ, която безусловно доказва положителната връзка между социалните взаимоотношения на хората и тяхното здраве и чувство за благосъстояние. Така че, срещайте се и прекарвайте време с близките и приятелите си.

Отдих и забавление

Имате потребност от баланс между работата и почивката. Имате нужда от пълноценно свободно време. Заниманието със странични интереси ще ви донесе множество психологически "печалби". Например, свирене на музикален инструмент, рисуване, спорт, пикници, разходки, подреждане на пъзели, алпинизъм и така нататък се считат за благотворни развлекателни дейности. 

Релаксация и управление на стреса

Техниките за релаксация смекчават въздействието на хроничните стресори. Като ги прилагате, можете да намалите тревожността, безсънието, изгарянето, и паническите разстройства. Медитацията и йогата ще ви донесат усещане за спокойствие, ще неутрализират отризателните емоции и ще ви направят по-емпатични. Психотерапията и коучингът пък ще ви помогнат да развиете уменията си за самостоятелно управление.  

Религиозно или духовно участие

Трансцеденталните преживявания са жизнено важни за повечето хора. Има връзка между духовните преживявания и психичното здраве. Любовта и прошката могат да насърчат повишаването на благосъстоянието и намаляването на тревожността, депресията и употребата на наркотици. Хората, които редовно посещават църковни литургии, съобщават за по-високи нива на психологическо благосъстояние, отколкото хората, които не ходят на литургии. Ако не можете да посещавате църква (или не желаете, защото сте атеист/агностик), може да потърсите друг начин да развивате духовната страна на съществуването си. 

Допринасяне и служене

Даряването и доброволчеството са примери за алтруизъм, които помагат не само на получателите, но и на даващите да се чувстват по-добре. Открита е корелация между нивото на алтруизма и психичното здраве. Хората, които доброволстват, са психологически по-здрави. Те са и по-щастливи (по данни, измерващи тяхното субективно усещане за благополучие). И между другото, живеят по-дълго. Така че не чакайте - правете повече добро! 

Забележка: за последната сфера на живота д-р Уолш изрично подчертава, е полагането на грижи за близък, който е тежко болен или с деменция, не действа оздравително за помагащия - напротив, може да доведе до прегаряне (изчерпване, на английски burnout).

------------------

Имайте предвид, че в психологията корелация не значи причинно-следственост (каузалност). Тоест, няма гаранция, че ако промените нещо в живота си, непременно ще сте по-здрави. Но данните говорят, че има такава тенденция и че при промени в осемте области на живота, има положителни промени и в нивото на психичното здраве. 

------------------

Изследването на д-р Уолш е направено на базата на данни от САЩ и американския начин на живот. Дали обаче в препоръките за промени има значителна разлика между САЩ и България? Преценете сами!

Какво е "Аха момент"?

Архимедовата Еврика сигурно е най-
известният Аха момент в 
историята на науката.

Аха момент наричаме прозрението, когато открием нещо ново. Нещо, което преди е било неизвестно за нас. Често "просто като фасул" (както казват в Хасково), но невидимо решение. Откровение. Психологията го нарича още инсайт.  

Аха! преживяванията не идват изневиделица. Не можем да ги планираме. Стивън Джонсън е прав, че средата може да стимулира творчеството. В този смисъл, можем да си помогнем, като създадем предпоставки, но това все пак не гарантира, че Аха!-то ще дойде. Психолозите, изследващи творчеството, говорят за две фази на Аха момента: първа, в която усилено изучаваме, изследваме, събираме информация и опитваме да я обработим, за да стигнем до решение на даден проблем. И втора, в която прозрението идва. 

Същата подготовка е налице и когато искаме да помогнем на друг да преживее подобен момент. Ще споделя един детски Aхa момент. Представете си деца от детска градина, които никога не са садили цветя, и никога не са виждали корените на цветето. Вижте (и чуйте) как децата реагират  когато виждат за корените на цветето. 

"Ваканция в Средните векове" или "имало едно време" в сегашно време

В края на 2013г. издателство Точица издаде две прекрасни книги: "Ваканция в Средните векове" и "Вкусна география."  Тогава писах в Google+ профила си накратко за "Ваканция в Средните векове". Тук вграждам поста си, за да не се повтарям, но под него ще допълня още неща.

Сега ще разкажа за гениалния начин, по който "Точица" представя средновековния живот. Гениалното е, че авторът Зорница Христова прави работилници за деца на принципа учене чрез правене. Така малките научават повече и с по-голямо желание, отколкото в училище. Съчетанието на правенето с увлекателните истории и прелестните илюстрации в книгата постига не само образователен ефект в буквалисткия смисъл: да запомнят нещо. Всъщност децата стават сътворци на нова реалност. В нея има всичко: средновековна мода, архитектура, суеверия, дори любов. Така дори представянето на книгата може да се превърне в приказно събитие. Ето малко снимки от него:

Средновековни жители на Средец на гости на малките софиянци.

Следва средновековен градеж: врата с арка.

За арката се използват препечени бисквитки, слепени с локум.

След това се нанася белтъчен крем с пудра захар,
който засилва спойката между бисквитките.
Пък и прилича на хоросан.

Ето част от зидарията (а знаете ли, че
думата зид се използва и в Румъния?)

Арката е готова, но остава легнала, докато
се втвърди белтъченият крем.

След това сцената е готова да разкаже история с кукли.

Може да участват кукли на хора...
...но може да се появи и змей :)

А ето арката пред ротондата "Св. Георги" в София,
която е вдъхновила строежа с бисквити.

Ето и две страници от съдържанието на книгата.
Вляво: градското тържище. Хора от различни социални класи се срещат. Вдясно: как да си направим сами накит за глава (вероятно за момичета)...


А тази апетитно изглеждаща слама не е за ядене. Тя ще послужи за замесването на кирпич.

Какво е кирпич ли! Това е смес на глина, пясък, пръст, вода и слама. Оформя се като тухли, които след изсъхването се използват за зидане. Това е прастара строителна техника, която се е използала масово в Средновековиете. Все пак, само велможите можели да си позволят каменни дворци. Ето я и кирпичената тухла!

Кирпичена тухла.

Глинена паница, направена от деца.

А на тези снимки виждате византийски шах. Играели го не на квадратна, а на кръгла дъска. Кафявите и белите фигури  са ръчно изработени от глина от децата - изследователи на Средновековието.

Какво е достойнството на всичко това?

Представянето на живота в бъдещето или миналото не бива да се ограничава само с обясненията, че е игра, проява на творчество, бягство от реалността, или проекция на собствени скрити преживявания чрез фантазия, или че придава съвсем различно въприемане на историческото време... То е всичко това, но и друго. То усилва способностите за създаване на сюжет, изграждане на характер, създаване на причинно-следствени връзки, за усет към детейла и отношението му към цялото. Например от една парче керамика, част от питос, може да се навърже разказ кой го е направил, с какво предназначение, какво му се е случило и т.н. Може да се разкаже бита, може да се вплете любовна случка, може да се свърже с конкретно историческо събитие.

И това е историческата заслуга на издателство "Точица"!

Корицата на книгата, преди написването на заглавието.

- - - - - - -
*питос - голяма глинена делва за съхранение на жито.