Джеймс Търъл - пътешествието на един психолог в изкуството

от: Georgi Stankov

Джеймс Търъл пред най-големия си проект - някогашен 
вулкан, който ще се превърне в обсерватория.

Винаги ме е интересувало как психологията строи мостове към другите науки и области на живота. Ето един пример за прегръдката на психологията и визуалните изкуства: арт инсталациите на Джеймс Търъл - един от най-значимите творци на нашето време.
През 1965г. Търъл завършил перцептуална психология в колежа Помона в Калифорния, но изкуството станало негова професия за цял живот. Въпреки избора си да създава арт инсталации и дизайн, Търъл не обърнал гръб на психологията. Напротив, творбите му са пример как психологическото познание може да подкрепи и подсили визуалното въздействие на средата.  

Творчеството на Джеймс Търъл е многообразно и силно въздействащо. Основното му изразно средство е играта на светлината и пространството. Пример? Шедьовърът Къща за срещи (The Meeting House), квакерски молитвен дом с отвор на покрива, през който събралите се квакери могат да съзерцават небето. Израснал в семейство на квакери, Търъл е отдаден на вярата си и без да я демонстрира публично, допринесъл за своята общност с този художествен проект. Постройката, намираща се в Лайв Оук, Хюстън, е обикновена и скромна, напълно в духа на квакерското общество. Проникващата отгоре естествена светлина през деня, както и гледката на обсипаното със звезди небе през нощта, освен естетическо въздействие, имат и откровено религиозно послание. Търсеният ефект чрез е бил използване на вертикала да се създаде чувство за свързаност с вселената и Бога. Получило се е.

Подобно свързващо, но не чак толкова трансцендентално усещане създава и творбата Място, което вижда (Space That Sees), която се намира в Музея на Израел в Йерусалим. Тук отново психологията на възприятията върви ръка за ръка с архитектурата и дизайна. Откритият покрив играе ролята на рамка, която от една страна създава дистанция и разграничава наблюдателя от външния свят, а от друга страна го кани да навлезе в него.

Светлинните инсталации заемат голяма част от работата на Търъл. Пример за това е Milk Run - не инсталация, а предизвикателство за сетивата. Milk Run представлява катранено черна стая с вградено осветление, създаващо мистична, почти злокобна атмосфера. Сядаш на пейка и... усещаш. За някой това може да е мястото на мечтаното спокойствие, в което мракът има плътност и може да медитира с часове. За друг това може да е място, в което не би искал да попадне сам в реалния живот, особено нощно време и особено ако вярва в съществуването на свръхестествени сили. 

Джеймс Търъл знае как психологическото знание може да послужи в изкуството. И го показва. На нас ни остава да се насладим и да помислим. Какво по-хубаво от това да комуникираме с и чрез изкуството?! 

Марио де Андраде: "Ценното време на зрелостта"

от: Georgi Stankov

Ласар Сегал: портрет на Марио де Андраде

Марио де Андраде (1893 - 1945) е бразилски поет,  писател, есеист и изследовател на културата. Интелектуалец от най-висока класа, творил през първата половина на 20в., един от бащите на южноамериканския модернизъм.

Книжовното му наследство има култов статус в Бразилия. Днес най-голямата библиотека в Сао Паоло, където де Андраде живял, носи неговото име.

Един от най-великите му текстове се казва "Ценното време на зрелостта". Докато го четох, си мислех за един човек, с когото работих през есента и зимата. Сякаш беше написано за него и за избора, който трябваше да направи. А може би е за всеки един от нас.

Представям моя превод от английски плюс + малко теоретично допълнение.

"Преброих годините си и открих, че ми е останало по-малко време да живея занапред, отколкото е времето, което съм живял досега. 

Имам повече минало, отколкото бъдеще.

Чувствам се като момчето, което получило купа с бонбони. Отначало то ядяло лакомо, но когато забелязало, че са му останали само няколко, то започнало да ги вкусва бавно. 

Нямам време да се занимавам с посредствеността.

Не искам да влизам в срещи, където парадират възпалени его-та.

Дразнят ме завистниците, които се опитват да дискредитират по-кадърните, ламтейки за техните места, таланти, постижения и късмет.

Нямам време за безкрайни разговори, безполезно е да обсъждам живота на другите, които не са част от моя живот. 

Нямам време да управлявам чувствителността на хората, които въпреки хронологичната си възраст, са незрели. 

Не мога да понасям какво правят хората, борейки се за власт.

Хората не обсъждат съдържанието, а само етикетите. Времето ми стана оскъдно да обсъждам етикети. Искам същността, душата ми бърза... 

Няма много бонбони в купата...

Искам да живея до човечни хора, много човечни, които се смеят на собствените си грешки, и далеч от такива, които са станали самодоволни и самонадеяни от триумфите си, далеч от такива, изпълнени с чувството за собствената си важност.
Искам да съм с такива, които не бягат от отговорностите си. 
Които защитават човешкото достойнство. 

Такива, които избират да са на страната на истината и честността.

Важно е само това, какво прави живота ни ценен за живеене. 

Искам да се обградя с хора, които знаят как да докоснат сърцето на другите.

Хора, които от ударите на живота са се научили да израстват с доброта в душите си.

Да... аз бързам... да живея със силата, която само зрелостта носи. 

Възнамерявам да не пропилея нито едно от лакомствата, които са ми останали. Сигурен съм, че те ще бъдат още по-прелестни от тези, които съм изял досега.

Целта ми е да стигна до края доволен и в мир с любимите си хора и със съвестта си.

Надявам се, че вашата цел е същата, защото така или иначе и вие ще стигнете до края..."

* * * * * 

На английски: The Valuable Time of Maturity.

* * * * *
Малко теоретично допълнение:

В психологията на развитието има една много уважавана теория: на Ерик Ериксън за стадиите в психосоциалното развитие на човека и за кризите на различните възрасти.

Ериксън казва, че по пътя от люлката до гроба човек преминава през 8 стадия. Всеки от тях носи "криза" - предизвикателство, с което трябва да се справим. За малките бебета това може да е доверието към околния свят, за тийнейджърите - изграждането на собствена идентичност, и така нататък.

Седмият стадий продължава  от около 35-ата до около 65-ата година. Това е времето на избора Генеративност срещу Стагнация. Въпросът е как да направим живота си ценен - такъв, че да си струва. В популярната култура сте го чували като "криза на средната възраст" - време, когато човек преразглежда себе си, живота си, връзките си... "Ценното време на зрелостта" засяга именно тази екзистенциална тема. Въпросите на Марио де Андраде са на място:  Какъв съм? За какво си струва да се раздавам? С какви хора искам да срещам? Какво искам да предам на другите? Метафората за купата с бонбони направо ми напълни душата! 

Детската площадка на моите мечти - работилница за малки, големи и още по-големи момичета и момчета

от: Georgi Stankov

Как е правилно да казваме: работилница или уъркшоп? Харесвам "работилница" - стара, красива, богата българска дума. Пък и блогът ми отначало се наричаше така :) 

Та тук става дума за една работилница: "Детската площадка на моите мечти".  

Тя се случи на 28 ноември 2012г. в рамките на Софийската архитектурна седмица. И не само че се случи, ами се получи! Много съм удовлетворен и от това, което +Zornitsa Hristova писа за нас в блога си Точица. 

Крайъгълният камък в идеологията на тази работилница беше идеята за детското включване. За участието на децата при вземането на решения за тяхната среда и начин на живот.  И за психологията като медиатор в срещата на деца и възрастни. Искахме професионалистите (млади архитекти и дизайнери) да имат време и пространство да слушат децата и да работят с тях като равни. Казано с думите на кака Лили от "Неделно междучасие": работилница за малки, големи и още по-големи момичета и момчета! :)

С колегата +Turkan Fırıncı за първи път направихме работилницата на Измирската архитектурна седмица в началото на октомври. Сега представянето ни в София беше още по-шлифовано. Почувстах момента, в който достигнах до есенцията на нещата и като философия, и като техническо изпълнение. 

Споделям малко снимки от Софийската архитектурна седмица, с надеждата, че ще предадат поне частица от творческата енергия на този ден. 

Брифинг за архитекти и дизайнери. Сред тях е бъдещият звезден архитект Тодор Бояджиев. Тук споделихме подхода си за работа с деца и своя принос в теорията, наречен 5 функционални измерения на детските площадки.

Учениците започват да пристигат. Тези са от великолепното
20 ОУ "Тодор Минков" - София

Две студентки от специалност Дизайн на детската среда в НХА работят
в екип с две ученички, които пък си мечтаят да станат дизайнери.

Ето я и блестящата г-ца Стефка Терзиева.

И очарователният Тони Поповски от Македония.

И забележителната Мариана Сърбова. 

И обаятелната Ани Бодакова. 

Преди всички и над всички: ДЕЦАТА!
Красиви, жизнерадостни, енергични, творчески, умни (и остроумни)!
Леле мале, (да възкликна патетично) какъв прекрасен народ сме!

Мариана и Тошко в акция.  Когато човек има потенциал да общува с деца,
си е направо грехота да не го поощриш!

В далечината: Христина Пчелинска. До колоната: Румяна Маргаритова.

Клъц - техниката е основен похват в такива работилници.

Един от главните дизайнери: Андрей Маргаритов, 
с майка си и колежка от екипа.

Тони с две от "своите" деца и общия им проект.

Розалина дойде уж да следи какви ги върши племенникът й Марио,
но не се сдържа и се включи в работата.

Мда... както вече казах: и умни, и красиви!

И ние не пропуснахме да се наредим до децата :)

Георги Танев сияеше от радост като слънце на Беглика!

Зеле :D

Ето и готовите проекти на малките групи, които работиха по време на работилницата: 

№1

№2

№3

№3 (страничен изглед)

№4 (проект на едно дуо)

№5 и №6 - два самостоятелни проекта

№7 

№ 7 (страничен изглед)

№8 (самостоятелен проект: пързалка, която прилича или на слон, или на мишка)

№9 (може би любимият ми проект, снимах го на фона на знамената на Софийската архитектурна седмица, които волно се вееха в парка пред подстъпите към НДК)

* * *
На края благодаря на Делчо Делчев и +Boyka Ognyanova за подкрепата при организацията на работилницата!
Край.

Образованието - трески или деца за дялане?

от: Georgi Stankov

ЧЕ ОБРАЗОВАНИЕТО трябва да се промени, е ясно. 

Че учителите се деформират от уродливата система,

Че пияната учителка Илияна Иванова е колкото грешна, толкова и жертва, 

Че има малоумни, корумпирани и зли учители, 

Че в образованието има недомислици като ужасните учебници,

Че съученици се пребиват вместо "Добро утро",

Че много родители са духовни и материални чалгари,

Че децата възпроизвеждат в обществото същата простотия, на която са били подложени в обкръжението си, 

всичко това е ЯСНО. 

Но нито децата, нито учителите са истинските трески за дялане в системата на образованието.

Какво може да се промени към по-добро? 

• Да се въведе обучение в "меки умения" като част от основната учебна програма. 
• Децата да учат за личностно израстване, социална интелигентност, решаване на конфликти, емпатия и самоконтрол. Бих въвел такива курсове и за учителите и директорите, за да може тези "неща" да станат част от училищната култура. 
• Учителите да имат повече свобода да преподават. Образованието да измести фокуса си от формалното оценяване на това дали учителят следва плана на министерството и дали попълва редовно материалната книга към това дали има творчески подход на преподаване, съобразен с контекста на училището и учениците в него. 
• При децата да се стимулира развиването на умения за мислене, вместо папагалското запаметяване на факти, които ще бъдат забравени веднага след изпитването. 
• Учебната програма да се промени, така че учениците да могат да се съсредоточат върху своите силни страни, възможности и страсти, вместо да се измъчват с дисциплини, в които са слаби. Достатъчно ми е да знам основните закони и принципи на физиката, а не да правя сложни изчисления. Учебната програма трябва да се нагоди и според стила на учене на различните ученици. 
• Учениците да имат право да изразяват себе си - да изказват мнения, да предлагат решения, да творят. Вместо да осакатяваме, окалъпяваме и окастряме децата, те могат да растат с идеята, че различието е естествено и че за много неща няма само една възможна истина и само един възможен начин.  Сега енергията на децата се пилее на вятъра или е насочена към разрушение и саморазрушение. 

И всички тези неща не струват много пари, нали?
Те струват друго: (1) смелостта да сме визионери, (2) смелостта да направим реформа и (3) смелостта да сме търпеливи и да поддържаме избраната посока, докато промяната се случи. 

Възходът и падението на Дидерик Стапел: размисли около етиката в психологията

от: Georgi Stankov

Една от най-важните професионални теми, за които исках да пиша през годината, беше историята на Дидерик Стапел. Темата е значима, защото засяга професионалната етика на психологията и репутацията на нашата общност пред обществото. 

Защото Стапел не е кой да е - той беше професор по социална психология и декан на факултета по социални науки в университета в Тилбург, Холандия. Той беше една от звездите на европейската социална психология. Но-о-о-о...

Проф. Стапел на върха на славата си.

През 2011 година ръководството на университета заподозря, че Стапел фалшифицира данните за научните си публикации и започна разследване срещу него. Стана ясно, че поне 55 от 123-те академични статии на Стапел съдържат манипулирани данни. За да получи определени резултати, той сам си съчинявал даннните, или пък фалшифицирал и подменял реално получени данни. Както казваме на български: не статистика, а стъкмистика. 

Реакцията на Тилбургския университет беше категорична: незабавно отстраняване от заеманите академични позиции. Преди десетина дни излезе и окончателният доклад от разследването в университета, озаглавен "Flawed science: The fraudulent research practices of social psychologist Diederik Stapel". 

Един от участниците в академичната бъркотия коментира: 

Никога не съм имал каквото и да е подозрение. Той се ползваше с голямо доверие, декан на факултета, брилянтен, успешен, за мен нямаше индикатори, че не трябва да му вярвам. И в това не бях единственият.

Постъпките на Стапел нанесоха страшен удар върху репутацията на социалната психология. Да, има огромна армия от добросъвестни учени, които работят по правилата: стартират от дадена теория, поставят си хипотези, разработват и прилагат методики за изследване на участниците. Един Стапел обаче беше достатъчен, за да се взре светът в психолозите и да повдигне въпросително вежди. Холандското правителство през годините беше отпускало грантове за "научните" изследвания на Стапел на стойност 2 200 000 евро, а сега се оказа, че той е злоупотребил с парите на обществото. Потърпевши са не само данъкоплатците: измамени са също студентите и колегите му, които са ползвали данните за свои разработки. Измамени са и списанията, публикували статиите му. 

Историята със Стапел все пак има и положителен елемент. За психолозите като общност това беше началото на катарзис, породен от оживените дискусии за социалната отговорност на професията. Похвална е и реакцията на университета в Тилбург, който показа ясно, че никой не може да се заиграва с правилата на академичната работа. Мисля, че всеки начинаещ изследовател в областта на социалните науки трябва задължително да прочете доклада.

Ще призная, че именно историята на професор Стапел ме накара да открия блог за изследването Haskovo Playgrounds: In a Transition from Communism to the Modern Times. Блогът е своеобразен архив на всички дейности по изследването - с видео, с фотографии - просто няма как да говорим за измисляне и фалшифициране. Трябва да пазим доверието на обществото и да не забравяме, че в крайна сметка психологията служи на обществения интерес!

Очаквайте скоро!

от: Georgi Stankov

С Тюркан Фърънджъ по време на презентацията Haskovo Playgrounds: In a Transition from Communism to the Modern Times

В момента съм на обучение по дебрифинг и нямам възможност да направя своевременно обещания подробен (фото)репортаж за участието ни на Софийска Архитектурна Седмица 2012. Там бяхме с моя научен партньор Тюркян Фърънджъ и Елиф Кайрян от Измирско детско ателие. Водихме две работилници и направихме една презентация. Да, мога да определя участието ни като успешно :) Казахме каквото имахме да кажем, направихме каквото имахме да направим и за радост срещнахме много съмишленици и потенциални партьори. Очаквайте подробности в края на седмицата! 

Сега мога само да благодаря на всички участници за проявения интерес и за ентусиазма и креативността, с които се включиха в съвместната ни работа! Благодаря също на кураторите Делчо Делчев и Валери Гюров и на екипа на Едно, които организираха това прекрасно събитие!

Посвещение

от: Georgi Stankov

Нямам почти никакво свободно време. След малко ще участвам в панела на Балканските архитектурни фестивали, но искам да споделя нещо важно за мен: 

Реших да посветя уъркшопа Детски площадки, идеи и идеологии, който водих в четвъртък, на паметта на Борис Стругацки. Великият писател фантаст, който почина преди десетина дни, беше един от вдъхновителите на юношеството ми. Той така умееше да разказва истории, с такива (не)възможни светове и идеологии, че откриваше нови посоки пред утъпканите пътеки на мисленето ми.

Оттук насетне всяко следващо издание на уъркшопа ще е трибют на Борис Натанович.

А сега отивам да кова история на Софийската архитектурна седмица, а това не винаги става лесно... както знаем, трудно е да бъдеш бог и психолог!