Вълната на Брус Спрингстийн

от: Georgi Stankov

3 часа и 48 минути. Не, няма грешка. Толкова е продължил концертът на Брус Спрингстийн в Мадрид преди няколко седмици. Страхотно като за 62-годишен рок ветеран. Съмнявам се, че много млади групи могат да се мерят с него. Но нещо, също толкова уникално, е публиката на концертите му. Защото никой и нищо не може да задържи публиката на концерт, който не харесва. 

Само изключителни артисти могат да създадат такава атмосфера, такова споделено усещане, че хората да забравят конкретното време и място и да се пренесат в друго измерение. Артистът е като предавател - той излъчва психичната си енергия си и тя (образно казано) се движи като радио вълна сред хората. А те като ретранслатори улавят вълната и я предават нататък.

Когато прави каквото обича, човек е в състояние на поток (flow) - термин, създаден от Михали Чиксентмихали. Това е пълното отдаване на това, което правиш, сливането с процеса, забравата за всичко останало. Поток е най-творческото и най-релаксиращото състояние на съзнанието. И да, колкото повече сме в поток, толкова по-щастливи сме.

  

Повод за горните разсъждения стана този запис от концерта на Брус Спрингстийн във Флоренция на 10 юни тази година.
Спрингстийн изпълнява класиката на Бийтълс Twist and Shout. Как да наречем този момент: поток, вълна, химия, споделено щастие? Каквото и да кажем, няма да сбъркаме.

Вали като из ведро, но на кой му пука?

Къде да уча психология в България?

от: Georgi Stankov

Ако си кандидат студент и мечтаеш да учиш психология в България, сигурно се питаш "Къде да уча?" 

Има различни начини да си отговориш. Зависи дали предпочиташ по-голям или по-малък град, дали искаш да си в общежитие, къде животът е по-евтин, къде има повече молове, какъв климат ти харесва, ще имаш ли познати земляци в града, къде има по-яки дискотеки... Има всякакви критерии. Ако обаче те интересува качеството на образованието, по-добре да зарежеш повечето от тях. 

Има друг начин да отсееш университетите у нас. Нарича се Рейтингова система на висшите училища в България. 

Министерството на образованието се е опитало да събере най-важните критерии за качеството на образованието по всички специалности в България. Класацията на специалността психология включва 6 български университета, които обучават психолози. Взети са предвид мненията на завършилите университетите за тяхната подготовка, но са потърсени и независими мнения - например оценката на Националната агенция за оценяване и акредитация, както и предпочитанията на бизнеса. Взети са предвид и по-малко впечатляващи, но важни фактори като например дали учебните заведения се занимават с научно-изследователска дейност, колко интензивно е обучението, дали преподавателите пишат стойностни трудове (критерият е дали са цитирани често от други автори), какво е нивото на теоретичната и практическата подготовка, какъв е броят на хабилитираните и хоноруваните преподаватели, какъв е средният осигурителен доход на работещите психолози и т.н. Изглежда ми като едно добро начало за определяне на основните критерии какво прави един университет добър. Извън класацията са три университета (Бургаският, Шуменският и Русенският), в които психология се преподава  отскоро и за които все още няма достатъчно данни. 

Рейтинговата система обхваща 6 направления: 

Учебен процес, Осигуряване на учебния процес, Научно-изследователски процес, Социално-битови условия, Престиж и Реализация. 

Максималната оценка е 100. 

Класирането: 

Софийски университет "Св.Климент Охридски" - 72 точки. 

Нов български университет - 57 точки. 

Пловдивски университет "Паисий Хилендарски" - 49 точки. 

Югозападен университет "Неофит Рилски" - 47 точки. 

Варненски свободен университет "Черноризец Храбър" - 46 точки. 

Великотърновски университет "Св.св. Кирил и Методий" - 46 точки. 

Резултатите показват разлика между психологията в Софийския университет и останалите университети. По обективните външни индикатори (за които не са анкетирани завършилите психология на различни места - ясно е, че те могат да се пристрастни) СУ получава най-високи оценки по всичките 6 измерения на оценката.

Какво искат мъжете?

от: Georgi Stankov

Днес прочетох този виц:

Майка казва на 30-годишния си син: "Сине, виждам, че ти е трудно да си избереш спътница в живота, затова реших да ти помогна. На пет хубави момичета дадох по 100 лева за една седмица, за да видим какво ще направят с тях, а според резултатите ти сам ще прецениш коя е най-подходящата". 

След една седмица момичетата се явяват пред "журито" и отчитат резултатите. 

Първата: "Аз похарчих всичките пари за дрешки и козметика, даже не ми стигнаха, та взех назаем още 50 лв. от една приятелка". 

Втората: "Аз похарчих точно 100 лв. за развлечения - ходих на концерт на "Пайнер" и после се почерпихме с приятели". 

Третата: "Аз похарчих 50 лв. за двудневна почивка на морето, а останалите 50 си ги спестих". 

Четвъртата: "Аз не съм похарчила нито лев, защото си имам достатъчно пари за всички нужди". 

Петата: "Аз също не съм похарчила нито лев, даже добавих 50 лв. от себе си". 

Майката попитала сина си: "Е, какво ще кажеш, сине, коя от петте си избираш?". 

А синът отговорил: "Ей оная, с големите цици!". 

* * *

За сина няма значение дали избраницата му е спестовна. 

Как ви изглеждат отношенията майка - син?

Очевидно синът си има работа със свръх-протективна майка.  Цяло чудо е, че е оцелял и е отговорил така подобаващо. Какво казва на майка си той?

Този 30-годишен син казва, че иска уважение. Той не иска майка му да му търси жена. Нито желае някой да му казва "Прави това и това." Може би осъзнава, че в очите на околните може да изглежда като Пулейко* и това не  му харесва. Той иска независимост и свобода да определя сам критерии за мъжките си избори.

И, по дяволите, той иска да срещне женственост! Дреме му на хурката, че според някой жена му трябва да е спестовница, чистница или нещо подобно. Това звучи достатъчно безполово. А той иска да вижда в жената именно жена. Което още значи, че той иска секс. И защо не? Всички искаме секс. В една от книгите си Казандзакис пише, че е лесно да кажеш "Не хапи" на някой, който няма зъби. Но какво да прави този, който има 32 здрави зъба? Така е и с героя от вица. Очевидно съдбата не го е лишила от възможността да задоволява нагона си, така че защо да не иска?

------------------------------------------------------------------------

Забележка: Пулейко е герой е великата приказка на Никола Русев "Приказка за Стоедин". Пулейко олицетворява люхия малоумник, шматката и лигльото.

От търсачката: да се показвам гол пред жени

от: Georgi Stankov

Започвам нова рубрика: от търсачката. В нея ще пиша по ключови думи и изрази, по които различни посетители са стигнали до блога. 

Статуя от Музея на секса в Амстердам. Снимка: Иван Иванов

Първият израз е "да се показвам гол пред жени". С него някой е попаднал на статията Гола психотерапия.

Голямото желание на някои хора да се показват голи се нарича ексхибиционизъм. 

Смята се, че ексхибиционизмът е психично разстройство, за разлика от социално приемливата (или поне обяснима) голота на стриптизьорките, моделите в художествени училища или разсъблечените активистки на ПЕТА.

По отношение на пола, обикновено ексхибиционистите са мъже. Обикновено не са агресивни. Най- често се представят данни за случаи, при които дебнат в засада в някой парк, показват се и след това се скриват. В корените на поведението им лежат зле контролиран нарцисизъм и неправилно използван сексуален нагон.

В едно психологическо изследване на извадка от 185 ексхибиционисти бил зададен следният въпрос: 

Как бихте искали да реагира човек, ако изложите интимните си части пред него/нея? 

Отговорите били:

Бих искал да имам сексуално сношение (35,1%), 

Не е необходима някаква реакция (19.5%), 

Също да ми покажат своите интимни части (15,1%), 

Възхищение (14,1%), 

Каквато и да е реакция (11,9%), 

Гняв и отвращение (3,8%), 

Страх (0,5%).

Така стои въпросът с мотивацията на ексхибиционистите. А каква е мотивацията на човека, написал култовата фраза "да се показвам гол пред жени" - това не знам :)

Как се прави социално-психологически експеримент?

от: Georgi Stankov

Пламен Димитров

Днес в предаването "Хрътките" по bTV Action имаше любопитен разговор на водещата Валентина Войкова с психолога Пламен Димитров. Темата беше социалният експеримент на екипа на предаването със следния сюжет: 

Родител оставя детето си (момиченце на около 7 години) на напознати хора в парка "за две минути", за да купи вода. В това време идва друг човек и взема детето.  Какво ще стане след това?

Пламен Димитров е председател на Дружеството на психолозите  в България и професионалната му компетентност е безспорна. Той обясни основните правила на социално-психологическите експерименти и защо журналистическият социален екперимент не е адекватен. Той може да става за репортаж, но не и за сериозен разговор на тема човешко поведение. 

Въпреки, че водещата не оставяше д-р Димитров да разясни пространно нещата през перспективата си на психолог и често го прекъсваше, все пак зрителите можаха да научат, че: 

• Хората използват сложен комплекс от поведения. Поведението на детето е индикатор, по който възрастните се ориентират дали то има доверие на друг човек. Заснетите със скрита камера в експеримента са следили дали ги има тези ресурси, които да гарантират предаването на грижата. Хората четат много сигнали и понеже имат много опит със взаимодействието деца - възрастни, разчитат имплицитните сигнали в детското поведение като достатъчно успокоително. Те наблюдават изключително много показатели, а това, че не ги осъзнават, не значи, че не ги взимат под внимание. 
• Ако си поставяме за цел да разберем какво значи експериментално наблюдение на такива поведения, трябва да наблюдаваме микроповедения. Ако "разчленим" записа на много малки детеайли и го наблюдаваме от различни гледни точки, ще видим достатъчно индикации за един чувствителен възрастен, че ситуацията не съдържа заплаха за детето. 
• Изследването може да се проведе и коментира в определен контекст. Например в случая инсценировката на "Хрътките" беше проведена в парк, където хората обичайно имат определени поведения и начини на възприемане на ситуацията, които са различни от реакциите и поведенията им в друга среда. 
• Писаните правила и закони трябва да стимулират онези неписани преживявания, емоции и ценности, онези модели на поведение, които хората организирано включват, за да доведат до реакция действията си. Поведението не се дефинира със закони. То може да е обусловено от законите, но в крайна сметка хората чрез волята си, преценките си, възприятията си, решенията си и отговорностите си го правят. 
• Когато лъжеш хората, за да предизвикаш наблюдения върху тяхното истинско поведение, има голяма доза вероятност интерпретацията, която получаваш, да е дефектна. Социалните експерименти се правят в лаборатории или в специални условия, които се контролират от научни работници с отговорности. Когато се правят научни социално-психологически експерименти, много внимателно се контролира средата и се създават условия не да се предизвикат поведения, а да се наблюдават реални, и то диференцирано измервани такива. 

Налагащият се извод е, че "Хрътките" трябваше да поговорят с Пламен Димитров преди "експеримента", за да им каже всичко това, а не след него.

За да изгледате разговора, кликнете на линка  в началото на поста.

П.П. Поставих на статията етикет професия психолог, защото тук ставя ясно как работят психолозите - преди всичко с интерес към научна достоверност, а не към празнословна сензационна журналистика.

Китайската капка на живота

от: Georgi Stankov

Китайската капка наживота. Източник: Gizmodo

Този човек е на 69 години. 28 от тях е работил като шофьор на камион. През тези години лявата половина на лицето му била изложена на слънцето. Ултравиолетовите лъчи поразили кожата и тя преждевременно остаряла. Вероятно през първите години не се е забелязвала разлика. После станала по-видима, но понеже всичко се случало бавно и постепенно, шоьорът не се притеснил. 

Накрая, когато лицето му погрозняло, било късно. Пък и той никога не си бил помислял да използва слънцезащитен крем. 

Представете си, че същото се случва на психично ниво. Например с човек, който е изложен на постоянен стрес. Не прекомерно силен (психологическият термин е дистрес), но постоянно, често повтарящо се напрежение... като китайска капка. 

Няма значение какъв е източникът на стреса - семейни, професионални грижи или друго. Важен е фактът, че го има. И най-устойчивата личност може да капитулира след дългогодишното въздействие на капката. Резултатът: невроза, инфаркт, депресия, раздяла, развод, алкохолизъм, намалено либидо, лоши отношения с приятели и близки, в краен случай - самоубийство. И въобще човек носи на врата си като тежък воденичен камък чувството за неудовлетвореност от живота.

Това може да се случи с всеки от нас, ако не се грижим за душевното си благополучие. Какво можем да правим? Неща, които едновременно са превенция на стреса и осмислят всекидневието ни. Например: 

• да се занимаваме с хоби (някаква форма на изкуство, лек спорт като йога, аеробика, или по-сериозно натоварване сред природата като бушкрафтинг, както прави един мой виртуален познат. На езика на психоанализата това се нарича сублимация). 
• да се срещаме с хора (някой ден ще ви разкажа за "случая Розето", но засега стига да напомня: общуването с приятни хора е животоспасяващо!). 
• да си поставяме дългосрочни цели (и да планираме как да ги постигнем стъпка по стъпка. Много ценна е визуализацията - да си представим как ще изглежда ситуацията, когато е изпълнен един етап от плана, как ще се чувстваме, а и с какво ще се наградим. В тази връзка започнах да прилагам тактиката 3 неща за деня). 

А ако тези неща не помагат, може би трябва да преосмислим въобще ценностите си. Какво наистина искаме от живота? Какво ни е най-важно. Може пък да сменим работата, щом не ни удовлетоврява, да прекъснем връзка, която отдавна е само формална и няма да се възроди. В крайна сметка: за какво живеем? Искаме ли да сме щастливи?

Вижте пак снимката на шофьора. Представете си, че едната половина от лицето е тази част от личността ви, която понася стреса безропотно и без да се грижи за себе си. А другата страна е тази част от вас, за която се грижите.

*********************
Този пост не открива топлата вода. Целта му е само да напомни нещата, които по принцип знаем, и които по принцип често забравяме.  

Днес е Черешова задушница. Мисля, че един от големите уроци на Задушница, наред с това, че ни учи да почитаме почитта на покойниците, е че ни провокира да оценим колко е прекрасно да сме живи, да бъдем, да ни има тук и сега.