Проблясък от Малкълм Гладуел

от: Georgi Stankov

Моя близка има приятел гей. Той твърди, че винаги когато се запознавал с някого, още при първия поглед и ръкостискане, можел да разбере дали мъжът срещу него също е гей. 

Сетих се за това, докато четях Проблясък (Blink) от Малкълм Гладуел. Това е книга за "силата на мигновените решения" (както и за тяхната опасност). „Проблясък” е пълна с впечатляващи истории за мигновени прозрения: за изкуствоведа, който на мига открива, че представяна за антика статуя е фалшификат, но и за полицая, който грешно разбира, че заподозреният иска да извади оръжие, докато той всъщност посягал за портфейла си. Всеки ден имаме проблясъци. Всеки ден правим светкавични оценки на ситуации и хора. Всеки ден вземаме моментални решения. Не всеки път те са логични, обикновено са просто... усет. 

Кога можем да се доверим на интуицията? Кога сме заблудени? Какво може да повлияе на преценките ни? Гладуел майсторски ни представя ценни данни за научни експерименти, теории и открития. Накрая читателят остава с повече знания, но и с повече въпроси за живота. Което е хубавото! 

„Проблясък” е много четена, превеждана и коментирана книга. И трябва да Ви кажа - съвсем заслужено! Ако търсите четиво, което е написано разбираемо и задълбочено, това е отличен вариант! 

----------------------------------------------------------------------------------------------- 

На български книгата е издаденаот Локус Пъблишинг. Цена 18лв. 

----------------------------------------------------------------------------------------------- 

На английски можете да я поръчате от Amazon:

Различният аршин: неравноправие и мотивация на работното място

от: Georgi Stankov

Представете си организация, в която един шеф проявява различно отношение към служителите си.

Едните имат привилегии, каквито другите нямат. Например: имат достъп до интернет, ползват служебен автомобил за лични цели, могат да излязат от офиса и да свършат нещо лично в работно време. Шефът говори с тях неформално, дава им бонуси, поглежда по-благосклонно към техните пропуски. Те имат и топли отношения извън фирмата.

Другите нямат достъп до интернет, нямат право да използват служебния автомобил, не се чувстват поощрени да поискат да излязат от офиса по личен въпрос. Отношенията им с шефа са формални, не получават бонуси и чувстват, че шефът ги гледа по-критично.

Да допълним, че и двете групи в организацията имат сходни задължения като специалисти, сходен професионален ценз и приблизително еднакви резултати в работата.

Това е „да мериш с различен аршин.” Въпросът е дали там, където хората чувстват, че са поставени в неравноправно положение, те са мотивирани да работят пълноценно? Дали ще имат ентусиазъм, желание за работа и готовност за повече личен принос? Всъщност, трябва ли изобщо различното отношение да им влияе негативно?

Ако си служител, обидно ли е да си поставен в таково положение?

Ако си шеф, как се отнасяш с хората си и защо?

Новият ми проект за детските площадки в Хасково

от: Georgi Stankov

Отдавна ме интересуват пространствата, в които децата играят. Детските площадки имат много важна роля за развитието на децата между 3 и 7 години. Тогава започват активните им занимавки заедно, социализацията и ролевите игри. Ето защо ме вълнува какво предлага една детска площадка на децата.

С Тюркян - социолог от Анкара, която  временно работи в Хасково, започнахме съвместен проект с работно заглавие Haskovo playgrounds. Понеже сме в подготвителна фаза, все още не мога да разкрия продробностите за проучването. Нямаме комерсиални цели - правим го в обществена полза. Имаме добра идея и планираме да приключим работата си до края на годината. Привлякохме ценни сътрудници като доц.Иван Бардов от "Св.Климент Охридски" и Елиф Кайран от проект МеМо 2011 в Измир. Докато правим изследването и обработваме резултатите, ще поддържаме едноименния блог Haskovo playgrounds на английски. В него ще споделяме мисли, коментари и идеи за това как може да се подобри средата, в която растат и играят децата на Хасково, България и света :)  Заповядайте! Свободни сте да ни четете, следвате, коментирате и да давате идеи!

Време за изкуство?

от: Georgi Stankov

Доста хора констатират духовното обедняване (а аз го наричам опростачване) на нацията през последните години. Малко се прави, обаче, за положителната промяна. За това да стимулираш хората да се интересуват от култура, да говорят за култура, да създават култура. За това да промениш дневния ред на всекидневното им общуване, за това да промениш начина им на мислене и правене на нещата.

Ето защо предлагам една малка промяна. Тя започва със съдържанието на новинарските емисии. 

Предлагам да се правят рубрики за изкуство!

Рене Магрит - Любовници, 1964, маслени бои върху платно

Така както спортът има отделна рубрика в рамките на "По света и у нас" на БНТ, "Календар" на Нова телевизия или "bTV новините" и всички останали. И предлагам рубриката да отразява с репортажи малки и големи културни събития в страната и в чужбина. Мислите, че у нас няма култура, която да се показва ли? Ооо, грешите! Има, но е изолирана в ъгъла или се отнася до няколко познати имена - Вежди Рашидов, Чапкънов, Ставри Калинов. А има какво още да излезе наяве. За да знаят хората имена като Атанас Мацурев и Атанаска Димова.

Представете си, че в продължение на години всяка вечер българските зрители научават примерно, че: 

• в Добрич е открита нова изложба на български артисти, участвали в пленер в делтата на Дунав; 
• в Русе има изложба на малки графики от Дюрер;
• музеят "Гугенхайм" в Билбао разпродава с благотворителна цел рисунки на баски деца, а парите ще отидат за детски центрове и занимални в опустошените преди година части на Япония; 
• в Музея за чуждестранно изкуство в София са изложени произведения на млад бразилски талант; 
• в софийската опера усилено репетират "Севилският бръснар" за премиерата след седмица; 
• издателство "ЛИК" представя новата си книга в подлеза на метростанция 20; 
• в Димитровград деца се подготвят за състезание по декламация на поезията на Пеньо Пенев, а в Чили честват паметта на Пабло Неруда; 
• сдружение "Трансформатори" украсяват с изкуствени цветя сградата на парламента по случай Деня на Земята, за да напомнят, че истинските цветя изчезват в природата; 
• създателят на сайта "Изгубената България" получава орден "Стара планина"; 
• френският президент заявява, че "Клетниците бяха любимият роман на моето юношество" и че "от съвременните автори харесвам Мишел Уелбек.";
• на Софийската архитектурна седмица студенти от УАСГ представят  проект за завиряване на Перловската река и обясняват какви ще са ползите за града;
• плевенска художничка открива собствена работилница, след като получила финансиране от Националния фонд за подпомагане на предприемачеството в културата. 
• и още, и още...

Всички примери са измислени. Но те биха могли да се случват, или подобни на тях. А може би някъде се случват, но ние не знаем, защото големите медии не го показват. Сигурен съм - както всеки ден се прави политика, така се твори и изкуство.

Затова предлагам рубрика за култура. Не говоря за магазинни предавания през уикенда, говоря за новините всеки ден. Културата трябва да е част от всекидневния поток новини - така както всеки ден се говори за престъпленията, корупцията, трансферите в ЦСКА, хляба, бирата, сланината и тока. Резултатите от такова начинание няма да дойдат бързо, но ще ги има. Само трябва да се започне по-скоро. Защото, както казва Борис Стругацки, "божиите мелници мелят бавно."

Инициация а ла Стайнбек

от: Georgi Stankov

През март 1960г. Стайбек тръгнал на обичайното си пътешествие с двамата си синове: големият - Том - на 15 и малкият - Джон - на 13 години. Както обикновено, с неговото комби. И както обикновено, си измислили прякори. И както всеки път, яли кулинарните "шедьоври" на малкия, Флай.  И в цялата обичайност, за разлика от друг път, бащата решил, че е дошло времето да спре да ги поучава. И казал: 

- Реших да ви даря свободата. 

- Сър? 

- Махам ви се от главите. 

- В какъв смисъл? 

- Край на лекциите. Край на конското. На границата сте да станете мъже, така че ви е ред да понесете и известна част от болката. Вече сте свободни. 

- Какво значи "свободни"? 

- Ще ви кажа. Всяка хубава оценка си е твоя. И всеки провал си е твой. Именно в това е смисълът на свободата и той е ужасен. - Имах чувството, че поне за миг съм уловил вниманието им. 

- Кое му е ужасното? - попита Флай. 

- Ще ви кажа, но в крайна сметка ще трябва сами да стигнете до този извод. Свободата е най-тежката форма на робството. Няма шеф, когото да мамиш, нито учител, когото да заблуждаваш. Няма оправдания, които да минават. И няма кому да се оплачеш. 

- Ти сериозно ли си го решил? Да ни... се махнеш... от главите?

- Най-сериозно. Крайно самотно чувство е, нали? 

Усещах как мошеническите им мозъчета се щурат да открият къде е хватката, затова отговорих на мислите им: 

- Хватка няма - рекох. - Ако закъсате дотолкова, че да изтървете съвсем нещата, аз, естествено, ще ви помогна. Но не ща да чувам повече подробности.. Тази част от живота ви беше дотук.

- Бас държа, че даскалите няма да го приемат. 

- Разбира се, че няма. Същото се отнася и до полицията, а и до съдията, пред когото може да ви изправят. Но това си е ваша работа. Хубаво е да си мъж, може би най-хубавото, но един мъж е длъжен да си носи задълженията, да си излежи присъдата, да е сам господар на себе си. 

Когато в мразовитата мартенска вечер на 1960-та се случвал този разговор, големият син бил на 15, а малкият - на 13. В думите на бащата изпъкват някои от основните американски ценности - индивидуализъм, свобода на избор, лична отговорност. Стайнбек е казал честни, нешлифовани думи. Зад тях стоят всъщност духът и моралът на американската нация.

Днес в групата говорихме за инициацията - посвещението, през което минават момчетата, за да станат мъже. 

Преди хиляди години инициацията била свързана с изпитания. Момчетата били принуждавали да вършат непосилни за годините им неща, да понасят болка и лишения и да живеят в ужасни условия... На някои диви места това се случва и днес.

Харесвам инициацията, която Стайнбек направил със синовете си. Вярно, Джон Стайнбек е любимият ми писател и  сигурно съм пристрастен. Но това, което е направил, ми изглежда по-истинска инициация от всяка друга в нашето време. Харесва ми как е възпитавал децата си. Това е инициацията, която бих приложил и на сина си.

-------------------------
Цитатът е по:
Стайнбек, Дж., Америка и американците, Колибри, С., 2011, стр.75. Превод: Венцислав Венков

Какво е важното накрая?

от: Georgi Stankov

Каква история бихте разказали в края на живота си?

Кой спомен, мислите, че ще е най-силен?

Какво послание от живота си би било най-важно да предадете на другите?

Може би ще е за:

• как е минала кариерата Ви?
• колко пари сте спечелили? 
• какви неща сте придобили? 
• местата, до които сте пътували? 
• начинанията, които сте завършили успешно? 
• или нещо друго? 

Моя приятелка от Дания ми разказа за резултатите от норвежко изследване, събрало историите на 51 неизлечимо болни пациенти на възраст между 43 и 95 години. Разговорите са били част от терапията през последните седмици от живота им. 

 Методологията:

Технически изследването протекло така: на пациентите се давали отворени задачи за писане, например "Ако можех да се върна на място, където съм бил/а..." или "Човекът, който никога няма да забравя..." и т.н. После отговорите били разделени в категории. Оказало се, обаче, че категориите са почти ненужни. Защо ли?

Резултатите: 

За какво, мислите, са разказвали най-много хората? Всички те разказвали, общо взето, за едно и също: за любов и грижа. Любов и грижа, свързани с хора, които за били важни за пациентите: родители, дядовци и баби, съпруги и съпрузи, деца, приятели, дори и някои по-странични хора, оставили върху тях отпечатък по някакъв начин.

Местата, които хората, си спомняли, били свързани с любовта и семейството. Домът от детството, лятната вила, градината, в която са си играли като деца и т.н. И хората, които никога няма да забравят, са тези, които са обичали и от които са били обичани. 

Любов и грижа. Хора и връзки. Това е, което хората си спомнят в края на живота си. 

Малко мои мисли за живота: 

Ето защо е хубаво да показвате на любимите си хора, че ги обичате. Ако са си отишли от живота ви, споменете ги с признателност, че ги е имало. Ако имате приятели далеч - обадете им се. Ако сте родители, или дядовци и баби, имате страхотния шанс да дадете най-прекрасното нещо на децата: любов и грижа. Един ден - след много години - ще те го знаят. 

Помислете си за възрастни хора, които остаряват сами - партньорите им са починали, а децата им са далеч. Много от тях имат неосъзнатата потребност да споделят живота си и опита си. Едно малко добро, което да направите през годината, може да е това - да седнете до някой възрастен човек и да поговорите с него. Помислете и за децата в институции. Ако сте доброволци в такаво място, можете поне малко да компенсирате липсата на любов и грижа.

И малко мисли за психологията: 

Терапията, приложена на норвежките пациенти, е пример за наративна терапия. При нея клиентът разказва, подкрепян от терапевта. Струва ми се много подходящо да се използва при възрастни хора, защото освен да стимулира процеса на себепознание, тя може да подкрепи и процеса на себеприемане. Това би им донесло усещането за смисъл на живота им и би помогнало да намерят покой със себе си. Казано с думите на Ерик Ериксън: цялостност вместо отчаяние.

Вместо заключение:

Първи курс психология в Университета на Ковънтри

от: Georgi Stankov

Със съгласието на Ивайло Кръстев, който учи психология в Университета на Ковънтри, публикувам част от негово писмо. Иво е първокурсник и участваше в една от моите тренинг групи.

 .............

В академично отношение мисля, че ще бъде доста напрегната година. Това, което ми беше много страннно е, че за разлика от училище, където дават списък с изготвени учебници, които да закупим, то тук просто препоръчват дадени четива и изцяло от теб зависи от къде и как ще четеш.

Ами имаме 5 курса за цялата година + един, който се нарича Add+vantage module (избираем модул) :

116PY Introducing Psychology
117PY Developmental Psychology
118PY Research Methods and Professional Development
119PY Contemporary Applications of Psychology
120PY Psychology in Context
Add+Vantage: Intermediate English: Academic Essay Writing (Избрах си този модул, тъй като мисля, че много ще ми помогне при подготовката за писане на психологични есета - което е основното при курсовите работи)

....... само до декември месец имам да изготвя около 3 курсови работи ( 2-те , от които са formative и дават 0% за крайната оценка, но все пак са важни). За всеки модул учителите препоръчват дадени четива и това е - това какво означава, че трябва да ги изчета всичките препоръчани от тях учебници, за да си взема изпита на края на семестъра ли ?
 
Курсовите работи са на теми като :

1."Present an integrated explanation, drawing on the BPS’s five core areas (cognitive/biological/social/developmental/individual differences), for the understanding of depression. Only utilise research conducted in the last 3 decades".

2. A 1000 word assignment on the following question:

“Assess a controversial debate within psychology”.

This question allows you to choose an area of psychology and to critically assess the competing arguments where there is some theoretical disagreement. While you are free to choose a topic for this assignment it is strongly recommended that you speak to your tutor about your area in a seminar to be sure that your question is appropriate.

·         Coursework 1 (formative 0%): Humour and Psychology Report (word guide = 1000-1500)

Deadline: 21^st November 2011

·        Coursework 2 (35%): Aggression and Impulsivity (word guide = 1000-1500)     

Deadline: 16^th January 2012

                            

·         Coursework 3 (35%): Gender and Play (word guide = 1000-1500)

Deadline: 19^th March 2012

Такива са темите, на които трябва да си изготвим курсовите работи.