Различният аршин: неравноправие и мотивация на работното място

от: Georgi Stankov

Представете си организация, в която един шеф проявява различно отношение към служителите си.

Едните имат привилегии, каквито другите нямат. Например: имат достъп до интернет, ползват служебен автомобил за лични цели, могат да излязат от офиса и да свършат нещо лично в работно време. Шефът говори с тях неформално, дава им бонуси, поглежда по-благосклонно към техните пропуски. Те имат и топли отношения извън фирмата.

Другите нямат достъп до интернет, нямат право да използват служебния автомобил, не се чувстват поощрени да поискат да излязат от офиса по личен въпрос. Отношенията им с шефа са формални, не получават бонуси и чувстват, че шефът ги гледа по-критично.

Да допълним, че и двете групи в организацията имат сходни задължения като специалисти, сходен професионален ценз и приблизително еднакви резултати в работата.

Това е „да мериш с различен аршин.” Въпросът е дали там, където хората чувстват, че са поставени в неравноправно положение, те са мотивирани да работят пълноценно? Дали ще имат ентусиазъм, желание за работа и готовност за повече личен принос? Всъщност, трябва ли изобщо различното отношение да им влияе негативно?

Ако си служител, обидно ли е да си поставен в таково положение?

Ако си шеф, как се отнасяш с хората си и защо?

Comments

Popular posts from this blog

Къде да уча психология в България?

Демокрация отвъд представителството [презентация от конференция]

Опасен метод - филм за психоанализа и... още нещо