Стане ли дума за измерване на междукултурните различия, има един човек, който предизвиква възхищение с огромния си изследователски и теоретичен принос. Името му е Хеерт Хофстеде.
Хофстеде е холандски социален психолог, роден през 1928г. Изследванията му за междукултурните различия са основополагащи за цялата дисциплина. Докато работи за IBM, през 1968г. и 1978г. Хофстеде предприема мащабно проучване на трудовите ценности в 53 страни, където компанията има офиси, включващо около 116 000 служители. Тогава той забелязва, че има корелация в отговорите по някои айтеми от въпроснците. Чрез изследване на корелациите и използване на факторен анализ, той открил независимите измерения на културите.
Теорията на Хофстеде постоянно се развива, но можем да кажем, че окончателно изкристализира през 1980г., когато въвежда първите четири измерения на културата. Днес измеренията на културата в теорията на Хофстеде са шест:
I. Индивидуализъм срещу колективизъм
Колективистични култури
|
Индивидуалистични култури
|
Разширени семейства и групи: даващи подкрепа, изискващи в замяна вярност.
|
Нуклеарни семейства, без интензивни отношения с рода и роднините.
|
Грижа за своите, по-често има безразличие към Другите, “външните”.
|
Грижа за всички, готовност да се помогне и на човек извън групата.
|
Който не спазва правилата на общността, ще бъде отлъчен от нея.
|
Всеки е свободен сам да избира и да взема решения за живота си.
|
Децата се учат на “ние”-мислене.
|
Децата се учат на “аз”-мислене.
|
Различни правила за “нас” и “тях”.
|
Еднакви правила за всички.
|
Поощряват се избягването на конфликти поддържането на хармонията в общността.
|
Поощряват се изграждането на собствено мнение и откритото му изразяване.
|
Булките трябва да са по-млади, работливи, послушни и непорочни; младоженците трябва да са по-големи.
|
Няма предопределени критерии за избора на брачен партньор; въпрос на личен избор е.
|
Грешките водят до срам пред групата и до “с какви очи ще гледам хората?”.
|
Грешките водят до вина и загуба на самоуважение пред самия себе си.
|
Хората са по-интровертни.
|
Хората са по-екстравертни.
|
|
|
Колективистични култури: Чили, Тайланд, Бангладеш, Китай, Виетнам, Сингапур, Южна Коре, Тайван, Коста Рика, островите Трининад и Тобаго, Пакистан, Индонезия, Кулумбия, Перу, венецуела, Панама, Гватемала, Еквадор
Умерено колективистични: Ямайка, Иран, Русия, Бразилия, Румъния, Филипините, Португалия, Турция, Малайзия, Чили, Гърция, Хонг Конг, Уругвай, Хърватско, Мексико, Сърбия, Арабските страни
По средата: Испания, Индия, Аржентина, Словакия, Израел, Япония
Умерено индивидуалистични: Южна Африка, Финландия, Литва, Естония, Люксембург, Чехия, Австрия
Индивидуалистични: Великобритания, Австралия, САЩ, Нидерландия, Нова Зеландия, Канада, Унгария, Италия, Франция, Белгия, Дания, Швеция, Норвегия, Латвия, Германия, Швейцария
Къде сме ние: България е умерено колективистична страна.
II. Висока срещу ниска властова дистанция
Малка властова дистанция
|
Голяма властова дистанция
|
Неравенството е неприемливо – всички трябва да имат равни права.
|
Неравенството се счита за естествено – по-силният има повече права.
|
Шефовете са по-демократични.
|
Шефовете са по-автократични.
|
Ръководна позиция и властта се дават според способностите и качествата.
|
Властта идва по наследство, от личната харизма, и от излъчването на сила.
|
На привилегиите и на символите на висок статус не се гледа с добро око.
|
Използването на привилегии и на символи за власт и статус е популярно.
|
Учениците имат свобода да говорят с преподавателите като с равни.
|
Формални отношения ученик – учител и спазване на йерархия.
|
Родителите третират децата си като равни и обсъждат с тях различни теми.
|
Родителите изискват от децата си подчинение и им казват какво да правят.
|
Децата се държат с родителите и с другите възрастни като с равни.
|
Децата изразяват уважение към родителите и другите възрастни.
|
Скандалите водят до край на политическата кариера на политиците.
|
Скандалите са покриват и замесените политици запазват позициите си.
|
Подчинените са възнаграждават, когато проявят инициатива и предприемчивост.
|
Подчинените са супервизирани дали работят по правилата.
|
|
|
Малка властова дистанция: Австрия, Израел, Дания, Нова Зеландия, Швейцария, Ирландия, Швеция, Норвегия, Финландия, Великобритания, Германия, Коста Рика, Австралия, Канада, САЩ, Нидерландия
С умерено малка дистанция: Литва, Латвия, Естония, Унгария, Ямайка, Южна Африка, Аржентина, Италия
По средата: Белгия, Полша, Тайланд, Потугалия, Чили, Перу
Умерено голяма дистанция: Франция, Бразилия, Хонг Конг, Виетнам, Швейцария, Мароко, Словения, Харватско
Голяма дистанция: Еквадор, Арабските страни, Бангладеш, Китай, Мексико, Венецуела, Суринам, Сърбия, Русия, Филипините, Панама, Гватемала, Словакия, Малайзия
Къде сме ние: България е страна с умерено голяма властова дистанция.
III. Избягване срещу толериране на несигурността
Избягване на несигурността
|
Толерантност към несигурността
|
Несигурността е заплаха, с която трябва да се преборим.
|
Несигурността е нормална страна от живота, която трябва да приемем.
|
Висок стрес и по-висока тревожност.
|
Нисък стрес и по-ниска тревожност.
|
Приемане на познати рискове; страх и безпокойство при непознати ситуации.
|
Чувство на спокойствие в ситуации на неопределеност и непознати рискове.
|
Това, което е различно, по-често се възприема като опасно.
|
Това, което е различно, по-често поражда любопитство.
|
Семейният живот е стресов.
|
Семейният живот е спокоен.
|
Изследванията сочат по-висок процент на хора, които се чувстват нещастни.
|
Изследванията сочат по-висок процент на хора, които се чувстват щастливи.
|
Учениците предпочитат структурирано учене и получаване на отговори.
|
Учениците приемат ситуации с отворен край и имат готовност за дискусии.
|
По-малко иновации.
|
Повече иновации и експерименти.
|
|
Отворени към несигурността: Дания, Швеция, Великобритания, САЩ, Канада, Ирландия, Норвегия, Сингапур, Ямайка, Хонг Конг...
Умерено отворени: Южна Африка, Финландия, Естония, Нова Зеландия, Нидерландия, Словакия, Австралия, Индия...
По средата: Швейцария, Германия, френската част на Канада, Латвия, Литва, Германия, Тринидад и Тобаго, ...
Умерено избягващи несигурността: Австрия, Чехия, Люксембург, Италия, Полша, Хърватско, Мексико, Южна Корея, Франция, Словения, Коста Рика, Румъния, Тайван, Колумбия, Венецуела, Еквадор, Арабските страни, Чили, Сърбия, Белгия, Турция, Русия
Твърдо избягващи несигурността: Гватемала, Португалия, Уругвай, Гърция,
Къде сме ние: България е умерено избягваща несигурността страна.
IV. Мъжественост срещу женственост
Мъжественост
|
Женственост
|
Акцент върху предизвикателствата, постиженията, признанието и доходите.
|
Акцент върху отношенията, чувствата, скромността и социалната хармония.
|
Мъжете трябва да са асертивни. Водещи са съперничеството и конкуренцията. Жените трябва да са нежни и грижовни.
|
Както мъжете, така и жените трябва да си оказват подкрепа, сътрудничество и солидарност.
|
На политически постове се избират много повече мъже, отколкото жени.
|
Има много активни жени, избирани на обществени и политически позиции.
|
Мъжете не бива да плачат, но е прието да се бият.
|
И мъжете, и жените могат да плачат, сбиванията не са добре приети.
|
Хомосексуалността е считана за заплаха за обществото.
|
Хомосексуалността е приета като факт от живота.
|
Конфликтите се разрешават като по-силният печели.
|
Конфликтите се разрешават чрез преговори и търсене на консенсус.
|
Вярване, че всеки е отговорен за себе си.
|
Вярване, че обществото трябва да помага на нуждаещите се.
|
Повече хора се определят като център- дясно; има по-ниски данъци за бизнеса.
|
Повече хора се определят като център-ляво; има по-високи данъци и по-развита социална система.
|
Изразена мъжественост: Словакия, Унгария, Австрия, Япония
Умерена мъжественост: САЩ, Великобритания, Италия, Швейцария, Германия, Ирландия, Венецуела, Чехия, Полша, Мексико, Филипините, Китай, Гърция, Аржентина
По средата: Пакистан, Малайзия, Бразилия, Арабските страни, Израел, Люксембург
Умерена женственост: Панама, Тайван, Сърбия, Румъуния, Хърватско, Турция, Франция, Португалия, Испания
Изразена женственост: Коста Рика, Словения, Литва, Латвия, Норвегия, Дания, Швеция, Нидерландия
Къде сме ние: България е умерено женствена култура.
V. Дългосрочна срещу краткосрочна времева ориентация
Краткосрочна ориентация
|
Дългосрочна ориентация
|
Усилията са насочени към близкото бъдеще – те трябва да донесат сравнително бързи резултати.
|
Усилията са насочени към по-далечно бъдеще - постоянството ще доведе до бавни резултати.
|
Парите повече се харчат.
|
Парите повече се пестят.
|
На брака се гледа като на морален ангажимент.
|
На брака се гледа като на прагматично уреждане на нещата.
|
Ако А е вярно, то противоположното В е грешно.
|
Ако А е вярно, то противоположното В също може да е вярно.
|
Аналитично мислене.
|
Синтетично мислене.
|
Комуникация с нисък контекст.
|
Комуникация с висок контекст.
|
Хората се гордеят със страните си.
|
Хората се учат от другите страни.
|
Хората проявяват повече гордост.
|
Хората проявяват повече скромност.
|
Краткосрочни: Европа, Северна Америка, Южна Азия (Бангладеш, Индия) и Филипините
Дългосрочни: Китай, Хонг Конг, Тайван, Корея, Япония... Също и Бразилия е умерено дългосрочна култура
Къде сме ние: като всички европейски страни, България е култура с краткосрочна ориентация във времето.
VI. Задоволяване срещу сдържаност
Задоволяване
|
Ограничаване
|
Хората се чувстват по-щастливи.
|
Хората се чувстват по-нещастни.
|
Хората имат чувство за контрол над собствения живот и свобода на избор.
|
Хората имат по-слабо чувство за контрол над живота си.
|
Ценят се почивката и приятното прекарване на свободното време.
|
На времето за почивка не се придава толкова голяма важност.
|
Отдава се по-голямо значение на това да имаш приятели.
|
На приятелството се отдава по-малко значение.
|
По-малко се пести.
|
Пестеливостта е важна.
|
Повече хора са оптимисти и имат положителна нагласа към живота.
|
Повече хора са песимисти и имат цинична нагласа за живота.
|
По-вероятно е човек за запомни положителните емоции.
|
По-малко вероятно е човек за запомни положителните емоции.
|
Повече хора се чувстват здрави.
|
По-малко хора се чувстват здрави.
|
Има повече екстраверти.
|
Има повече интроверти.
|
Хората са по-активно заети със спорт.
|
По-малко хора спортуват.
|
Изразено задоволяване: Венецуела, Мексико, Салвадор, Нигерия, Кулумбия, Тринидад и Тобаго, Швеция, Нова Зеландия, Австралия, Дания
Умерено задоволяване: Великобритания, Канада, САЩ, Чили, Нидерландия, Швейцария, Австрия, Финландия, Словения, Фанция, Белгия, Уругвай, Ирландия, Норвегия, Исландия, Бразилия, Люксембург
По средата: Гърция, Турция, Саудитска Арабия, Испания, Босна, Япония
Умерено ограничаване: Германия, Индонезия, Сиетнам, Хърватско, Сърбия, Полша, Чехия, Словакия, Русия, Китай, Южна Корея, Италия, Ромъния, Черна гора, Украйна, Беларус, Естония, Литва, Молдова, Латвия, Албания
Изразено ограничаване: Египет, Пакистан
Къде сме ние: България е умерено ограничаваща се култура.
Хофстеде разбира културата като "
колективно програмиране на съзнанието." Това значи, че личността в голяма степен се формира още през детството под влиянието на семейната среда, обкръжението в квартала и училището. Тогава детето "попива" специфичните "
елементи на културата."
----------------------- -------------------------- ---------------------------
Уважавам всички изследователи на междукултурните различия, но ще съсредоточа теоретичната част от работата ми в блога главно върху Хофстеде. Причините за това:
първо, той е създал най-всеобхватната и задълбочена теория,
второ, колега ми е (социален психолог),
трето, работи с българския изследовател Михаил Минков (единственото сериозно име, което може да представи България в тази научна област).
----------------------- -------------------------- ---------------------------
---------------------------------------------------------------------------------------
Бележка: тази статия излиза като огледална публикация едновременно в "Разговор за психологията" и специализирания ми блог "Междукултурни умения"
