Да учиш през целия си живот?
от: Georgi Stankov
Може би леността? Може би липсата на пряка материална полза? Или защото не откриваме смисъл да го правим? Или може би заради страха от неуспеха? Или общественото мнение, представено от мъдри чичовци и лелки, може да заяви, че нещата, от които се интересуваме, са глупави, детински, неподходящи за "положението" ни? Или друго? Мисля, че почти нищо не би ми попречило. Както и на бабата.
Откъде идва стремежът да знаем и можем повече? Дали не е още от детството?
Детето се ражда любопитно. Ако средата го подкрепи в това да бъде любопитно и търсещо отговори, вероятно ще е получило един от най-ценните дарове за целия живот. Когато порасне, на такъв човек няма да му е скучно, a дните му ще са пълни със смисъл.
Разказаха ми за една пенсионерка от Хасково.
На 70 години се записала се на курс по рисуване. Решила, че е дошло времето да направи нещата, по които се увличала като млада, но поради различни причини не успяла да осъществи. Знаете - семейство, деца, работа... Когато се явила при учителката, тя заявила, че си дава една година да разбере ще стане ли от нея художник или не. И започнала с голям хъс. Другите курсисти били ученици, мечтаещи да учат архитектура или дизайн. А бабата отишла за... удоволствие.
Добре де, ами ако след една година бабата реши, че от нея няма "да излезе" художник? Това време загубено ли ще е?
На 70 години се записала се на курс по рисуване. Решила, че е дошло времето да направи нещата, по които се увличала като млада, но поради различни причини не успяла да осъществи. Знаете - семейство, деца, работа... Когато се явила при учителката, тя заявила, че си дава една година да разбере ще стане ли от нея художник или не. И започнала с голям хъс. Другите курсисти били ученици, мечтаещи да учат архитектура или дизайн. А бабата отишла за... удоволствие.
Добре де, ами ако след една година бабата реши, че от нея няма "да излезе" художник? Това време загубено ли ще е?
Не. Дори да реши, че не "става" за художник, за тази една година тя ще научи повече за историята на изкуството, ще напредне в различни техники и стилове, ще се научи да наблюдава и да да размишлява върху изкуството. И ще знае, че е опитала!
Защото имаме проблем с опитването. С това да се осмелим да опитаме. Познавам много хора, които въздишат за нещо непостигнато, а никога не са опитали и да постигнат. Дори да не ни приемат в университета на мечтите ни, дори да не ни одобрят за нова работа, какво ни пречи да се самоусъвършенстваме? Какво ни пречи да опитваме нови неща? Какво пречи да търсим информация? Какво ни пречи да я споделяме?
Защото имаме проблем с опитването. С това да се осмелим да опитаме. Познавам много хора, които въздишат за нещо непостигнато, а никога не са опитали и да постигнат. Дори да не ни приемат в университета на мечтите ни, дори да не ни одобрят за нова работа, какво ни пречи да се самоусъвършенстваме? Какво ни пречи да опитваме нови неща? Какво пречи да търсим информация? Какво ни пречи да я споделяме?
Откъде идва стремежът да знаем и можем повече? Дали не е още от детството?
Детето се ражда любопитно. Ако средата го подкрепи в това да бъде любопитно и търсещо отговори, вероятно ще е получило един от най-ценните дарове за целия живот. Когато порасне, на такъв човек няма да му е скучно, a дните му ще са пълни със смисъл.
Затова казвам: трябва да учим през целия живот. Образованието настина може да продължава през целия живот. Поощрявам хората, които питат, търсят и искат да знаят и могат повече. Вярвам, че любознателността на малките и големите хора трябва да се отглежда, подкрепя и обгрижва. А Вие?
Споделям с майка си, че ако не ме приемат в чуждестранен университет, всички усилия, които съм положил ще са били напразно.
ReplyDelete"Спокойно. Понякога когато загубиш, незнаеш какво печилиш." - е винаги нейният отговор.
Започнах да се замислям над това и осъзнах много за наученото от курса на Лидия и психодрамата на Жоро. Сигурно ще го споделя някой ден.