Родители, хайде да "оправим" първо себе си!

Имам една клиентка, която може да мине за образец на "успешен случай." За малко повече от година интензивна работа, тя си отговори на няколко важни за нея въпроса, откри важни взаимовръзки и тенденции в живота си, достигна някои прозрения, направи промени и сега можем да кажем, че уверено крачи в настоящето, оптимистично гледайки бъдещето. 

Но тя е възрастен, зрял и осъзнаващ себе си човек. Стреми се да бъде отговорна за себе си и да зависи най-вече от себе си. 

Не така стоят нещата с децата. 

Децата зависят от своите родители, и колкото и да работим с деца, никога няма да има развитие, ако родителите не са готови за работят върху себе си и разбират, че те създават психологическата среда, която формира детето им. 

Родителите обаче често не се склонни да работят върху себе си. За това намират чудесни рационализации, като заетост, постоянни ангажименти, умора... Всичко е вярно, само че в повечето случаи просто е по-лесно да изпратиш детето при някого да го "оправи", вместо да опиташ да изследваш и "оправиш" себе си. 

Пиша "оправя", защото преди години чух тази дума от устата на един родител, който е пример за човек, който не желае да изследва себе си, своето поведение, своя родителски стил, да допусне дори, че има влияние върху негативните процеси в поведението на детето си. Въобще, хубавото в децата винаги е заради нас, а нехубавото - от някъде другаде. Та този родител някога ми каза така: "Искам просто детето ми да се оправи." Но това оправи беше наистина като поправи. А детето нямаше нищо за поправка, никакви дефицити, никакви абнормни прояви. Само страдаше, задето не отговаря на високите стандарти и изисквания на бащата, че не може да го удовлетвори и да спечели одобрение...  Слушайки бащата, отначало изпитах раздразнение, но след това си дадох сметка, че той носи  личен опит, което му пречи да види ситуацията отстрани, че по някакъв начин е жертва на себе си и не успява да се нарадва напълно на честта да е баща. И изпитах съчувствие. Родителите също имат нужда от подкрепа, те също трябва да бъдат насърчавани да работят върху себе си и да се развиват.

Затова бих се обърнал към родителите: "Родители, хайде да оправим първо себе си!" Израстването на децата като личности започва от собственото ни израстване като възрастни.