Към какво сме нетолерантни в случката в Куршавел?

Научихте ли новината? Става дума за следното (поправете ме, ако пропускам детайли):

Някакъв момък прахосал 40 000 евро, за да пръска с кеф шампанско в алпийски курорт. Малката уловка, заради която в социалните мрежи настана брожение, е че момъкът е син на човек, чиято фирма прави прекрасните ни нови магистрали. Нагласата, с която много хора посрещат тази част от новината, е такава: "Ахааа, богаташко синче, ето как грабите нашите пари и ги харчите за глупости! Мамка ви и крадци!" 

Виждам, че редица борци за социална справдливост са възмутени от случката. Разбира се, с право. Трябва да сме нетолерантни към някои неща. Но ще ви кажа къде бъркат повечето.

Къде бъркаме? Бъркаме, като въвеждаме някакво архаично сиромахомилство - порицаваме не просто постъпката, а добаваме като "утежняващо обстоятелство", че извършителят е заможен. Според нашите  масови вярвания, богатите са крадци по подразбиране. Допускаме, че парите, с които са платени бутилките шампанско, са калкулирани в офертата, с която фирмата на бащата е спечелила поръчката за "Струма". Но това е нормално. И аз като върша някаква дейност, остойностявам времето и уменията, които ще вложа, за да постигна искания резултат. И как ще изразходвам стойността на това време и умения, е мой личен избор. В крайна сметка, това е логиката на бизнеса - човекът дал е оферта, спечелил е конкурс, от там нататък всеки сам решава за какво да харчи парите си. 

Нашата отговорност като граждани и институции на обществото е друга: да следим как е изпълнена поръчката, дали са използвани качествени материали и дали работата е извършена по правилата. Ще кажете "Е, не ти ли пука, че този льольо се държи така?" Разбира се, пука ми. 

За какво ми пука? Това забавление е проява на изключително лош вкус. Този пораснал момък се държи като непораснало момче. Честно казано, имам повече доверие на 7-годишния си син, че ще може да управлява пари и ще знае как да се държи на публично място.

Естествено е синът ми на 7 години да пръска вода от чешмата на двора и да се радва на живота, но този момък е голям, някъде далеч назад във времето са първите му седем години, семейният пример, образованието, средата и т.н. Бащата може да е кадърен човек и да знае как се управлява бизнес, но нещо е изпуснал във възпитанието на детето си. Не познавам историята им, затова разсъждавам обобщено: 

Ако възпитаваме добре децата си (и богатите, и небогатите), те ще могат да похарчат 40000 евро не за шампанско в дискотека, а за посещения в галерии, музеи, исторически и културни забележителности, книги, кино, социална ангажираност и т.н. Ето това не харесвам в случката с шампанското, а не че младежът е нечий син. Защото познавам доста младежи с многократно по-малки възможности, които - ако имат парите - ще ги похарчат по същия глупав начин. И обратно - познавам семейства, които финансово са добре осигурени, но възпитават децата си много принципно. Така че нещата изобщо не опират до дихотомията бедни срещу богати. 

А до какво опират? Нещата опират до изграждането на вкус и ценности в децата ни. 

Тоест, започва от нас и от това какво ние правим, за какво харчим, как прекарваме времето си, какъв пример даваме, за какво разговаряме с децата си. Ще спечелим битката с глупостта, когато лично се ангажираме да преодолеем пороците и несъвършенствата, които откриваме в себе си и когато поддържаме същите стандарти и спрямо децата си.  

Не е достатъчно да сме нетолерантни към глупостта. Необходимо е да вървим по другия път. 

В противен случай, децата ни наистина ще бъдат следващите.