Има ли място за изкуствен интелект в управлението на държавата?

О, да - има място. Неще повече, полезно е да помислим върху възможността България да се управлява от изкуствен интелект! Не се шегувам.

Но преди да вдигнете вежди, нека разкажа как стигнах до това толкова категорично мнение. Преди седмица Изкуственият интелект Amper издаде своя първи албум. Ето една от композициите в него: 

Всички песни са изпълнени от певицата Taryn Southern. Amper е съвместна разработка на музикални и технологични експерти. Все още не знаем какви са бъдещите му творчески планове, може би и той не знае. 

Въщност какво прави Amper? Той съчетава различни променливи - ритъм, темпо, тоналности, хармонии, инструменти, музикален жанр, композиционни похвати като контрастни дялове в произведението, вокални мелодии и техники и т.н. 

Новината за активното  музициране Amper ме наведе на идеята, че можем да използваме ИИ не само в различни сфери на производството, но и в обществения живот - най-вече във формулирането на решения в публичния сектор. Можем да създадем Изкуствен интелект за управление на държавата. Така, както се прави програма за игра на шах или го, можем да направим свръхкомпютър, да въведем в него 100 000 000 комбинации с варианти за решения в изпълнителната власт, да му зададем приоритети по сектори, желани крайни резултати и морални ценности (примерно да се търси дългосрочен устойчив ефект от решенията, или при решение да се търси общият интерес и колкото може по-малко хора да са недоволни, като винаги се търси и компенсация за недоволните и т.н.) и да го оставим да ни управлява. Сигурен съм, че ИИ може да се справи по-добре от някои реални личности в политиката и администрацията. 

Какви ще са ползите от ИИ в управлението? 

1. ИИ може да се подготви за стотици, хиляди, десетки хиляди възможни променливи, при които ще разполага с информация, за която на експертите в администрацията и на управленците ще е нужно доста повече време да съберат, синтезират и анализират. 
2. ИИ може да комбинира различни ситуации и да изготвя бързи варианти за решение. Представете си ситуация, при която две неочаквани кризисни явления следват едно след друго (както заметресението и последвалата ядрена авария във Фукушима, Япония). Докато хората се лутат какво да предприемат и как да действат логически правилно и последователно, един алгоритъм в ИИ ще реши това доста по-бързо. 
3. Във връзка с горното, емоционалната неутралност на ИИ може да се окаже животоспасяваща в кризи, налагащи критични решения. Ние, хората, сме емоционални същества - гневим се, страхуваме се, обичаме се, конкурираме се и т.н., а това най-често влошава способността ни да преценяваме и действаме адекватно. 
4. ИИ може да създава държавния бюджет по-добре от всяко правителство. Той може също така да разрешава проблеми при спорове между различни заинтерсовани страни. Представете си споровете между синдикати и работодатели - примерно правителството и учителските синдикални организации. Едната страна иска по-високо заплащане, другата е склонна да отстъпи малко, но същевременно мисли и за другите ресори и пера в бюджета, за които има натиск от други страни. ИИ може да отчете всички разностранни интереси, всички приходни и разходни дейности, да предвиди дефицита и излишъка, да разпредели средствата по пера и да прецени къде колко може да се варира със сумите, за да може правителството да лавира с по някоя и друга стотна от процента. Това пък би ограничило доста корупцията. Между другото, ИИ може да взема решения, като се съобразява и с текущите тенденции в общствените нагласи - примерно ако либерална партия с пропазарна програма или ако социалдемократическа партия спечелят изборите, това трябва да се отрази в решенията на ИИ. Което пък би увеличило предсказуемостта и знанието, че  получаваш това, за което гласуваш, а оттам и доверието в политическата класа.

В заключение:

Човешкият фактор (X-factor) е отвъд и над всичко, което логиката и прецизните изчисления могат да ни кажат. Ето защо не гледам на ИИ в перспективата на старата sci-fi фабула за борбата между човек и машина. ИИ е инструмент. Това, разбира се, ще значи, че в пълна сила тук важат Трите закона на роботиката. И като всичко, създадено от човека, ИИ все ще си има недостатъци, което пък ще ни напомня, че имаме още много, много да се развиваме...

Алфред Кинси и сексуалната революция

На този ден през 1954-а списание Time излиза с портрет на Алфред Кинси на корицата си.

Алфред Кинси е известен изследовател на сексуалността и прави важни приноси в научното изследване на сексуалното поведение на хората. Написал е два фундаментални труда за сексуалния живот на мъжете и жените. За времето си (края на 1940-те - началото на 1950-те) това е същинска революция. Защо? 

Кинси открива, че отвъд социалните роли на половете и установените общствени нагласи кой какво, как и колко, сексът е супер важен за всички. Казано с други думи: не само мъжете, но и скромните американски домакини също имали желания и страсти, само че пуританската култура не позволявала изразяването им... Ако си спомняте "Мостовете на Медисън", нещо подобно е сполетяло италианката Франческа, която се е забутала в дълбоката американска провинция и е станала тиха домакиня.

Благодарение на Кинси става ясно, че много табута принуждават хората да крият огромна част от живота си, да мълчат по важни въпроси, да се притесняват открито да говорят. И въпреки табутата, в интервютата си с хиляди изследвани лица, Кинси открива, че скритото съществува - като дълбок океан, под чията привидно спокойна повърхност има всякакви вълнения. 

Примери: 

- близо една трета от женените мъже са имали извънбрачна връзка; 

- жените (считани едва ли не за асексуални сред повечето кръгове на американското общество) имали сексуални желания, и още как!  

- една четвърт от хората в изследваната популация е имала някаква форма на хомосексуално поведение (това не включва непременно сексуален контакт, може да е мисъл или фантазия); 

- сексуалното удоволствие помага на хората да се чувстват добре като цяло; наличието на желание и липсата на удоволствие обаче действат по обратния начин.

И както Фройд би казал, най-голямото доказатеслтво за съществуване на Несъзнаваното е, че го отричаме. По същия начин, това, че консервативните граждани на Америка отричат  и заклеймяват изводите на Кинси, доказва наличието на пуритански табута. Е, през изминалите над 70 години, Кинси е доказано прав.

Няма какво повече да кажа, освен че: 

1. Всички искаме да правим секс.

2. Добре е да правим секс. 

3. Добре е правим повече секс. 

4. Добре е спокойно да си го признаем, защото хем е истина, хем не е грешно и срамно.

Ползите от писането на ръка

Откакто през 1999г. открих предимствата на компютъра за писане на дълги текстове, прогресивно намалявам писането на ръка. Животът показва, че съм само един от милиардите, преминали тази промяна. И има защо, нали? Писането на компютър е по-бързо, по-четливо е, спестява ни времето за набиране на ръкописните бележки, помага ни по-ясно да визуализираме структурата и обема на текста, и т.н. 

И въпреки, че технологичният прогрес замени много ръчно извършвани дейности, има основание да прогнозираме, че писането на ръка няма да изчезне и ще е устойчиво поне колкото Лили Иванова. Причината? Все повече изследвания сочат, че писането на ръка допринася положително за когнитивното развитие на личността. 

Така например, сканиране на мозъчната дейност на деца показва, че изписването на думи на ръка ангажира повече мозъчни центрове и води до повишена мозъчна активност в сравненение с набирането на думи на клавиатурата на компютъра. 

Друго изследване, публикувано в Journal of Educational Psychology, показва, че писането на ръка има общо с по-дълготрайната памет при учене. Сравнени са две групи: ученици, които си записват бележки на ръка и  ученици, които си записват бележки с клавиатура. Резултатът е, че децата от първата група по-лесно и с повече подробности могат да възпроизведат какво са записвали, отколкото хората от втората група. 

Идентично заключение правят и психолзите Мюлер и Опенхаймер, които изследват студенти от Принстънския университет и от Универиситета на Калифорния в Лос Анжелис. Според тях, студентите, които записват лекции на ръка, дали по-добри резултати във възпроизвеждането на темите, съдържанието и смисъла на лекциите, отколкото студентите, които записвали (често дума по дума) лекциите на лаптопи. 

Двамата изследователи обясняват това по следния начин: студентите, които записват върху хартия, преформулират информацията, докато си водят бележки, а това значи, че в движение се стремят да осмислят и разберат смисъла на думите. За разлика от тях, студентите, които писали на клавиатури, се впускали да набират твърде много текст, понякога съвсем буквално, но не отделяли много време да вникват в информацията. 

Освен за когнитивното развитие, ръкописното писане е полезно и за моторното развитие. Като пише, детето се научава да е по-прецизно при дейности с ръце и започва да борави по-добре с инструменти. Проф.Едуард Гентаз от Женевския университет твърди, че този процес трябва да продължи няколко години и че ползите от него са отвъд самото писане. 

- - - 

Така че, помагайте на децата си в изграждането на умения да пишат на ръка, да си водят бележки, да записват идеи, дори просто да си драскат, когато мислят за нещо. Ще им бъде от полза!

Дълбокият сън и способността ни да учим

Спете. Спете не просто повече. Спете дълбоко.
Защото дълбокият сън подобрява когнитивните ни функции. Едно много интересно изследване на Цюрихския университет и няколко други научни институции откри, че съществува причинно-следствена връзка между качеството на съня и способността на мозъка да учи.
Казвам "причинно-следствена", което е много важно, защото ние винаги сме знаели, че има връзка между съня и ефективността ни, но тук имаме истинско експериментално откритие. Тоест, минаваме от етап "мисля, че" към етап "знам, че."

Изследователите наблюдавали две групи - експериментална и контролна.
При експерименталната група екипът изследвал дали нарушаването на дълбокия сън при изследваните лица на следващия ден ще се отрази на учебни задачи, свързани с фината моторика. Първо участниците били оставени да спят спокойно, без да се въздейства на мозъчната дейност. На следващия ден ефективността на ученето на различни моторни операции била много висока.
След това, в друга нощ, учените въздействали на моторната кора. Те стимулирали мозъчните центрове, свързани със съня, така че възбудимостта на съответните синапси не се намалява по време на сън и мозъкът да не достигне състоянието на бавни мозъчни вълни. На следващия ден екипът наблюдавал как кривите на учене и ефективността на изпълнението на задачи се променяли в хода на експеримента. Наблюдението потвърдило хипотезата, че сутрин участниците по-лесно усвояват как да изпълняват различни моторни задачи. С напредването на деня, обаче, процентът на грешките им се увеличавал - значително повече, отколкото в деня след дълбок сън.

Смущаване на дълбокия сън при участниците от експерименталната група. 

Тук се проявили трудности при изучаването на движенията на пръстите при моторните операции и при възпроизвеждането им. Ефективността на ученето и изпълението сутринта била толкова слаба, колкото била във вечерта на първия ден от експеримента.

Що се отнася до контролната група, в единия случай резултатите от представянето били приблизително същите като на експерименталната групаа. На втората нощ по време на съня били стимулирани други зони на мозъка, които нямат общо с ученето и изпълнението на задачи в областта на моториката. Така че там, където хората от екперименталната група, дали ниски резултати, тези от контролната група отново дали високи резултати. И в двата дни (без стимули и след стимули на други мозъчни зони) процесите на учене и изпъление на задачи при участниците от контролната група бил успешен и резултатите - високи.

Заключението е, че дълбокият сън е фундаментален за поддържането на способността на мозъка да учи и да изпълнява задачи.

- - - - -
Някои полезни допълнения:

Да обясня накратко с прости думи какво е "дълбок сън." "Дълбокият сън" е сънят без запомнени сънища, при който мозъчната активност е минимална, а мозъчните центрове са на "икономичен режим" и се "зареждат" за бъдещите си задачи. Наричаме го още N-REM.
Противоположен на дълбокия сън е т.нар. REM (като рок-групата, а абревиатурата значи Rapid Eye Movements), когато активността на мозъка е доста по-близо до активността му по време на бодърстване. Обикновено човек редува дълбок сън и REM по няколко пъти на нощ, но това, от което наистина се наспива, е дълбокият сън. Препоръчително е човек да си търси онези 8 часа - за да е сигурен, че ще има достатъчно време в състояние на не-REM. Самият не-REM преминава през 3 фази и затова е важно човек да спи несмущаван, за да може мозъкът му да получи това, което му е нужно. Свързваме дълбокия сън с третата фаза на не-REM; тя се отличава с т.нар. бавни вълни (вижте илюстрацията по-горе), наричани още делта вълни, затова научното му име е Slow wave sleep (SWS).

Фабриката за мечти и цената на "духовното израстване"

И вие ли сте забелязали огромния интерес към темата за духовното и нематериалното в живота ни?

Постоянно срещаме реклами на книги, лекции и семинари как духовно да се пробудим и развием, как да открием истинската си духовна същност и истинското си Аз. В тези практики откривам три парадокса: научен, етичен и професионален.

Научният е, че абсолютно винаги подобни духовни семинари са квазинаучни. Те вземат дадени научни открития и психологически теории, опростяват ги, вадят ги от контекста, парфюмират ги с красиви послания и ги представят като някакъв съвършено нов продукт. Често в науката такива "продукти" се наричат метатеории. По този начин можете да срещнете идеи на Ериксън или Маслоу, вплетени в някакви каламбури, за да вдъхват научност на измислицата на поредния гуру. Науката психология е потърпевша от подобни неща, макар, че понякога ги прилагат именно хора, представящи се за психолози. 

Етичният е, че обикновено "духовното израстване" излиза доста скъпо. Колкото и да изглежда парадоксално, обучителите в духовно израстване често подхождат материално към потребителите на своя квазинаучен продукт. Понякога се комбинират няколко продукта - семинар, книга, консултиране... Духовното е много материален бизнес, се оказва... Затова не приемам, че ценообразуването на такъв продукт може да се оправдае с "Ами всеки професионалист си определя сам стойността на труда." Винаги има един праг на почтеност и на съобразяване със средата, в която работиш. Дори когато работата ти не е научно издържана, редно ли е да използваш несигурността на клиентите си?

Професионалният абсурд е, че гуруто избягва да поема отговорност за работата си. Да, вярно е, че потребителят (или клиентът, както го наричаме в психологията) е отговорен за своите решения и че трябва да работи върху себе си. В случая обаче гурутата се крият зад други обяснения, дори когато продуктът им е купен или се консумира продължително. Например все ще се намери обяснение, че вината нещо да не се получи е в потребителя, а не в продукта. Крайната цел (няма значение дали ще я наречем щастие, духовно израстване или другояче) винаги остава на една ръка разстояние и още нещо трябва да се направи. В резултат, уж побутвани с приказките за самоуправление и самоовластяване, хората всъщност стават зависими от наставленията на гуруто, като едни социални наркомани, които ходят години наред на семинари за поредната доза метатеория. 

По темата за отговорността ще кажа следното: Когато при теб дойде човек в критична ситуация, в състояние на несигурност и тревожност, той не може да осмисля и да преценя всичко, но той ти се доверява и ти си отговорен за него точно както и той е отговорен за себе си.

Но защо (все пак) толкова много интелигентни и образовани хора следват мантрите на гурута за духовно израстване? Защото наистина много хора изпитват вътрешна несигурност в определени периоди от живота си,  и тогава те по-лесно следват внушения и по-лесно се хващат на предложените им решения. Тогава хората имат по-голяма склонност да следват авторитети и това са харизматичните, сладкодумни гурута. 

А мечтата за самоактуализация и личностна реализация е вечна и затова винаги се намират хора, които да повярват на поредния ребрандиран, излъскан и разпалващ фантазиите продукт.

Йерархията на потребностите на великия психолог Ейбрахам Маслоу,
която много гурута на духовното израстване изполват в метатеориите си.

Какво се чете най-много в този блог?

Днес проверих кои са най-четените статии за всички времена в този блог. В случая "всички времена" означава от средата на 2010г., когато го създадох. Ето инфографика за текстовете, привлекли най-много потребители в интернет. 

Общият брой публикации в блога за изминалите шест и половина години е 141. Общият брой посещения на блога през това време е 193 682. От тях най-много са от България - 89 248. Нещо, което ми прави голямо впечатление, е че имам почти толкова читатели от САЩ - 84 141. Очевидно са от българската диаспора там и приемам интереса им като признание за старанието ми да поддържам блог на ниво над българското.

Тази класация не значи, че читателите в интернет се интересуват точно от тези теми. Тя само показва кои от темите, които ме вълнуваха професионално през последните седем години, са вълнували и други хора.

Ето и по-подробни данни за прочитанията: 

1. Марио де Андраде: "Ценното време на зрелостта" с 11 069 прочитания. 

2. Къде да уча психология в България? с 8007 прочитания. 

3. Опасен метод - филм за психоанализа и още нещо с 3895 прочитания. 

4. Кажи ми какви са приятелите си, за да ти кажа какъв си ти с 1265 прочитания. 

5. Моделът на Хофстеде с 1233 прочитания. 

6. Кой е по-по-най? с 1198 прочитания. 

7. Как учим децата? с 1160 прочитания. 

8. Константин Иречек за нас с 960 прочитания. 

9. Драгомир Андонов: 7 правила на живота и бизнеса с 895 прочитания. 

10. За идентичностния капитал с 851 прочитания. 

Още с излизането на статията за Марио Андраде ми направи впечатление, че привлича много голям трафик. Хората търсят стихотворението Ценното време на зрелостта и изглежда, че моят текст се появява на добра позиция в резултатите на Google. Радвам се, че съм направил това произведение достъпно до повече от 11 хиляди души за 4 години, а и че покрай това съм им представил малко от теорията на Ерик Ериксън. :)

В класацията има две статии за психологията в България (номер 2 и номер 6) - за позиционирането на специалността психология в различните университети, включително и преглед на Рейтинговата система на висшите училища в България. Целта и на двете статии е да анализира качеството (наличие и отсъствие) на психологическата наука в българските университети. Предполагам, че повечето от челите тези статии са били кандидат-студенти.

На предна позиция е и статията ми за "Опасен метод", много добър филм за отношенията между Фройд и Юнг.  

Три статии са посветени на научни изследвания и теории: номер 4 (за силата на социалните офлайн мрежи), номер  5 (за различията в културите) и номер 10 (за идентичностния капитал). И по трите теми преподавам на студенти в Софийския университет, където водя курса "Умения за въздействие."

Статията под номер 8 (цитати от писма на Константин Иречек) е в графата народопсихология, доколкото става дума за някои особености в българския нрав. 

Статия номер 9 представя споделения опит на Драго Андонов - предприемач от Хасково, който синтезира житейските си уроци в този поучителен текст. 

И да си призная, доста съм учуден от факта, че на седма позиция в класацията е "Как учим децата?". Какво ме учуди? Първо, че е много кратък текст, по-скоро импресия с няколко споделени мисли, написани за две минути. Няма претенции за нещо приносно, за да попадне в топ 10. Второ, скоростта, с която статията привлече читатели. Тя набра 1160 прочитания само за една седмица - това е първият ми текст за 2017-а и вече е по-четен от някои от най-хубавите ми текстове в блога. 

От всички статии, които хората са чели, само една (и то последната!) е пряко свързана с практиката ми като бизнес, от който печеля - статията "За идентичностния капитал", посветена на метода за личностно развитие, по който работя. Може би трябва да си направя маркетингова стратегия и да пиша статии в стил "Психолог разваля магии и привлича положителна енергия, помага за зачеване и спира запек на психическа основа". :)

Да видим как ще се развива класацията топ 10. Засега няма изгледи водачът да бъде изместен в близките години. Но кой знае. Неведоми са пътищата блогърски.

Как учим децата?

Децата подражават на поведението на възрастните около тях. Ние непрекъснато учим децата как да се държат в живота, без да го осъзнаваме през по-голямата част от времето. Ако крещите на децата си (или на партньора си, в тяхно присъствие), им давате урок, че това е приемлив начин да се държат, така че в крайна сметка те ще започнат да го повторят - към Вас или други хора. Не забравяйте, че ние трябва да бъдем промяната, която искаме да видим в децата си (и в Родителство без стрес не обещаваме, че това ще е лесно).