Въпрос за $ 1 000 000: рационални ли сме? И защо не сме?

Нека ви попитам нещо:

В едно езеро растели лилии, които започнали да се размножават. Всеки ден покритието от лилии удвоявало размера си. Ако лилиите са покрили цялото езеро за 48 дни, колко време им е трябвало да покрият половината езеро?

И една аритметична задача:

Топка и бухалка струват един долар и десет цента. Бухалката струва един долар повече от топката. Колко струва топката? 

Такива въпроси, в различни форми, са често задавани в психологически изследвания на мисленето, оценяването и вземането на решения. Когато нямат много време да мислене, мнозинството от хората казват уверено, че топката струва десет цента. А половината езеро ще се покрие с лилии за 24 дни. Въпреки, че отговорите на пръв поглед са верни, всъщност те са грешни.  

Топката струва пет цента, а бухалката - долар и пет цента. Що се отнася до лилиите, половината езеро е покрито за 47 дни.

И какво от това?

Не е задължително да си Буридановото магаре,
за да не знаеш какво е по-добре да избереш...

Психолозите се питаме: Защо се случва така? Защо често решенията ни изглеждат правилни, а на "второ четене" се оказват нелогични? Защо отиваме в магазина да купим едно нещо, а накрая вземаме друго (не по-добро); защо ядем нездравословна храна; защо пием повече от допустимата норма алкохол и решаваме да шофираме; защо добрите момичета си падат по лоши момчета; защо избираме политици според харизмата, а не според знанията и уменията; защо ценим семейството, но изневеряваме; защо до последно отлагаме да свършим нещо важно и вместо това гледаме филми или играем игри на компютъра?

Над тези и още много въпроси за рационалното и нерациoналното в човешкото поведение повече от 40 години работят някои от светилата в психологията: покойният Амос Тверски и Даниел Канеман (носител на Нобелова награда по икономика), Гари Клайн, Насим Никълъс Талеб, Дан Ариели и Шийна Айнгард. По-нататък ще пиша за всеки от тях, защото изследванията им са фантастични!

Преди броени дни дойде новината, че фондацията "Темпълтън" ще финансира с 1 милион долара Ричард Уест и Кийт Станович за 3-годишно изследване на рационалните решения. Двамата са сред най-утвърдените и уважавани експериментални психолози съответно в САЩ и Канада. Станович е поне малко познат у нас, защото преди три години на български излезе книгата му "Нека мислим правилно за психологията" (Изток - Запад, 15 лева, силно я препоръчвам).

Какво е рационалност?

Проф. Ричард Уест от университета Джеймс Медисън.

Уест обяснява рационалността като начин на мислене, който ни води към по-добро разбиране за това, което е вярно за света, начин на мислене, който ни приближава до разбирането на света, такъв какъвто наистина е. Стартовата точка на двамата учени е откритието им от предишни проучвания, че и хора с висок коефициент на интелигентност понякога правят нелепи мисловни грешки. Нещо повече: според данните на Уест и Станович понякога умните хора са по-податливи на мисловни грешки от обикновените хора. Човек с шампионски IQ може да е тотално объркан относно хиляди всекидневни ситуации, в които се изисква здрав разум. Досега обаче психологията няма инструменти да измерва този здрав разум, или казано по научному: уменията за рационално мислене.

Проф. Кийт Станович от университета на Торонто 

След три години (надявам се) ще имаме първия тест, изследващ тези умения.

Ричард Уест и Кийт Станович не са първите, които поставят под въпрос общовалидността на стандартните тестове за интелигентност. През 80-те години на 20 век Хауърд Гарднър разви теорията за множествената интелигентност. На тази основа през 90-те Даниел Голмън пък разботи модела си за емоционална интелигентност.

Кийт Станович и Ричард Уест не са и първите, които получават добра сума за провеждане на изследване. Всъщност в Америка добрите психолози често получават добри грантове, за да правят наука.

Защо Станович и Уест получиха парите?

Поставен по-сериозно, въпросът е: как точно е позиционирана науката психология в света на (общо взето) прагматичния капитализъм? В какви условия се прави психологията по света?

Психологията на първо място е експериментална наука. Поставянето на научни хипотези, както и дизайнът, провеждането и анализът на психологически изследвания стоят в основата на науката. На второ място: психологията е приложна наука. Изследванията не се правят заради олимпийския принцип: "Я дай сега да правим нещо", а се правят с идеята резултатите им да носят знание, да дават препоръки, да улавят тенденции, да създават перспективи, да предлагат решения. Обобщено: психологията се стреми да е полезна. А това значи резултатите да се използват на различни нива и области във всекидневния живот на хората, организациите и обществото. Да прави живота на хората по-познаваем и по-добър - това е социалната функция на психологията.

В това се крие отговорът на въпроса защо Уест и Станович получават парите. В западния свят се правят качествени научни изследвания, бизнесът знае това и инвестира в тях, защото в дългосрочен план това ще е инвестиция с много висока възвращаемост. Освен това там имат дълга традиция в даряването на средства за наука. Множество филантропски организации подкрепят научни проекти, които могат да подобрят живота на хората. Затова там ценят знанието и хората, които го създават.

За сравнение, в България на пръсти се броят изследванията, финансирани от местни бизнес или нестопански организации. Единственото сериозно психологическо проучване, за което се сещам, беше  спонсорирано от Юлиян Генов.

Възможните приложения от изследването на рационалността: в бизнеса, мениджмънта и планирането, подбора и обучението на персонал, оформянето на рекламни стратегии, в образованието... навсякъде. В чисто екзистенциален смисъл, изследването може да обогати разбирането ни за мъдростта.

Как ще се изразходват парите на фондация "Темпълтън"? Най-вече за заплатите на екипа, който ще работи пред следващите три години върху анализа на по-рано събрани данни, за административни разходи и за пътните разходи на Кийт Станович до САЩ. Като разделим 1 милион на три години и на няколкото души, които ще работят по проекта, се вижда, че това не са чааак толкова много пари. Но са достатъчно, за да могат учените да се фокусират върху работата си, когато не се занимават с преподаване в университетите си. И са доста повече от моя опит в правенето на изследвания за 1000 лева :)

(Суб)културно: цветя от края на 70-те и 80-те

Колко пъти си гледал "Коса"? Още ли настръхваш от I Got Life? Спал ли си в спален чувал, говорил ли си с непознати за смисъла на живота след един джойнт и няколко споделени бири? Бил ли си на Джулая, украсявал ли си тениски със самоделни щампи, тарашил ли си пенсията на баба си, за да си купиш касетка на "Джой Дивижън"? И за теб ли братя Аргирови са лигльовци? Значи тази новина е за теб!

До 5 април можеш да се насладиш на една страхотна изложба. Нарича се "Младежката контракултура в България на 70-те и 80-те години" и ще я видиш в галерия "Алма Матер" в Софийския университет. 

Организатор на изложбата е Културният център на СУ "Св.Климент Охридски",  а съставители са Михаил Груев, Боян Гюзелев, Нели Воева и Роберт Леви.

Ще видиш българските хипари и битници, пънкари и уейвове, хеви-метъли и рокери, всякакви неформални типове от 70-те и 80-те. Времето, когато комунистите наричаха западната музика упадъчна и намаляха поведението на учениците, които с дрехите и прическите си подражаваха на известните западни групи. Някои от материалите в изложбата са предоставени от архива на МВР. Например този:

В "сводките" на народната милиция субкултурите в България са представяни като „групи на нездрава основа“, а поведението им е определяно с колоритните епитети „идеологическа диверсия“ и „битова разложеност“.

Идеологизацията, която режимът сам наложи на младежките субкултури (и затова са контракултури), може да изглежда странна за тези, които на са живели в епохата на соца. Става дума просто за млади хора, които искаха свободата да правят каквото им харесва, без да пречат и без да им се пречи, да слушат любимата си музика, да изразяват свободно мнението си, отвъд догмите на комсомолското мислене. Въобще, искаха нормалност и много от тях я потърсиха в чужбина след падането на "Желязната завеса." Но това е друга история.

Тук мога дълго да пиша за формирането на субкултурите, за социалнопсихологическите процеси в малките общности, за понятия като референтни групи и референтни личности. Но предпочитам да се фокусирам върху ценностната страна на темата, която също е психология - само че оцветена, критична, социално ангажирана.

Изложбата е разнолика, също като младите хора, които представя и все пак едно ги обединява: те бяха неформални, самоорганизирани и спонтанни. Бяха неуправляеми и затова бяха контра. Всяко време има нужда от такава контракултура, от глътка свеж въздух и закачливо намигване да не се взема на сериозно.

А в България сега, както и преди 30 - 40 години, имаме нужда от много контракултура. За да се научим да приемаме различието. Да се научим да го уважаваме. И за да се научим да се поглеждаме отстрани. И за да се научим да ценим свободата. И да се научим да я отстояваме.  И да я споделяме. Не знам дали ти персонално се нуждаеш от всичко това, но обществото ни има нужда със сигурност. Трябват повече хора, които да живеят така: Ние сме нова генерация завинаги!

Димитър Воев (1965-1992), един от най-големите съвременни поети на България.

* * *

Забележка: фотографиите се използват със съгласието на Културния център на СУ и авторите на изложбата.

Някога, някъде: Google Street View и новите възможности, които технологиите дават на психологията

от: Georgi Stankov

Едно от най-хубавите стихотворения на Недялко Йорданов започва така:

Някога, някога, толкова някога,
колкото девет лета,
на някаква уличка, с няколко думички
спря ме веднъж любовта.

Местата имат психологическо значение. Местата, с които сме емоционално свързани, защото ги асоциираме с хора и събития, с важни моменти или цели периоди от живота си. Като някаквата уличка на Недялко Йорданов.

А вие? Имате ли си съкровено място от детските спомени? Място, на което не сте се връщали от години? Място, където сте живели като по-млади? Място, на което сте се влюбили? Място, където искате да живеете? Или където живее някой?... Места, хора, събития... Минали свършени и несвършени. Бъдещи и сегашни продължителни. 

Имаме толкова много места и истории, за които можем да разказваме. Истината е, че психологически това може да е както полезно, така и болезнено. Но преди всичко е естествено.  

Може би ви се иска да видите място от спомените? Сигурно всичко ще е много, много различно! Или не? Сигурно сте любопитни, а може би малко се плашите... 

Ето я новината на деня: Гугъл вече показва уличен изглед и от България. За пореден път технологиите могат да служат на психологията. Психологията на средата се интересува от такива теми: изследване на емоционално значимите места, препочитания на място, психологическо картографиране. Представете си Google Street View като инструмент в психологията! Например сега всеки сам може да направи карта на любимите си места и да направи виртуална разходка из тях! С Google Street View можем да правим и други неща, които имат общо с психологията и образованието! Например ще го използвам в презентациите си по социална психология и по психология на средата. Ще експериментирам и с психологическата идея за тук и сега и там и тогава.

За да видите как работи Google Street View, трябва да влезете в Google Maps. Използвайте "човечето", като го поставите на желаното от вас място. Тогава изображението ще се промени от сателит или карта в Street View.

Вече видях мястото на Психологическата работилница :)

View Larger Map