ГЕОРГИ СТАНКОВ

от: Georgi Stankov Гледането на Midnight in Paris - новият филм на Уди Алън - е от онези удоволствия за сетивата и ума, които отприщват потоци от асоциации и мисли. Почти всички филми на Алън са храна за психоаналитични интерпретации, а самият режисьор от десетилетия е в постоянна анализа и самоанализа. Романтичната сюрреалистична комедия среща фантазии и реалност, потиснати желания и принуди и носи позитивно и (както може би Удхаус би казал) жизнеутвърждаващо послание. Историята се гради около американския писател Гил, който попада във водовъртежа на шеметни пътешествия във времето, срещайки Скот Фицджералд, Хемингуей, Пикасо, Дали... и една жена. И всичко се случва на фона на прекрасния Париж. Основните теми са: Смисълът в живота;  Ценността на живота Тук-и-Сега;  Творчеството и условията да разцъфне творческият потенциял;  Отношенията в двойката;  Личното призвание. Филмът ме вдъхнови да пиша за една идея, която нося отдавна: за срещата на Психологията с Архит

от: Georgi Stankov Психологията среща много науки, дисциплини, професии, области на живота, труда и творчеството. Една от срещите, които най-много ме вълнуват, е срещата на психологията и архитектурата. Имам потребност днес да пиша за това и знам, че няма да е единственият случай, в който ще го правя. Да, тази среща ме вълнува. Защо? Първо , защото градската среда, оформлението на пространствата, формите на сградите и техните скрити внушения създават особено психично състояние в жителите на града. Европейците отдавна са намерили начин да изразят усещането, че градовете имат друга енергия. Спомнете си средновековната фраза „Градският въздух прави човека свободен”. Разбира се, не е било от въздуха, а от цялостното усещане, от възторга от богатството, от вида на гражданите и на сградите, от опиянението от разнообразието. Ето как Йоан Екзарх описва Преслав – столицата на цар Симеон Велики: Ако ли някой селяк и нищ и чужд човек дойде отдалече до кулите на княжеския двор и ги ви

Georgi Stankov Представете си следната ситуация: Вие сте професионалист, имате впечатляващ професионален опит и компетентности, уважавате работата си и цените труда си. Вярвате, че се справяте доста добре. Изведнъж от най-високо място ви съобщават, че външен консултант, за който не сте молили, ще дойде и ще ви помогне да свършите част от работата си "по-добре". Нещо, което сте правили години наред и в което сте знаещи. Някой, който нито познава вашата организационна история и среда, нито има Вашия опит. Натрапник! Как ще реагирате?  Вчера ми се случи да вляза в ролята на "натрапника." Или на "бръмбар в мравуняка", по хубавия израз на Стругацки. Ще ви споделя историята, защото може да е полезна за хората с интерес в областите организационно консултиране, организационно развитие и организационна култура. Бях поканен като външен консултант по проект на организация, чийто ръководител искаше да подобри PR-а и маркетинговата си стратегия по конкр

от: Georgi Stankov Знаете ли случаи на уредени бракове? Има ли ги днес? Или са само спомен от минали времена? Да поговорим за уредените бракове. В хубавата народна песен "Глава ли та боли" майка пита сина си дали го боли глава. Синът отговаря, че го боли сърцето, заради либето... За друг ще я женят, мамо, въздиша момъкът. Забележете: не тя ще се жени за друг. Ще я оженят. Други – семейството, родът - решават, а дъщерята е пасивен обект.  Сетих се за песента, докато четох изследване от двама индийски психолози: Уша Гупта и Паша Сингх от Университета на Раджастан. Те се заели да проучат любовта, харесването и видовете брак сред сънародниците си. Какво открили? В 90% от случаите в индийското общество младите сключват брак, уреден от родителите им. Разбира се, това не значи, че тези бракове са неуспешни. Мисля, че под натиска на общността и нейните правила, лишени от право на глас и избор, младите стават естествени съюзници, които се обединяват, за да се справят с

от: Georgi Stankov От няколко седмици питам колегите в службата „Кои три неща ще направите днес, за да направите живота си по-щастлив?” През първите няколко дни колегите бяха учудени, отговаряха с шеги или с повдигане на рамене. Да, отначало трудно успяваха да формулират три неща.  Три обикновени неща, изпълними в рамките на деня, три от онези малки и затова често незабелижими и недооценени неща, които обаче имат смисъл, ако ги правиш съзнателно и ако си даваш сметка за това колко е скъп и хубав моментът на правенето им.  После... някой каза „Сега разбирам, че не живеем всеки ден” и тогава започна мисленето. Три малки неща, например да се обадиш на стар приятел, с който не си се чувал отдавна, да направиш хубав жест към партньора си, да прочетеш още една глава от стойностна книга... С това няма да спечелиш любов завинаги, нито приятелство завинаги, нито знание. Но ще ги имаш днес. Ще ги отглеждаш, ще го възраждаш отново всеки ден... защото движението е всичко, движението к