Как едно споделяне направи Деня на психолога различен за мен

Днес е 4 април - денят, който преди вече немалко години българската психологическа общност реши да избере за свой професионален празник. Денят не беше избран случайно - на датата четвърти април някога студентите по психология от Софийския университет създадоха своето Дружество на младите психолози и започнаха да се събират на него... Имах щастието да бъда съвременник, свидетел и донякъде участник в този процес.

А на днешния 4 април 2023 години едно мило споделяне беше най-хубавото поздравление, което съм получавал. То дойде от г-жа Хайрие Салим. Ето го: 

04.04 ден на психолога! Да са честити, хората с усет за душевното терзание, угризения на съвестта, извисена себекритика и... равновесие..! Преди години посетихме с детето ми един много мъдър психолог. Избрах го измежду десетки други професионалисти. Проучвах,кой може да е най-добрият, или най-подходящия за сина ми в ранимата възраст на първокласник. Разгледах профила му във фейсбук, самата профилна снимка излъчваше такава приятна енергия,че си казах "това е нашият човек!" Изслуша детето ми като един приятел 😊спечели му доверието, като и той бегло сподели за своето детство. Докато ги чаках в коридора и слушах тихият и приятен диалог,аз също се потопих в мечтите споделени приятелски... Посетиха заедно богата на зеленина джунгла, милваха хищни животни, летяха с парапланер над високи планини и долини викайки с радост от надпреварата с орлите... 

Течаха сълзите на майката, 

Течаха словата на детето , 

Радостно, буйно, безспирно... 

Правеха оригами на следващата среща. За домашна работа имахме жабчета да правим. Гледахме от стария едвам зареждащ компютър как се прави. Сгъваме,прегъваме, не става. Сгъваме, прегъваме и пак! Сетне като ги направихме с малко по дебела цветна хартия 😍 станаха наистина красиви,зелени картонени жабчета! Каква огромна радост бе когато натиснахме жабчето за опашката и хоп, взе,че подскочи😍🤩👏☺️🥰😁🤭🙆🏻‍♀️🙆🏼‍♂️ станахме и се прегърнахме силно! Този момент си го припомнихме преди два месеца, когато след дълга раздяла се събрахме и си разказвахме любими спомени... Хора,ако имате проблеми,съветвайте се със специалисти. Това не е срамно! Даже напротив, след време с гордост ще споменавате името му, като го препоръчвате на някого! Georgi Stankov благодаря,че се появихте в правилния момент 💗🙏💗 Желая ви много здраве и успех във живота и професията (не се и съмнявам,че сте докоснали още много сърца и променили мисленето) ❤️

Обучение по проект "Развитие на уменията на бъдещето сред младите, чрез проблемно-базирано обучение за по-конкурентна Европа"

В периода от 15 май до 21 май 2022 г. бях сред обучителите по проект №2019-3-BG01-KA205-077847 “Развитие на уменията на бъдещето сред младите, чрез проблемно-базирано обучение за по-конкурентна Европа”, изпълняван от Фондация Българска Памет в партньорство със „Сдружение за Македонско-Българско приятелство” гр. Битоля, Република Северна Македония, и съфинасиран по програма „Еразъм +“ КД2. 

В обучението се включиха по двадесет младежи от България и Северна Македония.

Основната цел на проекта е чрез методите на проблемно-базираното обучение да бъде разработена и приложена иновативна обучителна методология за млади хора (15-24г.), насочена към развитието на умения на бъдещето, предприемачески, социални и граждански компетенции, както и реализация на обучения за младежи, младежки работници и представители на свързани с младежката работа сектори. 

Повече подробности: 
В периода от 15 май до 21 май 2022 г., Фондация Българска Памет реализира събитие “Развитие на уменията на бъдещето сред младите, чрез проблемно-базирано обучение за по-конкурентна Европа”

Погубната роля на политическата поляризация - дори на националния празник

Видях, че група русофили, предвождани от един политически лидер, освиркват министър-председателя Кирил Петков на Шипка. Ето какво имам да кажа по този случай.

На национален празник, на официално събитие, на което избраните от нас представители на институциите отиват в своята официална позиция, не трябва да слизаме на нивото на всекидневните политически борби.

Може да сме, или да не сме гласували за този министър председател, за този президент и за този парламент, но в определени случаи нормалните хора се обединяват около надиндивидуалното, надгруповото и надпартийното.

Това, което видяхме и чухме днес, не е неуважение към един конкретен министър председател. Това е неуважение към собствения национален празник, към националния идеал за единство и към една от институциите на държавността. И е предупреждение колко е пагубна политическата поляризация, подклаждана от популистки лозунги и лидери.

С изключение на няколко официални празника, имаме около 360 дни в годината, в които можем колкото щем да сме партизани и политикани. Имаме достатъчно дни да протестираме, да предлагаме политики (ако ни стига акъла за това), да изразяваме противостоящи позиции. Но не и днес! Също не и на 24 май и на 6 септември и в още няколко тържествени случая. Не го правете и на тържествената заря - проверка за Априлското въстание, когато президентът Радев е там, дори да не го харесвате. 

Ходжалинската трагедия 30 години по-късно: правни и хуманитарни аспекти

На 25 февруари участвах в конференцията "Ходжалинската трагедия 30 години по-късно: правни и хуманитарни аспекти", организирана от Лабораторията по проблемите на Черноморския и Каспийския регион при Висшето училище по сигурност и икономика (ВУСИ) и посолството на Азербайджан в България. 

На конференцията беше представено българското издание на книгата на проф. Намък Алиев "Противопоставянето между Армения и Азербайджан. Правни аспекти", която разглежда конфликта в Нагорни Карабах. На конферецията се изказаха посланикът на Азербайджан у нас Хюсеин Хюсеинов, д-р паскал Желев от УНСС, г-н Рауф Алиев от парламентарната група за приятелство между Азербайджан и България, доц. Теодор Дечев, доц. Дария Николиева-Крачунова, София Шигаева-Митреска, която ръководи Центъра за азербайджански език и култура към СУ "Св. Климент Охридски" и разбира се - моя милост. 

Темата на моето изказване беше колективната травма и колективната памет на азербайджанците, преживели трагедията при Ходжали*, както и интергенерационното предаване на травмата в поколенията, родени след Първата карабахска война. Обсъдих и необходимостта от здравословно и устойчиво преодоляване на травмата, което означава да се постигне помирение между азербайджанската и арменската общност и създаването на добър модел за съвместно съжителство между двата етноса в рамките на Нагорни Карабах като част от Азербайджан. 

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - 

* Трагедия в Ходжали - етническо прочистване на азербайджанците в град Ходжали в Нагорни Карабах от страна на арменските въоръжени сили по време на Първата карабахска война (1988 - 1994). На 25-26 февруари 1992 г. няколкостотин цивилни граждани от азербайджански произход се опитват да избягат от обсадения град, но са безмилостно изтребени. Оцелелите разнасят из Азербайджан вестта за избиването и травмата, както и споменът за него, го превръщат в един от най-важните фундаменти на съвременната азербайджанска колективна идентичност. 

Най-пълният анализ на събитието на български език са направили Дечев и Попов (2018) в студията "Етническото прочистване в Ходжали през 1992."

#callmeadreamer but #ijustlovebulgaria

Представете си България, в която вместо да се нападат от окопите на своите политически позиции и идеологии, хората се заемат да работят заедно, за да открият и утвърдят своите споделени истини и ценности, които ги обединяват отвъд личните и груповите перспективи.
Представете си каква ще бъде България тогава!
В една такава България ще имаме президент, който ще ни напомня тези ценности и истини и ще стои зад тях, за да не забравяме, че Съединението Прави Силата!
you may #callmeadreamer but #ijustlovebulgaria

Човекът, който садеше дървета

Вчера, в разгара на летните жеги и в очакване на днешния ден с прогнози температурата да бъде 44 градуса по Целзий, заговорихме със сина ми за нормалното за сезоните, за климатичните промени и за бъдещето на природата. Освен от жегите, всъщност, разговорът беше вдъхновен и от призива на ВиК - Хасково гражданите да избягват да мият автомобилите и балконите си, защото нивата на подземните източници, от които градът ни получава вода, опасно намаляват. 

Казах на сина си, че наистина има промени в климата и въпреки, че е трудно да кажем със сигурност колко от промените са резултат от човешка дейност и колко са част от естествените природни процеси и цикли, можем да правим някои неща, които хем са добри за намаляване на температурата, хем биха увеличили количествата на подземната вода. Едно от най-важните неща е да садим колкото можем повече гори. И то предимно такива, които еволюционно са се развили по нашите земи и са типични за нашата равнинна надморска височина. Не смърчове, борове и ели (те са подходящи за паркове и за градска среда), но дъбове, букове, явори и ясени и т.н. Преди години с бабата и майката на моя син засадихме малки ясени в едно място край Хасково. Пет от ясените оцеляха и сега растат смело нагоре. В момента имаме две малки издънки от семки от рожков. Ще почакаме още две-три години да поизраснат и ще ги засадим. 

Без много да морализаторствам, пробудих интереса на детето. 

И в тази връзка споделям с вас един чудесен разказ за засаждането на дървета. Той е писан в оригинал на френски език, но тук освен, че е анимиран, някой е добавил субтитри на български. Казва се "Човекът, който садеше дървета."  

Кратък политико-психологически коментар за изминалата предизборна кампания

В деня на психолога в България, който символно днес е и ден за избори, ще споделя наблюдението си върху един от парадоксите в политическите нагласи на българските граждани: склонността да си приписваме повече интелигентност, гражданска съвест, праведност и морално превъзходство въз основа на политическите ни симпатии.

Ако аз симпатизирам на Х, значи съм добър, свестен, просветен, загрижен за държавата и за общността си, но ако ти симпатизираш на Y, най-вероятно си тъп, заблуден, ограничен, продажен, вреден и помагащ на елементите, които съсипват държавата.

 
Това, разбира се, не е така. Нашите избори са резултат от множество фактори, които влияят във времето и е грешно да правим подобни елементарни заключения.

 
Нашите предпочитания в политиката са подобни на нашите вкусове в редица други области - мода, храна, литература, музика, футболни отбори, - но сами по себе си те не ни правят нито умни, красиви и добри, нито тъпи, грозни или лоши.

Добре е да помним това и да мислим, че в дългосрочен план генерализирането, етикетирането на другите, агресивното противопоставяне и поляризацията няма да направят една партия по-привлекателна.