Война (или мир) на световете?

от: Georgi Stankov

Когато на 6 август американският марсоход Curiosity кацна на Марс, си казах, че това е историческо събитие и се зарадвах, че съм свидетел на случването му. Представих си как до няколко десетилетия човек ще стъпи на Червената планета.

<

Спомних си също за Войната на световете на Хърбърт Уелс, където марсианците са лошите момчета. Това ме наведе на темата за контакта, за срещата. Нали като юноша обичах да чета Стругацки, Артър Кларк... Опитах да си представя каква ли би била срещата на две цивилизации от различни планети. Какво е необходимо, за да може да се случи срещата? 

Първо - и двете цивилизации трябва да имат разум. Всъщност това се предполага - няма да е цивилизация, ако е без разум. Разумът предполага организиране на обществена структура и ред.

Второ - всяка от двете цивилизации трябва да има обща идентичност - трябва да имат ясното осъзнаване на своята уникалност. Ние сме земляни, независимо от различните си раси, религии и езици. 

Трето - трябва да обитават едно и също време-пространство. Ако има паралелни измерения и всяка цивилизация живее в своето измерение, няма да има контакт. 

Четвърто - трябва да има желание за контакт. Ако едната страна е затворена в себе си и самодостатъчна, тя няма да търси срещата. Земляните общуваме откакто ни има на Земята. Срещите помежду ни невинаги са били лесни (нито пък сега са такива) - вижте например историите на кървави войни и конфликти. Но имам чувството, че чрез всичките си грешки растем и - макар и бавно  -помъдряваме. Така че от страна на земляните, според мен, има мотивация среща с Другите.

Пето - уважение и приемане на различието на Другите. Давам си сметка, че това е по-скоро желателно и препоръчително поведение, но не и задължително, за жалост. Историята  на човечеството изобилства от примери за нетолерантност и отхвърляне на другите, дори за по-лошо - за разорение и унищожение. Все пак, в необрозримо бъдеще може би ще достигнем онази хармония и етика на отношенията между хората и (защо не?) цивилизациите, за която се пее в песента Футуролог на Щурците. 

Препрочитайки написаното дотук, откривам, че един мега-контакт между две космически цивилизации отразява (разбира се, на много по-високо ниво) контакта между две личности.

Мисля, че това, с което бихме влезли в един междупланетен контакт, ще е проекция на това, което ние, земляните, влагаме като индивиди и нации в собствените си срещи помежду ни. Подозрителни ли сме? Враждебни ли сме? Открити ли сме за нов опит? А подготвени ли сме за различни сценарии? Може би... не съвсем.

----------------
Поздравявам ви с две песни с два възможни сценария за бъдещето: горе е The Eve of the War от концептуалния албум на Джеф Уейн The War of the Worlds по романа на Хърбърт Уелс, а долу - Футуролог от албума Мускетарски марш на Щурците.

Не всичко е пари, приятелю..., ако искаш да си изобретател!

от: Georgi Stankov

Не всичко е пари, приятелю, не всичко е пари... се пее в една популярна българска песен. 

 Сещам се за един мой познат, който с хитра усмивка би добавил "освен ако не са много пари." 

Фотография: Adam Cudworth

Но парите, в частност липсата им, не са пречка за британския студент Адам Къдуърт. Той е на 19 и учи в Университета на Нотингам. Адам решил да построи летателно устройство, което да заснеме снимки на земната повърхност. Устройството било просто като фасул - картонена кутия, която се издигнала в стратосферата с помощта на двемутров латексов балон. Вътре Адам закрепил фотоапарат, купен втора ръка от eBay за 30 паунда. Добавил GPS устройство, радио и микропроцесор. Разходите по проекта възлезли общо на 200 паунда. 

Фотография: Adam Cudworth

Летящият балон, изработен от подръчни средства и носещ гордото име HABE 5, се издигнал на 20 мили над Земята. Това са 33,5 километра, или 33 592 метра. Фотографиите са прекрасни! 

Така че не всичко е пари (освен ако не са много пари). Добрите резултати се плод на творчество, на идеи, на предприемачество, и не на последно място - на забавлението и играта по време на работа. Айнщайн го е казал отдавна: творчеството е интелигентност, която се забавлява. Когато нещата, които правим, ни приличат на игра, или когато търсим удоволствието в процеса на правене, вместо да се застопоряваме само върху мисълта за крайния резултат, нещата се получават спонтанно.

Вижте фотогалерията на Адам Къдуърт във Flickr! 

Фотография: Adam Cudworth

Фотография: Adam Cudworth

От търсачката: какво да очаквам от психологичен тиймбилдинг?

от: Georgi Stankov

От търсачката е рубрика, в която пиша по ключови думи, с които различни потребители са намерили този блог. Например някой е посетил блога с въпроса  "Какво да очаквам от психологичен тиймбилдинг?". Ето най-същественото за тийм билдинга, до което стигнах по пътя на собствения си опит. 

Какво е тийм билдинг? 

Тийм билдингът - това са различни дейности, които имат за цел да повишат позитивната атмосфера и ефикасността на организациите. Добре функциониращите организации, като например компаниите в топ 500 в класацията на списание Fortune, правят тийм билдинги.

И понеже посетителят е задал въпроса за "психологически тийм билдинг", ще обясня, че психологията се занимава с отношенията между хората и как хората оперират в една група. Психолозите имаме теоретична подготовка за това какви процеси и тенденции могат да се развиват в групата от хора, имаме и практически умения да ги търсим и изследваме, както и усета да доловим, че сме попаднали на нещо важно.

Срещал съм масовата представа за тийм билдинга като приятно прекарване на маса в уютна планинска хижа. Но тийм билдингът не е това няколко души да отидат някъде с една тава пържоли, две каси бира и три самуня хляб и да ги изядат и изпият заедно! Да, тийм билдингът улеснява и окуражава хората да се забавляват и да се почувстват "окрилени". Това обаче трябва да се случва не с профанизираното търсене на повърхностен "кеф", а по един смислен, изследователски, креативен и насърчаващ откритата комуникация начин.

В психологията тийм билдингът се свързва с термини като организационно развитие, организационно учене и организационна интелигентност!

Погледнато по-философски, тийм билдингът е хуманистичната нотка в оркестъра на (пост)индустриалото общество, която  напомня, че човеците не са само ресурси. Че вместо да ги изцеждат, работодателите трябва да инвестират в тях. 

Как се прави дизайн на тийм билдинг? 

Както казах, тийм билдингът е сбор от дейности. Както доброто ястие се получава с точното дозиране на продукти и подправки, така и тийм билдинг е полезен, когато дейностите внимателно се подбират. Обикновено хората са най-въодушевени от упражненията, игрите, творческата работа в малки групи и състезанията между тях. Когато правя тийм билдинг, освен игри и упражнения, предвиждам групово обсъждане, самостоятелна работа, или работа по казус.

Какво да включва тийм билдингът?

Това зависи от заявката на организацията - от това какво иска да постигне. Тийм билдингът трябва да е съобразен с желанията на мениджмънта какво иска да се развие в организацията. Така че понякога се налага предварителна работа заедно с мениджърите или с част от екипа, за да дефинираме основните нужди на организацията. Като знаем основните нужди на екипа, решаваме в каква насока искаме да градим: напр. подобряване на комуникацията, управляване на конфликтите, ефективно вземане на решения, уважаване на различията и т.н. 

Всеки тийм билдинг тряба да има индивидуален дизайн, съобразен с потребностите на екипа, с размера на групата, със сезона, с това дали активностите ще са на открито или на закрито, с времето, което хората могат да отделят за тийм-билдинга, с финансовите им възможности.

Дизайнът на тийм билдинга предвижда игри, симулации, казуси и дискусии, съобразени с тематиката, заявена от клиента.  Важното за мен е дейностите да съчетават творческото начало и спонтаността с онова, което шопът най мразел да прави.

И какво в крайна сметка да очаквате?

I. Като съдържание:

- индивидуален разговор с психолог (като разновидност: разговор в малка група) за определяне на важна за организацията тема или по предварително заявена от мениджмънта тема;
- работа по казуси - индивидуално / в малки групи / в цялата група;
- забавни игри, симулации, упражнения.

Технически последният компонент обикновено заема най-много време.

II. Като резултат:

- подобрен организционен климат;
- усилване на чувството за принадлежност към организацията;
- изграждане на нови знания и умения в членовете на организацията;
- по-качествено използване на знанията и уменията, с които отделните участници и организацията вече разполагат;
- в дългосрочен план - повишаване на ефективността на организацията.

--------------------------------

По-долу показвам няколко снимки от тийм билдинг, който водих на 31 август и 1 септември този година в Ивайловградско. 

Начертаване на стратегията. Пътят е страшен, но славен! 

Ами да започваме... Да знаете само какво съм ви замислил!

О, Боже!!! Откъде на този психолог му хрумнаха такива неща?!

Аз мога!!!

Лелеееее, не съм бягал толкова от казармата! 

А аз не съм бягал така, откакто като дете дядо Милко ме хвана да му бера сливата!!!

Ха-а-а-а, видя ли, стигнах първи! Нашето пламе сме бързаци! 

Един доволен, сплотен и устремен към още по-добро представяне колектив
(липсват двамата арбитри и двамата ловци)!

И един удовлетворен от работата си автор на "психологични тийм билдинги" :) 

П.П. Скъпи читателю, беше ми да лесно пиша на тема тийм билдинг. Сега съм изправен пред истинско предизвикателство: един потребител е дошъл в блога по ключови думи porno filmi s malko po stari kaki. Очаквайте продължение...

Какво е полово-ролеви стереотип?

от: Georgi Stankov

Стереотипът казва, че само жените 
клюкарстват, а мъжете  - не

Вчера писах, че при мъжете пиенето на алкохол се е превърнало в полово-ролеви стереотип. 

В тази връзка ме попитаха какво точно значи полово-ролеви стереотип. 

Няма да давам сложна академична дефиниция. Ето моето обяснение: това е да се приписват определени качества и/или поведения на представителите на всеки пол. От мъжете се очаква да са (.......), а от жените - да са (.......). Затова хората имат съответно положителни или отрицателни нагласи към хората, които се държат (или не се държат) така, както се очаква от техния пол. 

Да си от единия пол съвсем не опира до това дали пикаеш прав/а или клекнал/а. Стереотипът налага неписани обществени норми и предполага обществени очаквания да се държиш по определен начин и да се интересуваш от определени неща, само защото си мъж/жена.

* * * 

Дисциплините, изследващи различията между половете, са Диференциална психология (този клон на психологията изследва индивидуалните различия в зависимост от личностния тип, интелигентността, образованието, пола, възрастта, етноса... Топ експертът в тази област у нас е проф. Ирина Зиновиева от Софийския университет) и Социални изследвания на пола (т.нар. gender studies: междудисциплинарна област, в която се пресичат психология, антропология, философия, социология, история, изкуствознание и т.н. В СУ има такава магистърска програма).

Колите на смъртта

от: Georgi Stankov

Знаете ли какво е престъпление по чл.343б, ал.1 от Наказателния кодекс?

Това е да шофираш след употреба на алкохол. Това значи дрегерът или кръвната проба да отчетат над 1,2 промила алкохол в кръвта.

Представете си случка: 

Типичен сценарий включва весела компания от млади хора. Те се черпят, адреналинът е висок, момчетата опитват да впечатлят момичетата, има музика, смях... После се качват заедно в колата и тръгват – към следващото заведение, към нечий апартамент, или към гробищата.

Работил съм с десетки хора, шофирали в нетрезво състояние. Понякога професионалната неутралност ми идва в повече, затова тук няма да бъда неутрален. Да пиеш и след това да караш кола е безумие! Смъртоносно при това!

Някои от клиентите ми не само са шофирали пияни - те са предизвикали катастрофи, унищожили са чуждо имущество, и по-лошо: нанесли са телесни повреди, дори са причинили смърт. Те не са си представяли, че това може да се случи точно с тях. Нито са успявали да осъзнаят истински още колко хора ще бъдат засегнати – жертвите им, близките им, както и близките на жертвите.

По-точно, знаели са го, но само на теория. В действителност им е изглеждало, сякаш това не се отнася за тях, сякаш не може да им се случи.

За съжаление, страшно много хора могат да влязат в някоя от тези роли – на извършителя или на абсолютно невинната жертва. Това може да е брат ви или сестра ви, собственият ви баща, собственото ви дете, съседът, приятелят, колегата... Как става така, че стотици хиляди българи стигат до там?

Феноменът "идентичност":

"Какъв мъж си, ако не можеш да изпиеш две - три ракии?" Хм, вероятно никакъв, мислят си тийнейджърите и бързат да се "докажат". За много от тях е лесно, защото имат такъв ролеви модел в семейството или в квартала - баща, дядо, други значими възрастни... В социокултурната реалност на българите алкохолът се възприема като част от половата идентичност на мъжете. Дори е ритуал, елемент от юношеската инициация, от порастването и възмъжаването. На психологически език това се нарича полово-ролеви стереотип.

Това донякъде обяснява защо основно мъже шофират след употреба на алкохол. Шофирането е проява на мъжественост. Преди 500 години мярката за "мъжкарство", "бабаитлък" или "реноме" била да яздиш хубав кон с украсена юзда и скъпо седло. Сега - да караш хубава кола с екстри. Пиенето е задължително и тогава, и сега. Атрибутите се менят, но моделът на мъжката идентичност остава непроменен...

Социалнопсихологическият феномен:

Според Аристотел човекът е социално животно. Хората си влияят едни на други - взаимно си оказват това, което бихевиористът Боби Скинър  нарича "положително подкрепление". Знаем, че пиенето (обикновено) е социален феномен: пием при семейни събирания, в приятелска компания, на интимна вечеря. Доказано е, че пиенето в компания допринася за усилването на социалните връзки между пиещите. Освен това пиенето в компания е ритуал. И на всичкото отгоре то провокира пиещите взаимно да се поощряват за извършване на едно или друго действие. В компания, в която всички пият и шофират, човек се чувства овластен да постъпва точно така. Правим това, което околните и важни за нас хора одобряват. Първият закон на Станков за социалната адаптация гласи: "Не се цепи от колектива!"

Какво решение предлагам?

Трудно е да се промени модел на мислене, който някои хора са попили още като деца. Трудно е да се промени поведение, подкрепяно през поколенията. Трудно е да се преодолеят обществени нагласи, които негласно доминират в обществото ни от поколения и противоречат на писаните закони.

Позитивната промяна, обаче, е възможна. Тя ще се случи, ако хора от различни професионални области обединят идеите си. Ето с какво мога да допринеса аз:

Преди да си вземат книжките, младите шофьори трябва да минат през психологически тренинг. Не говоря за лаборатория за психотестове! Имам предвид поне 20-часов групов тренинг, който да ги накара да осъзнаят какво значи да караш на пътя, какво значи да си отговорен за другите и за себе си! Вече имам идея как могат да се правят такива дейности.

 * * * * * * * * * * * *
Накрая ще споделя едно клипче, което направих преди 2 години. Наричам го "колите на смъртта." Показвам го на осъдените на пробация за шофиране в нетрезво състояние. Някои се замислят. Други... не.

Алфи Кон за образование и родителство без условия

от: Georgi Stankov

От много мислене и правене на какво ли не, забравих да ви кажа, че в Gorichka.bg е публикувано интервюто на Василена Доткова с Алфи Кон за списание AMICA /септември 2011г./.  Днес открих, че съм си изпратил линка към интервюто на електронната поща още миналата година и реших да го споделя с вас. Алфи Кон е един от хората, на които имам най-голямо доверие, когато става дума за разсъждения на тема "Какво да правим с децата си?" Затова с удоволствие препоръчвам книгите му за четене и дори смятам да пиша за една -две от тях.

Интервюто "Алфи Кон за безусловното родителство" ясно посочва вредата от външните стимули върху вътрешната мотивация: 

Въпрос: Много родители сякаш оценяват качеството на училището по натиска, който то оказва върху децата им. Ако не им дават много домашни, няма строга дисциплина, ако децата ходят с удоволствие на училище, това изглежда някак подозрително - може би не научават достатъчно и не реализират максимално потенциала си? Какво бихте казали на тези родители?

Отговор: Бих ги призовал да обърнат внимание на дългосрочните цели, които си поставят в отглеждането на децата си, както и да преразгледат доста изкривените си схващания за ученето. На първо място, дори ако беше вярно, че натискът и неприятното преживяване от ходенето на училище наистина вдигат нивото на усвояване на факти и умения, заслужава ли си това за един любящ родител, при положение, че емоционалните, социални и морални последствия за развитието на детето са значителни и тревожни? Но това не е всичко. Ами ако този тип високо-натоварващо традиционно училище пречи и на интелектуалните ни цели за развитието на детето? Нещастните деца не развиват критическо мислене и креативност. Дори на децата, които са притесняващо послушни, които не могат или не искат да се разбунтуват срещу училище от този тип, то нанася вреда. Защото задушава любопитството им и ги кара да работят толкова усърдно, че не им остава време за истинско мислене.

Когато едно училище залага много на оценките, когато настройва децата едно срещу друго като ги кара да се състезават, когато дава купища домашни и така принуждава учениците да работят още една допълнителна смяна вкъщи, когато бърза да наказва за всяко провинение или с дрънкулки и трофеи да подкупва децата да полагат усилия - всичко това създава един дух на фабрично производство. А до момента никакъв опит и нито едно изследване не е показало, че духът на фабриката е продуктивен за постигането на каквито и да било амбициозни образователни цели. 

***

Ценно четиво!
Повече за Алфи Кон: >>>тук.

Опасен метод - филм за психоанализа и... още нещо

от: Georgi Stankov

Ако сте изкушени от психоанализата, знаете, че в сърцевината на Едиповия комплекс лежи идеята за борбата между сина и бащата. Борба за вниманието и любовта на един много специален обект - майката. В тази непрестанна и буреносна плетеница на любов и омраза, възхищение и завист, ревност и бунт търсим отговора на много от нашите науспешни взаимоотношения и нерешени лични конфликти, както и на изборите, които правим в живота си на възрастни.

Филмът Опасен метод (A Dangerous Method) разказва за отношенията между Зигмунд Фройд и Карл Густав Юнг, наричани още бащата и синът в ранната история на психоанализата. 

Филмът е направо исторически! Защо? Това е първият игрален филм за Юнг (за Фройд не съм сигурен. Иначе тук Виго Мортенсен е изиграл изключително силно ролята на Фройд.)!

Фройд е създателят на науката за изслeдване на несъзнаваното. Юнг е неговият най-близък съратник, любим ученик и най-накрая... съперник, който се осмелява да ревизира учението на Първия. Появява се и една жена (преминаваща през ролите на пациент, на обучаващ се психоаналитик и на любовница на Юнг) - Сабина Шпилрейн. Нейните лични търсения, стремежът й за себепознание и саморефлексивност отразяват историческото и философското основание на психоанализата да съществува и да се развива в онази сравнително резервирана към смелите идеи на Фройд епоха. 

Събитията се случват във Виена преди Първата световна война. Аристократичната обстановка и обноските на героите, дълбочината и елегантността на изказа в писмата им, цялостното излъчване на филма успешно разкриват духа на времето, родило в лицето на психоанализата една от най-великите теории на съвременната култура. 

Действието е бавно, на моменти може би дори изглежда мудно, но зад това привидно спокойствие се развихрят дълбоки и изключително драматични събития. Както, между впрочем, подобава на истинска психоаналитична история. :) Филмът открива много теми за дискусия: отношенията терапевт - пациент, проекциите, пренос и контрапренос, психотерапветичната догма, има ли колективно несъзнавано и т.н.

Силно ви препоръчвам "Опасен метод" - един от трите най-смислени филма на 2011г., без да изключвам от списъка "Полунощ в Париж" на Уди Алън! 

------------------------------- 
В сблъсъка на титаните моите професионални предпочитания са в полза на Фройд, но сега няма да се разпростирам по тази тема.