За Аристотел и практическата мъдрост

от: Georgi Stankov

Наскоро размишлявах защо в групови тренинги често давам на участниците да разрешават морални дилеми. Мислех си, че е важно хората да свикнат с идеята, че съществува алтернатива – перспективата на Другия. Решаваме кое е морално или кое е правилно, като се опираме на семейните си модели, възпитание и собствени житейски истории. Понякога следваме предначертани правила, които безусловно и безкритично сме приели за истинни и се удивляваме, възмущаваме или гневим, че някой вижда нещата по-иначе... А не можем ли и ние да опитаме да ги видим иначе? 

Преди около 23 века философът Аристотел посетил остров Лесбос. Там му станало интересно да наблюдава как работят каменоделците зидари. Те трябвало да измерят обиколката на кръгли колони с линия. Но как се мери кръгла колона? Зидарите били изобретили огъваща се линия. "Ахааа!" - викнал наум Аристотел и така се родило разбирането му за практическата мъдрост – мъдростта да не следваме сляпо правилата, а да ги променяме или „огъваме” според ситуацията и контекста. 

Да си мъдър, според Аристотел, значи да съчетаваш две неща: морална воля и морално умение. Първото е волята да направиш правилното нещо - това, от което хората имат нужда. Второто е умението да прецениш кое е правилното нещо. И тук е трудността, защото в живота нямаме готови и винаги верни формули. Практическата мъдрост е да знаеш, или да усещаш, къде да направиш изключение от правилото, кога и как да импровизираш, да се съобразяваш с обстоятелствата на момента. И подчертавам, че практическата мъдрост е, за да служим на хората, а не да злоупотребяваме с тях и да ги манипулираме. 

Практическата мъдрост дава възможност за избор. Предписанията, детайлните указания и предначертания какво, къде, кога и как, възпират хората от импровизация. Вместо това следваме сценария, който някой „по-умен” от нас е написал. Вероятно ще си спомните колко много хора казват (а може би и вие в някои ситуации) за част от работата си: „Мразя да го правя, но това е процедурата!”Да вземем например институция, която трябва да се грижи за пациенти и вместо това ги затрупва с куп документи за попълване. Спомням си, че когато партньорката ми раждаше, трябваше да взема от НАП документ за платени осигуровки, иначе щяло да стане не знам какво... Ето как процедурата става рутина и дори да е създадена с добри намерения, осакатява професионално и деморализира хората, който работят една професия и наред с това неглижира пациентите, чийто интерес би трябвало да е в центъра на цялата система. 

Погледнато през стъкълцето на човешкото всекидневие, практическата мъдрост е нещо прекрасно! Защото поощрява експериментирането и индивидуалния избор. Дори да правим грешки – това е в реда на нещата, нали мъдростта идва от опита, а не ни е дадена по рождение.

Пожелание за 2012 година

от: Georgi Stankov

Успяваме ли да оценим това, което имаме? Особено в моменти на благоденствие, благосъстояние, добро здраве... дали понякога не приемаме всичко като даденост? 

А какво да правим, когато ни е сполетяла зла орисия? Когато нямаме, когато страдаме, когато не ни е провървяло?

Хубаво е да помним: имаме право на избор! Всеки има право да избере надежда вместо отчаяние в труден момент, право да избере приемане вместо отхвърляне в отношенията си с другите, право да избере любов вместо омраза и така да прекара годината.

Предприемайте рискове и бъдете готови да платите за това, следвайте сърцaтa си и правете нещата по свой начин, посещавайте нови места и срещайте нови хора. Имате право на всичко това (както и на обратното, така че изборът отново е Ваш).

Желая Ви да направите всеки един ден от новата 2012г. съзнателен и изпълнен със смисъл. Живейте съзнателно!

За главата на един архитект

от: Georgi Stankov

Въведение

Всъщност тук няма да пиша за глава, а за уволнение.

За мен архитектурата е изключително важно изкуство (занаят, професия) и затова преди време писах за нея. През последните дни се случиха неща, които развълнуваха част от обществното мнение. Това налага да продължим с темата.

Обстоятелствата

Неизвестната за обикновения българин арх.Йорданка Кандулкова - директор на Националния институт за паметниците на културата - участвала в предаването "Открито" по БНТ. Там изразила своята и на Института позиция за ремонта на една сграда - паметник на култутрата в Бургас. Арх.Кандулкова заявила, че според нея и колегите й при този ремонт има сериозен порок: институтът е дал съгласието си за вътрешни промени на първия етаж на сградата, а инвеститорът променил драстично и фасадата. При това - откритие на водещата - в разрез със закона. В резултат Кандулкова е уволнена от министъра на културата. Аргументите: не е поискала разрешение за изявата си и с позициите си тя е уронила доброто име на работодателя си. В отворено писмо всички колеги на г-жа Кандулкова от института се обявяват в нейна подкрепа. 

Интерпретацията

Интересна е реакцията на "работодателя" - министър Рашидов. Можем да я обясним чрез теорията за междукултурните различия. Според Хеерт Хофстеде, едно от най-важните измерения на културата е "властово разстояние". Има култури с ниско властово разстояние - има култури с високо властово разстояние. Какво значи това на нормален български?

Висока властова дистанция има, когато подчинените се страхуват да противоречат на ръководителя си и да изказват собствени идеи. В култури с висока властова дистанция е прието, че ръководителят сам може да взема решения, а тези, които са по-долу в йерархията, са длъжни да ги изпълняват. Не се цени инициативността на подчинения.  Въобще тук думата йерархия има голямо значение. Неравенството в статуса, в социалната стълбица или във фирмената структура се възприема като неравенство въобще между личностите. Примери: Китай, Арабия, Индия, Япония.

Ниска властова дистанция има, когато подчинените имат право да възразяват на ръководителя си и да имат различно мнение. Уважават се личната инициатива и правото на различие. В такива култури се предпочита консултативен стил на общуване и вземане на решения - лидерът търси мнението на хората, преди да вземе решение. Ръководителите и подчинените си дават сметка, че различните им позиции са само социални роли, но отвъд тях те са екзистенциално равни. Примери: Холандия, Швеция, Великобритания.

Къде сме ние?

Ние сме от кръга на страните с високо властово разстояние. Личи си и по поговорките: големецът се големее... всяка жаба си знае гьола... да би мирно седяло... наведена глава сабя не я сече...

Именно ненаведената глава е причината арх.Кандулкова да се раздели с нея, т.е. с поста си. Министерската заповед за уволнение е прекрасен пример за поведение на човек, който обича властовото разстояние и цени йерархията. През целия си зрял живот той се е движил в среди, подчертаващи или своята елитарност (т.нар. "артисти") или превъзходството на парите (т.нар."мултаци"). Вероятно в представите на министъра, арх.Кандулкова е трябвало да му се обади, да го информира, че от телевизията искат интервю и (ако получи съгласието му) да попита за указания какво да говори. Може би министърът се е почувствал уязвен, защото в предаването водещата заявява, че вече 4 месеца той не е посочил хора за една комисия. Вероятно го е засегнало, че според предаването изглежда, че той и служителите му не вършат работата си.

Да сте чували в Министерството на културата да има правило за предварително искане на разрешение за медийни изяви? Особено когато става за ръководител на отделна институция под шапката на министерството. Такива правила има във "военизираните" институции: МО, МВР и Министерството на правосъдието. Но и да имаше такова правило, нима няма наказания като "забележка" или "последно предупреждение"?

Какъв е проблемът?

Арх.Кандулкова не е нарушила нито закони, нито официални правила на Министерството на културата. Тя е спазила правото на медиите на достъп до информация и е представила експертното становище на институцията, която ръководи. Тя е постъпила по начин, който за англичанина, скандинавеца или североамериканеца е напълно естествен. Тогава?

Проблемът е, че докато се надяваме да бъдем като успешните, демократични и заможни западноевропейски страни, продължаваме да възприемаме, действаме и мислим в духа на Близкия Изток. Проблемът е в менталността, белязала всекидневието ни в България: реализирането на архитектурни проекти без публични конкурси, постоянните назначения на "свои" хора, порочните заменки на гори, сечта на жалките останки на Magna Silva Bulgarica... И никаква реакция от "широките маси". Народопсихология - какво да искаш от народ, който е развил усещането, че щом Горе нещо е решено, значи ще стане така и няма смисъл да му се противодейства.

Всъщност, в Европа, освен България, Турция или Гърция,  има и друга страна с по-изразена висока властова дистанция. Това е Франция. Може би това обяснява защо министърът на културата копнее за "Български Лувър"... но това вече е друга тема от психологията.

"Бумерангът на добротата" - увод в социалните епидемии

от: Georgi Stankov

 

Чували ли сте израза "социална епидемия"? Въведен е от американския топжурналист Малкълм Гладуел, за да обясни внезапните, неочаквани и бързо разрастващи се промени в нагласите, вярванията и поведенията на хората. Социалните епидемии могат да обяснят доста феномени, изследвани в социалната психология. 

Споделям тук краткия филм "Бумерангът на добротата" (Kindness Boomerang) като въведение по темата "социални епидемии" и като малко "предястие". Скоро ще Ви сервирам и "основното": подробно ревю на идеите на Гладуел от книгата му The Tipping Point.

Защо толкова малко успяваме?

от: Georgi Stankov

Под заглавието "ЗАЩО ТОЛКОВА МАЛКО УСПЯВАМЕ?" създателят на "ПроСофт" Юлиян Генов се опитва да си отговори на въпроса какво не ни достига, за да се радваме на постижения в бизнеса. 

Под "успех" Генов разбира постигнатото предимно в западноевропейските и северноамериканските страни. За него успешни страни са Великобритания, САЩ или Холандия, където личната отговорност, предприемчивостта и свободата на избора са основополагащи обществени принципи. 

И така, защо наистина не сме толкова успешни, колкото ни се иска? Авторът предлага дълбок анализ на факторите, формирали националния ни манталитет: 

• исторически събития (редица политически решения на българските лидери още преди повече от 1000 години са били погрешни - например приемането на православието вместо католицизма ни е вкарало в орбитата на Византия вместо на католическа Европа; османското владичество ни е лишило за дълго време от възможност да упражняваме свободен избор и сами да избираме културната и политическата си сиситема, а освен това ни е довело до състояние на придобита безпомощност; комунизмът като политическа и икономическа система окончателно е съсипал остатъците от някои ценни качества като предприемчивост и любознателност); 
• психологически фактори (ние сме преобладаващо интроверти с външен локус на контрол; прекалено колективистична култура сме, независимо от мита "българинът е индивидуалист" - в действителност по методиката на Хофстеде само 14% от нас са показали наистина индивидуалистична ориентация; имаме голяма властова дистанция - тоест не сме свободни да възразяваме на по-висшите в йерархията и сме свикнали да виждаме неоснователни привилегии за едни, а за други - нищо...; освен това никак не обичаме риска и се страхуваме от бъдещето ). 

Две черти на това изследване го правят много ценно: 

1. То е критично - авторът не само преразказва какво са казали "светила" като Хофстеде (защото това може да го направи почти всеки). Той издига собствена теория за българите и за да докаже тезата си, критично анализира в детайли българската култура. 
2.  То е научно - за да разполага с емпирични данни, Генов е създал екип, вклюващ едни от най-добрите български психолози. Сред тях са мои преподаватели - Хайгануш Силгиджиян, Соня Карабельова и Енчо Герганов. Така авторът избягва уловката да пише как той си представя, че стоят нещата. Напротив, той се опира на реални експериментални данни, добити чрез стандартно психологическо изследване. 

Не приемам някои твърдения на Юлиян Генов, но книгата му е задължителна за всеки, който желае да изследва българската народопсихология и търси своя отговор на въпроса "Защо сме такива?"

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------- 
Бележка: тази статия излиза като огледална публикация едновременно в "Разговор за психологията" и специализирания ми блог "Междукултурни умения"

Форум "Промяна" на "Горичка"

от: Georgi Stankov

Случвало ли ви се е в предпоследната минута промяна в обстоятелствата да обърне с главата наопаки съвършения ви план? Знам, че да. Сигурно хиляди пъти. Преди десет дни, при низ от неочаквани промени в плановете ми, благодарение на точния човек попаднах на точното място в точното време.

На 26 ноември 2011г. в Модерен театър в София, където се състоя поредната инициатива на "Горичка": Форум "Промяна".Модератори бяха Магдалена Малеева и Манол Пейков от "Жанет 45".

Благославям промяната. Тя ни открива нови възможности, тя е вкусът на живота, тя е усещането за движение. Освен личен смисъл, аз влагам в нея и професионален. Как измерваме промяната? Как я предизвикваме? Как изживяваме промяната? Защо желаем промяната, а защо й се противопоставяме се, защо се страхуваме от нея и защо все пак постоянно се променяме? Тези въпроси се появяват често в работата с хора. 

На Форум "Горичка" тринайсет души представиха тринайсет различни измерения на промяната, пречупени през собствените им асоциации, опитност и интереси. Впечатляващо е, че има българи, които търсят, предизвкват и водят промяната. Прекрасно е, че те споделиха опита и идеите си с нас.

Най-ценните споделяния направиха Мануела Малеева, Велислава Попова от Дневник, Асен Асенов от списание Едно, Филип Харманджиев, Веселина Ташева, Иван Мудов и Георги Бърдаров. Представям 4 от презентациите.

Мануела Малеева изправи залата на крака


Георги Бърдаров говори за климатичните промени


Филип Харманджиев говори за устойчивото земеделие


Александър Варов за необходимостта да учим от тийн-овете

Моята доброволческа 2011 година

от: Georgi Stankov

Днес е 5 декември - Международният ден на доброволеца. 2011 година пък беше обявена от ЕС за Европейска година за доброволчество.

Ще опитам да изчисля какво свърших през годината като доброволец, без да търся печалба. В прекрасната си книга "Да дариш" Бил Клинтън говори за различни начини да участваме като доброволци: с време, пари, идеи, вещи или умения. 

Аз отделях време и умения. Психолог съм, обичам да се занимавам с психология, затова безвъзмездно дарих време и професионални умения на други хора. Какво направих пре 2011г., за да стане светът по-добро място?

През януари и февруари водих 7 сесии с В. и сина й М. Стойността им е 140 лева. Отделеното време - около 7 часа.

От май до юли водих тренинг "Upgrade - developing skills for the 21st century" за 11 младежи от Хасково и Димитровград. Стойността му е 1100 лева. Отделеното време - 40 часа.

През юли два пъти работих с клуба по дебати към хасковската езикова гимназия за подобряването на невербалното поведение на дебатьорите. Стойността на това обучение е 80 лева, отделеното време - 4 часа.

През август водих уъркшопа за кроскултурна релокация "Как да се адаптираме към нова култура?" за новоприети студенти във Великобритания. Стойността му е 80 лева. Отделеното време - 4 часа. Не оценявам последващия мониторинг, който правя на участниците в уъркшопа, нито броя времето. 

В началото на декември консултирах Е.М. Стойността на работата ми е 60 лева, времето - 3 часа.

Общо за 2011 година (досега) извърших безвъзмездна доброволческа работа на стойност 1460лв. Отделих 58 часа.