петък, 7 октомври 2011 г.

Как живееш всеки ден?

от: Georgi Stankov

От няколко седмици питам колегите в службата „Кои три неща ще направите днес, за да направите живота си по-щастлив?” През първите няколко дни колегите бяха учудени, отговаряха с шеги или с повдигане на рамене. Да, отначало трудно успяваха да формулират три неща. 

Три обикновени неща, изпълними в рамките на деня, три от онези малки и затова често незабелижими и недооценени неща, които обаче имат смисъл, ако ги правиш съзнателно и ако си даваш сметка за това колко е скъп и хубав моментът на правенето им. 

После... някой каза „Сега разбирам, че не живеем всеки ден” и тогава започна мисленето. Три малки неща, например да се обадиш на стар приятел, с който не си се чувал отдавна, да направиш хубав жест към партньора си, да прочетеш още една глава от стойностна книга... С това няма да спечелиш любов завинаги, нито приятелство завинаги, нито знание. Но ще ги имаш днес. Ще ги отглеждаш, ще го възраждаш отново всеки ден... защото движението е всичко, движението към целта е по-важно от самата цел дори!

Уточнявам: не говоря да се отдававаш на дребни хедонистични удоволствия и на занимавки със съмнителна стойност като шопинг терапия. Говоря за действия, които са миниатюрни стъпчици към постигането на по-големи цели, от тези, които ще направят живота ти пълноценен и щастлив. Три неща всеки ден - три малки стъпки по Пътя.

***
Това „упражнение” се роди в опит да превърна в реалност принципите на една моя програмна статия, която някога писах на друго място.

събота, 10 септември 2011 г.

Защо психологията е секси?

от: Georgi Stankov

В началото на лятото медиите затръбиха: психологията  е най-желаната специалност в Софийския университет! Цели 1718 души кандидатстваха в Алма Матер, посочвайки психологията като първо желание, докато местата са едва около 100. Кандидатите с първо желание право са с 600 души по-малко. Всъщност това не е голяма новина. През последните 17-18 години психологията неизменно е в Топ 3 на най-желаните специалности в Софийския университет. Новината е, че този път разликата между психологията и останалите е драстична. Особено на фона на вестта, която дойде в края на лятото: останали са незаети места в уважавани специалности като философия, икономика, информатика, физика, химия, история... 

При този зашеметяващ интерес, можем да запитаме:
Защо психологията е толкова секси? 

Първото и най-безпристрастно обяснение: психологията е наистина хубава и интересна наука. Тя съчетава широтата на хуманитаристиката с прецизността на точните науки. Един американски автор я нарича "кралицата на социалните науки."

Второто нещо: психологията е триада от допълващи се качества: 
  • разностранна е - занимава се с безкрайно много теми от различни области: от невронауки и памет, през икономика и реклама, до управление и развитие на човешките ресурси; 
  • активна е - в света на психологията постоянно се правят изследвания, анализи, градят се и се ревизират теории, търси се, опитва се; 
  • динамична е - през последните около 140 години, откакто Вундт поставя основите на модерната психология, тя непрекъснато се разширява, обогатява и променя. В нея има дискусии, дебати, академичност, движение. 
Трето: психологията търси обяснение на човешката природа, на човешкия ум, на причините светът и животът ни да се случват така, както се случват. Както казва преподавателката ми проф. Ирина Зиновиева пред БНТ,
В целия свят хората започват все повече и повече да искат да учат психология - именно психология, а не социални науки. Точно поради това, че човешкият фактор става все по-важен, а един психолог може да анализира в дълбочина. Не става само въпрос каква политика, как да се създадат нещата, а и на какво се дължи, каква е мотивацията на човека.
На четвърто място: когато някой се насочи към психологията, има и елемент на лична суета. Откъде идва тя?
  • Има млади хора, които си мислят, че ще могат не само да разбират, но и да управляват човешкия ум. Например в професионалната си роля на консултант, психологът може да влияе на клиента си, а това е... изкушаваща власт. Тук няма да разсъждавам дали може да се злоупотреби с нея. Факт е, че почти винаги студентите записват психология заради идеята да консултират/терапевтират. Зигмунд Фройд разказва как се впечатлил от обстоятелството, че пациентките му се влюбват в него. Разбира се, той се дал сметка, че това не е нито заради външния му вид, нито заради интелекта му, а заради преноса в терапевтичния процес.
  • Обикновено има силно положителна обратна връзка от хората, когато има кажеш, че учиш психология или че си психолог. Не е тайна, че сиянието на думата "психология" прави психолозите да изглеждат по-умни и по-интересни, отколкото в действителност са. Изпитвал съм на гърба си това и ми е доставяло удоволствие, че ме гледат като всезнаещ и можещ.
И пето: изборът на професия нерядко е избор и на желан социален статус. Практикуването на психологията /особено на психологическо консултиране/ се свързва с представата за високи доходи и социално признание. Това вълнува младите. Ето, във форума на Софийския университет сред току-що започващи обучението си млади колеги вече върви преданието, че на Запад цената на психотерапията е 140 долара за час. Атрактивно, нали?

 Да, психологията е секси! Просто е неизбежно!

сряда, 31 август 2011 г.

Рекламата и AIDA

от: Georgi Stankov

Ето едно правило от света на рекламата, което не се е променило през последните 113г.: AIDA. 
AIDA е акроним от 4 думи: 

Attention = Внимание
Interest = Интерес
Desire = Желание
Action = Действие

Понятието е въведено от известния специалист в областта на маркетинга Елмо Люис (1872 - 1948) още през далечната 1898г. Какво е по-различното? Като оставим настрана промяната в технологиите, принципите на рекламоправенето остават актуални. 

Една реклама най-напред трябва да прикове вниманието на аудиторията, да изтръгне едно "Я-я-я, какво е това?" от нея; след това трябва да е атрактивна, да събуди интереса с "Виж ти!"; после да предизвика желанието да имаме това, което се рекламира; и най-накрая рекламата трябва да ни стимулира да действаме, за да задоволим желанието си.

вторник, 30 август 2011 г.

Уъркшоп "Как да се адаптираме към нова култура?", 28.08.2011г.

от: Georgi Stankov

Какво: За първи път в практиката си и за първи път в Хасковския регион проведох уъркшоп за релокация на студенти от България в чужбина под заглавието "Как да се адаптираме към нова култура?".

Къде: Младежки център - Хасково.

Кога: На 28.08.2011г., неделя.

Как: Методологията на уъркшопа беше интерактивна и включваше теория, практика, мултимедийна презентация, енергетизиращи игри и дискусии.

Кой: Участниците бяха осем бъдещи първокурсници в британски университети (6 в Англия и 2 в Шотландия).

Цели:
1. Да предаде теоретични знания за културата, за спецификите на различните култури, за междукултурните различия и същността на културния шок.
2. Да развие практически умения за ефективна комуникация в междукултурна среда и за адаптация към нова култура.
3. Да комбинира теорията и практиката чрез изготвяне на индивидуален план на всеки от участниците в уъркшопа за първите три месеца от престоя в чужбина.

Резултат: Силно положителен и за двете страни: за участниците - като хора с определена потребност, заради която са дошли, а за мен - като групов водещ и обучител.

Насоки за бъдеща работа:
1. Провеждане на онлайн мониторинг на изпълнението на тримесечния план.
2. Провеждане на втора групова сесия по време на коледната ваканция (всички участници за планирали връщане у дома за празниците).

--------------------------------------------------
! Дизайнът на уъркшопа е изцяло мой, с което нескромно се гордея.

Ключови думи: кроскултурна релокация, междукултурни различия, адаптация, междукултурни умения

петък, 15 юли 2011 г.

IPC и мечтата ми за неформално образование

от: Georgi Stankov

Това лято имах щастието да участвам в два уъркшопа в International People's College, в град Хелсингьор, Дания. Видях отвътре как работи институция, посветена на неформалното образование и на ученето през целия живот и се върнах пълен с впечатления, вдъхновение и идеи. Най-много енергия ми дойде от това, че осъзнах как концепцията за учене през целия живот работи на практика. Сега остава да направя нещо по въпроса в България.

За мястото 

Хелсингьор е по-известен по света като Елсинор, където се развива действието на Шекспировия "Хамлет". IPC е световноизвестно училище за неформално образование на възрастни. Създадено е от група ентусиасти след Първата световна война с надеждата, че когато хората се опознаят по-добре, те няма да воюват. Студентите са около 200 годишно, а професорите са 10. Сред възпитаниците му са и някои личности със сериозни постижения (сега не сещам за името, но сред тях е например един  от президентите на Кения, известен и като the founding father of Kenya). Най-старите постройки в колежа са построени с доброволния труд на студентите - сутрин учили, следобед работили. Почти всички преподаватели в IPC са негови бивши възпитаници. 

За атмосферата

Понеже училището е международно, преподаването е на английски език. Сред студентите има представители на всички населени континенти. IPC - това e светът, събран на едно място. Цари дух на любознателност, взаимно уважение, сътрудничество, подкрепа, приемане на различията. Идеята е задълбочено да се изучават науки, дисциплини и всякакви области на знанието, мисълта и действието, които биха обогатили студентите отвъд това, което предлага формалното образование. Дания е много неформална страна - хората са открити, свободни в облеклото и обноските си, много достъпни са за разговор и това се е пренесло и в атмосферата на колежа. Спокойно можеш да разговаряш с всеки професор и с директора. Неофициалността си личи и в това, че столовата е обща за преподаватели и студенти - сядаш до професора и заформяш разговор. 

IPC се е посветил да развива неформално образование за възрастни - това, което днес официално се нарича Учене през целия живот (Lifelong Learning). Това е вече част от традициите и ценностите на датското общество. Още преди 15  години, когато не знаех за IPC и други подобни датски колежи, бях удивен, че Лего ораганизира обучения за своите работници. Не е случайно, че пастор Грюндвиг, на когото ЕС нарече програмата си за образование за възрастни, е датчанин! 

За обучението 

В IPC има два семестъра: есенно-зимен и зимно-пролетен. Лятото е свободно, за да могат преподавателите да се занимават със собствени изследвания, да почиват или да пътуват. Затова през лятото IPC организира страхотни кратки курсове, като използва свободните учебни зали и кампуса за настаняване. 

Първият уъркшоп, в който участвах, е At the Crossroads. Той продължи от 26 юни до 2 юли. Организацията и провеждането му бяха финансирани по програма "Грюндвиг" на програма "Учене през целия живот" на ЕС. Темите на уъркшопа бяха: изследване на миналото и на ценностите, вземане на решение, работа в екип, решаване на конфликти.  Като дизайн и изпълнение, това беше главозамайващо обучение! Изключително добре замислено и проведено! А и много полезно в професионален план.
Международната група от уъркшопа At a Crossroads

Вторият уъркшоп беше Art and Science have Date in Nature. Той продължи от 3 до 7 юли. Този уъркшоп беше част от инициативата Global Week 2011 на IPC. Не, не беше психологическо обучение, така че се записах не от професионална, а от лична потребност. Беше част от желанието ми да откривам допирните точки между много (понякога на пръв поглед несвързани) области на живота. Темите: златно сечение, пентаграми, фрактали и т.н. Водещите бяха симпатична чешка двойка: художничката Anna Skoupa и програмистът Petr Dvorak.

Цялата група от всички уъркшопи на Global week 2011

Нашият уъркшоп Art and Science... в действие
Няколко думи за финал. 

Всъщност понякога е трудно да опишеш с думи това, което чувства сърцето. Благодарност, мир, любов, вдъхновение, идеи, споделяне... и какво ли още не се нарои в главата ми през тези две седмици в IPC. Иска ми се България да се развива повече неформално образование. Искам хората да са позитивни като Рут, за която ви разказах. И искам всичко, което правих досега разпиляно и на парче, да стане част от по-голямо, по-организирано и съзнателно усилие на по-голяма общност от lifelong learning ентусиасти.

четвъртък, 14 юли 2011 г.

Представям ви: Рут Бергкуист

от: Georgi Stankov

Тя е на 83 години и е от Швеция. Срещнах я на Global week 2011, организирана от International People's College в град Helsingør, Дания. Рут участваше в уъркшопите Going Green и International Living. Възхищавах й се, докато гледах как смирено, скромно и тихо присъстваше в живота на колежа. Една от най-вдъхновяващите личности, които съм срещал през последните години.

Рут живее здравословно. Всеки ден изминава по няколко километра пеша. Съпругът й е на 93 и всеки ден кара колело. Но не е само това.

Рут се интересува от неформалното образование и от ученето през целия живот и затова беше на Global week. На 83 години тя вярва, че има какво да учи и че не е късно. Освен това е социално активна и участва в граждански инициативи за подобряването на живота на хората (затова си е избрала точно тези работилници). Рут не гледа сапунени опери и иска хората да я запомнят с нещата, които прави сега, а не преди 50 или 60 години. Тя вярва, че животът има стойност във всяка възраст и се стреми да цени и да изживява пълноценно всеки ден.

Човек може изпълни живота си със смисъл и хармония: чрез неформално образование, социална активност, творчество, споделяне на опита си с другите.

Ако жена на 83 години го прави, какво е вашето оправдание да не го правите? 

петък, 8 юли 2011 г.

Животът е...

от: Georgi Stankov

Винаги съм поглеждал подозрително към така наречените "(само)надъхващи послания". Обикновено са повърхностни, но... сега намерих едно, което е просто прекрасно. 
Погледнете идеите в този лист и помислете къде сте вие. И какво е животът за вас?