Защо психологията е секси?

от: Georgi Stankov

В началото на лятото медиите затръбиха: психологията  е най-желаната специалност в Софийския университет! Цели 1718 души кандидатстваха в Алма Матер, посочвайки психологията като първо желание, докато местата са едва около 100. Кандидатите с първо желание право са с 600 души по-малко. Всъщност това не е голяма новина. През последните 17-18 години психологията неизменно е в Топ 3 на най-желаните специалности в Софийския университет. Новината е, че този път разликата между психологията и останалите е драстична. Особено на фона на вестта, която дойде в края на лятото: останали са незаети места в уважавани специалности като философия, икономика, информатика, физика, химия, история... 

При този зашеметяващ интерес, можем да запитаме:
Защо психологията е толкова секси? 

Първото и най-безпристрастно обяснение: психологията е наистина хубава и интересна наука. Тя съчетава широтата на хуманитаристиката с прецизността на точните науки. Един американски автор я нарича "кралицата на социалните науки."

Второто нещо: психологията е триада от допълващи се качества: 

• разностранна е - занимава се с безкрайно много теми от различни области: от невронауки и памет, през икономика и реклама, до управление и развитие на човешките ресурси; 
• активна е - в света на психологията постоянно се правят изследвания, анализи, градят се и се ревизират теории, търси се, опитва се; 
• динамична е - през последните около 140 години, откакто Вундт поставя основите на модерната психология, тя непрекъснато се разширява, обогатява и променя. В нея има дискусии, дебати, академичност, движение. 

Трето: психологията търси обяснение на човешката природа, на човешкия ум, на причините светът и животът ни да се случват така, както се случват. Както казва преподавателката ми проф. Ирина Зиновиева пред БНТ,

В целия свят хората започват все повече и повече да искат да учат психология - именно психология, а не социални науки. Точно поради това, че човешкият фактор става все по-важен, а един психолог може да анализира в дълбочина. Не става само въпрос каква политика, как да се създадат нещата, а и на какво се дължи, каква е мотивацията на човека.

На четвърто място: когато някой се насочи към психологията, има и елемент на лична суета. Откъде идва тя?

• Има млади хора, които си мислят, че ще могат не само да разбират, но и да управляват човешкия ум. Например в професионалната си роля на консултант, психологът може да влияе на клиента си, а това е... изкушаваща власт. Тук няма да разсъждавам дали може да се злоупотреби с нея. Факт е, че почти винаги студентите записват психология заради идеята да консултират/терапевтират. Зигмунд Фройд разказва как се впечатлил от обстоятелството, че пациентките му се влюбват в него. Разбира се, той се дал сметка, че това не е нито заради външния му вид, нито заради интелекта му, а заради преноса в терапевтичния процес.

• Обикновено има силно положителна обратна връзка от хората, когато има кажеш, че учиш психология или че си психолог. Не е тайна, че сиянието на думата "психология" прави психолозите да изглеждат по-умни и по-интересни, отколкото в действителност са. Изпитвал съм на гърба си това и ми е доставяло удоволствие, че ме гледат като всезнаещ и можещ.

И пето: изборът на професия нерядко е избор и на желан социален статус. Практикуването на психологията /особено на психологическо консултиране/ се свързва с представата за високи доходи и социално признание. Това вълнува младите. Ето, във форума на Софийския университет сред току-що започващи обучението си млади колеги вече върви преданието, че на Запад цената на психотерапията е 140 долара за час. Атрактивно, нали?

 Да, психологията е секси! Просто е неизбежно!