сряда, 31 август 2011 г.

Рекламата и AIDA

от: Georgi Stankov

Ето едно правило от света на рекламата, което не се е променило през последните 113г.: AIDA. 
AIDA е акроним от 4 думи: 

Attention = Внимание
Interest = Интерес
Desire = Желание
Action = Действие

Понятието е въведено от известния специалист в областта на маркетинга Елмо Люис (1872 - 1948) още през далечната 1898г. Какво е по-различното? Като оставим настрана промяната в технологиите, принципите на рекламоправенето остават актуални. 

Една реклама най-напред трябва да прикове вниманието на аудиторията, да изтръгне едно "Я-я-я, какво е това?" от нея; след това трябва да е атрактивна, да събуди интереса с "Виж ти!"; после да предизвика желанието да имаме това, което се рекламира; и най-накрая рекламата трябва да ни стимулира да действаме, за да задоволим желанието си.

вторник, 30 август 2011 г.

Уъркшоп "Как да се адаптираме към нова култура?", 28.08.2011г.

от: Georgi Stankov

Какво: За първи път в практиката си и за първи път в Хасковския регион проведох уъркшоп за релокация на студенти от България в чужбина под заглавието "Как да се адаптираме към нова култура?".

Къде: Младежки център - Хасково.

Кога: На 28.08.2011г., неделя.

Как: Методологията на уъркшопа беше интерактивна и включваше теория, практика, мултимедийна презентация, енергетизиращи игри и дискусии.

Кой: Участниците бяха осем бъдещи първокурсници в британски университети (6 в Англия и 2 в Шотландия).

Цели:
1. Да предаде теоретични знания за културата, за спецификите на различните култури, за междукултурните различия и същността на културния шок.
2. Да развие практически умения за ефективна комуникация в междукултурна среда и за адаптация към нова култура.
3. Да комбинира теорията и практиката чрез изготвяне на индивидуален план на всеки от участниците в уъркшопа за първите три месеца от престоя в чужбина.

Резултат: Силно положителен и за двете страни: за участниците - като хора с определена потребност, заради която са дошли, а за мен - като групов водещ и обучител.

Насоки за бъдеща работа:
1. Провеждане на онлайн мониторинг на изпълнението на тримесечния план.
2. Провеждане на втора групова сесия по време на коледната ваканция (всички участници за планирали връщане у дома за празниците).

--------------------------------------------------
! Дизайнът на уъркшопа е изцяло мой, с което нескромно се гордея.

Ключови думи: кроскултурна релокация, междукултурни различия, адаптация, междукултурни умения

петък, 15 юли 2011 г.

IPC и мечтата ми за неформално образование

от: Georgi Stankov

Това лято имах щастието да участвам в два уъркшопа в International People's College, в град Хелсингьор, Дания. Видях отвътре как работи институция, посветена на неформалното образование и на ученето през целия живот и се върнах пълен с впечатления, вдъхновение и идеи. Най-много енергия ми дойде от това, че осъзнах как концепцията за учене през целия живот работи на практика. Сега остава да направя нещо по въпроса в България.

За мястото 

Хелсингьор е по-известен по света като Елсинор, където се развива действието на Шекспировия "Хамлет". IPC е световноизвестно училище за неформално образование на възрастни. Създадено е от група ентусиасти след Първата световна война с надеждата, че когато хората се опознаят по-добре, те няма да воюват. Студентите са около 200 годишно, а професорите са 10. Сред възпитаниците му са и някои личности със сериозни постижения (сега не сещам за името, но сред тях е например един  от президентите на Кения, известен и като the founding father of Kenya). Най-старите постройки в колежа са построени с доброволния труд на студентите - сутрин учили, следобед работили. Почти всички преподаватели в IPC са негови бивши възпитаници. 

За атмосферата

Понеже училището е международно, преподаването е на английски език. Сред студентите има представители на всички населени континенти. IPC - това e светът, събран на едно място. Цари дух на любознателност, взаимно уважение, сътрудничество, подкрепа, приемане на различията. Идеята е задълбочено да се изучават науки, дисциплини и всякакви области на знанието, мисълта и действието, които биха обогатили студентите отвъд това, което предлага формалното образование. Дания е много неформална страна - хората са открити, свободни в облеклото и обноските си, много достъпни са за разговор и това се е пренесло и в атмосферата на колежа. Спокойно можеш да разговаряш с всеки професор и с директора. Неофициалността си личи и в това, че столовата е обща за преподаватели и студенти - сядаш до професора и заформяш разговор. 

IPC се е посветил да развива неформално образование за възрастни - това, което днес официално се нарича Учене през целия живот (Lifelong Learning). Това е вече част от традициите и ценностите на датското общество. Още преди 15  години, когато не знаех за IPC и други подобни датски колежи, бях удивен, че Лего ораганизира обучения за своите работници. Не е случайно, че пастор Грюндвиг, на когото ЕС нарече програмата си за образование за възрастни, е датчанин! 

За обучението 

В IPC има два семестъра: есенно-зимен и зимно-пролетен. Лятото е свободно, за да могат преподавателите да се занимават със собствени изследвания, да почиват или да пътуват. Затова през лятото IPC организира страхотни кратки курсове, като използва свободните учебни зали и кампуса за настаняване. 

Първият уъркшоп, в който участвах, е At the Crossroads. Той продължи от 26 юни до 2 юли. Организацията и провеждането му бяха финансирани по програма "Грюндвиг" на програма "Учене през целия живот" на ЕС. Темите на уъркшопа бяха: изследване на миналото и на ценностите, вземане на решение, работа в екип, решаване на конфликти.  Като дизайн и изпълнение, това беше главозамайващо обучение! Изключително добре замислено и проведено! А и много полезно в професионален план.
Международната група от уъркшопа At a Crossroads

Вторият уъркшоп беше Art and Science have Date in Nature. Той продължи от 3 до 7 юли. Този уъркшоп беше част от инициативата Global Week 2011 на IPC. Не, не беше психологическо обучение, така че се записах не от професионална, а от лична потребност. Беше част от желанието ми да откривам допирните точки между много (понякога на пръв поглед несвързани) области на живота. Темите: златно сечение, пентаграми, фрактали и т.н. Водещите бяха симпатична чешка двойка: художничката Anna Skoupa и програмистът Petr Dvorak.

Цялата група от всички уъркшопи на Global week 2011

Нашият уъркшоп Art and Science... в действие
Няколко думи за финал. 

Всъщност понякога е трудно да опишеш с думи това, което чувства сърцето. Благодарност, мир, любов, вдъхновение, идеи, споделяне... и какво ли още не се нарои в главата ми през тези две седмици в IPC. Иска ми се България да се развива повече неформално образование. Искам хората да са позитивни като Рут, за която ви разказах. И искам всичко, което правих досега разпиляно и на парче, да стане част от по-голямо, по-организирано и съзнателно усилие на по-голяма общност от lifelong learning ентусиасти.

четвъртък, 14 юли 2011 г.

Представям ви: Рут Бергкуист

от: Georgi Stankov

Тя е на 83 години и е от Швеция. Срещнах я на Global week 2011, организирана от International People's College в град Helsingør, Дания. Рут участваше в уъркшопите Going Green и International Living. Възхищавах й се, докато гледах как смирено, скромно и тихо присъстваше в живота на колежа. Една от най-вдъхновяващите личности, които съм срещал през последните години.

Рут живее здравословно. Всеки ден изминава по няколко километра пеша. Съпругът й е на 93 и всеки ден кара колело. Но не е само това.

Рут се интересува от неформалното образование и от ученето през целия живот и затова беше на Global week. На 83 години тя вярва, че има какво да учи и че не е късно. Освен това е социално активна и участва в граждански инициативи за подобряването на живота на хората (затова си е избрала точно тези работилници). Рут не гледа сапунени опери и иска хората да я запомнят с нещата, които прави сега, а не преди 50 или 60 години. Тя вярва, че животът има стойност във всяка възраст и се стреми да цени и да изживява пълноценно всеки ден.

Човек може изпълни живота си със смисъл и хармония: чрез неформално образование, социална активност, творчество, споделяне на опита си с другите.

Ако жена на 83 години го прави, какво е вашето оправдание да не го правите? 

петък, 8 юли 2011 г.

Животът е...

от: Georgi Stankov

Винаги съм поглеждал подозрително към така наречените "(само)надъхващи послания". Обикновено са повърхностни, но... сега намерих едно, което е просто прекрасно. 
Погледнете идеите в този лист и помислете къде сте вие. И какво е животът за вас?

неделя, 3 юли 2011 г.

Как да "мерим" живота?

от: Georgi Stankov

Една от възможните мерни единици на живота: любовта. Наред с финансовата стабилност, кариерата, доброто здраве, даването и получаването на любов е начин да търсим смисъл в  живота.

Към тези мисли ме насочи прекрасният текст на песента Seasons of love (от мюзикъла Rent).



Five hundrend twenty five thousand six hundred minutes
Five hundrend twenty five thousand moments so dear
Five hundrend twenty five thousand six hundred minutes
How do you measure, measure a year

In daylight, in sunsets, in midnights, 
in cups of coffee, In inches, in miles
in laughter in strife,

In Five hundrend twenty five thousand six hundred minutes
How do you measure a year in the life

(chorus)
How about Love 
how about love
how about love
measure in love
seasons of love
seasons of love


Five hundrend twenty five thousand six hundred minutes
Five hundrend twenty five thousand journeys to plan
Five hundrend twenty five thousand six hundred minutes
how do you measure the life of a woman or a man

In truth that she learned 
or in times that he cried
In the bridges he burned
or the way that she died

Its time now to sing out
though the story never ends
lets celebrate remember a year 
in the life of friends

(chorus) 

Remember the Love 
remember the love
remember the love
measure in love
seasons of love
seasons of love

петък, 6 май 2011 г.

Малко за субкултурите и националните култури

от: Georgi Stankov

Субкултурите са малки движения встрани от мейнстрима, от масовата културна мода на времето. Известни примери за субкултури през последните шейсет години са битниците, хипитата, пънкарите, скинарите, ему... Колкото повече се развива постиндустриалното общество, толкова повече субкултури се появяват. Алвин Тофлър пише в "Шок от бъдещето":
Днес съкрушителните удари на свръхиндустриалната революция буквално раздробяват обществото. Ние множим тези социални ниши, племена и миникултове в нашата среда почти тъй бързо, както множим предлаганите варанти автомобили. Същите дестандартизиращи сили, които са причината да се увеличава индустриалният избор на материални продукти и културни стоки, дестандартизират и социалните ни структури. Това е причината, поради която се появяват сякаш мигновено нови субкултури, подобни на хипитата. В действителност ние сега преживяваме един "взрив на субкутури". (1)
Тофлър е писал този текст през 1970г. за случващото се в Америка, но същият процес се е развивал и в Европа. През последните двадесет години субкултурната вълна пълноценно се развива и в България. (Първите изявени неформални младежки субкултури в България са хипитата, създали феномена Джулая, пънкарите, уейвърите и метълистите през 80-те години на XXв.) 

Включването в субкултури е част от процеса на личното развитие. Особено през тийнейджърските години, когато според Ерик Ериксън преживяваме "криза на идентичността" и търсим мястото си в света на възрастните. Субкултурите отговарят на една силна вътрешна потребност; да бъдеш себе си, което неминуемо минава през това да се диференцираш от останалите, да подчертаеш различността си в нещо. Дори ако всички членове на една субкултура отстрани изглеждат еднакви или много сходни, те се въприемат като много различни от тези "отвън" и това им дава добро усещане за себе си.  

Но след като има толкова много субкултури, защо говорим за национални култури? Нали хипито от Америка и хипито от България споделят общи ценности и начин на живот? Отговорът е, че субкултурите са краткотрайни, постоянно се видоизменят и не са установени в едно непроменимо състояние. Ако една субкултура съществува от 10 - 20 - 30 години, това не стига, за да стане устойчива във времето. Не стига, за да проникне "до мозъка на костите" на своите членове и да  изгради коренно  отличаващ се образец на ценности и поведение. (изключение са организираните сублултири, наприменр някои религиозни организации). Дори когато българско и американско хипи декларират еднакви ценности (например мир и любов между хората), но са израснали в различни общества, те се различават в начина си на мислене и поведение. Различни са в близостта си с непознати или слабо познати,  в разбирането за семеен модел, в готовността да направят компромис в името на общността, в степента на загриженост, които проявяват в отношенията си с другите, по стремежа за постигане на удоволствие, по начина, по който са способни да видят житейския си проект...

--------------------------
(1) Тофлър, А., Шок от бъдещето, Народна култура, С., 1992, с.193. 


-------------------------- 
Бележка: Тази статия излиза като огледална публикация едновременно в "Разговор за психологията" и в новия ми блог "Междукултурни умения"