Не е прост бай ти Ганьо!

Кубрат Пулев спечелил тежък боксов мач в Калифорния.

Интервюирала го репортерка в спортно облекло, подчертаващо нейните вторични полови белези. След краткото интервю, той я хванал за лицето и я целунал.

След като репортерката подала жалба, Пулев обяснил, че били приятели (тоест запознали се ден-два по-рано), предишния ден се снимали (той я обгърнал през рамо, тя поставила ръка на корема му) и след целувката тя отишла на партито на победителя, където никак не изглеждало да е в #metoo състояние на духа. Дали това ще е достатъчно за американците ще стане ясно на 14 май, когато ще решават какво да правят с лиценза му.

Истина е, че има различни фактори, които могат да объркат интерпретацията ни на поведението на другите, както и да повлияят на нашето поведение. След победа Пулев е с много адреналин, тестостерон, вероятно и допамин, напрежението му е високо, а в такива случаи то може да се изяви по различни начини. Някои от тях са приемливи, други - не. Освен това интерпретацията кое е приемливо и кое - не, също зависи от човека и културата, на която принадлежи.

Друг фактор е, че в някои общества хората се държат по-фамилиарно, което можем да интерпретираме като едва ли не специално отношение към нас. Пулев не може да очаква подобно нещо в Саудитска Арабия, но щом някое симпатично американско момиче го гледа директно, усмихва му се, носи потник и си правят снимка, на която имат физически контакт, това значи според него, че тя иска още нещо (последното - че искала нещо повече - той каза в интервю, след като стана ясно, че репортерката е подала оплакване). Братът на Кубрат Пулев - Тервел - додаде, че на партито след мача тя "се целуваше с още двама." Разликата е (ако е вярно изобщо), че с тези двамата тя е в активна позиция - целуваше значи, че участва в това като активен агент, а когато е целувана от Кубрат Пулев, това е пасивно поведение, в което няма контрол и избор. Предмет - обект, нали така?

Третото нещо е, че целувката все пак зависи от вече изградените отношения между двама души. Когато Испания спечели европейската купа по футбол през 2012г., капитанът на отбора Икер Касияс целуна испанска репортерка. Разликата е, че това беше годеницата му.

Та, струва ми се, че понякога не си даваме сметка къде са границите на допустимото. Защото ако целуна попфолк певицата Андреа (макар че поради естетически причини не искам да си причиня това), Кубрат Пулев няма да го приеме като нещо невинно, нали? Та по този повод ще ви пропомня, че подобно културно противоречие не е новост и вече сме се сблъсквали с него. Описано е от Алеко Константинов в началото на "Бай Ганьо в операта":

дфдффд

В очакване на WSTC

През втората половина на май ще участвам в World Senior Tourism Congress в Китай.

Четири години и половина ме занимава въпросът как възрастните хора могат да живеят по-пълноценен и удовлетворяващ живот. Да кажа "занимава ме" е сухо - всъщност се превърна в една от каузите ми. През това написах няколко научни статии, в които изследвах посоките за развитие на конкретни политики за възрастните - за неформално образование, социална и културна активност, спорт, туристическа дейност и пътувания и т.н. Изследвах (не само теоретично, но и експериментално) различни потребности на възрастните хора и как може да се повиши житейската им удовлетвореност. Открих добри практики в други страни и се заех със застъпничество за прокарването им в България. Така станах част от международен интердисциплинарен екип, в който споделяме и обсъждаме идеи и изследваме начините за повишаване на удовлетвореността през късната възраст. Някои от тези идеи вече се реализират - за съжаление, не у нас. Миналата година участвах на първия WSTC и сега получих покана за втория конгрес тази година. 

Ще се радвам, ако можем да направим нещо и в България за възрастните хора. Това го разбирайте и като покана да си сътрудничим, ако имате интерес в тази област. 

Снимка от участието ми на WSTC в град Yantai през 2018г. Това, което не можете да видите, е залата с 800 души срещу мен. :)

Денят на отговорността

През последните години не минава Трети март, на който да не си разменяме изображения и клипове в социалните мрежи и да утвърждаваме за пореден път колко много обичаме родината си и колко искрени патриоти сме. 

Не възнамерявам да го оспорвам - вярвам, че хората, които споделят всички тези крилати мисли, фрази, клипове и снимки, наистина обичат България. Само че, както казва баналната психологическа истина, само любов не стига - нито в личните отношения, нито във възпитанието на децата, нито в отношението към родината ни. 

За мен Трети март е ден на отговорността. 

Когато се ражда третото българско царство, това е преди всичко началото на една огромна, изключителна отговорност. Отговорност, която тежи и днес и която мнозина от нас не успяват да понесат.

За нашата нация Трети март значи следното: 

• От тук насетне свършва времето на оправданията - какво било миналото, колко тежко било робството. От тук насетне никой не ти е виновен. А и да е виновен - справяй се. Имаш своя държава - твоя грижа е да я направиш по-добра. Имаш свой живот - твоя работа е да  го изживееш добре. 
• Всеки успех е твой. Както и всеки провал. Именно в това е смисълът на свободата - да търсиш своя интерес, да правиш избори и да береш плодовете им. Това е благословията и проклятието на свободата. 
• Хубаво е да си свободен, може би най-хубавото и най-святото състояние на духа, но свободата значи да си господар на себе си и вземаш решения за себе си. Затова не просто имаш право, а си длъжен да правиш избори, да си изпълняваш задълженията, да си носиш последствията! 
• Ето защо Трети март е покана да мислим не за миналото, а за бъдещето. 

Та затова си мисля по това празнично време, всеки трети март през последните години, през които избуява Фейсбук патриотизмът. Имам познати, за които е важно да напомнят на себе си, на децата си и на всички нас, че имат я прапрадядо опълченец, я член на таен комитет, я с нещо друго изявил се възрожденец или следвъзрожденец. Имам познати, които се скъсват от благодарности на тоз или оногоз и са готови пак да се вкарат във филма на фили и фоби. А основното е да помним, че както всеки човек е отговорен за своя живот, така и всички ние сме отговорни като нация за съдбата си. Точка.