Скромен младеж среща своенравен възрастен мъж, който го увлича в странно пътешествие. Възрастният става наставник на младежа и го обогатява с пъстрия си, пикантен и често отвъд представата за нормалност живот. От друга страна, общувайки с младия, възрастният намира основание да живее. Младежът е заплашен с изключване от училище, защото съвсем неволно се е замесил в хулиганска проява на няколко от богатите си съученици. В кулминационния момент възрастният се появява неочаквано пред комисията, която трябва да реши съдбата на младия и го спасява с реч, останала в историята на киното.
Това в пет изречения е филмът "Усещане за жена" с Ал Пачино в главната роля. Младежът се казва Чарли, възрастният - Франк Слейд, ослепял и пенсиониран офицер от армията.
Ето част от великата защитна реч на подполковника от запаса Франк Слейд:
Ето и по-дълъг пасаж от речта:
За какво говори Франк Слейд? Освен за shit и fuck you. Говори за много неща. Чрез думите му например можем да илюстрираме различни личностови черти. Или можем да разискваме социални проблеми, като неравенството между социалните слоеве. Но в случая ще разгледам друга тема. Тя е за
ценностите и
лидерството. Каква е
връзката между лидерство и ценности? Само личност, която ясно изразява ценностите си и ги утвърждава с действия, може да бъде лидер. Лидерът е този, който може да вдъхнови останалите в името на нещо, като сподели ценностите си с тях. Пример -
Васил Левски. Лидер без ценности е оксиморон.
I. Какво са ценностите?
I call them principles, заявява подполковникът. Ценностите са най-общо принципите или мотиваторите, влияещи на живота ни. Те са основата, на която се гради лидерството. Ценностите, според Тереза Левитин, са устойчиви вярвания, мисли и чувства, които влияят или определят важни оценки или избори, отнасящи се до хора, ситуации или идеи… Ценностите се различават от нагласите по това, че са по-малко на брой, по-общи, по-малко ситуативно обвързани, по-устойчиви на модифициране.
Говорим за ценностите по различни начини: ценностна система и йерархия на ценностите, работни ценности, организационни ценности, ценностна промяна, ценностна криза и т.н. Важното е да помним, че те са в основата на идеята за лидерство.
II. Защо ценностите са важни?
По
думите на Рой Дисни, "не е трудно да вземаш решения, когато знаеш какви са ценностите ти." Можем да сравним ценностната система с компас: ако не знаеш какъв избор да направиш, в коя посока да поемеш, поглеждаш компаса и виждаш къде е твоята посока. По
думите на Мишел Обама, отправени към нейния съпруг - настоящият президент на САЩ Барак Обама, "в края на деня, когато дойде времето да вземеш това решение, като президент, всичко, което трябва да те води, са ценностите ти, твоята визия, и житейския опит, които те направиха този, който си."
Важността на ценностите е в тяхното значение за идентификацията на личността - заявяването на ценности е свързано със заявяването на определени цел и смисъл на живота. Воденето на живот съобразно ценностите, които имаме, е пряко свързан с усещането ни за удовлетвореност и смисъл, сочат данни от позитивната психология.
III. Теорията на Милтън Рокич за ценностите.
Рокич е американски социален психолог. Приносът му за изучаването на ценностите е неизмерим. Изследванията му успяват да обхванат целия ценностен спектър на американското общество. Той конструира емпиричен инструмент, съдържащ 18 терминални и 18 инструментални ценности, с който прави цялостен разрез на ценностната система на Америка през 60-те и 70-те години на 20в., като при това го специфизира по отношение на класови, расови и религиозни общности, субкултурни групи и пр. Рокич осигурява емпирични данни по теми като връзката между ценностите и поведението, характера и причините за ценностната промяна и т.н. Фундаменталният му труд е
The Nature of Human Values (1973).
Според Рокич: "Да кажем, че един човек има ценности означава да признаем, че определен начин на поведение или цел е за предпочитане пред друг тип поведение. Това убеждение предпоставя съответна нагласа по отношение на нещата и ситуациите, то е стандарта, който ръководи и детерминира действията, нагласите, идеологиите, оценките, отношенията с другите: сравнението с тях, опитите да им се повлияе." Основна отлика на ценностите от нагласите според Рокич е това, че първите не се отнасят към някакъв обект, а са по-общи и по-съществени в живота на хората. Той определя ценностите като
"предпочитани начини за поведение или крайни цели, разположени върху континуум на значимостта". Според Рокич "ценността е тип вярване за това, как трябва да се държим или за крайните цели на съществуването… Ценностите са абстрактни идеали... представящи личностните вярвания за крайните цели или за идеалните начини на поведение." (Rokeach, 1973).
IV. Видове ценности
В теорията на Рокич ценностите са групирани в два типа: терминални (крайни жизнени цели) и инструментални (желани качества или поведения).
Терминалните ценности са:
вълнуващ живот, душевна хармония, комфорт, красота, любов, мир, мъдрост, национална сигурност, приятелство, равенство, самореализация, самоуважение, свобода, семейство, социално признание, спасение на душата, удоволствие, щастие.
Инструменталните ценности са:
амбициозен, весел, интелигентен, логичен, любезен, нежен, независим, отговорен, покорен, полезен, прощаващ, самообладателен, с богато въображение, смел, способен, честен, чист, широкомислещ.
V. Ценностна система и ценностна криза
Ценностите според Рокич не са равнопоставени. Всеки от над ги класитра по различен начин, в йерархия от най-значимите до най-маловажните. Начинът, по който подреждаме ценностите си, се нарича
ценностна система.
Но понякога животът ни предлага изпитания, в които ценностната ни система е под въпрос. Може да се наложи да избираме между ценностите си и да ги преподредим наново.
Във филма директорът на училището предложи на Чарли да свидетелства кой е извършил хулиганската проява и срещу това да получи стипендия за престижен университет. За бедния Чарли това беше сериозен вътрешен конфликт - дали, или... Редица изследователи разглеждат кризите в живота на човека и една от тях е кризата на идентичността (виж Ерик Ериксън: "Идентичност: младост и криза", "Наука и изкуство", 1995). В известен смисъл кризата на ценностите е частен случай на кризата на идентичност. Например възможно е две ценности на високо място в нечия ценностната йерархия (напр. професионална самореализация и семейно щастие) да са в конфликт помежду си, защото реализацията на едната възпрепятства реализацията на другата. Конфликтът е случая на Чарли е между две или повече ценности: например самореализацията (да учи в добър университет) влиза в конфликт със самоуважението и душевната хармония (непоносимостта да го направи на цената да издаде съучениците си). В крайна сметка човек решава ситуацията като действа или бездейства, като в нито един от случаите няма гаранция, че преодолее кризата по удовлетворяващ начин. Затова пък филмът предлага щастливо разрешение в стил deus ex machina.
VI. Ценности и лидерство.
Да се върнем на речта на подполковник Слейд. Когато казва, че Чарли няма да продаде никого, за да купи бъдещето си, той обяснява това поведение с ценностите
честност и
смелост: "Това е нещото, от което лидерите трябва да са направени!"
По думите на Стив Нюбъри, един от най-известните разпространители на израза
основано на ценности лидерство (
values-based leadership), "силните и етични ценности на лидера са критични за успеха на компанията." Мнозинството хора вероятно би искало да е част от
нещо (екип, организация, група...), което прави нещата по "морално правилния" начин.
Фигурата на лидера в това морално правилно правене на нещата е решаваща, защото той задава посоката, моралния стандарт, правилата на съществуване в екипа и отношенията му с външния свят. Лидерът е този, който трябва да убеди хората, че понякога е необходимо определено действие и че то е подходящото действие.
А не е ли самият Франк Слейд потвърждение за това? Нали командирът не може да изоставя младите си бойци на бойното поле, под обстрела на противника? Затова той се появи в залата и защити младия Чарли. Показвайки и убеждавайки комисията кой е морално правилният начин.
