Сблъсъкът на лидерите: Борисов, Станишев и Костов. Кого да изберем?

На 12 май ще има избори за парламент. Неминуемо, преди избори се говори за партии, политики и политици. Тук предлагам алтернатива на досегашното говорене за политиците. Няма да говоря за пороците, грешките или заслугите на управленията им. Нито ще ги нарека крадци, мошеници, предатели, герои. Ще направя анализ на трима лидери от гледна точка на теорията на Фройд за личностните типове. Ще опитам да ги направя по-познаваеми за обществото. Трябва да са, защото те са хората, задаващи и изпълняващи дневния ред на обществото. Ще говоря от гледна точка на опита си в психологията, защото тази гледна точка ми липсваше в анализите на водещите политици.

Кой ще ни води, когато небето е мрачно и започне бурята?
(Картина на Tomas Jedruszek.)

Избрал съм трима политици с главна роля в политиката от последните години. Трима бивши премиери: Бойко Борисов, Сергей Станишев и Иван Костов.

Зигмунд Фройд казва, че има множество разнообразни личности, но има три основни личностни типа. Това са нарцистичният, еротичният и обсесивният тип. Повечето хора притежават елементи и от трите типа, но в различно съотношение. Това от кой тип е човек, зависи от главната тенденция в поведението му.

Но първо ще направя две уточнения:

1. Мнението ми е субективно и (вероятно) спекулативно, основано е на впечатленията ми от медийните изяви на тримата политици. Процентните съотношения на трите типа черти са моя интерпретация на публичните им образи и на собствената ми преценка за действията им.

2. Фройд е вложил по-различен смисъл в термините еротичен и обсесивен, от този, който влагаме ние днес. "Eротичният" няма общо със сексуалността, a "обсесивният" няма общо с обсебеността. Преди години Фройд ги измислил, без да подозира, че днес може да имат по-инакво значение. Както, между другото, е станало и с думата комплекс.

Затова ще ви въведа в темата с опростени работни дефиниции:

Нарцистичният тип е самодостатъчен и самовлюбен,
Еротичният тип е несигурен и иска да бъде харесван,
Обсесивният тип  е дисциплиниран и целенасочен.

След уточненията: да започваме!

Бойко Борисов е нарцистичен тип лидер. Нарцисистът вярва, че е специален и се стреми да го изтъква. Не иска просто да го харесват - иска да му се възхищават. Страхът му е да не остане непризнат. Има постоянен стремеж да се държи като на сцена. В първата си публична роля като главен секретар на МВР, Борисов приличаше на шериф от уестърн. Преди парламентарните избори през 2009г. Борисов контузи крака си във футболен мач и това стана водеща новина. Телевизиите излъчваха репортажи за ранения политик на легло, който мъжествено не трепва пред болката. Покрай подаването на оставка през 2013г., Борисов отново влезе в болница - този път заради високо кръвно налягане. Отново медийният образ на бившия премиер беше на герой, който се е раздал до себеотрицание. Образът на героя е характерен за себепредставянето на Борисов. За да подчертае постиженията си, той често сравнява работата си с тази на предишните премиери. Честото рязане на ленти за откриване на нови обекти (или на участъци от обекти) също е нарцистична проява. Тя разкрива желанието да изтъкне, че е постигнал нещо, което не е било постигано.
Борисов има и елемент от еротичния тип лидерство. Еротичната тенденция в поведението на Борисов пролича в непостоянството му по две важни теми - проучването за шистов газ и строежа на АЕЦ "Белене." Еротично беше поведението му и при протестите на природозащитниците на "Орлов мост" през лятото на 2012г. (да не се бърка с последните протести от началото на 2013г.!).

Нарцистичните хора имат вътрешна мотивация - правят нещата така, както им харесва. Амбициозни са и често имат харизма, могат да накарат хората да мечтаят. Най-важният стимул за тях е да задоволят усещането си за собствена значимост и доминация.
Капанът на нарцистичния лидер е, че може да надцени своя и на организацията си капацитет и така да се впусне в дела, по-големи от възможностите му.
Ситуацията при Борисов - 70% нарцистичен, 20% еротичен, 10% обсесивен. 

Сергей Станишев е еротичен тип. Водещата му характеристика е, че иска да бъде харесван. Страхът му е да не престанат да го обичат. Това прави еротичния тип лабилен, непостоянен и зависим от външни фактори. Политическата кариера на Станишев започна с медийните атракции с рокерския мотор и Елена Йончева, които можем да обясним като опит да бъде заобичан от социалистите. Той беше в ролята на малкия немирен внук, което винаги умилява възрастните. Като премиер Станишев искаше да бъде обичан (и преизбран) от възрастните хора и затова организира популистката кампания за изпращане на няколко хиляди пенсионери на море. За да получи властта, социалистическият лидер направи редица компромиси, включително отстъпи на коалиционните си партньори за плоския данък - една категорично нелява мярка. Когато БСП остана в опозиция, подкупващо-младежкият чар не беше достатъчен. Наложи се лидерът да има по-зряло излъчване пред електората. От една страна, за да отговори на първично-могъщия Борисов. От друга - за да се справи с вътрешната опозиция около Първанов. Тогава Станишев си направи дете.
Нарцистичната и обсесивната тенденция в поведението му се проявявиха при организирането на вътрешнопартийната битка с Първанов на последния конгрес на БСП. В крайна сметка битка нямаше, защото Станишев успя да привлече повечето структури на своя страна и стопира вътрешната опозиция.

Еротичните хора са външно мотивирани - правят нещата така, както на другите им харесва. Получаването на одобрение и избягването на критики са най-важният стимул за политическото им поведение.
Капанът пред еротичния лидер е, че накрая може да изгуби ясната си идентичност и ориентация.
Ситуацията при Станишев - 60% еротичен, 20% процента нарцистичен, 20% обсесивен.

Иван Костов е обсесивен тип лидер. Такъв човек е вглъбен и праволинеен, иска всичка да е подредено и организирано. Страхът му е да не изпусне ситуацията извън контрол. Създава ред, поддържа дисциплина, изряден е в работата си и изисква изрядност. Дори прякорът, който навремето медиите измислиха на Костов, го потвърждава - Командира. Като премиер Костов не се движеше от стремежа да се хареса непременно на обществото. Това обяснява, че именно той предприе редица важни, но непопулярни мерки, като приватизацията на задлъжнели предприятия, даването на въздушен коридор за самолетите на НАТО през Косовската криза и т.н. Именно Костов започна целенасочени преговори за членство в ЕС и НАТО. Слабост на обсесивните хора в политиката е, че са ясно установени и не умеят да лавират. Също така не са комуникативни и социално активни. Затова изглеждат по-дистанцирани, сухи и скучни. Не "надъхват" като нарцисистите, нито "прелъстяват" като еротиците. Най-романтичното нещо, което обсесивният Костов направи като премиер, беше да признае, че понякога говори на теменужките си. Твърде малко за южноевропейска страна, в която емоциите са водещи. Едва през последните няколко години Костов опитва да покаже човешката си страна, вероятно по препоръка на пиар специалисти.
Обсесивните хора са вътрешно мотивирани. Правят това, което смятат, че трябва да се направи. Самоконтролират се и са последователни. Най-важният им стимул е задоволството от изпълнена задача и усещането за постигната сигурност.
Капанът пред обсесивния лидер е, че докато е отдаден на работата си и постигането на целите си, не винаги умее да комуникира с хората. 

Ситуацията при Костов - 70% обсесивен, 20% нарцистичен, 10% еротичен. 

* * *

Заключение:

Този анализ не претендира за точност. Това са наблюдения, които имам отстрани, при това вероятно деформирани от личното ми мнение за политическите процеси в България. Но поне е малък опит за начало на нещо, липсващо в разговорите, които съм чувал досега. 

На въпроса „Кого да изберем?”: големи хора сте. Изберете сами. От какво има нужда страната днес?