Константин Иречек за нас

от: Georgi Stankov

Едно не може да му се отрече на Константин Иречек: той е приятел на България. Написал е първата академична история на българите, бил е министър на просвещението. Застъпвал се е за българската кауза в най-различни случаи.

И друго трябва да му се признае: добре ни е опознал. След като близо пет години живял в България, Иречек си създал отлична представа за българския нрав. И като приятел, не ни спестил сенчестата страна на националния ни манталитет. 

Ето няколко цитата от негови писма: 

… Ние, можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за благото на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че сме се квалифицирали да правим всичко от нищо.

… За мен най-лошото в България, е чудесното наслаждение, което имат тук хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата.

...Българин с българин не може да се разбере. Те все гръмогласят.

... България е с население 2 милиона души, което е разделено на три групи: бивши министри, настоящи министри и бъдещи министри.

... Българите са много мили с чуждите и бързо ги приемат за свои. Бедата обаче е там, че те много лошо се отнасят към своите си.

... Българите са много неопитни и самонадеяни; със своите детински неразбранщини бъркат развитието и бъдащността на Отечеството си. Всеки иска да стане министър. Във време, гдето всички трябва да се заловят за усърдна работа, за да уредят и възвисят Отечеството си, занимават се с дребни лични препирни. Свидетелство за това са тукашните вестници, които в Европа са съвършенно без пример по своят си див език и стил. Няма възторг, няма самоотвержен патриотизъм, няма горещата любов за истината и за доброто, няма съгласие (рядко можеш да намериш тука няколко души приятели: единът мрази другия и няма по между им съгласие).... 

Крив ли е, прав ли е Иречек? Чешка му работа. Може да е бил прекалено фин и изискан, да е пил чай от порцеланова чаша, та да не разбира балканския ни дух. Но той е от рядко добронамерените чужденци в историята ни. И лично аз се вслушвам в думите му. 

Сега страната ни е в криза. Хубаво е да си помислим с какво можем да сме полезни на страната си в този момент. Не е възможно да направим изведнъж грандиозна социална промяна. Но всеки може с нещо да допринесе за промяната - с малки действия. Дори само да опитаме да не сме такива, каквито ни е видял Иречек, ще е достатъчно! 

Трябва да е нещо психологическо... и други песни за кушетка и консултиране

от: Georgi Stankov

Ще ви представя една незаслужено забравена певица: Кейти Лий. 

През далечната 1957 година гласовитата красавица записала гениалния албум Songs of Couch and Consultation.

Текстовете на единайсетте песни са вдъхновени от теми от психологията и психоанализата. Повечето са веселяшки и остроумни - дори когато г-жа Лий пее за депресия, провал или чувство за вина, в един момент няма да се сдържите и ще се усмихнете жизнерадостно!  

Музиката на Songs of Couch and Consultation ще ви озари със своята топлота, ведрост и оптимизъм. Слушам я и се питам: "Как можем да започнам да гледаме на проблемите си по различен начин? Без да ги пренебрегваме и да се самозалъгваме, че не съществуват, но и без да се вторачваме в тях и да не можем да мръднем напред?" И си отговарям сам: "Може би ще погледнем живота си по друг начин, когато осъзнаем,  че сме малки частици от вселената, както ние виждаме мравките в мравуняка. И може би, ако си зададем въпроса: струват ли си повечето ни всекидневни тревоги, стресове, ядове и терзания на фона на вселенската безкрайност?" 

Най-любимата ми песен е от албума е "It Must Be Something Psychological". По-долу: видео и текст. 

It Must Be Something Psychological.

It must be something psychological

It may be something very physical

That makes me feel the way I do

Whenever i'm in touch with you.

I think it's something strange and mystical

It might be something very chemical

What is this force between us two

That makes me gravitate to you.

I know you're not my ego ideal

You aren't like my father or brother

But the way I feel - not become

A sister, a pal or a mother

Still...

It must be something psychological

It may be something very physical

That makes me feel the way I do

Whenever i'm in touch with you.

It's something psychological...

I know you're not my ego ideal

You aren't like my father or brother

But the way I feel __ not become

A sister, a pal or a mother.

My yearning's really quite explainable

I want you 'cause you're unattainable

Just let me get my hands on you

And then I want somebody new.

With me it's psychological... 

* * *  

Кейти Лий - снимката е взета от
сайта на певицата.

Хареса ли ви? Е, нека ви кажа, че г-жа Кейти Лий, тази възхитителна бабичка, родена през 1919г., е все още жива и се радва на доста добро здраве! През 2011г. е включена в Залата на музикалната слава на родния си щат Аризона. Така става, когато човек се занимава с психология! Или пее за нея! ;)

Уроците на Левски: какво значи да си лидер и визионер?

от: Georgi Stankov

За да върви напред една страна, трябва да има визионери. Докато хората около мен днес коментират протести, министерски оставки и нови български сериали, цял ден си мисля за това. За визионерите.

Защото днес е денят на Левски. Ден, в който можем да се сетим за малко повече от две минути за наследството на Левски. Васил Иванов Кунчев е българският визионер на всички времена.  

Ето какво пише за него един революционер от следващото поколение:

Отъ само себе си се поражда въпросъ — защо само Левски не е можалъ да търпи грѣшкитѣ на своитѣ съвременници, лицемѣрното калугерство; защо само той да се въорѫжи толкова противъ угнетението на турския ятаганъ, когато съ него заедно сѫ въздишали и теглили, ако не и повече, милиони сѫщества? Тукъ е тайната, въ подобни само явления може да се опредѣли граница между обикновеното и необикновеното, между слабото и великото, между низкитѣ създания и високитѣ характери, които сѫ рѣдкость въ всѣки народъ, и които предшествуватъ смъртната тълпа. Другояче ние не можемъ да си обяснимъ появяването на Левски въ шестдесетата година.

                       Захари Стоянов, "Василъ Левски (Дяконътъ). Черти изъ живота му", Пловдив, 1883

Какъв е Левски, ако трябва да го представя с термини на съвремието? Психологията (особено организационната психология), социологията, мениджмънта боравят с такива. Ето:

Васил Левски е лидер, защото  вдъхновява с пример. Когато изисква хората в екипа му да правят нещо, той също го прави. Дава и търси обратна връзка: "Кажи ти моите и аз твоите кривици, па да се поправиме и да си вървим едно, ако ще бъдем хора.” Поема лична отговорост и не се крие за гърбовете на другите. Дава си сметка, че да си лидер не значи да имаш чест и слава, а значи, когато е напечено да правиш радикални избори и да поемаш рискове. Това значи да имаш мисия, както е имал той. Казва "Аз съм посветил себе си на отечеството си още от 1861-о лето, да му служа до смърт и да работя по народната воля" и го изпълнява неизменно всеки Божи ден.

Дигитална възстановка на портрета на Васил Левски в униформата 
на Първата българска легия, заснет от Карол Поп Де Сатмари
(Carol Popp de Szathmáry) в Букурещ, Румъния, 1868г.
Изображението е взето от "Изгубената България". 

Васил Левски е визионер, защото гледа далече отвъд всекидневния живот на българите. Високо над желанията им от първите две нива в пирамидата на Маслоу. И не само това - понякога върви против техните желания и потребности. Когато чертае сценария си за бъдещата свободна България, той е наясно, че ще създадем нещо, което не сме имали преди и с което не сме свикнали: република, пряка демокрация, равни права, всеобщо участие във вземането на решения. И ето я връзката между лидерство и визионерство: ако си истински лидер, ще направиш дори непопулярни неща, които масата няма да хареса, защото като визионер ще знаеш, че трябва да се направят!

Васил Левски е стратег, защото умее да  планира дългосрочно, вместо да търси бързи резултати. Стратегията му включва цели, чието постигане изисква устойчиво развитие. Има последователост от стъпки за растеж на вътрешната организация. Не настоява за незабавно въстание, а планира и търпеливо работи българите са са готови - организационно, но най-вече психически. Осъзнава, че трябва време българите да се превърнат от стадо в граждани. И е осъзнава, че това ще стане бавно.

Васил Левски има вътрешен локус на контрол. Той вярва, че ние имаме контрол над обстоятелствата, а не само обстоятелствата имат контрол върху нас. Че трябва да търсим факторите за успехите и неуспехите най-напред в себе си. Ще го открием в тия му думи: "...Времето е в нас и ние сме във времето. То нас обръща и ние него обръщаме...". Времето е в нас значи, че сме продукт на епохата. Значи, че сме белязани и формирани от социалните, културните и политическите условия, от ценностите и духа на времето. Ние сме във времето значи, че можем да оставим своя отпечатък в живота, в това, което се случва около нас. Че можем да променим времето, в което живеем.

С вътрешен локус на контрол е и защото иска освобождението да е резултат от усилието на българската нация. Левски не харесва мисълта за "вносни" революции или освобождение отвън. Негови са думите "Който ни освободи, той ще ни пороби."

И още една мисъл разкрива Левски като личност с вътрешна локализация: "Да бъдем равни с другите европейски народи зависи от нашите собствени задружни сили."

И последно, Васил Левски е ментор и коуч, създател и организатор на общности. Много любима за мен тема. Смятам, че в наше време Левски би бил много добър организатор на общности. Левски работи с малки ядра от осъзнати активисти, които наставлява, насърчава и подкрепя не само в революционните дела. Той ги подкрепя в тяхното общностно развитие и личностно израстване. Ето отново Захари Стоянов за него: "Покрай своята апостолска мисия той е изпълнявал и много други обязаности в отношение на селяните, като: да живеят по-човешки, да си дават децата в училището и пр."

Ето затова Левски е велик. И то в световно измерение.

Работилницата "Детски площадки, идеи и идеологии" на Sofia Architecture Week 2012

от: Georgi Stankov

Страхотната новина от последните дни е, че списание "Критика и хуманизъм" ще публикува статията за работилницата "Детски площадки, идеи и идеологии", която написахме съвместно с +Turkan Fırıncı.

Това беше втората ни работилница на Софийската архитектурна седмица след "Детската площадка на моите мечти". Случи се на 30 ноември 2012г., пак в НДК. 

"Детски площадки, идеи и идеологии" беше експеримент. С него търсихме връзките между политическата организация, социалната стратификация, обществените ценности, икономиката, екологията и средата на живот, от една страна, и местата за детска игра, от друга страна. Започнахме с обсъждане как обществата отразяват в своята визуална култура различни исторически събития, социални тенденции и дори политически явления. След това дадохме примери за такива общества.

Основната част на работилницата беше участниците в малки групи да направят симулации на общество. Всяко общество си има философия. Всяка философия си има визуални репрезентации. Я да видим тогава какво "репрезентират" детските площадки.  Изходната ми теоретична точка при планирането на дизайна бяха психодраматични концепции като as if (като че ли) и surplus reality (добавъчна реалност). За да стимулираме колкото може по-пълноценна симулация на общество, работилницата беше отворена за професионалисти с много различен опит - архитекти, дизайнери, електроинжинери, икономисти, програмисти, предприемачи, ученици и студенти.

Не мога да разкажа повече преди "Критика и хуманизъм" да публикуват статията. Засега се налага да запазя и проектите на малките групи. Ще споделя само общото си впечатление: стана! Разбрах, че нещата се получават, когато на едно от загряващите упражнения видях  +Ivan Delchev да тича като развързан селски бик след млада крава, а от дискусията в съседната зала 6 изпратиха делегация с молба да сме по-тихи... Мда, това беше спонтанност и половина  :)

... ... ...

А светът около нас е пълен със символични репрезентации на  ценности и идеи... като този къс от Берлинската стена, подарен на столицата от гражданите на Берлин.

------------------ 

Благодаря на Делчо Делчев  и +Boyka Ognyanova за съдействието при организацията на работилницата!

Google Me: какво потърси Джим Килийн? И какво намери?

Това е историята на Джим Килийн. Не - това е историята на другия Джим Килийн. Или на третия? Кой точно, травеститът или свещеникът? Адашите ли?! Какви адаши, бе!? Добре, става дума за това. 

Google me е историята на режисьора Джим Килийн от Лос Анджелис. Веднъж, може би докато хапвал ябълков пай, той се замислил за хората по света със същите имена като него. Джим Килийн. Jim Killeen. Колко са? Какви са и с какво се занимават? С помощта на Google той потърсил свои двойници по име. През 2006 година започналo пътешествието в търсене на Джим Килийн. Пътувал, за да срещне шест свои съименнци - хора, за чието съществуване само месеци по-рано изобщо не подозирал. Шестима Джим Килийн. И като човек на киното, накрая направил филм - "Гугълни ме". Ето трейлър в ЮТюб:

В удивително свежия документален Google Me (2007) Килийн представя шестимата си адаши  - от ирландски католически свещеник до човек от Колорадо с, хм... интересно сексуално поведение. 

Филмът е отличен. Зад сполучливото хрумване - да потърсиш личностите, скрити зад едно име - стои вторият план на филма. Той е свързан с търсенето на личната идентичност. Състои се от прости и дълбоки въпроси: Кой съм аз? За какво живея? Какво ценя? Понякога намираме себе си, като оставаме сами. Понякога трябва да се доближим до другите, за да ги видим и разберем, и така научаваме повече и за себе си. Джим е избрал това.

Мисля, че отвъд търсенето на онези странници с различен произход, опит, занятия и начин на живот, Килийн е търсил да открие и нещо повече за себе си. Как мислите, какво може да го е подтикнало да направи филма? В каква фаза от живота си е бил? И дали щеше да направи толкова брилянтен филм, ако не не можеше да приеме различията и съществуването на хора, които понякога са коренно различни от него?

* * * 

Покрай историята на Джим Килийн реших да проверя какви хора се казват Георги Станков. В Google открих, че сред съименниците ми са:
- създателят на "Универсалния закон на Станков" - квазинаучна теория за любители на всякакви минали-покрай-науката-вярвания-за-ново-духовно-начало и т.н. 

- един адаш в Хасково, завършил през 1977г. ТМАСС - Хасково,

- един сладур от Шумен, заченат инвитро, реколта 2010г. :)

- един нереализиран певец от Несебър,
- и футболен треньор.

А вие с кого споделяте малко обща идентичност?

Тамам Азам - целувка сред руините

от: Georgi Stankov

Какво изпитвате при вида на тази картина? 

За какво си мислите, докато я гледате? 

Как ви се струва съчетанието на любов и разрушение?

Защо художникът е решил да я нарисува? 

Защо точно тази картина и защо точно стена - руина?  

Питате се: Къде е психологията тук? Тя е в нашите чувства, асоциации и реакции към света около нас. Ще добавя и думите на  Пиер Дако: "Тя [психологията] наблюдава всяко човешко поведение – вътрешно и външно. Издирва мотивите – вътрешни и външни, обуславящи поведението." ("Фантастичните победи на модерната психология", изд. "Колибри", 1995). Когато анализираме изобразително изкуство, си струва да се замислим какво, защо и как - каква е основната идея, защо е важна за автора, как е решил да я изрази, в каква епоха живее? Какво ми казва това, което виждам, как се свързва с моя опит, доколко отразява желанията ми и страховете ми?

В отговорите ще открием много за вътрешния свят на твореца, а и за себе си.

А сега... защо не разгледате още веднъж картината?

------------------------------------------ 

За графита и неговия автор: 

Тамам Азам (Tammam Azzam) е сириец, който живее в Дубай. Навремето напуснал родината си, защото не искал да го вземат запас. С уличното изкуство опитва да предизвика интереса на света към трагичните събития в Сирия.

Джеймс Търъл - пътешествието на един психолог в изкуството

от: Georgi Stankov

Джеймс Търъл пред най-големия си проект - някогашен 
вулкан, който ще се превърне в обсерватория.

Винаги ме е интересувало как психологията строи мостове към другите науки и области на живота. Ето един пример за прегръдката на психологията и визуалните изкуства: арт инсталациите на Джеймс Търъл - един от най-значимите творци на нашето време.
През 1965г. Търъл завършил перцептуална психология в колежа Помона в Калифорния, но изкуството станало негова професия за цял живот. Въпреки избора си да създава арт инсталации и дизайн, Търъл не обърнал гръб на психологията. Напротив, творбите му са пример как психологическото познание може да подкрепи и подсили визуалното въздействие на средата.  

Творчеството на Джеймс Търъл е многообразно и силно въздействащо. Основното му изразно средство е играта на светлината и пространството. Пример? Шедьовърът Къща за срещи (The Meeting House), квакерски молитвен дом с отвор на покрива, през който събралите се квакери могат да съзерцават небето. Израснал в семейство на квакери, Търъл е отдаден на вярата си и без да я демонстрира публично, допринесъл за своята общност с този художествен проект. Постройката, намираща се в Лайв Оук, Хюстън, е обикновена и скромна, напълно в духа на квакерското общество. Проникващата отгоре естествена светлина през деня, както и гледката на обсипаното със звезди небе през нощта, освен естетическо въздействие, имат и откровено религиозно послание. Търсеният ефект чрез е бил използване на вертикала да се създаде чувство за свързаност с вселената и Бога. Получило се е.

Подобно свързващо, но не чак толкова трансцендентално усещане създава и творбата Място, което вижда (Space That Sees), която се намира в Музея на Израел в Йерусалим. Тук отново психологията на възприятията върви ръка за ръка с архитектурата и дизайна. Откритият покрив играе ролята на рамка, която от една страна създава дистанция и разграничава наблюдателя от външния свят, а от друга страна го кани да навлезе в него.

Светлинните инсталации заемат голяма част от работата на Търъл. Пример за това е Milk Run - не инсталация, а предизвикателство за сетивата. Milk Run представлява катранено черна стая с вградено осветление, създаващо мистична, почти злокобна атмосфера. Сядаш на пейка и... усещаш. За някой това може да е мястото на мечтаното спокойствие, в което мракът има плътност и може да медитира с часове. За друг това може да е място, в което не би искал да попадне сам в реалния живот, особено нощно време и особено ако вярва в съществуването на свръхестествени сили. 

Джеймс Търъл знае как психологическото знание може да послужи в изкуството. И го показва. На нас ни остава да се насладим и да помислим. Какво по-хубаво от това да комуникираме с и чрез изкуството?!