ГЕОРГИ СТАНКОВ

от: Georgi Stankov Едно не може да му се отрече на Константин Иречек: той е приятел на България. Написал е първата академична история на българите, бил е министър на просвещението. Застъпвал се е за българската кауза в най-различни случаи. И друго трябва да му се признае: добре ни е опознал. След като близо пет години живял в България, Иречек си създал отлична представа за българския нрав. И като приятел, не ни спестил сенчестата страна на националния ни манталитет.  Ето няколко цитата от негови писма:  … Ние, можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за благото на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че сме се квалифицирали да правим всичко от нищо. … За мен най-лошото в България, е чудесното наслаждение, което имат тук хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата. ...Българин с българин не може да се разбере. Те все гръмогласят. ... България е с население 2 милиона души, което е

от: Georgi Stankov Ще ви представя една незаслужено забравена певица: Кейти Лий.  През далечната 1957 година гласовитата красавица записала гениалния албум Songs of Couch and Consultation . Текстовете на единайсетте песни са вдъхновени от теми от психологията и психоанализата. Повечето са веселяшки и остроумни - дори когато г-жа Лий пее за депресия, провал или чувство за вина, в един момент няма да се сдържите и ще се усмихнете жизнерадостно!   Музиката на S o n g s o f C o u c h a n d C o n s u l t a t i o n ще ви озари със своята топлота, ведрост и оптимизъм. Слушам я и се питам: "К ак можем да започнам да гледаме на проблемите си по различен начин? Без да ги пренебрегваме и да се самозалъгваме, че не съществуват, но и без да се вторачваме в тях и да не можем да мръднем напред?" И си отговарям сам: "Може би ще погледнем живота си по друг начин, когато осъзнаем,  че сме малки частици от вселената, както ние виждаме мравките в мравуняка. И може би,

от: Georgi Stankov За да върви напред една страна, трябва да има визионери. Докато хората около мен днес коментират протести, министерски оставки и нови български сериали, цял ден си мисля за това. За визионерите. Защото днес е денят на Левски. Ден, в който можем да се сетим за малко повече от две минути за наследството на Левски. Васил Иванов Кунчев е българският визионер на всички времена.   Ето какво пише за него един революционер от следващото поколение: Отъ само себе си се поражда въпросъ — защо само Левски не е можалъ да търпи грѣшкитѣ на своитѣ съвременници, лицемѣрното калугерство; защо само той да се въорѫжи толкова противъ угнетението на турския ятаганъ, когато съ него заедно сѫ въздишали и теглили, ако не и повече, милиони сѫщества? Тукъ е тайната, въ подобни само явления може да се опредѣли граница между обикновеното и необикновеното, между слабото и великото, между низкитѣ създания и високитѣ характери, които сѫ рѣдкость въ всѣки народъ, и които предшеству

от: Georgi Stankov Страхотната новина от последните дни е, че списание "Критика и хуманизъм" ще публикува статията за работилницата " Детски площадки, идеи и идеологии ", която написахме съвместно с  +Turkan Fırıncı . Това беше втората ни работилница на  Софийската архитектурна седмица  след " Детската площадка на моите мечти ". Случи се на 30 ноември 2012г., пак в НДК.  " Детски площадки, идеи и идеологии " беше експеримент. С него търсихме връзките между политическата организация, социалната стратификация, обществените ценности, икономиката, екологията и средата на живот, от една страна, и местата за детска игра, от друга страна. Започнахме с обсъждане как обществата отразяват в своята визуална култура различни исторически събития, социални тенденции и дори политически явления. След това дадохме примери за такива общества. Основната част на работилницата беше участниците в малки групи да направят  симулации  на общество. Вс

Това е историята на Джим Килийн. Не - това е историята на другия Джим Килийн. Или на третия? Кой точно, травеститът или свещеникът? Адашите ли?! Какви адаши, бе! ? Добре, става дума за това .  Google me  е историята на режисьора Джим Килийн от Лос Анджелис. Веднъж, може би докато хапвал ябълков пай, той се замислил за хората по света със същите имена като него. Джим Килийн. Jim Killeen. Колко са? Какви са и с какво се занимават? С помощта на Google той потърсил свои двойници по име. През 2006 година започналo пътешествието в търсене на Джим Килийн. Пътувал, за да срещне шест свои съименнци - хора, за чието съществуване само месеци по-рано изобщо не подозирал. Шестима Джим Килийн. И като човек на киното, накрая направил филм - "Гугълни ме". Ето трейлър в ЮТюб: В удивително свежия документален Google Me (2007) Килийн представя шестимата си адаши  - от ирландски католически свещеник до човек от Колорадо с, хм... интересно сексуално поведение.  Филмът е отличен

от: Georgi Stankov Какво изпитвате при вида на тази картина?  За какво си мислите, докато я гледате?  Как ви се струва съчетанието на любов и разрушение? Защо художникът е решил да я нарисува?  Защо точно тази картина и защо точно стена - руина?   Питате се: Къде е психологията тук? Тя е в нашите чувства, асоциации и реакции към света около нас. Ще добавя и думите на  Пиер Дако: " Тя [психологията] наблюдава всяко човешко поведение – вътрешно и външно. Издирва мотивите – вътрешни и външни, обуславящи поведението. " ("Фантастичните победи на модерната психология", изд. "Колибри", 1995). Когато анализираме изобразително изкуство, си струва да се замислим какво, защо и как - каква е основната идея, защо е важна за автора, как е решил да я изрази, в каква епоха живее? Какво ми казва това, което виждам, как се свързва с моя опит, доколко отразява желанията ми и страховете ми? В отговорите ще открием много за вътрешния свят

от: Georgi Stankov Джеймс Търъл пред най-големия си проект - някогашен  вулкан,  който ще се превърне в обсерватория. Винаги ме е интересувало как психологията строи мостове към другите науки и области на живота. Ето един пример за прегръдката на психологията и визуалните изкуства: арт инсталациите на Джеймс Търъл  - един от най-значимите творци на нашето време. През 1965г. Търъл завършил перцептуална психология в колежа Помона в Калифорния, но изкуството станало негова професия за цял живот. Въпреки избора си да създава арт инсталации и дизайн, Търъл не обърнал гръб на психологията. Напротив, творбите му са пример как психологическото познание може да подкрепи и подсили визуалното въздействие на средата.   Творчеството на Джеймс Търъл е многообразно и силно въздействащо. Основното му изразно средство е играта на  светлината  и пространството . Пример? Шедьовърът  Къща за срещи  (The Meeting House), квакерски молитвен дом с отвор на покрива, през който събралите се