Образованието - трески или деца за дялане?

от: Georgi Stankov

ЧЕ ОБРАЗОВАНИЕТО трябва да се промени, е ясно. 

Че учителите се деформират от уродливата система,

Че пияната учителка Илияна Иванова е колкото грешна, толкова и жертва, 

Че има малоумни, корумпирани и зли учители, 

Че в образованието има недомислици като ужасните учебници,

Че съученици се пребиват вместо "Добро утро",

Че много родители са духовни и материални чалгари,

Че децата възпроизвеждат в обществото същата простотия, на която са били подложени в обкръжението си, 

всичко това е ЯСНО. 

Но нито децата, нито учителите са истинските трески за дялане в системата на образованието.

Какво може да се промени към по-добро? 

• Да се въведе обучение в "меки умения" като част от основната учебна програма. 
• Децата да учат за личностно израстване, социална интелигентност, решаване на конфликти, емпатия и самоконтрол. Бих въвел такива курсове и за учителите и директорите, за да може тези "неща" да станат част от училищната култура. 
• Учителите да имат повече свобода да преподават. Образованието да измести фокуса си от формалното оценяване на това дали учителят следва плана на министерството и дали попълва редовно материалната книга към това дали има творчески подход на преподаване, съобразен с контекста на училището и учениците в него. 
• При децата да се стимулира развиването на умения за мислене, вместо папагалското запаметяване на факти, които ще бъдат забравени веднага след изпитването. 
• Учебната програма да се промени, така че учениците да могат да се съсредоточат върху своите силни страни, възможности и страсти, вместо да се измъчват с дисциплини, в които са слаби. Достатъчно ми е да знам основните закони и принципи на физиката, а не да правя сложни изчисления. Учебната програма трябва да се нагоди и според стила на учене на различните ученици. 
• Учениците да имат право да изразяват себе си - да изказват мнения, да предлагат решения, да творят. Вместо да осакатяваме, окалъпяваме и окастряме децата, те могат да растат с идеята, че различието е естествено и че за много неща няма само една възможна истина и само един възможен начин.  Сега енергията на децата се пилее на вятъра или е насочена към разрушение и саморазрушение. 

И всички тези неща не струват много пари, нали?
Те струват друго: (1) смелостта да сме визионери, (2) смелостта да направим реформа и (3) смелостта да сме търпеливи и да поддържаме избраната посока, докато промяната се случи. 

Възходът и падението на Дидерик Стапел: размисли около етиката в психологията

от: Georgi Stankov

Една от най-важните професионални теми, за които исках да пиша през годината, беше историята на Дидерик Стапел. Темата е значима, защото засяга професионалната етика на психологията и репутацията на нашата общност пред обществото. 

Защото Стапел не е кой да е - той беше професор по социална психология и декан на факултета по социални науки в университета в Тилбург, Холандия. Той беше една от звездите на европейската социална психология. Но-о-о-о...

Проф. Стапел на върха на славата си.

През 2011 година ръководството на университета заподозря, че Стапел фалшифицира данните за научните си публикации и започна разследване срещу него. Стана ясно, че поне 55 от 123-те академични статии на Стапел съдържат манипулирани данни. За да получи определени резултати, той сам си съчинявал даннните, или пък фалшифицирал и подменял реално получени данни. Както казваме на български: не статистика, а стъкмистика. 

Реакцията на Тилбургския университет беше категорична: незабавно отстраняване от заеманите академични позиции. Преди десетина дни излезе и окончателният доклад от разследването в университета, озаглавен "Flawed science: The fraudulent research practices of social psychologist Diederik Stapel". 

Един от участниците в академичната бъркотия коментира: 

Никога не съм имал каквото и да е подозрение. Той се ползваше с голямо доверие, декан на факултета, брилянтен, успешен, за мен нямаше индикатори, че не трябва да му вярвам. И в това не бях единственият.

Постъпките на Стапел нанесоха страшен удар върху репутацията на социалната психология. Да, има огромна армия от добросъвестни учени, които работят по правилата: стартират от дадена теория, поставят си хипотези, разработват и прилагат методики за изследване на участниците. Един Стапел обаче беше достатъчен, за да се взре светът в психолозите и да повдигне въпросително вежди. Холандското правителство през годините беше отпускало грантове за "научните" изследвания на Стапел на стойност 2 200 000 евро, а сега се оказа, че той е злоупотребил с парите на обществото. Потърпевши са не само данъкоплатците: измамени са също студентите и колегите му, които са ползвали данните за свои разработки. Измамени са и списанията, публикували статиите му. 

Историята със Стапел все пак има и положителен елемент. За психолозите като общност това беше началото на катарзис, породен от оживените дискусии за социалната отговорност на професията. Похвална е и реакцията на университета в Тилбург, който показа ясно, че никой не може да се заиграва с правилата на академичната работа. Мисля, че всеки начинаещ изследовател в областта на социалните науки трябва задължително да прочете доклада.

Ще призная, че именно историята на професор Стапел ме накара да открия блог за изследването Haskovo Playgrounds: In a Transition from Communism to the Modern Times. Блогът е своеобразен архив на всички дейности по изследването - с видео, с фотографии - просто няма как да говорим за измисляне и фалшифициране. Трябва да пазим доверието на обществото и да не забравяме, че в крайна сметка психологията служи на обществения интерес!

Очаквайте скоро!

от: Georgi Stankov

С Тюркан Фърънджъ по време на презентацията Haskovo Playgrounds: In a Transition from Communism to the Modern Times

В момента съм на обучение по дебрифинг и нямам възможност да направя своевременно обещания подробен (фото)репортаж за участието ни на Софийска Архитектурна Седмица 2012. Там бяхме с моя научен партньор Тюркян Фърънджъ и Елиф Кайрян от Измирско детско ателие. Водихме две работилници и направихме една презентация. Да, мога да определя участието ни като успешно :) Казахме каквото имахме да кажем, направихме каквото имахме да направим и за радост срещнахме много съмишленици и потенциални партьори. Очаквайте подробности в края на седмицата! 

Сега мога само да благодаря на всички участници за проявения интерес и за ентусиазма и креативността, с които се включиха в съвместната ни работа! Благодаря също на кураторите Делчо Делчев и Валери Гюров и на екипа на Едно, които организираха това прекрасно събитие!

Посвещение

от: Georgi Stankov

Нямам почти никакво свободно време. След малко ще участвам в панела на Балканските архитектурни фестивали, но искам да споделя нещо важно за мен: 

Реших да посветя уъркшопа Детски площадки, идеи и идеологии, който водих в четвъртък, на паметта на Борис Стругацки. Великият писател фантаст, който почина преди десетина дни, беше един от вдъхновителите на юношеството ми. Той така умееше да разказва истории, с такива (не)възможни светове и идеологии, че откриваше нови посоки пред утъпканите пътеки на мисленето ми.

Оттук насетне всяко следващо издание на уъркшопа ще е трибют на Борис Натанович.

А сега отивам да кова история на Софийската архитектурна седмица, а това не винаги става лесно... както знаем, трудно е да бъдеш бог и психолог!