Какво е полово-ролеви стереотип?

от: Georgi Stankov

Стереотипът казва, че само жените 
клюкарстват, а мъжете  - не

Вчера писах, че при мъжете пиенето на алкохол се е превърнало в полово-ролеви стереотип. 

В тази връзка ме попитаха какво точно значи полово-ролеви стереотип. 

Няма да давам сложна академична дефиниция. Ето моето обяснение: това е да се приписват определени качества и/или поведения на представителите на всеки пол. От мъжете се очаква да са (.......), а от жените - да са (.......). Затова хората имат съответно положителни или отрицателни нагласи към хората, които се държат (или не се държат) така, както се очаква от техния пол. 

Да си от единия пол съвсем не опира до това дали пикаеш прав/а или клекнал/а. Стереотипът налага неписани обществени норми и предполага обществени очаквания да се държиш по определен начин и да се интересуваш от определени неща, само защото си мъж/жена.

* * * 

Дисциплините, изследващи различията между половете, са Диференциална психология (този клон на психологията изследва индивидуалните различия в зависимост от личностния тип, интелигентността, образованието, пола, възрастта, етноса... Топ експертът в тази област у нас е проф. Ирина Зиновиева от Софийския университет) и Социални изследвания на пола (т.нар. gender studies: междудисциплинарна област, в която се пресичат психология, антропология, философия, социология, история, изкуствознание и т.н. В СУ има такава магистърска програма).

Колите на смъртта

от: Georgi Stankov

Знаете ли какво е престъпление по чл.343б, ал.1 от Наказателния кодекс?

Това е да шофираш след употреба на алкохол. Това значи дрегерът или кръвната проба да отчетат над 1,2 промила алкохол в кръвта.

Представете си случка: 

Типичен сценарий включва весела компания от млади хора. Те се черпят, адреналинът е висок, момчетата опитват да впечатлят момичетата, има музика, смях... После се качват заедно в колата и тръгват – към следващото заведение, към нечий апартамент, или към гробищата.

Работил съм с десетки хора, шофирали в нетрезво състояние. Понякога професионалната неутралност ми идва в повече, затова тук няма да бъда неутрален. Да пиеш и след това да караш кола е безумие! Смъртоносно при това!

Някои от клиентите ми не само са шофирали пияни - те са предизвикали катастрофи, унищожили са чуждо имущество, и по-лошо: нанесли са телесни повреди, дори са причинили смърт. Те не са си представяли, че това може да се случи точно с тях. Нито са успявали да осъзнаят истински още колко хора ще бъдат засегнати – жертвите им, близките им, както и близките на жертвите.

По-точно, знаели са го, но само на теория. В действителност им е изглеждало, сякаш това не се отнася за тях, сякаш не може да им се случи.

За съжаление, страшно много хора могат да влязат в някоя от тези роли – на извършителя или на абсолютно невинната жертва. Това може да е брат ви или сестра ви, собственият ви баща, собственото ви дете, съседът, приятелят, колегата... Как става така, че стотици хиляди българи стигат до там?

Феноменът "идентичност":

"Какъв мъж си, ако не можеш да изпиеш две - три ракии?" Хм, вероятно никакъв, мислят си тийнейджърите и бързат да се "докажат". За много от тях е лесно, защото имат такъв ролеви модел в семейството или в квартала - баща, дядо, други значими възрастни... В социокултурната реалност на българите алкохолът се възприема като част от половата идентичност на мъжете. Дори е ритуал, елемент от юношеската инициация, от порастването и възмъжаването. На психологически език това се нарича полово-ролеви стереотип.

Това донякъде обяснява защо основно мъже шофират след употреба на алкохол. Шофирането е проява на мъжественост. Преди 500 години мярката за "мъжкарство", "бабаитлък" или "реноме" била да яздиш хубав кон с украсена юзда и скъпо седло. Сега - да караш хубава кола с екстри. Пиенето е задължително и тогава, и сега. Атрибутите се менят, но моделът на мъжката идентичност остава непроменен...

Социалнопсихологическият феномен:

Според Аристотел човекът е социално животно. Хората си влияят едни на други - взаимно си оказват това, което бихевиористът Боби Скинър  нарича "положително подкрепление". Знаем, че пиенето (обикновено) е социален феномен: пием при семейни събирания, в приятелска компания, на интимна вечеря. Доказано е, че пиенето в компания допринася за усилването на социалните връзки между пиещите. Освен това пиенето в компания е ритуал. И на всичкото отгоре то провокира пиещите взаимно да се поощряват за извършване на едно или друго действие. В компания, в която всички пият и шофират, човек се чувства овластен да постъпва точно така. Правим това, което околните и важни за нас хора одобряват. Първият закон на Станков за социалната адаптация гласи: "Не се цепи от колектива!"

Какво решение предлагам?

Трудно е да се промени модел на мислене, който някои хора са попили още като деца. Трудно е да се промени поведение, подкрепяно през поколенията. Трудно е да се преодолеят обществени нагласи, които негласно доминират в обществото ни от поколения и противоречат на писаните закони.

Позитивната промяна, обаче, е възможна. Тя ще се случи, ако хора от различни професионални области обединят идеите си. Ето с какво мога да допринеса аз:

Преди да си вземат книжките, младите шофьори трябва да минат през психологически тренинг. Не говоря за лаборатория за психотестове! Имам предвид поне 20-часов групов тренинг, който да ги накара да осъзнаят какво значи да караш на пътя, какво значи да си отговорен за другите и за себе си! Вече имам идея как могат да се правят такива дейности.

 * * * * * * * * * * * *
Накрая ще споделя едно клипче, което направих преди 2 години. Наричам го "колите на смъртта." Показвам го на осъдените на пробация за шофиране в нетрезво състояние. Някои се замислят. Други... не.

Алфи Кон за образование и родителство без условия

от: Georgi Stankov

От много мислене и правене на какво ли не, забравих да ви кажа, че в Gorichka.bg е публикувано интервюто на Василена Доткова с Алфи Кон за списание AMICA /септември 2011г./.  Днес открих, че съм си изпратил линка към интервюто на електронната поща още миналата година и реших да го споделя с вас. Алфи Кон е един от хората, на които имам най-голямо доверие, когато става дума за разсъждения на тема "Какво да правим с децата си?" Затова с удоволствие препоръчвам книгите му за четене и дори смятам да пиша за една -две от тях.

Интервюто "Алфи Кон за безусловното родителство" ясно посочва вредата от външните стимули върху вътрешната мотивация: 

Въпрос: Много родители сякаш оценяват качеството на училището по натиска, който то оказва върху децата им. Ако не им дават много домашни, няма строга дисциплина, ако децата ходят с удоволствие на училище, това изглежда някак подозрително - може би не научават достатъчно и не реализират максимално потенциала си? Какво бихте казали на тези родители?

Отговор: Бих ги призовал да обърнат внимание на дългосрочните цели, които си поставят в отглеждането на децата си, както и да преразгледат доста изкривените си схващания за ученето. На първо място, дори ако беше вярно, че натискът и неприятното преживяване от ходенето на училище наистина вдигат нивото на усвояване на факти и умения, заслужава ли си това за един любящ родител, при положение, че емоционалните, социални и морални последствия за развитието на детето са значителни и тревожни? Но това не е всичко. Ами ако този тип високо-натоварващо традиционно училище пречи и на интелектуалните ни цели за развитието на детето? Нещастните деца не развиват критическо мислене и креативност. Дори на децата, които са притесняващо послушни, които не могат или не искат да се разбунтуват срещу училище от този тип, то нанася вреда. Защото задушава любопитството им и ги кара да работят толкова усърдно, че не им остава време за истинско мислене.

Когато едно училище залага много на оценките, когато настройва децата едно срещу друго като ги кара да се състезават, когато дава купища домашни и така принуждава учениците да работят още една допълнителна смяна вкъщи, когато бърза да наказва за всяко провинение или с дрънкулки и трофеи да подкупва децата да полагат усилия - всичко това създава един дух на фабрично производство. А до момента никакъв опит и нито едно изследване не е показало, че духът на фабриката е продуктивен за постигането на каквито и да било амбициозни образователни цели. 

***

Ценно четиво!
Повече за Алфи Кон: >>>тук.

Опасен метод - филм за психоанализа и... още нещо

от: Georgi Stankov

Ако сте изкушени от психоанализата, знаете, че в сърцевината на Едиповия комплекс лежи идеята за борбата между сина и бащата. Борба за вниманието и любовта на един много специален обект - майката. В тази непрестанна и буреносна плетеница на любов и омраза, възхищение и завист, ревност и бунт търсим отговора на много от нашите науспешни взаимоотношения и нерешени лични конфликти, както и на изборите, които правим в живота си на възрастни.

Филмът Опасен метод (A Dangerous Method) разказва за отношенията между Зигмунд Фройд и Карл Густав Юнг, наричани още бащата и синът в ранната история на психоанализата. 

Филмът е направо исторически! Защо? Това е първият игрален филм за Юнг (за Фройд не съм сигурен. Иначе тук Виго Мортенсен е изиграл изключително силно ролята на Фройд.)!

Фройд е създателят на науката за изслeдване на несъзнаваното. Юнг е неговият най-близък съратник, любим ученик и най-накрая... съперник, който се осмелява да ревизира учението на Първия. Появява се и една жена (преминаваща през ролите на пациент, на обучаващ се психоаналитик и на любовница на Юнг) - Сабина Шпилрейн. Нейните лични търсения, стремежът й за себепознание и саморефлексивност отразяват историческото и философското основание на психоанализата да съществува и да се развива в онази сравнително резервирана към смелите идеи на Фройд епоха. 

Събитията се случват във Виена преди Първата световна война. Аристократичната обстановка и обноските на героите, дълбочината и елегантността на изказа в писмата им, цялостното излъчване на филма успешно разкриват духа на времето, родило в лицето на психоанализата една от най-великите теории на съвременната култура. 

Действието е бавно, на моменти може би дори изглежда мудно, но зад това привидно спокойствие се развихрят дълбоки и изключително драматични събития. Както, между впрочем, подобава на истинска психоаналитична история. :) Филмът открива много теми за дискусия: отношенията терапевт - пациент, проекциите, пренос и контрапренос, психотерапветичната догма, има ли колективно несъзнавано и т.н.

Силно ви препоръчвам "Опасен метод" - един от трите най-смислени филма на 2011г., без да изключвам от списъка "Полунощ в Париж" на Уди Алън! 

------------------------------- 
В сблъсъка на титаните моите професионални предпочитания са в полза на Фройд, но сега няма да се разпростирам по тази тема.