Ръчно правени обици: "шантава хрумколигавщина" или произведение на изкуството

от: Georgi Stankov

Познавате ли Кристиян Енчев - Крис? Той е философ, блогър, босоходец, активен гражданин и вдъхновен творец от групата Handmade crew. 

Крис: Кеф ти украшение, кеф ти тишина...

Крис е измайсторил обички от тапи за уши. Резултатът от работата си нарича "шантава хрумколигавщина". Колкото и Крис да скромничи и да не се взима насериозно, произведението му е истинско изкуство. Защо?

Първо, защото се е забавлявал, изпитвал е наслада от работата си, намирал се е в състояние на поток (flow - според Михай Чиксентмихай тогава човек е напълно съсредоточен, въвлечен и отдаден на това, което прави). Творецът не бива да създава по задължение, заради заплата, срок, договор, външно очакване. Той трябва да се радва на творчеството си! Точно такава наслада изразява Крис, дори с измислянето на трудносмилаемо понятие като хрумколигавщина.

Второ, защото е намерил ново креативно приложение на принадлежности с коренно различна функция. По същия начин Гутенберг открил печатарската преса, като наблюдавал преси за мачкане на грозде. Това означава да имаш въображение и да мислиш иновативно. Това е да стигнеш отвъд обществените и личните образци за правене на нещата. Обици от тапи за уши!?!? Би ли ви хрумнало?!

Трето, защото е показал, че има усет за цветове и форми. Ярко жълтото на тапите и червеникавите вързалки си ходят като бира с цаца на морето. Шантави форми, странни цветове, ефект - умопомрачителен!

А Вие? Склонни ли сте да експериментирате? От какво бихте направили обици?

Сладко-киселo с малко аромат на пот: как се рекламира порноканал?

от: Georgi Stankov

Гледах три реклами на канадския канал за филми за възрастни Amour. 

Особеното в клиповете е, че бягат от традиционните правила и изразни средста за правене на реклама. Ако ни рекламират сапуни, шампоани, нов романтичен филм с Леонардо ди Каприо или последен модел на BMW, рекламите ще са  много по-изискани. А тук умишлено се бяга от това - няма сатен и коприна, няма приглушена светлина или нежна музика. Обратното - има доста натюрел, поне така както го представя порноиндустрията. 

Всъщност рекламите едно към едно наподобяват завръзката на епизод от порно филм. Дори качеството на звука е като от домашно видео. "Никакви илюзии! Само твърдата истина! Вземате точно каквото искате!" Това е посланието на Amour и най-вероятно грабва сърцата на целевата си група - аудиторията на любителите на жанра порно. 

А забавните финали на рекламите са също толкова креативни, колкото и идеята за подражание на оригинален филм!

Дали Amour са успели, според Вас? Вижте и отговорете: 

Amour 'Officer Biggs' from thisisdare on Vimeo.


Amour 'Dirty Pool' from thisisdare on Vimeo.


Amour 'Special Delivery' from thisisdare on Vimeo.

Тренинг в областта на туризма - част 3

от: Georgi Stankov

На 18 март, неделя, обучавах група младежи на работа в екип, като част от този проект, за който вече писах.
На снимката: работа в екип.

Ето едно упражнение, което трябва да помогне на хората да имат повече доверие на членовете на екипа си.

Проблясък от Малкълм Гладуел

от: Georgi Stankov

Моя близка има приятел гей. Той твърди, че винаги когато се запознавал с някого, още при първия поглед и ръкостискане, можел да разбере дали мъжът срещу него също е гей. 

Сетих се за това, докато четях Проблясък (Blink) от Малкълм Гладуел. Това е книга за "силата на мигновените решения" (както и за тяхната опасност). „Проблясък” е пълна с впечатляващи истории за мигновени прозрения: за изкуствоведа, който на мига открива, че представяна за антика статуя е фалшификат, но и за полицая, който грешно разбира, че заподозреният иска да извади оръжие, докато той всъщност посягал за портфейла си. Всеки ден имаме проблясъци. Всеки ден правим светкавични оценки на ситуации и хора. Всеки ден вземаме моментални решения. Не всеки път те са логични, обикновено са просто... усет. 

Кога можем да се доверим на интуицията? Кога сме заблудени? Какво може да повлияе на преценките ни? Гладуел майсторски ни представя ценни данни за научни експерименти, теории и открития. Накрая читателят остава с повече знания, но и с повече въпроси за живота. Което е хубавото! 

„Проблясък” е много четена, превеждана и коментирана книга. И трябва да Ви кажа - съвсем заслужено! Ако търсите четиво, което е написано разбираемо и задълбочено, това е отличен вариант! 

----------------------------------------------------------------------------------------------- 

На български книгата е издаденаот Локус Пъблишинг. Цена 18лв. 

----------------------------------------------------------------------------------------------- 

На английски можете да я поръчате от Amazon:

Различният аршин: неравноправие и мотивация на работното място

от: Georgi Stankov

Представете си организация, в която един шеф проявява различно отношение към служителите си.

Едните имат привилегии, каквито другите нямат. Например: имат достъп до интернет, ползват служебен автомобил за лични цели, могат да излязат от офиса и да свършат нещо лично в работно време. Шефът говори с тях неформално, дава им бонуси, поглежда по-благосклонно към техните пропуски. Те имат и топли отношения извън фирмата.

Другите нямат достъп до интернет, нямат право да използват служебния автомобил, не се чувстват поощрени да поискат да излязат от офиса по личен въпрос. Отношенията им с шефа са формални, не получават бонуси и чувстват, че шефът ги гледа по-критично.

Да допълним, че и двете групи в организацията имат сходни задължения като специалисти, сходен професионален ценз и приблизително еднакви резултати в работата.

Това е „да мериш с различен аршин.” Въпросът е дали там, където хората чувстват, че са поставени в неравноправно положение, те са мотивирани да работят пълноценно? Дали ще имат ентусиазъм, желание за работа и готовност за повече личен принос? Всъщност, трябва ли изобщо различното отношение да им влияе негативно?

Ако си служител, обидно ли е да си поставен в таково положение?

Ако си шеф, как се отнасяш с хората си и защо?

Новият ми проект за детските площадки в Хасково

от: Georgi Stankov

Отдавна ме интересуват пространствата, в които децата играят. Детските площадки имат много важна роля за развитието на децата между 3 и 7 години. Тогава започват активните им занимавки заедно, социализацията и ролевите игри. Ето защо ме вълнува какво предлага една детска площадка на децата.

С Тюркян - социолог от Анкара, която  временно работи в Хасково, започнахме съвместен проект с работно заглавие Haskovo playgrounds. Понеже сме в подготвителна фаза, все още не мога да разкрия продробностите за проучването. Нямаме комерсиални цели - правим го в обществена полза. Имаме добра идея и планираме да приключим работата си до края на годината. Привлякохме ценни сътрудници като доц.Иван Бардов от "Св.Климент Охридски" и Елиф Кайран от проект МеМо 2011 в Измир. Докато правим изследването и обработваме резултатите, ще поддържаме едноименния блог Haskovo playgrounds на английски. В него ще споделяме мисли, коментари и идеи за това как може да се подобри средата, в която растат и играят децата на Хасково, България и света :)  Заповядайте! Свободни сте да ни четете, следвате, коментирате и да давате идеи!

Време за изкуство?

от: Georgi Stankov

Доста хора констатират духовното обедняване (а аз го наричам опростачване) на нацията през последните години. Малко се прави, обаче, за положителната промяна. За това да стимулираш хората да се интересуват от култура, да говорят за култура, да създават култура. За това да промениш дневния ред на всекидневното им общуване, за това да промениш начина им на мислене и правене на нещата.

Ето защо предлагам една малка промяна. Тя започва със съдържанието на новинарските емисии. 

Предлагам да се правят рубрики за изкуство!

Рене Магрит - Любовници, 1964, маслени бои върху платно

Така както спортът има отделна рубрика в рамките на "По света и у нас" на БНТ, "Календар" на Нова телевизия или "bTV новините" и всички останали. И предлагам рубриката да отразява с репортажи малки и големи културни събития в страната и в чужбина. Мислите, че у нас няма култура, която да се показва ли? Ооо, грешите! Има, но е изолирана в ъгъла или се отнася до няколко познати имена - Вежди Рашидов, Чапкънов, Ставри Калинов. А има какво още да излезе наяве. За да знаят хората имена като Атанас Мацурев и Атанаска Димова.

Представете си, че в продължение на години всяка вечер българските зрители научават примерно, че: 

• в Добрич е открита нова изложба на български артисти, участвали в пленер в делтата на Дунав; 
• в Русе има изложба на малки графики от Дюрер;
• музеят "Гугенхайм" в Билбао разпродава с благотворителна цел рисунки на баски деца, а парите ще отидат за детски центрове и занимални в опустошените преди година части на Япония; 
• в Музея за чуждестранно изкуство в София са изложени произведения на млад бразилски талант; 
• в софийската опера усилено репетират "Севилският бръснар" за премиерата след седмица; 
• издателство "ЛИК" представя новата си книга в подлеза на метростанция 20; 
• в Димитровград деца се подготвят за състезание по декламация на поезията на Пеньо Пенев, а в Чили честват паметта на Пабло Неруда; 
• сдружение "Трансформатори" украсяват с изкуствени цветя сградата на парламента по случай Деня на Земята, за да напомнят, че истинските цветя изчезват в природата; 
• създателят на сайта "Изгубената България" получава орден "Стара планина"; 
• френският президент заявява, че "Клетниците бяха любимият роман на моето юношество" и че "от съвременните автори харесвам Мишел Уелбек.";
• на Софийската архитектурна седмица студенти от УАСГ представят  проект за завиряване на Перловската река и обясняват какви ще са ползите за града;
• плевенска художничка открива собствена работилница, след като получила финансиране от Националния фонд за подпомагане на предприемачеството в културата. 
• и още, и още...

Всички примери са измислени. Но те биха могли да се случват, или подобни на тях. А може би някъде се случват, но ние не знаем, защото големите медии не го показват. Сигурен съм - както всеки ден се прави политика, така се твори и изкуство.

Затова предлагам рубрика за култура. Не говоря за магазинни предавания през уикенда, говоря за новините всеки ден. Културата трябва да е част от всекидневния поток новини - така както всеки ден се говори за престъпленията, корупцията, трансферите в ЦСКА, хляба, бирата, сланината и тока. Резултатите от такова начинание няма да дойдат бързо, но ще ги има. Само трябва да се започне по-скоро. Защото, както казва Борис Стругацки, "божиите мелници мелят бавно."