Митът за пещерата
от: Georgi Stankov
Една от най-известните мъдрости на древността: Митът за пещерата на Платон.
Разказва се за човек, израснал окован в пещера, неспособен да познае и изследва истинския свят. Не виждал друго, освен отраженията на преминаващи зад него хора и животни. Единственото, което чувал, било ехото на техните гласове. За него това бил "истинският свят." Докато един ден...
Тази алегория провокира въпроси. Дали понякога не сме в ролята на пленниците в пещерата? Умовете ни са отворени ли са да опознаят света по невъзможен преди начин? А дали са способни? Дали оковите са неизбежни? Кой ни ги е сложил? И какво ли не още...
Тази алегория провокира въпроси. Дали понякога не сме в ролята на пленниците в пещерата? Умовете ни са отворени ли са да опознаят света по невъзможен преди начин? А дали са способни? Дали оковите са неизбежни? Кой ни ги е сложил? И какво ли не още...
I like this video and the idea that nothing is as it seems to be. The narration is interesting, too.
ReplyDeleteЗдравей, Влади! И разказът е интересен, и видеото е идейно :)
ReplyDeleteHi, Joro :)
ReplyDeletePlato's allegory makes me think beyond the ordinary perceptions that we live in a fully known and already conquered world. Yes, but his theory is hinged on the existence of a new world which is actually more real than the world we now live in. So, I Think that sometimes we exist without searching for the "unknown"; sometimes we just forget to believe that we may actually be a big part of this "unknown".
Хм, съгласен съм. Мисля, че често имаме стереотипни възприятия на ситуации и отношения в средата около нас, съответно отвръщаме със стереотипни действия. Това за мнозина изглежда някак си по-лесно, сигурно и безопасно. Това прави световете ни малки и бедни.
ReplyDeleteДа се погледне на нещата по друг начин е много трудно, но е благодатно! Очаквам от теб велики открития в огромния свят, който те очаква навън :)
Аз смятам, че ако човек наистина се примири с това което има и не се стреми към нова информация и преживявания, то той няма да научи нищо ново за себе си и хората. Така е и възмойно и да не разбере всичко за себе си.
ReplyDeleteАко човек не търси това "UNKNOWN", то значи той не иска да открие истинския си аз!
Още нещо ми прави впечатление. Този, който е излязъл от пещерата, е видял истинския свят - нещо, което преди е било unknown.
ReplyDeleteНо останалите в пещерата не са го разбрали - за тях той е бил само още едно от отраженията в стената, а гласът му - просто поредното ехо...
Дали единствено чрез лично преживяното човек може да учи?
Дали и при какви условия да приемем казаното от странични хора?
Ето, например ти ми казваш нещо, за което вярваш, че е абсолютна истина. Аз обаче си живея в пещерата, знам си моята истина и понеже твоята противоречи на моята, мога да си кажа "Я па тоя" :)
Така възниква и друг философски проблем - няма абсолютна истина.
ReplyDeleteНие можем да вярваме на нещо защото ни устройва да живеем така, а истината може да се крие някъде съвсем другаде.
Значи истината е субективна. Ако двама души преживеят едно събитие, накрая може да имат противоположни интерпретации на случилото се.
ReplyDeleteИ в случая не е важна толкова обективната истина - тя представлява интерес за историците. Нас ни интересува субективната истина на всеки от участниците в случката - вътрешната психична реалност на човека.
Интересува ни също какъв личен опит се крие зад неговото разбиране. Защото за всяка истина, в която вярваме, си има причина.