Въображение и творчество

от: Georgi Stankov

През 2009г. в италианския град Болоня се проведе 52-то издание на световноизвестния конкурс за детски песни "Златната монета". Прекрасната българска песен "Танцът на Росинка" (La Danza di Rosinka) спечели наградата на телевизионните зрители.

В началото на песента е използван фрагмент от великата родопска песен Рофинка болна легнала. По-нататък също има мотиви в духа на традиционния български фолклор, преплетени с по-модерен танцувален ритъм. 

Можем ли да приемем  "Танцът на Росинка" за оригинално творчество, щом съдържа елементи от други произведения? Да, можем. Много произведения на изкуството имат общи или сходни елементи. Например финалът на филма "Телма и Луиз" е забележително близък с края на книгата "Благослови животните и децата" на Глендън Суортаут. Често се случва едно произведение постепенно да бъде забравено, но темата, която то засяга, да остане вечна. След 1000 години "Ромео и Жулиета" може да изглежда антична трагедия, но темата за невъзможната и злощастна любов вероятно ще остане и за нея ще се говори и ще се създава изкуство (ще се снимат филми и ще се пишат книги, а ако вече няма кино и литература, ще се използват изразните и техническите средства на XXXI век).

Мотивът от Рофинкината песен заема твърде малък дял от цялата песен, за да се говори за плагиатство. Целта на композитора е била да създаде ритмична и мелодична динамика в своята композиция. Затова редува контрастни дялове - протяжен и бавен със забързано игрив. 

"Танцът на Росинка" напомня, че въображението и творчеството често се опират на познати патерни (образци). Ценното е в това да не копираш сляпо и да не подражаваш на образците, а да ги използваш по нов начин, да ги съчетаеш с нещо ново и да ги надградиш. Колко много оригинални стари приказки имат общи архетипни черти, но всяка приказка е силна и въздействаща по свой начин. 

Та същото е и с Росинка...