събота, 24 декември 2011 г.

За главата на един архитект

от: Georgi Stankov

Въведение

Всъщност тук няма да пиша за глава, а за уволнение.
За мен архитектурата е изключително важно изкуство (занаят, професия) и затова преди време писах за нея. През последните дни се случиха неща, които развълнуваха част от обществното мнение. Това налага да продължим с темата.

Обстоятелствата

Неизвестната за обикновения българин арх.Йорданка Кандулкова - директор на Националния институт за паметниците на културата - участвала в предаването "Открито" по БНТ. Там изразила своята и на Института позиция за ремонта на една сграда - паметник на култутрата в Бургас. Арх.Кандулкова заявила, че според нея и колегите й при този ремонт има сериозен порок: институтът е дал съгласието си за вътрешни промени на първия етаж на сградата, а инвеститорът променил драстично и фасадата. При това - откритие на водещата - в разрез със закона. В резултат Кандулкова е уволнена от министъра на културата. Аргументите: не е поискала разрешение за изявата си и с позициите си тя е уронила доброто име на работодателя си. В отворено писмо всички колеги на г-жа Кандулкова от института се обявяват в нейна подкрепа. 

Интерпретацията

Интересна е реакцията на "работодателя" - министър Рашидов. Можем да я обясним чрез теорията за междукултурните различия. Според Хеерт Хофстеде, едно от най-важните измерения на културата е "властово разстояние". Има култури с ниско властово разстояние - има култури с високо властово разстояние. Какво значи това на нормален български?

Висока властова дистанция има, когато подчинените се страхуват да противоречат на ръководителя си и да изказват собствени идеи. В култури с висока властова дистанция е прието, че ръководителят сам може да взема решения, а тези, които са по-долу в йерархията, са длъжни да ги изпълняват. Не се цени инициативността на подчинения.  Въобще тук думата йерархия има голямо значение. Неравенството в статуса, в социалната стълбица или във фирмената структура се възприема като неравенство въобще между личностите. Примери: Китай, Арабия, Индия, Япония.

Ниска властова дистанция има, когато подчинените имат право да възразяват на ръководителя си и да имат различно мнение. Уважават се личната инициатива и правото на различие. В такива култури се предпочита консултативен стил на общуване и вземане на решения - лидерът търси мнението на хората, преди да вземе решение. Ръководителите и подчинените си дават сметка, че различните им позиции са само социални роли, но отвъд тях те са екзистенциално равни. Примери: Холандия, Швеция, Великобритания.

Къде сме ние?

Ние сме от кръга на страните с високо властово разстояние. Личи си и по поговорките: големецът се големее... всяка жаба си знае гьола... да би мирно седяло... наведена глава сабя не я сече...

Именно ненаведената глава е причината арх.Кандулкова да се раздели с нея, т.е. с поста си. Министерската заповед за уволнение е прекрасен пример за поведение на човек, който обича властовото разстояние и цени йерархията. През целия си зрял живот той се е движил в среди, подчертаващи или своята елитарност (т.нар. "артисти") или превъзходството на парите (т.нар."мултаци"). Вероятно в представите на министъра, арх.Кандулкова е трябвало да му се обади, да го информира, че от телевизията искат интервю и (ако получи съгласието му) да попита за указания какво да говори. Може би министърът се е почувствал уязвен, защото в предаването водещата заявява, че вече 4 месеца той не е посочил хора за една комисия. Вероятно го е засегнало, че според предаването изглежда, че той и служителите му не вършат работата си.

Да сте чували в Министерството на културата да има правило за предварително искане на разрешение за медийни изяви? Особено когато става за ръководител на отделна институция под шапката на министерството. Такива правила има във "военизираните" институции: МО, МВР и Министерството на правосъдието. Но и да имаше такова правило, нима няма наказания като "забележка" или "последно предупреждение"?

Какъв е проблемът?

Арх.Кандулкова не е нарушила нито закони, нито официални правила на Министерството на културата. Тя е спазила правото на медиите на достъп до информация и е представила експертното становище на институцията, която ръководи. Тя е постъпила по начин, който за англичанина, скандинавеца или североамериканеца е напълно естествен. Тогава?

Проблемът е, че докато се надяваме да бъдем като успешните, демократични и заможни западноевропейски страни, продължаваме да възприемаме, действаме и мислим в духа на Близкия Изток. Проблемът е в менталността, белязала всекидневието ни в България: реализирането на архитектурни проекти без публични конкурси, постоянните назначения на "свои" хора, порочните заменки на гори, сечта на жалките останки на Magna Silva Bulgarica... И никаква реакция от "широките маси". Народопсихология - какво да искаш от народ, който е развил усещането, че щом Горе нещо е решено, значи ще стане така и няма смисъл да му се противодейства.

Всъщност, в Европа, освен България, Турция или Гърция,  има и друга страна с по-изразена висока властова дистанция. Това е Франция. Може би това обяснява защо министърът на културата копнее за "Български Лувър"... но това вече е друга тема от психологията.

петък, 23 декември 2011 г.

"Бумерангът на добротата" - увод в социалните епидемии

от: Georgi Stankov
 
Чували ли сте израза "социална епидемия"? Въведен е от американския топжурналист Малкълм Гладуел, за да обясни внезапните, неочаквани и бързо разрастващи се промени в нагласите, вярванията и поведенията на хората. Социалните епидемии могат да обяснят доста феномени, изследвани в социалната психология. 

Споделям тук краткия филм "Бумерангът на добротата" (Kindness Boomerang) като въведение по темата "социални епидемии" и като малко "предястие". Скоро ще Ви сервирам и "основното": подробно ревю на идеите на Гладуел от книгата му The Tipping Point.

четвъртък, 8 декември 2011 г.

Защо толкова малко успяваме?

от: Georgi Stankov

Под заглавието "ЗАЩО ТОЛКОВА МАЛКО УСПЯВАМЕ?" създателят на "ПроСофт" Юлиян Генов се опитва да си отговори на въпроса какво не ни достига, за да се радваме на постижения в бизнеса. 

Под "успех" Генов разбира постигнатото предимно в западноевропейските и северноамериканските страни. За него успешни страни са Великобритания, САЩ или Холандия, където личната отговорност, предприемчивостта и свободата на избора са основополагащи обществени принципи. 

И така, защо наистина не сме толкова успешни, колкото ни се иска? Авторът предлага дълбок анализ на факторите, формирали националния ни манталитет: 
  • исторически събития (редица политически решения на българските лидери още преди повече от 1000 години са били погрешни - например приемането на православието вместо католицизма ни е вкарало в орбитата на Византия вместо на католическа Европа; османското владичество ни е лишило за дълго време от възможност да упражняваме свободен избор и сами да избираме културната и политическата си сиситема, а освен това ни е довело до състояние на придобита безпомощност; комунизмът като политическа и икономическа система окончателно е съсипал остатъците от някои ценни качества като предприемчивост и любознателност); 
  • психологически фактори (ние сме преобладаващо интроверти с външен локус на контрол; прекалено колективистична култура сме, независимо от мита "българинът е индивидуалист" - в действителност по методиката на Хофстеде само 14% от нас са показали наистина индивидуалистична ориентация; имаме голяма властова дистанция - тоест не сме свободни да възразяваме на по-висшите в йерархията и сме свикнали да виждаме неоснователни привилегии за едни, а за други - нищо...; освен това никак не обичаме риска и се страхуваме от бъдещето ). 
Две черти на това изследване го правят много ценно: 
  1. То е критично - авторът не само преразказва какво са казали "светила" като Хофстеде (защото това може да го направи почти всеки). Той издига собствена теория за българите и за да докаже тезата си, критично анализира в детайли българската култура. 
  2.  То е научно - за да разполага с емпирични данни, Генов е създал екип, вклюващ едни от най-добрите български психолози. Сред тях са мои преподаватели - Хайгануш Силгиджиян, Соня Карабельова и Енчо Герганов. Така авторът избягва уловката да пише как той си представя, че стоят нещата. Напротив, той се опира на реални експериментални данни, добити чрез стандартно психологическо изследване. 

Не приемам някои твърдения на Юлиян Генов, но книгата му е задължителна за всеки, който желае да изследва българската народопсихология и търси своя отговор на въпроса "Защо сме такива?"

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------- 
Бележка: тази статия излиза като огледална публикация едновременно в "Разговор за психологията" и специализирания ми блог "Междукултурни умения"

сряда, 7 декември 2011 г.

Форум "Промяна" на "Горичка"

от: Georgi Stankov

Случвало ли ви се е в предпоследната минута промяна в обстоятелствата да обърне с главата наопаки съвършения ви план? Знам, че да. Сигурно хиляди пъти. Преди десет дни, при низ от неочаквани промени в плановете ми, благодарение на точния човек попаднах на точното място в точното време.

На 26 ноември 2011г. в Модерен театър в София, където се състоя поредната инициатива на "Горичка": Форум "Промяна".Модератори бяха Магдалена Малеева и Манол Пейков от "Жанет 45".

Благославям промяната. Тя ни открива нови възможности, тя е вкусът на живота, тя е усещането за движение. Освен личен смисъл, аз влагам в нея и професионален. Как измерваме промяната? Как я предизвикваме? Как изживяваме промяната? Защо желаем промяната, а защо й се противопоставяме се, защо се страхуваме от нея и защо все пак постоянно се променяме? Тези въпроси се появяват често в работата с хора. 

На Форум "Горичка" тринайсет души представиха тринайсет различни измерения на промяната, пречупени през собствените им асоциации, опитност и интереси. Впечатляващо е, че има българи, които търсят, предизвкват и водят промяната. Прекрасно е, че те споделиха опита и идеите си с нас.

Най-ценните споделяния направиха Мануела Малеева, Велислава Попова от Дневник, Асен Асенов от списание Едно, Филип Харманджиев, Веселина Ташева, Иван Мудов и Георги Бърдаров. Представям 4 от презентациите.


Мануела Малеева изправи залата на крака


Георги Бърдаров говори за климатичните промени


Филип Харманджиев говори за устойчивото земеделие


Александър Варов за необходимостта да учим от тийн-овете

понеделник, 5 декември 2011 г.

Моята доброволческа 2011 година

от: Georgi Stankov

Днес е 5 декември - Международният ден на доброволеца. 2011 година пък беше обявена от ЕС за Европейска година за доброволчество.

Ще опитам да изчисля какво свърших през годината като доброволец, без да търся печалба. В прекрасната си книга "Да дариш" Бил Клинтън говори за различни начини да участваме като доброволци: с време, пари, идеи, вещи или умения. 

Аз отделях време и умения. Психолог съм, обичам да се занимавам с психология, затова безвъзмездно дарих време и професионални умения на други хора. Какво направих пре 2011г., за да стане светът по-добро място?

През януари и февруари водих 7 сесии с В. и сина й М. Стойността им е 140 лева. Отделеното време - около 7 часа.

От май до юли водих тренинг "Upgrade - developing skills for the 21st century" за 11 младежи от Хасково и Димитровград. Стойността му е 1100 лева. Отделеното време - 40 часа.

През юли два пъти работих с клуба по дебати към хасковската езикова гимназия за подобряването на невербалното поведение на дебатьорите. Стойността на това обучение е 80 лева, отделеното време - 4 часа.

През август водих уъркшопа за кроскултурна релокация "Как да се адаптираме към нова култура?" за новоприети студенти във Великобритания. Стойността му е 80 лева. Отделеното време - 4 часа. Не оценявам последващия мониторинг, който правя на участниците в уъркшопа, нито броя времето. 

В началото на декември консултирах Е.М. Стойността на работата ми е 60 лева, времето - 3 часа.

Общо за 2011 година (досега) извърших безвъзмездна доброволческа работа на стойност 1460лв. Отделих 58 часа.

неделя, 20 ноември 2011 г.

Тренинг в областта на туризма

от: Georgi Stankov

От миналата седмица работя с хора, които са пожелали да се обучават в тънкостите на туристическия бизнес. Участниците в обучението са предимно ученици, плюс няколко по-възрастни. Обещах да помогна на приятелите си от Агенцията за европейска интеграция - Хасково по един техен проект по Програмата за трансгранично сътрудничество България- Гърция. От българска страна участва АЕИ, от турска - община Узункюпрю. 

Моята роля е да тренирам участниците на: 
- социални и комуникативни умения; 
- творчески умения и работа в екип; 
- умения за междукултурно общуване. 

Методологията ми включва преживелищни упражнения, работа в малки групи, дискусии и твърдо избягване на утвърдените родни педагогически похвати. Впечатленията на обучаемите и организаторите са подчертано положителни. 
Ето две снимки от днешната работа. 

Няколко думи за откриване. 

Едно от упражненията за креативност и работа в екип. Приятно и вълнуващо, а след дискусията - и полезно.
Две седмици работа по проекта за пореден път ме убеждават, че трябва нещо някъде да се промени много сериозно! Децата може да са умни, да имат енергия и ентусиазъм, но нямат жизнено важни умения. Те нямат представа как се работи в екип. Имат опит от участие в различни групи, но никой не им е помагал да осмислят и интегрират опита в ежедневието си. Затова често нямат практическия арсенал от похвати за ефективно общуване: как да се изслушват, как да дават и търсят обратна връзка, как да решават конфликти и т.н.

Въобще, българската образователна система подготвя хора без нужните качества за пазара на труда. Силно се надявам, че с този проект ще променя поне с пет процента нагоре нагласите, мислите, критериите,  способностите и желанието на обучаемите за самоусъвършенстване!

-----------------------------------------------------
Продължение:
-----------------------------------------------------
Тренинг в областта на туризма - част 2
-----------------------------------------------------
Тренинг в областта на туризма - част 3
-----------------------------------------------------

вторник, 8 ноември 2011 г.

Защо е важно да има Закон за психотерапията?

от: Georgi Stankov

Това, че през последните две години все по-усилено се говори за нуждата от Закон за психотерапията в България, е добро. Добро е също, че това вече не е тема вътре в гилдията, а че има чуваемост - народни представители се ангажират да работят за такъв закон. А закон трябва да има, за да работим като психотерапевти по ясно регламентирани правила, които отсяват зърното от плявата и професионалиста от самозванеца, и които гарантират на клиента, че ще получи услуга при условия, съобразени с европейските стандарти за психотерапия.

Разбира се, това не е гаранция за "оправянето" на клиента. Това ще е гаранция, че с клиента ще работи този, който трябва, и така, и както трябва. Разбирате, че не може да се разчита единствено на професионалната етика на психотерапевта и на неговата добросъвестност, когато днес всеки е свободен да постави пред офиса си табела с надпис "психотерапевт". През последните 20 години злоупотребата с понятието "психотерапевт" у нас е зашеметяваща по размах и трябва да се спре.

Моят уважаван колега Георги Антонов от Института по психотерапия "Бернхард Ахтерберг" днес говори в bTV за вярата на хората във вещери, врачки и баячки. Интерпретацията му защо българите вярват на баячки е блестяща! Ценно е и обяснението му какво правят психотерапевтите, какво отличава психотерапевтите от врачките и през какво обучение минава един терапевт, за да може да практикува професията си. 

Само в 6 минути Жоро Антонов каза неща, които наистина имат значение. Линк към интервюто: Как да се справим със зимната депресия?