Въведение
Всъщност тук няма да пиша за глава, а за уволнение.
За мен архитектурата е изключително важно изкуство (занаят, професия) и затова преди време писах за нея. През последните дни се случиха неща, които развълнуваха част от обществното мнение. Това налага да продължим с темата.
Обстоятелствата
Неизвестната за обикновения българин арх.Йорданка Кандулкова - директор на Националния институт за паметниците на културата - участвала в предаването "Открито" по БНТ. Там изразила своята и на Института позиция за ремонта на една сграда - паметник на култутрата в Бургас. Арх.Кандулкова заявила, че според нея и колегите й при този ремонт има сериозен порок: институтът е дал съгласието си за вътрешни промени на първия етаж на сградата, а инвеститорът променил драстично и фасадата. При това - откритие на водещата - в разрез със закона. В резултат Кандулкова е уволнена от министъра на културата. Аргументите: не е поискала разрешение за изявата си и с позициите си тя е уронила доброто име на работодателя си. В отворено писмо всички колеги на г-жа Кандулкова от института се обявяват в нейна подкрепа.
Интерпретацията
Интересна е реакцията на "работодателя" - министър Рашидов. Можем да я обясним чрез теорията за междукултурните различия. Според Хеерт Хофстеде, едно от най-важните измерения на културата е "властово разстояние". Има култури с ниско властово разстояние - има култури с високо властово разстояние. Какво значи това на нормален български?
Висока властова дистанция има, когато подчинените се страхуват да противоречат на ръководителя си и да изказват собствени идеи. В култури с висока властова дистанция е прието, че ръководителят сам може да взема решения, а тези, които са по-долу в йерархията, са длъжни да ги изпълняват. Не се цени инициативността на подчинения. Въобще тук думата йерархия има голямо значение. Неравенството в статуса, в социалната стълбица или във фирмената структура се възприема като неравенство въобще между личностите. Примери: Китай, Арабия, Индия, Япония.
Ниска властова дистанция има, когато подчинените имат право да възразяват на ръководителя си и да имат различно мнение. Уважават се личната инициатива и правото на различие. В такива култури се предпочита консултативен стил на общуване и вземане на решения - лидерът търси мнението на хората, преди да вземе решение. Ръководителите и подчинените си дават сметка, че различните им позиции са само социални роли, но отвъд тях те са екзистенциално равни. Примери: Холандия, Швеция, Великобритания.
Къде сме ние?
Ние сме от кръга на страните с високо властово разстояние. Личи си и по поговорките: големецът се големее... всяка жаба си знае гьола... да би мирно седяло... наведена глава сабя не я сече...
Именно ненаведената глава е причината арх.Кандулкова да се раздели с нея, т.е. с поста си. Министерската заповед за уволнение е прекрасен пример за поведение на човек, който обича властовото разстояние и цени йерархията. През целия си зрял живот той се е движил в среди, подчертаващи или своята елитарност (т.нар. "артисти") или превъзходството на парите (т.нар."мултаци"). Вероятно в представите на министъра, арх.Кандулкова е трябвало да му се обади, да го информира, че от телевизията искат интервю и (ако получи съгласието му) да попита за указания какво да говори. Може би министърът се е почувствал уязвен, защото в предаването водещата заявява, че вече 4 месеца той не е посочил хора за една комисия. Вероятно го е засегнало, че според предаването изглежда, че той и служителите му не вършат работата си.
Да сте чували в Министерството на културата да има правило за предварително искане на разрешение за медийни изяви? Особено когато става за ръководител на отделна институция под шапката на министерството. Такива правила има във "военизираните" институции: МО, МВР и Министерството на правосъдието. Но и да имаше такова правило, нима няма наказания като "забележка" или "последно предупреждение"?
Какъв е проблемът?
Арх.Кандулкова не е нарушила нито закони, нито официални правила на Министерството на културата. Тя е спазила правото на медиите на достъп до информация и е представила експертното становище на институцията, която ръководи. Тя е постъпила по начин, който за англичанина, скандинавеца или североамериканеца е напълно естествен. Тогава?
Проблемът е, че докато се надяваме да бъдем като успешните, демократични и заможни западноевропейски страни, продължаваме да възприемаме, действаме и мислим в духа на Близкия Изток. Проблемът е в менталността, белязала всекидневието ни в България: реализирането на архитектурни проекти без публични конкурси, постоянните назначения на "свои" хора, порочните заменки на гори, сечта на жалките останки на Magna Silva Bulgarica... И никаква реакция от "широките маси". Народопсихология - какво да искаш от народ, който е развил усещането, че щом Горе нещо е решено, значи ще стане така и няма смисъл да му се противодейства.
Всъщност, в Европа, освен България, Турция или Гърция, има и друга страна с по-изразена висока властова дистанция. Това е Франция. Може би това обяснява защо министърът на културата копнее за "Български Лувър"... но това вече е друга тема от психологията.
Висока властова дистанция има, когато подчинените се страхуват да противоречат на ръководителя си и да изказват собствени идеи. В култури с висока властова дистанция е прието, че ръководителят сам може да взема решения, а тези, които са по-долу в йерархията, са длъжни да ги изпълняват. Не се цени инициативността на подчинения. Въобще тук думата йерархия има голямо значение. Неравенството в статуса, в социалната стълбица или във фирмената структура се възприема като неравенство въобще между личностите. Примери: Китай, Арабия, Индия, Япония.
Ниска властова дистанция има, когато подчинените имат право да възразяват на ръководителя си и да имат различно мнение. Уважават се личната инициатива и правото на различие. В такива култури се предпочита консултативен стил на общуване и вземане на решения - лидерът търси мнението на хората, преди да вземе решение. Ръководителите и подчинените си дават сметка, че различните им позиции са само социални роли, но отвъд тях те са екзистенциално равни. Примери: Холандия, Швеция, Великобритания.
Къде сме ние?
Ние сме от кръга на страните с високо властово разстояние. Личи си и по поговорките: големецът се големее... всяка жаба си знае гьола... да би мирно седяло... наведена глава сабя не я сече...
Именно ненаведената глава е причината арх.Кандулкова да се раздели с нея, т.е. с поста си. Министерската заповед за уволнение е прекрасен пример за поведение на човек, който обича властовото разстояние и цени йерархията. През целия си зрял живот той се е движил в среди, подчертаващи или своята елитарност (т.нар. "артисти") или превъзходството на парите (т.нар."мултаци"). Вероятно в представите на министъра, арх.Кандулкова е трябвало да му се обади, да го информира, че от телевизията искат интервю и (ако получи съгласието му) да попита за указания какво да говори. Може би министърът се е почувствал уязвен, защото в предаването водещата заявява, че вече 4 месеца той не е посочил хора за една комисия. Вероятно го е засегнало, че според предаването изглежда, че той и служителите му не вършат работата си.
Да сте чували в Министерството на културата да има правило за предварително искане на разрешение за медийни изяви? Особено когато става за ръководител на отделна институция под шапката на министерството. Такива правила има във "военизираните" институции: МО, МВР и Министерството на правосъдието. Но и да имаше такова правило, нима няма наказания като "забележка" или "последно предупреждение"?
Какъв е проблемът?
Арх.Кандулкова не е нарушила нито закони, нито официални правила на Министерството на културата. Тя е спазила правото на медиите на достъп до информация и е представила експертното становище на институцията, която ръководи. Тя е постъпила по начин, който за англичанина, скандинавеца или североамериканеца е напълно естествен. Тогава?
Проблемът е, че докато се надяваме да бъдем като успешните, демократични и заможни западноевропейски страни, продължаваме да възприемаме, действаме и мислим в духа на Близкия Изток. Проблемът е в менталността, белязала всекидневието ни в България: реализирането на архитектурни проекти без публични конкурси, постоянните назначения на "свои" хора, порочните заменки на гори, сечта на жалките останки на Magna Silva Bulgarica... И никаква реакция от "широките маси". Народопсихология - какво да искаш от народ, който е развил усещането, че щом Горе нещо е решено, значи ще стане така и няма смисъл да му се противодейства.
Всъщност, в Европа, освен България, Турция или Гърция, има и друга страна с по-изразена висока властова дистанция. Това е Франция. Може би това обяснява защо министърът на културата копнее за "Български Лувър"... но това вече е друга тема от психологията.
