В периода от 15 май до 21 май 2022 г. бях сред обучителите по проект №2019-3-BG01-KA205-077847 “Развитие на уменията на бъдещето сред младите, чрез проблемно-базирано обучение за по-конкурентна Европа”, изпълняван от Фондация Българска Памет в партньорство със „Сдружение за Македонско-Българско приятелство” гр. Битоля, Република Северна Македония, и съфинасиран по програма „Еразъм +“ КД2.
В обучението се включиха по двадесет младежи от България и Северна Македония.
Основната цел на проекта е чрез методите на проблемно-базираното обучение да бъде разработена и приложена иновативна обучителна методология за млади хора (15-24г.), насочена към развитието на умения на бъдещето, предприемачески, социални и граждански компетенции, както и реализация на обучения за младежи, младежки работници и представители на свързани с младежката работа сектори.
Видях, че група русофили, предвождани от един политически лидер, освиркват министър-председателя Кирил Петков на Шипка. Ето какво имам да кажа по този случай.
На национален празник, на официално събитие, на което избраните от нас представители на институциите отиват в своята официална позиция, не трябва да слизаме на нивото на всекидневните политически борби.
Може да сме, или да не сме гласували за този министър председател, за този президент и за този парламент, но в определени случаи нормалните хора се обединяват около надиндивидуалното, надгруповото и надпартийното.
Това, което видяхме и чухме днес, не е неуважение към един конкретен министър председател. Това е неуважение към собствения национален празник, към националния идеал за единство и към една от институциите на държавността. И е предупреждение колко е пагубна политическата поляризация, подклаждана от популистки лозунги и лидери.
С изключение на няколко официални празника, имаме около 360 дни в годината, в които можем колкото щем да сме партизани и политикани. Имаме достатъчно дни да протестираме, да предлагаме политики (ако ни стига акъла за това), да изразяваме противостоящи позиции. Но не и днес! Също не и на 24 май и на 6 септември и в още няколко тържествени случая. Не го правете и на тържествената заря - проверка за Априлското въстание, когато президентът Радев е там, дори да не го харесвате.
На 25 февруари участвах в конференцията "Ходжалинската трагедия 30 години по-късно: правни и хуманитарни аспекти", организирана от Лабораторията по проблемите на Черноморския и Каспийския регион при Висшето училище по сигурност и икономика (ВУСИ) и посолството на Азербайджан в България.
На конференцията беше представено българското издание на книгата на проф. Намък Алиев "Противопоставянето между Армения и Азербайджан. Правни аспекти", която разглежда конфликта в Нагорни Карабах. На конферецията се изказаха посланикът на Азербайджан у нас Хюсеин Хюсеинов, д-р паскал Желев от УНСС, г-н Рауф Алиев от парламентарната група за приятелство между Азербайджан и България, доц. Теодор Дечев, доц. Дария Николиева-Крачунова, София Шигаева-Митреска, която ръководи Центъра за азербайджански език и култура към СУ "Св. Климент Охридски" и разбира се - моя милост.
Темата на моето изказване беше колективната травма и колективната памет на азербайджанците, преживели трагедията при Ходжали*, както и интергенерационното предаване на травмата в поколенията, родени след Първата карабахска война. Обсъдих и необходимостта от здравословно и устойчиво преодоляване на травмата, което означава да се постигне помирение между азербайджанската и арменската общност и създаването на добър модел за съвместно съжителство между двата етноса в рамките на Нагорни Карабах като част от Азербайджан.
- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -
* Трагедия в Ходжали - етническо прочистване на азербайджанците в град Ходжали в Нагорни Карабах от страна на арменските въоръжени сили по време на Първата карабахска война (1988 - 1994). На 25-26 февруари 1992 г. няколкостотин цивилни граждани от азербайджански произход се опитват да избягат от обсадения град, но са безмилостно изтребени. Оцелелите разнасят из Азербайджан вестта за избиването и травмата, както и споменът за него, го превръщат в един от най-важните фундаменти на съвременната азербайджанска колективна идентичност.
