Thursday, 23 January 2020

Нищо не се връща. Нищо не е както преди

Понякога хората ми казват: "Искам да бъда, както си бях преди", или "Искам всичко да е както беше", или "Искам нещата отново да станат такива като преди." Както се досещате, казват го най-вече, когато са в криза, в труден житейски момент и когато хармонията в живота им е нарушена. 

Нищо не се връща. И понякога може да ни е трудно да приемем това, но няма как. И в психологията се опитваме да обясним, че животът не е кръг, в който се въртиш, за да стигнеш онова преди, нито е линия, по която се плъзгаш напред - назад и пак можеш да стигнеш състоянието преди. Макар че би било супер да е така, особено ако има опция да прескачаме трудните моменти и да останем завинаги в хубавите. Има моменти, когато ни се иска да кажем "О, миг, поспри!", но знаем, че никога няма пауза или стоп - движението продължава. Както каза Игрит на Джон Сноу, "трябваше да останем в пещерата."

Всъщност идеята за връщане към условията на някакво чудесно минало не съществува само на индивидуално ниво - в историите на Иван, Петя, Есмегюл, Тошко, Албена.* Не - тя съществува дори в митовете, когато става дума за цели общности и народи. Антролопологът Мирча Елиаде нарича този мотив митът за вечното завръщане, защото хората копнеят от днешното профанно и несъвършено време се върнат към място и/или обстоятелства, които са сакрални, чисти, святи и благополучни за тях.

Но да се върна към мисълта си за онези трудни моменти, в които някой иска да е същият като преди и нещата да са същите както преди. Това желание е разбираемо и човешко, но неизпълнимо и невъзможно. При това не само обстоятелствата са различни - самите ние ставаме различни в резултат от всяка трудност, от всяка криза, болка или загуба. Работата на психолога е да помогне на човека да види, че няма връщане назад, че животът му е тук и сега. Животът е като спиралата - той се развива. Единственото възможно движение е напред към бъдещето. Това, с което ние помагаме, е хората да погледнат ситуацията си отстрани и да я видят по нов начин и да продължат. Да вземат най-доброто, което може да се вземе, да поумнеят и поузреят, да си направят изводите и така... 



 - - - - - - - - - - - - - - -  
Бележка: 
* Всички изброени имена са измислени и не визират конкретни лица. 


Thursday, 16 January 2020

За нуждата от усамотение във времето на всеобщата самота

Живеем в екстравертирано общество, в което има малко място за усамотение и мълчание. Непрекъснато се тъпчем с разговори, филми, театър, радио, видео или телевизия.
                                                     
                                                                                                                Ги Корно

Все повече се говори за самотата и отчуждението като за масов феномен на развитите общества.

Парадоксално, никога преди в историята на човечеството не сме били по-обкръжени от всевъзможни технологични и културни стимули. Отвсякъде ни залива бла-бла, уж ставаме по-знаещи и богати на знания, в същевременно ставаме по-объркани, затруднени да се ориентираме и да избираме измежду разноликата и разнопосочна информация и нерешителни какво да правим с нея.

За да постигнем изцелението на обществото в това време на всеобщата самота, трябва да започнем със собственото си изцеление. И най-подходящото начало за това е да останем насаме - не самотни, но усамотени. А за все повече хора това е трудно и невъзможно, защото всъщност изглежда страховито да останеш сам и да мислиш дълбоко.

Затова ви призовавам - намерете време за усамотение извън коловозите на живота си. Може би не веднага, със сигурност не лесно, но вероятно накрая ще чуете звука на тишината. 

Как едно споделяне направи Деня на психолога различен за мен

Днес е 4 април - денят, който преди вече немалко години българската психологическа общност реши да избере за свой професионален празник. Ден...